Решение по дело №375/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 139
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Васил Анастасов Анастасов
Дело: 20194300500375
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, ………..2019 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

                                                                                 1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ :

                                                                        2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

        

като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ В. гр.д. № 375 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

                 

         Подадена е жалба от „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, гр.София, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. Г. Б. М. от САК, Адвокатско дружество „Грозданов и Милушев”, съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Асен” № 2, ет.1, кантора № 3, срещу Постановление от 17.04.2019 г. за прекратяване на производството по изп. дело № 73/2007 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч.

Сочи, че ДСИ при ЛРС е прекратил производството по изп. дело № 73/2007 г. на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, като счита, че към датата на обжалваното постановление, не са били налице условия за прекратяване на производството по делото. Твърди, че според ДСИ, още през 2009 г. по отношение на длъжниците по изп. дело е бил налице изтекъл двугодишен срок, през който не са били предприемани изпълнителни действия. Намира твърдението на съдебния изпълнител за неоснователно.

Изтъква, че обжалваното с настоящата жалба прекратяване на делото на основание чл.433, ал 1, т.8 от ГПК е второ по ред по настоящото изп. дело. В тази връзка сочи, че на 07.04.2015 г. също е било издадено Постановление за прекратяване на основание чл.433, ал 1, т.8 от ГПК, като  срещу него е била подадена съответната жалба и с Решение от 29.07.2015 г. по В.гр.д. № 346/2015 г., ЛОС е отменил постановлението за прекратяване. Твърди, че в мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че последното изпълнително действие, от което за взискателя започва да тече срока за посочване на друг способ за изпълнение е с дата 09.05.2013 година. Предвид влязлото в сила съдебно решение счита, че обстоятелството, че /до/ тази дата не е налице изтекъл двугодишен срок, следва да се приеме за безспорен. Сочи, че след тази дата, взискателят е поискал следните изпълнителни действия по изпълнителното дело:

- с молба от 29.04.2015 г. (получена от СИС при РС   гр. Ловеч на 04.05.2015 г.) -  за извършване на справка за наличие и налагане на запор на възнаграждения по действащи трудови договори,

- с молба от 08.09.2015 г. (получена от СИС при РС  гр. Ловеч на 12.09.2015 г.) за извършване на справка в НАП и за налагане на запор върху трудови възнаграждения;

- с молба от 08.12.2016 г. (получена от СИС при РС  гр. Ловеч на 12.12.2016 г. ) -         за извършване на справка НАП, налагане на запор върху трудови възнаграждения и конституиране по делото на наследници на починал длъжник;

- с молба от 10.02.2017 г. (получени от СИС при РС гр. Ловеч на 16.02.2017г.) - за извършване на справка в НАП за наличие на действащи трудови договори и за налагане на запор на възнаграждения, за извършване на опис на домашно имущество, повторно искане за конституиране на наследници на починал длъжник;

- с молба от 12.05.2017 г. (получена от СИС при РС гр. Ловеч на 15.05.2017 г.) - за извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ и налагане на запор върху установените банкови сметки/сейфове;

- с молба от 01.02.2019 г. (получена от СИС при РС - гр. Ловеч на 04.02.2019 г.) - за извършване на опис на домашно имущество;

- с молба от 20.03.2019 г. (получена от СИС при РС - гр. Ловеч на 22.03.2019 г.) - за извършване на справка за наличие на действащи трудови договори на длъжници и налагане на запор върху трудови възнаграждения.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Счита, че от гореизложеното е видно, че към нито един момент от подлежащия на изследване период (от 09.05.2013 г. до сега), не е налице период по-дълъг от 2 (две) години, през който взискателят да не е искал извършването на изпълнителни действия.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваното постановление, като неправилно.

