№ 429
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20201001002166 по описа за 2020 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Солекс Инвестмънт” ЕООД
/в несъст/, ЕИК *********, представлявано от адвокат С. Е. Б., ЕГН
**********, в качеството му постоянен синдик против решение №
713/14.05.2020г по делото т.д.№1514/18г. на СГС ,с което са отхвърлени
предявените от дружеството искове за солидарното осъждане на ответниците
Министерство на отбраната и ИА „Военни клубове и военно-почивно
дело“на основание чл. 96, ал.2 ЗЗД да заплатят разходите за съхранението,
охраната и транспортирането на изработените, но не приети мебели съгласно
договори №№ Б-6/15.05.2009г и Б-7/18.05.2009г сключени с ИА „Социални
дейности на МО“ и приемо-предавателни протоколи №№7519/25.06.2009г,
8271/16.07.2009г, 8268/16.07.2009г, както следва: сумата от 20 000,00 лева –
разходи за наем на складови площи на ищцовото дружество в гр.Дряново,
гр.Пазарджик, гр.София, гр. Габрово, гр.Добрич, град Враца, град Троян за
периода 13.07.2010г – 06.04.2017г; сумата от 16 813,00 лева – разходи за
охрана на складовите площи в град Дряново и град Габрово чрез сигнално-
хранителна техника от „Делта гард“ ООД„Леа трейдинг“ ООД, „Супер
1
гард“ЕООД и МВР, сумата от 2 924,00 лева – разходи за транспорт на мебели
по дестинациите гр.Троян-гр.Пловдив, град Дряново –гр.Пловдив, гр.Добрич
– гр.Пловдив, гр.Добрич – гр.Дряново и фактури № № 3182/29.09.2010г,
390/28.07.2010г, 11/13.12.2011г, 28/02.05.2012г.подържа се,че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Съдът правилно приел,че мебелите са
изработени съгласно договора,за което не е имало възражение от страна на
ответника,както и че възложителят не е осигурил достъп по обектите за
монтаж на мебелите, с което не е осигурил необходимото съдействие за
изпълнение на задължението и е изпаднал в забава, а съгласно чл. 96, ал.2
ЗЗД при забава на кредитора длъжникът има право на обезщетение за
направените необходими разноски.Съдът неправилно приел, че съгласно чл.
11, ал. 2 от подписаните договори, че при невъзможност да се осигури достъп
до имотите, в които мебелите следва да се монтират, те ще бъдат съхранявани
на разноски на ищеца в негови складови помещения, което изключва
отговорността на ответника за заплащане на пазарен наем за тези складови
плоши, които са собственост на ищцовото дружество.Изпълнителят приел да
съхранява на отговорно пазене изработеното в негови складови бази и за
негова сметка, като между страните възникват отношения по договор за
влог.Това съхранение обаче не може да е безконечно. В тази връзка по делото
е представена нотариална покана от 06.07.2010г. връчена чрез нотариус П. П.,
per. № *** на НК от 13.07.2010г., с която ищецът е поканил и поискал от
двамата ответници да получат незабавно изработените мебели, обзавеждане и
вещи. По делото било доказано, че ответниците не са предприели действия
до намесата на ЧСИ през 2016 и 2017г.Бездействието на ответниците е
наложило ищецът да използва складови помещения на трета лица, за което са
представени Договор за наем на недвижим имот с „Харати“ ЕООД в гр.
София и Допълнително споразумение към договор за изработка с „Елит 2“
ООД.От приложените 12 броя протоколи по делото е отразено, че
складовете, където е оставено имуществото са на посочените адреси в гр.
Добрич, гр. Дряново, гр. София; гр. Враца; гр. Пловдив; гр. Троян; гр.
