Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1545
гр.
Пловдив, 19.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 897/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 18-0333-000697/18.12.2018 г. на Началник РУ Стамболийски към ОД на МВР
Пловдив, с което на И.П.П., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с
аргументи за липсата на извършване на нарушение и наличието на външни фактори
за нарушителя довели до загубата на контрол над управляваното от него МПС.
Съдържат се и бланкетни възражения за материална и процесуална
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Въззиваемата страна не взема становище по
жалбата и не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 19.11.2018 г. около 22:00 ч. жалбоподателят
управлявал собствения лек автомобил „Мерцедес А 160“ с рег. № *** в гр. Перущица
на бул. „И. Вазов“ пред № 122. С него била и приятелката му Д.Д..***, на която живеел
и която не била асфалтирана, а поради атмосферните условия била и кална. Поради
това и гумите на лекия му автомобил също били кални. Излизайки на асфалтирания
път жалбоподателят не съобразил скоростта си със състоянието на гумите на
автомобила и неговите технически характеристики и изгубил контрол върху МПС.
Вследствие на това настъпило ПТП с предната част на управлявания от него
автомобил и крайпътно дърво. От инцидента пострадала лично приятелката на
жалбоподателя, чието лице било в стъкла, а лявото ѝ рамо също пострадало.
За установеното нарушение бил съставен
АУАН бл. № 121847/11.12.2018 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП № 18-0333-000697/18.12.2018 г., с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Р.П. - актосъставител, Д.Д. и С.К.,
както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 26 от 13.12.2018
г., докладна записка рег. № 333р-12897/17.12.2018 г. до началника на РУ
Стамболийски, писмени обяснения на жалбоподателя – 2 бр., писмени обяснения на Д.Д.,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят П.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява,
че почеркът е негов и вписаните обстоятелства в акта, са такива каквито установени.
За протокола за ПТП споделя, че е изготвен от негов колега. В разпита си
изготвилия протокола за ПТП свидетел К. посочва, че не е присъствал на
произшествието, а органите на МВР са уведомени по линия на УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД, където нарушителят и приятелката му постъпили веднага след настъпване на
произшествието, доведени от техен близък. Посочва, че лично е възприел
последиците от удара върху колата, в която връзка е направил и фотоснимки.
Потвърждава, че улицата по адрес на жалбоподателя не е асфалтирана, дори и няма
насипан чакъл.
Съдът даде вяра и на показанията на
свидетелката Д., която макар и заинтересована от изхода на спора и близките
взаимоотношения с жалбоподателя даде обективни и достоверни показания за
наличието на кал по гумите от неасфалтираната улица, загубата на контрол върху
автомобила, присъствието ѝ в автомобила и най-вече претърпените от нея
вреди вследствие на реализираното ПТП.
Показанията на свидетелите съдът намира за
обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите
по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра като достоверен
източник на информация. Същите съответстват на съставения АУАН и на изготвения
протокол за ПТП, който е официален документ, издаден в кръга на функциите на
полицейските служители по определен ред и форма. От друга страна не се
опровергават фактическите констатации в АУАН, а напротив те се потвърждават от
показанията им и протокола за ПТП. В този смисъл, обстоятелството, че
актосъставителят не си спомня детайли или в цялост случая, не дискредитира
АУАН. Последният е подкрепен от другите събрани доказателства. Затова съдът
отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите
констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на
доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния
смисъл на тези в акта.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и нарушават правата на нарушителя. Липсва идентичност във времето
на извършване на вмененото деяние и това, за което жалбоподателят е
санкциониран, като в АУАН е посочено, че е извършено на 19.11.2018 г., а в НП –
на 11.12.2018 г.
