РЕШЕНИЕ
№ 2005
гр. В., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Г. Д. Н.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110110135 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК
***, срещу Ж. Х.. Т. и ЕЛ. Х.. Т., с искане да бъде постановено решение, по силата на което
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Ж. Х.. Т. дължи на ищеца, в
качеството си на потребител, по партида с аб. номер *** сума от 3254,12 лв.,
представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени ***
услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в гр. В., ул. „Е. П.“ **, както и
сумата от 129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението. Иска се да бъде прието за установено и че ЕЛ. Х.. Т. дължи на ищеца, в
качеството си на потребител, по партида с аб. номер *** сума от 3254,12 лв.,
представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени ***
услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в гр. В., ул. „Е. П.“ **, както и
сумата от 129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е *** оператор, като на
основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ предоставя такива на двамата ответници за имот на адрес в
гр. В., ул. „Е. П.“ ***, с аб. номер ***, като те ги получава в качеството си на потребители.
Съгласно чл. 5, т. 6 ОУ за предоставяне на *** услуги потребителите са длъжни да заплащат
ползваните в срок, което ответниците не са сторили. На 30.09.2020г. бил извършен оглед и
отчитане на водомера в имота в присъствието на Л. Ж. К., за което е съставен КП с номер
291 от 30.09.2020г. Отчетено е показание на водомера от 2184 куб.м., удостоверено без
възражение с подпис на К.. В срока по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба 4 от 14.09.2004г. на
МРРБ ответниците не са оспорили констатациите в КП. Консумацията на вода е платена
само за 139 куб.м. Плащана е и водата след като е отчетена консумация от 2184 куб.м.
Водомерът се намира във водомерна шахта в двора на имота, поради което се изисква
1
зазимяване. Приложение намира чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че исковете са неоснователни. В обекта не са изразходвани 2045 куб.м.
вода за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. Не е ясно кога е монтиран и при какви
показания водомерът. Това е станало преди придобиване на имота от ответниците. При
всички случаи обаче водомерът е извън метрологична годност, поради което отчетените
показания не могат да служат за отчитане на изразходеното количество вода. От 2010г. не е
отчитан водомерът.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени ОУ за предоставяне на *** услуги на потребителите от ***
оператор „В. и к. – В.“ ***.
Установява се от КП с номер 291/30.09.2020г., че на 30.09.2020г. длъжностни лица на
„В. и к. – В.“ *** извършили проверка на адрес в гр. В., ул. „Е.П.“ **, поради
необходимостта от отчет на водомера в имота в присъствието на Л.Ж. К.. Посочено е, че в
къщата живеят две семейства. Посочено е че на адрес е монтиран 5 кубичен водомер, с
показание от 2184. Към КП е приложена и снимка на водомера.
Видно от справка за недобора на частен абонат Ж. Х.. Т. и ЕЛ. Х.. Т. дължат на
ищеца сумата от общо 6508.24 лв. – главница за ползвани и незаплатени *** услуги за
периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г., както и сумата от 258,52 лв. – мораторна лихва
върху главницата. Старото показание на водомера било 139, а новото след проверката –
2184.
Представен е двустранен констативен протокол на л. 63 от делото, от който се
установява, че на 20.10.2021г. е извършена подмяна на водомера в имота на ответниците,
като показанието на демонтирания водомер е 2387 куб.метра. Демонтираният водомер е бил
с номер 3058. Видно от двустранен протокол за абонат *** от 02.03.2012г. водомер с номер
3058 е бил сложен именно тогава на мястото на стария водомер в имота. Следователно
между двете проверки са изминали повече от 9 години.
От приложените по делото карнетни листи се установява, че на 23.10.2018г. е
извършена проверка на водомера на процесния имот, като показанието му е било 139. Към
онзи момент потребител е бил Х.*** Т.К..
В открито съдебно заседание е разпитан св. Г. Т., служител на ищеца. Същата заяви
следното: „Работя от 1994г. във *** В.. Спомням си за тази проверка, защото намерихме там
голямо количество кубици. Беше рутинна проверка. Влязохме в двора. В ляво е шахтата.
Направихме снимка, направихме протокол, описахме показанието. Присъстваше
свидетелката, която каза, че е съпруга на титуляра, който починал. Подписа протокола.
Пуснахме вода и се въртеше водомерът, значи работи. В момента на проверката направих
протокол, след това видях, че трябва да се подмени водомерът. Тези главни водомери трябва
да се подменят на пет години, но както се оказа после ние не сме имали достъп до водомера
дълго време и е писано служебно, защото госпожата Л. е казвала, че не живее там.“
В съдебно заседание е разпитан св. Т.М., която заяви следното: „Работя като
инкасатор във *** от 1998г. Спомням си за проверката. Отидохме да отчетем водомера.
Влязохме в двора, направихме снимков материал и протокол. Лицето, което осигури достъп
до имота се подписа и нямаше претенции.