Севлиево и склад в Кремиковци.В последствие движимите вещи съхранявани
в наетите помещения са транспортирани за сметка на изпълнителя. За
извършеното транспортиране са представени и приети по делото доказващи
разхода фактури и документи,които са подробно посочени в
жалбата.Неправилен бил извода на съда,че по делото останала неизяснена
2
причината за транспорта.Подържа се,че тази причина не следва да се
изследва,поради това,че същата се налага от фактическата ситуация, в която е
поставен ищеца — поетото задължения да съхранява мебелите, което му
създава трудности и неудобства, коства разходи, но от друга страна се
изпълнява от него.Незаконосъобразен бил извода на съда,че претенцията за
възнаграждение за охрана е недоказана, тъй като не е посочено мястото на
осъществяване на охраната и самите договори.Извършеннете разходи за
охрана с представените като доказателство фактури не са оспорени от страна
ответниците в производството по делото. Ответниците не са оспорили
представените фактури, удостоверяващи претенцията за извършени разхода,
нито с отговорите на исковата молба, нито с допълнителните отговори, нито в
съдебно заседание. Приемайки ги за факт, който не е оспорен от ответниците
жалбоподателя ангажирал други доказателства за извършването на разходите
- мястото на осъществяване на охраната и самите договори.
По отношение приетото от съда,че исковете по отношение на
Министерство на отбраната са неоснователни на самостоятелно основание се
подържа,че по силата на Постановление № 54 от 01.04. 2010 на МС в сила от
25.05.2010г е прието, че дейността, архивът, както и правата и задълженията
по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция
„Социални дейности на Министерството на отбраната“ по отношение на
управлението на жилищния фонд на Министерството се поемат от
Министерството на отбраната. Постановление № 123 на Министерския съвет
от 15.05.2015г влиза в сила на 01.07.2015г, т.е. към датата на подписване на
договорите страна по тях е Агенция „Социални дейности на МО“ - „Военни
клубове и военно почивно дело“ с принципал Министерство на
отбраната,поради което настъпилото правоприемство ангажира
отговорността и на двамата ответниците.По делото е представена нотариална
покана от Министерство на отбраната ИА „Военни клубове и военно-почивно
дело“, в която е посочено, че Изпълнителна агенция „Социални дейности
към Министерство на отбраната“ е преобразувана с ПМС № 54/2010г в
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело“ с принципал
Министерство на отбраната.В чл. 2, ал. 1 от Постановление № 54 на МС от
01.04.2010г за приемане на Устройствен правилник на Министерството на
отбраната и за определяне на структури на пряко подчинеше на министъра на
отбраната е посочено, че „Преобразува Изпълнителна агенция „Социални
3
дейности на Министерството на отбраната“ в Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ със седалище София, ул. Цар Освободител
7“. Тази разпоредба ангажира отговорността на ответника и доказва неговата
пасивна легитимация.Предмет на подписаните договори е „...изработка,
доставка и монтаж на обзавеждане за служебни жилища от жилищен фонд на
Министерство на отбраната...“ , а в ал.6 на същия чл.2 от Постановлението е
посочено, че Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“
като второстепенен разпоредител с бюджетни средства за „настаняване под
наем на военослужещи и цивилни служители в имоти от жилищния фонд на
МО, организиране на управлението, експлоатацията и разпореждането с
имотите от фонда и на движимите вещи в тях“.Поради това се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявените искове бъдат уважени като бъдат присъдени
направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ИА „Военни клубове и военно-почивно
дело“, с който се оспорва подадената жалба.Подържа се,че законосъобразно е
прието от съда,че при наличието на изрична уговорка между страните,
обективирана в чл. 11 от процесиите съглашения, при невъзможност да се
осигури достъп до имотите, в които мебелите следва да се монтират, същите
да бъдат съхранявани на разноски на ищеца /въззивник по настоящото
производство/, се изключва отговорността на ответника /въззиваем/ за
заплащане на пазарен наем за складовите площи, собственост на ищцовото
дружество. С оглед договореното между страните правилно е прието, че
създаденото неудобство от съхранение на вещите, е довело до възможност за
изпълнителя да предяви правата си по чл. 97 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, но не и да претендира пазарен наем за складовите си
площи.По делото не били ангажирани доказателства нито по своето
основание, нито по размер, твърденията за направени от страна на въззивника
разноски за съхраняване на мебелите в складови площи на трети лица.