Не
подлежи на съмнение, че правото на защита включва запознаването на нарушителя с
фактическите и правните рамки на вмененото му нарушение. От изричните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН следва, че задължителен реквизит на
фактическите рамки на нарушението е посочване на датата на нарушението. То
представлява част от обстоятелствата, при който е било извършено. Те трябва да
са едни и същи както в АУАН, така и в НП. В този смисъл посочването на различно
време на извършване на нарушението в АУАН и НП съществено затруднява правото на
нарушителя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му обвинение и да
организира защитата си. Такова деяние от фактическа страна не е
описано в АУАН и жалбоподателят не се е защитавал по такова фактическо
обвинение, поради което не може да бъде санкциониран едва с въззивното решение
по факти, които не са му били надлежно предявени.
Разминаване
в посоченото обстоятелство има значение по нарушаване на единността на деянието
и нарушението и противоречи на принципа, че никой не може да бъде наказан за
различно деяние, от това което му е вменено във вина.
Деянието
се характеризира като съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на
съзнанието в дадено време и на дадено място. От цитираната дефиниция следва, че
мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ
белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите
деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и времето
на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.
От
гореизложеното е видно, че с НП деецът е наказан за деяние съвсем различно от
вмененото му с АУАН, което представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Действително деянията описани в АУАН и НП са идентични като съвкупност
от телодвижения, но съвсем различни по време на извършване, което изключва
възможността да се касае за едно деяние. Нарушението е особено
съществено и с оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която изключва правилата
на съвкупностите и на продължаваните престъпления в административнонаказателния
процес и постановява изрично, че за всяко отделно деяние, което съставлява
нарушение, се носи отделна административно наказателна отговорност.
Съдът
счита за необходимо да се посочи, че дори и да не се счете за съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, то отново не биха били налице основания за ангажиране на отговорността
му, доколкото деянието, така както е описано в НП, остана недоказано с оглед
събраните по делото доказателства, включително и показанията на разпитаните
свидетели, при тежест на доказване лежаща върху административно наказващия
орган. Събраните писмени доказателства, подкрепени от гласните, разкриха пред
съда фактическа обстановка в съвсем различен момент, а именно осъществено
деяние на 19.11.2018 г., в който смисъл бяха всички доказателства, вкл. и
показанията на Д.. Констатациите в НП за извършено на 11.12.2018 г. нарушение
останаха недоказани, дори и опровергани. Отделен е въпросът, че последиците от
едно такова деяние при условие, че е настъпило, макар и да не е установено,
винаги са за сметка на участниците в ПТП и остават трайни следи в тяхното
съзнание.
Административно
наказателната отговорност на дееца може да бъде реализирана само при
кумулативното наличие на две предпоставки –
извършването на деянието с
фактическите рамки, очертани в НП, да бъде установено по несъмнен начин и това
деяние да съставлява административно нарушение.
След
като не е посочено по ясен и недвусмислен начин фактическата страна на
нарушението и се създава неяснота в какво точно деяние е обвинен да е извършил
жалбоподателят, се възпрепятства възможността му да организира защитата си
адекватно и да упражни правата си в пълнота.
Независимо
от изложеното съдът намира, че дори и да се приеме, че е извършено нарушението
от жалбоподателя и то е виновно, санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е
неправилно приложена. Същата предвижда наказание във фиксиран размер от 200 лв.
за лицата, които поради движение със несъобразена скорост предизвикат
пътнотранспортно произшествие, ако деянието не представлява престъпление.
Същевременно на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв., т.е. съвсем
различен размер. Посоченото предпоставя извод, че процесното НП е
издадено при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като неправилно е
определен размерът на глобата, която се налага на нарушителя, макар и в
по-малък размер. Неправилното прилагане на материалния закон обуславя
незаконосъобразността на НП и представлява самостоятелно и достатъчно основание
за неговата отмяна. В този смисъл и Решение № 1009 от 09.05.2019 г. по к. адм.
н. д. № 840 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Ето
защо съдът счита, че НП е незаконосъобразно издадено, като са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на нарушителя, допуснато е неправилно приложение на материалния закон,
а отделно от това вмененото деяние не се доказа. Следователно обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Така мотивиран,
Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0333-000697/18.12.2018
г. на Началник РУ Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, с което на И.П.П., ЕГН **********
на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.