Установява се от съобщение, изходящо от ДАМТН, че за водомери с номинален
разход под 15 куб.м. на час се извършват последващи проверки на всеки пет години.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца бе да
докаже дължимостта на начислените суми, а именно следваше в условията на пълно и
главно доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тежест на
ответника бе да установи своите правоизключващи възражения.
От изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че ответниците са
потребители на *** услуги, които се предоставят за обект в гр. В., ул. „Е.П.“ **, с аб. номер
***.
Установи се по делото, че на 30.09.2020г. длъжностни лица на „В. и к. – В.“ ООД
извършили проверка на адрес в гр. В., ул. „Е.П.“ **, поради необходимостта от отчет на
2
водомера в имота в присъствието на Л.Ж. К.. Посочено е, че на адрес е монтиран 5
кубичен водомер, а показанието му е било 2184. КП не е бил оспорен от подписалото го
лице – Л. К.. Преди проверката на водомера старото показание е било 139, а новото след
проверката – 2184. На 20.10.2021г. е била извършена подмяна на водомера в имота на
ответниците, като показанието на демонтирания водомер било 2387 куб.метра. На
23.10.2018г. е била извършена проверка на водомера на процесния имот, като показанието
му е било 139. Към онзи момент потребител е бил Х.*** Т.К.. Т.е. за периода от 23.10.2018г.
до 30.09.2020г. са начислени 2045 куб.м. вода.
В тази връзка бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. Г. Т. и св. Т.М.,
служители на ищеца. Показанията им се допълват и не си противоречат. От тях се установи,
че при проверката в имота е направена снимка, протокол и опис на показанията. На
проверката присъствала свидетелката, която подписала протокола и не оспорила
натрупаното количество вода. Установи се, че водомер като процесния, трябва да се
подменя на пет години, но това не е правено, защото служители не са имали достъп до
водомера дълго време и са записвали служебни данни.
Спорен по делото е въпросът дали дружеството ищец е поддържало водомера в
изправност. Ако средството за отчитане на потребеното количество *** услуги е било
метрологично негодно ще липсва доказателство за точното и реално отчитане на
потребената вода.
Установи се от съобщение, изходящо от ДАМТН, че за водомери с номинален разход
под 15 куб.м. на час се извършват последващи проверки на всеки пет години. В подкрепа на
изложеното бяха и свидетелските показания. Безспорно е между страните, че процесният
водомер е с номинален разход под 15 куб.м. на час.
Следва да се посочи, че е неоснователно твърдението на ищеца, че за процесния
водомер следва да се приложи разпоредбата на чл. 34а от Наредба 4 от 2004г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В тази разпоредба е посочено, че периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. В
настоящата хипотеза не е налице сграда – етажна собственост.
По делото не се представиха доказателства, че за период от 5 години назад, считано
от датата на проверката и издаване на КП ищецът е извършвал проверка за метрологична
годност на водомера. Установи се, че процесният водомер е бил поставен на обекта през
2012г., като е бил сменен едва през 2021г.
Следва да се обърне внимание, че в Заповед на председателя на ДАМТН с номер А-
616/11.09.2018г. е посочено, че периодичността на последващите проверки на средствата за
търговско измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е 5 години за водомери с
номинален разход под 15 куб.м./час. Операторът на водоснабдителната система монтира,
поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и
заплаща изразходваното количество вода. Предвид това настоящият съдебен състав намира,
че ищецът не е изпълнил задължението си да поддържа процесния водомер в метрологична
годност, доколкото същият не е бил проверен след изтичане на пет години от поставянето
му на обекта. Освен това следва да се отбележи, че натрупаното количество *** услуги е за
периода от 23.10.2018г. до 30.09.2020г., а претенцията на ищеца е за периода от
30.09.2019г. до 30.09.2020г. Не се установи по делото защо е налице такова разминаване и
кога точно е отчетена стойността на *** услугите. За съда възниква въпрос, ако се дължи
претендираната сума за период след 30.09.2019г., то изобщо имало ли е потребявано
количество *** услуги за периода от 23.10.2018г. до 30.09.2019г. Следователно дружеството
ищец не успя да установи точното количество потребени *** услуги за процесния период.
Предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, на ответниците следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
общ размер от 600,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, срещу Ж. Х.. Т., ЕГН
**********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че Ж. Х.. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца В. и к. – В.”
ООД, ЕИК ***, в качеството си на потребител, по партида с аб. номер *** сума от 3254,12
лв., представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени
*** услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в гр. В., ул. „Е.П.“ **, както и
сумата от 129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, срещу ЕЛ. Х.. Т., ЕГН
**********, бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ЕЛ. Х.. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца „В. и к. – В.”
ООД, ЕИК ***, в качеството си на потребител, по партида с аб. номер *** сума от 3254,12
лв., представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени
*** услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в гр. В., ул. „Е.П.“ **, както и
сумата от 129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Ж. Х.. Т., ЕГН
**********, и ЕЛ. Х.. Т., ЕГН **********, сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4