Правилно е отразено, респективно възприето, в мотивната част на обжалвания
съдебен акт, че представеното по делото от страна на жалбоподателя
допълнителното споразумение, сключено между „Мебекс“ и „ЕЛИТ 2“ ООД
(л.32), не представлява договор за наем, тъй като действително няма
постигнато съгласие между страните по него относно заплащане на наемна
цена. Правилно е прието също, че макар приемо-предавателния протокол №
4
2/18.06.2009 г. да установява, че в склада на посоченото трето лице са
съхранявани мебели изработени във връзка с процесните договори, не се
доказва направата на разходи от страна на ищеца за съхранението на тези
вещи. Същото се отнася и по договора за наем сключен с „ХАРАТИ“ ЕООД
като дори и да се приеме, че в него са съхранявани мебели от договорите за
изработка, което обстоятелство не е доказано, по делото не бяха ангажирани
доказателства за заплащане на наемна цена. Правилно е обсъдено и
възприето, що се отнася до фактура № 20000000017/05.04.2012 г. , съгласно
която ищецът е заплатил на „Леа Трейдинг“ ООД наем за погасените вече по
давност 1440.00 лв., за период от м.01.2012 г. до м.04.2012 г. с оглед
своевременно релевираното възражение с отговора на исковата молба за
погасяване по давност на всички претендирани вземания спрямо ИА
„ВКВПД“, че не са ангажирани доказателства за какъв обект е платен наема,
както и че в него са съхранявани процесните мебели по договорите за
изработка. Подържа се,че е правилен извода на решаващия съд, че
представените доказателства, свидетелстващи за извършен превоз, не са
достатъчни, за да установят при условията на пълно и главно доказване, че с
посочените курсове са превозвани именно процесните мебели, а не друга
стока на ищеца, както и че твърдените за заплатени разноски за транспорт са
направени именно в тази връзка. Действително няма доказателства
установяващи причината за транспорта - не са представени доказателства за
невъзможност складовите площи на ищеца да бъдат използвани или пък за
тяхната продажба към датите на съставяне на товарителниците; не са
представени описи на складовете, както и заприходяването на вещите в едни
и отписването им от други складове на ищеца, поради което и тези искове са
недоказни и неоснователни.Във връзка с представените доказателства за
направата на разноски за охрана на складовете, в които се твърди, че са
съхранявани мебели по договорите за изработка, правилно е прието, че във
фактурите към различните охранителни дружества и МВР, не е посочено
мястото, на което се е осъществявала охраната със СОТ, както и не са
представени доказателства за възникването на гвърдяните правоотношения за
осъществяваната охрана. Поради това се иска да бъде постановено решение,с
което обжалваното решение бъде потвърдено като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на Министерство на
5
отбраната,в който се подържа,че Министерството не е страна по спора,поради
това,че съгласно параграф 6,ал.1 от Постановление № 123 на Министерския
съвет от 15.05.2015г. в сила на 01.07.2015г. , дейността, архивът,правата и
задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността по
настаняването под наем,управлението и експлоатацията на жилищния фонд
на Министерството на отбраната и на движимите вещи в негопреминават от
реорганизираните звена на Министерство на отбраната в ИА „Военни клубове
и военно-почивно дело“.За този факт синдикът на дружеството жалбоподател
е уведомен,поради което се подържа,че липсва пасивна лигитимация на
Министерството.Иска се да бъде постановено решение,с което обжалваното
решение бъде потвърдено като бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба С от
дружеството жалбоподател ,представлявано от синдика,с която се иска