         В законоустановения срок длъжниците Владислав Иванов Минковски, Павлина Мичева Пандукова, Милка Цветанова Тодорова, Михаил Цветанов Пандуков, Юрай Джелалов Моллов и Мирослав Димитров Минков не са депозирали писмени възражения по жалбата.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ДСИ при РС – Ловеч, Светла Атанасова, която счита, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Счита, че действията й са правилни и законосъобразни и предлага на съда да остави жалбата без уважение.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното : 

По молба на Българска Пощенска банка АД - гр.София, е образувано изп. дело № 73/07 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч, против Владислав Иванов Минковски, ЕГН ********* - длъжник, солидарно с поръчителите Цветан Михов Пандурски, ЕГН **********, Юрай Джелалов Моллов, ЕГН **********  и Мирослав Димитров Минков, ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2006 г., издаден на основание чл.237 и чл.242 до чл.249 от ГПК, по силата на който същите са осъдени да заплатят на взискателя  „Българска Пощенска банка” АД – гр.София, регистрирана по ф.д. № 10 сумата от 2 888,10 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит.

С молба вх. № 566/20.03.2009 г. „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД  - гр. София, ЕИК *********, /л.37/ чрез процесуалния си представител адв. Георги Милушев от САК е поискал по силата на договор за прехвърляне на вземания  № 003/05.09.2008 г., приложен към молбата, по силата на който е придобил от „Юробанк и ЕФ Джи България” АД вземането срещу Владислав Минковски и съдлъжници по договор за кредит, да бъде конституиран като взискател. С писмо на ДСИ от 24.03.2009 г. /л.46/  дружеството е уведомено, че е конституирано като взискател по изп. дело. С молба вх. № 298/03.02.2010 г. „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, чрез процесуалния си представител, е направило искане съдебния изпълнител да  направи справки в НАП  относно наличието на трудови договори на длъжниците и при наличието на такива да наложи запор на трудовите им възнаграждения. С молба вх. № 896/19.04.2010 г. /л.64/ взискателят, с оглед на получените справки е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците  Юрай Моллов и Мирослав Минков. На 15.05.2010 г. ДСИ е изпратил запорни съобщения до касиера на „Автокар-Комерс” за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Моллов /л.67/ и до касиера на ЕТ „Мина - Милета Спасова” /л.69/ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Минков. В резултат на това по сметката на ДСИ  са постъпвали суми, като последното платежно нареждане /л.85/ е от 09.05.2013 година.

С постановление по изп. дело от 07.04.2015 г. /л.86/ ДСИ е приел, че последните изпълнителни действия са били извършени на 15.05.2010 г., предвид което налице са условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е прекратил производството по изп. дело. Против процесното постановление е била подадена жалба от взискателя „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, като с Решение № 224/29.07.2015 г. по В.гр.д. № 346/2015 г. /л.123-124/, ЛОС е отменил постановлението за прекратяване на делото. В мотивите на цитираното решение е прието, че последното изпълнително действие, от което за взискателя започва да тече срока за посочване на друг способ за изпълнение е с дата 09.05.2013 година.

От приложените по делото доказателства се установява, че взискателят не е бездействал, като периодично е искал от ДСИ да предприеме различни действия по изп. дело, а именно :

- с молба вх. № 1293/05.05.2015 г. /л.87/ -  извършване на справка в НАП за наличие на действащи трудови договори на длъжниците и налагане на запор на трудовото възнаграждение на съответния длъжник;

- с молба вх. № 3684/12.12.2016 г. /л.131/ -  извършване на справка в НАП за наличие на действащи трудови договори на длъжниците и налагане на запор на трудовото възнаграждение на двама от длъжниците - Юрай Моллов и Мирослав Минков и конституиране по делото на наследници на починалия длъжник – Цветан Пандуков;

- с молба вх. № 180/20.01.2017 г. /л.133/ е поискан отговор какви са резултатите от извършената справка в НАП, наложени ли са запори върху трудовите възнаграждения и в случай, че са наложени изпълняват ли се, както и дали са конституирани като длъжници по делото наследниците на починалия длъжник – Цветан Пандуков;