солидарното осъждане на ответниците Министерство на отбраната и ИА
„Военни клубове и военно-почивно дело“ на основание чл. 96, ал.2 ЗЗД да
заплатят разходите за съхранението, охраната и транспортирането на
изработените, но не приети мебели съгласно договори №№ Б-6/15.05.2009г и
Б-7/18.05.2009г сключени с ИА „Социални дейности на МО“ /чиито
правоприемници са ответниците/ и приемо-предавателни протоколи
№№7519/25.06.2009г, 8271/16.07.2009г, 8268/16.07.2009г, както следва:
сумата от 20 000,00 лева – разходи за наем на складови площи на ищцовото
дружество в гр.Дряново, гр.Пазарджик, гр.София, гр. Габрово, гр.Добрич,
град Враца, град Троян за периода 13.07.2010г – 06.04.2017г; сумата от 16
813,00 лева – разходи за охрана на складовите площи в град Дряново и град
Габрово чрез сигнално-хранителна техника от „Делта гард“ ООД„Леа
6
трейдинг“ ООД, „Супер гард“ЕООД и МВР, сумата от 2 924,00 лева –
разходи за транспорт на мебели по дестинациите гр.Троян – гр.Пловдив,
гр.Дряново – гр.Пловдив, гр.Добрич – гр.Пловдив, гр.Добрич – гр.Дряново и
фактури № № 3182/29.09.2010г, 390/28.07.2010г, 11/13.12.2011г,
28/02.05.2012г.В производството пред САС исковата молба е оставена без
движение до конкретизиране в кои помещения са съхранявани мебелите,чия
собственост са тези помещения,какъв наем е платен за помещенията и какви
мебели са съхранявани там.С молба от 02.09.21г. указаните нередовности са
отстранени.Препис от молбата е изпратена на ответниците по делото,които не
са взели становище.Подържа се в исковата молба, че през 2009г ищцовото
дружество е сключило с ИА „Социални дейности – Военни клубове и военно
почивно дело“ към МО, както следва: 1/договор №Б-6/15.05.2009г за
изработка, доставка и монтаж на обзавеждане за 108 служебни жилища от
жилищния фонд на МО, находящи се на територията на град София и град
Благоевград; 2/договор №Б-7/18.05.2009г по силата на който е възложено
изработка доставка и монтаж на обзавеждане за 71 служебни жилища от
жилищния фонд на МО, находящи се в град Пловдив, град Карлово и град
Хасково. За предаването, респ. приемането на възложената работа страните
съставят приемо-предавателни протоколи №№ 7519/25.06.2009г,
8271/16.07.2009г, 8268/16.07.2009г. След изработването на мебелите и
тяхното приемане от страна на възложителя, същите са оставени на
съхранение при ищеца в негови складови бази и за негова сметка, поради
невъзможност да се осигури достъп до имотите, в които да бъдат монтирани
мебелите. В периода 13.07.2010г. - 06.04.2017г. ищеца съхранявал мебелите
в складове в гр.Дряново, гр.Пазарджик, гр.София, гр. Габрово, гр.Добрич,
град Враца, град Троян и гр.Севлиево,за което били направени разходи в
размер на 20 000 лева. За охрана на обектите в град Дряново и град Габрово
чрез сигнално-хранителна техника от „Делта гард“ ООД„Леа трейдинг“ ООД,
„Супер гард“ЕООД и МВР са платени разходи в размер на сумата от 16
813,00 лева. За транспорт на мебелите по дестинациите гр.Троян-гр.Пловдив,
град Дряново – гр.Пловдив, гр.Добрич – гр.Пловдив, гр.Добрич – гр.Дряново
и по фактури № № 3182/29.09.2010г, 390/28.07.2010г, 11/13.12.2011г,
28/02.05.2012г са направени разходи в размер на 2 924,00 лева. Подържа се,че
ответниците са правоприемници на Агенция „Социални дейности“ към МО, с
оглед, на което се претендира солидарното им осъждане да възстановят
7
направените разходи за съхранението на мебелите. В случай, че се приеме, че
правоприемник на Агенция „Социални дейности“ е само едно от лицата, се
претендира осъждане като главен ответник за цялата сума на ответника ИА
„Военни клубове и военно-почивно дело“ , а като евентуален ответник
Министерство на отбраната.
Ответникът Министерство на отбраната е оспорило исковете твърди,
че не е правоприемник на бившата Агенция „Социални дейности“ към МО
като посочва, че с постановление на МС тези дейности, активите, пасивите и
фактическите отношения са прехвърлени в дейността на Министерство на
отбраната.Оспорва исковете и с възражение за давност като твърди, че
вземанията са погасени по давност, която е пет годишна, считано от
настъпване изискуемостта на същите.
Ответникът ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ е оспорил
исковете като оспорва пасивната си легитимация по тях като твърди, че не е
правоприемник на активите, пасивите и фактическите отношения на бившата
Агенция „Социални дейности“ към МО и че такъв правоприемник е само МО.
Не оспорва, че вещите, описани в протокол № 7519 от 25.06.09 г. и протокол
№ 8268 от 16.07.09г. са останали на съхранение при изпълнителя за негова
сметка. Оспорва да са предавани за съхранение вещите по приемо-
предавателен протокол № 8271 от 16.07.09г. Оспорва ,че с допълнително
споразумение към договора от 20.05.09 г. са оставени на съхранение мебели в
склада на изпълнителя, че договорът установява периода на съхранение на
вещите, размерът на наемната цена, съответно плащането на последната от
страна на ищеца.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел следното:С оглед твърденията в исковата молба съдът е приел,че
правната квалификация на предявените искове е чл. 96, ал. 2 от ЗЗД.При тази
правна квалификация на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
сключването на договорите за изработка, предаването, респ. приемането на
мебелите, отлагане изпълнението на задължението да се извърши монтаж на
мебелите до осигуряване на достъп до имотите, в които същите да бъдат
монтирани; сключването на договорите за наем с твърдените трети лица, за
съхранение на мебелите, заплащане на наем в претендираните в исковата
молба размери; сключването на договорите за охрана на складовите
8
помещения; заплащане на възнаграждение по договорите за охрана; направата
на разноските за транспорт в размер на сумата от 10 хил. лв.; във връзка с
твърдението за прекъсване на давността – предприемане на действия, които
водят до спиране или прекъсване на давността;отправените покани до
ответниците и признанието на дълга от страна на последните.От
представените по делото договор №Б-6/15.05.2009г и договор №Б-
7/18.05.2009г е установено,че Изпълнителна агенция „Социални дейности на
МО“ е възложила на ищцовото дружество изработката, доставката и монтажа
на обзавеждане за 179 служебни жилища от жилищния фонд на МО,
находящи се на територията на град София, град Благоевград, град Пловдив,
град Карлово и град Хасково срещу насрещно задължение за заплащане на
цената в общ размер на сумата от 3 149 033,06 лева. В чл. 11 от договорите е
уговорено, че срокът за изпълнение може да бъде продължаван при
невъзможност на възложителя да осигури достъп до обектите, като в
последния случай изпълнителят се задължава да съхранява на отговорно
пазене със свои средства, на склад изработеното обзавеждане.Този договор е
квалифициран от съда като договор за изработка.Съгласно договорите за да
бъдат монтирани изработените от изпълнителя мебели, респ. да бъде
предадена извършената работа, възложителят следва да окаже необходимото
съдействие, като осигури достъп до тези обектите.Установено е по делото,че
мебелите са изработени и приети без забележки от възложителя, за което са
съставени приемо-предавателни протоколи №№ 7519/25.06.2009г,
8271/16.07.2009г, 8268/16.07.2009г.