- с молба вх. № 469/16.02.2017 г. /л.138/ - извършване на справка в НАП за наличие на действащи трудови договори и за налагане на запор на възнаграждения, за извършване на опис на домашно имущество, находящо се в домовете на длъжниците Владислав Минковски, Юрай Моллов и Мирослав Минков, както и повторно искане за конституиране на наследници на починалия длъжник – Цветан Пандуков;

- с молба вх. № 1331/19.05.2017 г. /л.142/ - за извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ на всеки един длъжниците и налагане на запор върху установените банкови сметки/сейфове;

- с молба вх. № 386/07.02.2019 г. /л.189/ - за извършване на опис на домашно имущество находящо се в дома на всеки един от длъжниците;

- с молба вх. № 8126/22.03.2019 г. /л.186/ - за извършване на справка за наличие на действащи трудови договори на длъжниците Павлина Мичева Пандукова, Милка Цветанова Тодорова, Михаил Цветанов Пандуков и налагане на запор върху трудови възнаграждения.

Жалбата е подадена от взискателя в законоустановения срок, срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие съгласно чл.435, ал.1, т.3, предл. 2-ро от ГПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява  основателна.

От мотивите на горепосоченото Решение № 224/29.07.2015 г. по В.гр.д. № 346/2015 г., по описа на ЛОС се установява, че последното изпълнително действие, от което за взискателя започва да тече срока за посочване на друг способ за изпълнение е с дата 09.05.2013 година. По-горе, анализирайки приложените по делото писмени доказателства, съдът хронологично е проследил предприетите от жалбоподателя действия, с които е поискано от ДСИ извършването на конкретни изпълнителни действия, като първото от тях е с дата 05.05.2015 г. и до момента на постановяване на обжалваното постановление – 17.04.2019 г. /л.205-206/ никога не е изтичал преклузивния двугодишен срок визиран в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, през който взискателят да е бездействал.

На следващо място, този състав на ЛОС не приема становището на ДСИ, че след извършената проверка на делото, обхващаща периода от образуването му - 08.02.2007 г. до 03.02.2010 г., се е установило, че и за четиримата длъжници, по силата на закона и въпреки изричен акт на съдебния изпълнител - т.10 на ТР 2/2013 от 26.06.2015 на ОСГТК на ВКС, е настъпило основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на делото. В тази връзка ДСИ счита, че единствените поискани и извършени изпълнителни действия в процесния период са исканията за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Ц. М. П. и Ю. Д. М., разпоредени с дата 07.02.2007 г. във връзка с посоченото в молбата за образуване. Според съда, събраните по делото доказателства не подкрепят цитирания извод. Както беше посочено по-горе изп. дело е било образувано по молба на първоначалния взискател Българска Пощенска банка АД - гр.София на 08.02.2007 г., като считано от 20.03.2009 г., като взискател по делото са били конституирани „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД - гр. София. Следва да се има предвид, че по искане на първоначалния взискател запорът върху трудовото възнаграждение на Ю. М. наложен на 15.05.2007 г. е бил изпълняван до 10.09.2007 г. - последната дата, на която е постъпила сума по него /л.35-36/. Конституирането на новия взискател е станало от ДСИ на 20.03.2009 г., а с молба вх. № 298/03.02.2010 г. /л.49/, взискателят е поискал извършване на справка в НАП за наличие на действащи трудови договори на длъжниците и налагане на запор на трудовото възнаграждение на съответния длъжник. От изложеното дотук съдът не счита, че може да бъде споделен извода на ДСИ за това, че за периода от 08.02.2007 г. до 03.02.2010 г., е имало бездействие от страна на взискателите /първоначален и последващ/, обуславящо хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не са налице условията за това.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че жалбата на  „МТ ПРОЖЕКТ” ЕООД, гр. София, ЕИК *********, чрез процесуалния им представител адвокат Георги Борисов Милушев от САК, против постановление от 17.04.2019 г. за прекратяване на производството по изп. дело № 73/2007 г. се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното постановление, като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът

 

 

                                       Р Е Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 17.04.2019 г. за прекратяване на производството по изпълнително дело № 73/2007 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                                 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :      1.            

 

         2.