Поделото не е спорно,че възложителят не е осигурил достъп на изпълнителя
до обектите за монтаж на мебелите, с което не е осигурил необходимото
съдействие за изпълнение на задължението и е изпаднал в забава.Съгласно
чл. 96, ал. 2 ЗЗД при забава на кредитора длъжникът има право на
обезщетение за направените необходими разноски,които разноски са тези
направени за запазване на имуществото, без които то би погинало или би се
увредило съществено.Съдът е приел,че разноски за осигуряване на складови
площи за съхранение на мебелите може да се приемат като необходими
разноски по смисъла на чл. 96, ал.2 ЗЗД,поради това,че е необходимо същите
да бъдат съхранявани при подходящи условия.Изричната уговорка на
страните, че при невъзможност да се осигури достъп до имотите, в които
мебелите следва да се монтират, те ще бъдат съхраняване на разноски на
9
ищеца в негови складови помещения изключва отговорността на ответника
за заплащане на пазарен наем за тези складовите площи, които са собственост
на ищцовото дружество.Съдът е приел,че ако съхранението на последните
създава значително неудобство, изпълнителя има правата по чл. 97 ЗЗД да
иска разрешение от районния съд по местоизпълнение вещите да бъдат
вложени в определено от съда място на разноски на възложителя, но не и да
претендира пазарен наем за складовите си площи.Съдът е приел,че по делото
не са ангажирани доказателства за направата от ищеца на разноски за
съхраняване на мебелите в складови площи на трети лица. Съдът е приел,че
представеното по делото допълнителното споразумение към договор за
изработка от 20.05.2009г сключен между ищеца и „Елит 2“ ООД не
представлява договор за наем, тъй като няма постигнато съгласие между
страните по него относно наемната цена. Макар и приемо-предавателния
протокол №2/18.06.2009 да установява, че в склада на посоченото трето лице,
находящ се в град Пазарджик, Мирянско шосе, са съхранявани мебели
изработени във връзка с договорите от 15.05.2009 и 18.05.2009г. по делото не
са ангажирани доказателства за направата на разходи от ищеца за
съхранението на тези вещи. Същото съдът е приел и по отношение на
договора за наем сключен с „Харати“ ЕООД за възмездното ползване на
бивш работнически стол с площ от 1000 кв.м., находящ се в град София,
кв.Ботунец – Промишлена зона, до КПП №5 на „Кремиковци“АД. Дори да се
приеме, че в него са съхранявани мебели от процесния договор за изработка, ,
по делото няма ангажирани доказателства за заплащане на наемна цена. По
отношение на фактура № 20000000017/05.04.2012г , съгласно която ищецът е
заплатил на „Леа Трейдинг“ООД наем за м.01.2012г-м.04.2012г в размер на
1440,0 лева по делото не са ангажирани доказателства, за какъв обект е
платен наема, както и че в него съхранявани мебели по процесните договори
за изработка-не е представен договора за наем, няма складови разписки и/или
приемо-предавателни протоколи за съхраняваните вещи. Предвид на това
съдът е приел,че исковете за наем на помещенията следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на транспортни разходи съдът е приел,че също
съставляват необходими разноски по смисъла на чл. 96, ал.2 ЗЗД, особено в
посочения от ищеца случай, когато поради разпродаване на складовите му
площи, той е принуден да осигури съхранението на мебелите дължими към
10
ответника в други свои складове, находящи се в други градове. По делото са
събрани доказателства , които свидетелстват за извършен превоз на мебели и
разноските направени във връзка с това. Предвид предмета на дейност на
ищцовото дружество, тези доказателства не са достатъчни, за да установят,
при условията на пълно и главно доказване, че с тези курсове са превозвани
именно процесните мебели, а не друга стока на ищеца. Няма доказателства
установяващи и причината за транспорта – не са ангажирани доказателства за
продажба на складовите площи към датите на съставяне на товарителниците;
няма описи на складовете, заприходяване на стоки в едни и отписване на
стоки от други складове на ищеца,поради което съдът е отхвърлил и тези
искове.
По отношение на заплащането на възнаграждение по договор за
охраната на складовете, в които се съхраняват мебелите по договорите за
изработка съдът е приел,че същите съставляват необходима разноска по
смисъла на чл. 96, ал.2 ЗЗД,поради това,че същите са на значителна стойност
и неосигуряването на охрана би дало възможност за разграбването им. За
доказване на такива разноски по делото са представени 43 броя данъчни
фактури издадени от „Делта гард“ ООД„Леа трейдинг“ ООД, „Супер
гард“ЕООД и МВР за дължимо възнаграждение за охрана в размер на 16
752,95 лева.Съдът е приел,че във фактурите не е посочено мястото, на което
се осъществява охраната със СОТ,не са представени и самите договори за
охрана,поради което не е доказано, че с направените разходи за охрана са
охранявани именно обекти/складове, в които са съхранявани мебели по
процесните договори за изработка.
На самостоятелно основание съдът е приел,че са неоснователни
исковете против Министерство на отбраната,поради това че същото не е
правоприемник на дейността на Изпълнителна агенция „Социални дейности
на МО“. Извод за това съдът е направил от постановление №54/01.04.2010г.
на МС за приемане на устройствен правилник на МО.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
Подържа се в жалбата,че незаконосъоразно съдът отхвърлил
11
предявените искове като приел,че исковите претенции са недоказани.
Софийският апелативен съд счита,че становището на решаващия съд,че
исковите претенции са недоказани е основателно.С доклада по делото в
протокола от съдебното заседание на 21.05.19г. съдът е разпределил
доказателствената тежест като е указал на ищеца обстоятелствата,за чието
доказване следва да ангажира доказателства,а именно: сключването на
договорите за наем с твърдените трети лица и заплащането на наема в
претендирания размер,сключването на договорите за охрана на складовите
помещение и заплащането на разходите по тези договори,както и направените
разходи за транспорт в претендирания размер.
Съдът счита,че въпреки правилно разпределената зоказателствена
тежест от страна на ищеца-настоящ жалбоподател не са ангажирани
доказателства за указаните обстоятелства.Съгласно чл.11,ал.2 от двата
договора в случаите по чл.10,ал.2 от настоящия договор изпълнителят се
задължава да съхранява на отговорно пазене със свой средства на склад
изработеното обзавеждане.Случайте по чл.10,ал.2 са тези ,при които е налице
невъзможност от страна на възложителя да осигури достъп до обектите.Не се
спори в настоящия случай,че е налице неосигуряване на достъп до обектите-
т.е. налице е забава на кредитора,поради което съгласно чл.11,ал.2 от
договорите изпълнителят-дружеството жалбоподател е следвало да съхранява
със свои средства на склад обзавеждането.Тълкуването на договора налага
извода,че страните са се договорили разходите по съхранението на вещите да
бъдат възложени на изпълнителя.При така посочената договорка липсва
основание да се претендира заплащането на разходите по съхранението от
страна на ответниците.Дали складовете,в които ще се съхранява
обзавеждането ще са собственост на ищеца или на трето лице е
обстоятелство,което не е било предмет на договорите.Дори и да се приеме,че
в даден момент се е наложило част от мебелите да бъдат преместени на друго
място, по делото не са ангажирани доказателства какво е наложило това
преместване,колко и кои точно мебели са преместени и в кой точно склад са
съхранени. По делото не са ангажирани и доказателства относно сключени
договори за наем на наетите складове и размера на платения
наем.Законосъобразно е прието от страна на решаващия съд,че по делото не
са ангажирани доказателства във връзка с претендираните транспортни
разходи.Освен,че не са налице доказателства за причината за
12
транспортирането на мебелите до други складове,от представените по делото
товарителници и фактури за извършен превоз не може да се направи извод,че
изработените по двата договора мебели са превозени с посочените
товарителници.Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд,че
предвид предмета на дейност на дружеството /изработка на
мебели/,доказването,че с тези товарителници са превозени точно
изработените мебели,а не друго,не е доказано.И ако в товарителниците
намиращи се на стр.207,208 и 211 от делото е посочено,че става въпрос за
превоз на мебели,то в товарителницата на стр.210 е посочено,че става въпрос
за превоз на „плоскости и дървен материал“,което е различно от мебелите
предадени с протоколи от лятото на 2009г.
Законосъобразно е прието в обжалваното решение,че по делото не са
ангажирани доказателства във връзка с претенцията за охрана на мебелите.По
делото не са представени договорите за охрана на обектите,поради което не
може да се направи извод,че обектите ,в които са съхранявани въпросните
мебели са били обект на охрана.В представените фактури, издадени от „Делта
гард“ ООД „Леа трейдинг“ ООД, „Супер гард“ЕООД и МВР не са
посочени,нито договорите за охрана,по които са издадени,нито охранявания
обект.
С оглед на горното съдът счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Тъй като исковата претенция е отхвърлена на самостоятелно основание
по отношение на Министерство на отбраната,което се оспорва в жалбата,
съдът счита,че следва да разгледа това възражение на жалбоподателя.Същият
се аргументира,че по силата на Постановление № 54 от 01.04. 2010 на МС, в
сила от 25.05.2010г е прието, че дейността, архивът, както и правата и
задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на
Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на
отбраната“ по отношение на управлението на жилищния фонд на
Министерството се поемат от Министерството на отбраната.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Съгласно
чл.2,ал.1 от Постановление № 54 от 01.04. 2010 на МС, в сила от 25.05.2010г.
се преобразува Изпълнителната агенция „Социални дейности на МО“ в ИА
„Военни клубове и военно-почивно дело“,а съгласно ал.3 дейността, архивът,
13
както и правата и задълженията по договорите,сключени във връзка с
дейността на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството
на отбраната", се поемат: 1. от Министерството на отбраната - по отношение
на управлението на жилищния фонд на министерството, осъществяването на
връзките със синдикалните организации във въоръжените сили и с военно-
патриотичните съюзи и организации,осъществяването на дейността по
социалната адаптация на личния състав,освободен от военна служба,
координирането и осъществяването на дейностите по подпомагане на
военнослужещите, цивилните служители, военноинвалидите.Предвид
текстта на разпоредбата с Постановление № 54 от 01.04. 2010 на МС, в сила
от 25.05.2010г. към момента на влизането му в сила постановлението не е
регламентирало правата и задълженията по договорите във с движимите
вещи ,сключени от преобразувата Изпълнителната агенция „Социални
дейности на МО“.Правата и задълженията по договорите във връзка с
движимите вещи се уреждат със създадената с изменението с ДВ, бр. 37 от
2015 г., в сила от 01.07.2015 г. нова т.6 на чл.2,ал.1 от Постановлението,в
която е регламентирано,че настаняване под наем на военнослужещи и
цивилни служители в имоти от жилищния фонд на Министерството на
отбраната, организиране на управлението, експлоатацията и разпореждането с
имотите от фонда и на движимите вещи в тях.Предвид цитираната разпоредба
разпореждането с движимите вещи в имоти от жилищния фонд на МО е
предоставено на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“,което е
самостоятелно юридическо лице,макар,че е на подчинение на министъра на
отбраната.С оглед на това след създаването на новата т.6 на чл.2,ал.1 от
Постановлението с ДВ, бр. 37 от 2015 г., в сила от 01.07.2015 г.
разпореждането с движимите вещи в имоти от жилищния фонд на МО е
предоставено на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“,поради което
Министерство на отбраната не следва да отговаря по сключените договори от
преобразувата Изпълнителната агенция „Социални дейности на МО“.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед решението по спора на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 и
8от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по
жалбата ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ разноски за
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
в размер на 300лв. за юрисконсулстско възнаграждение.
14
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 713/14.05.2020г по делото т.д.№1514/18г. на
СГС.
Осъжда „Солекс Инвестмънт” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,бул.“Санкт
Петербург“№63 да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“,ЕИК *********,гр.София,бул.“Цар Освободител“№7
направените по делото разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15