Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на единадесети март 2019 г.,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №1976 по описа за
2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по жалба на „Атлас логистика“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Стара Загора, бул. „М.Кусев“ № 36, ап.8, представлявано от М.М.М., чрез адв. С.Ж.
срещу Решение рег. № 32-150028/28.05.2018 г. към MRN
18BG002000H0030894/26.03.2018г. на началника на митница – Варна, понастоящем
директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници, с което е увеличена
митническата стойност на декларираните стоки по позиции 1, 2, 3, 4 и 6 и е
определен допълнителен ДДС за плащане в размер на 2186,97 лв.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспореното решение. Излага доводи, че неоснователно
митническите органи са пристъпили към определяне на митническата стойност по
реда на чл.74 §2, б. „б“ от Регламент 952/2013 г., при положение, че по делото
са налице данни за договорената и реално платена стойност на стоките. Излага подробни
съображения за незаконосъобразност на решението в представени писмени бележки.
Иска отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, директор
на ТД Северна Морска в Агенция Митници, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ш , оспорва жалбата. Изразява становище, че процедурата предвидена
в ЗМ и съответстващите регламенти е спазена. Твърди, че са представени надлежни
доказателства за осъществен внос на сходни стоки от други търговци с по-висока
стойност. Излага подробни съображения в представени по делото писмени бележки.
Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна,
следното:
На 26.03.2018 г. в
отдел „Митническо оформяне” при Митница Варна били представени документи за
поставяне под режим „Допускане за свободно обращение на стоки: сокове. Получател
на стоките бил „Атлас логистика” ЕООД, гр. Стара Загора, с представител „Лимба“
ЕООД гр. Варна. Митническата декларация била регистрирана с MRN
18BG002000H0030894. Общата фактурна стойност в ЕАД за режим „допускане за
свободно обращение” била 9118 USD при курс за
митнически цели - 1.588560 лв. за 1 USD. Митническият служител, осъществил документния
контрол на ЕАД приел, че установената единична стойност на стоките в диапазона
от 0,76 лв./л. до 1,02 лв./л. е занижена, което породило у него съмнение, че
декларираната митническа стойност не е действително платената или подлежаща на
плащане сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. На основание чл.
188, §1, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013г. и чл. 140, §1 от Регламент (ЕС)
2015/2447 с писмо с изх.№32-88084/26.03.2018 г. митническия
орган е поискал от декларатора, в тридневен срок да представи допълнителна информация,
необходима за потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за
износ за Общността.
С писмо с вх.
32-92527/29.03.2018г., получателят на стоките „АТЛАС ЛОГИСТИКА“ ЕООД, гр. Стара
Загора, предоставя следните документи:
1. Износна митническа декларация от Турция
2. Фактури за доставки и продажби към
търговски дружества
3. Експортни документи от „Мейбъз Гида
Енерджи Санай Be Тикарет“ А.С. за идентични стоки към други европейски
контрагенти
4. Декларация от „Мейбъз Гида Енерджи
Санай Be Тикарет“ А.С. за свързаност с Г
Г Сан.Тик.А.С., като дъщерни фирми на територията на Турция.
5. Банкови извлечения за извършени
плащания към Г Г Сан. Тик.
А.С,
6. Договор за търговска отстъпка и
проформа фактура № 0000753/23.01.2018г.
7. Дневниците за покупките и продажбите за
период 12.2017г. - 02.2018г.
8. Съгласие за предоставяне на сведения по
банкови операции
След разглеждане
на представените документи митническия служител е приел, че дружеството
износител е изнасяло идентични стоки към други търговци от ЕС на по-висока
стойност, при условие на доставка CIF.
Установил е, че
декларираното в ЕАД отговаря на представената проформа фактура №
0000753/23.01.2018г., където е отразено предварително плащане в размер на 30% и
след представяне на документите окончателно плащане към Г Г Сан.Тик.А.С., като свързана фирма с
износителя. Отразена и отстъпка от 4%, която е в размер на 380 щ.д. Стойността
в проформа фактурата е в размер на 9118 щ.д. Митническия служител е приел, че
от представените му документи не може да се доказаже плащане именно на
процесната проформа фактура, както и че получените стоки се реализират на
вътрешния пазар, тъй като документите касаят предходни периоди.
Съгласно чл. 22, §6
от Регламент (ЕС) 952/2013г. с писмо №32-99725/05.04.2018 г., декларатора бил
уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи
относно декларираната с MRN 18BG002000H0030894/26.03.2018г. стойност като му
била предоставена възможност за отговор. В горното писмо били цитирани и
номерата на MRN, въз основа на които е приета по-високата митническа
стойност на стоката. В посочения в писмото срок лицето предоставило възражения
по изложените от митническите органи мотиви, които не били съобразени от
административния орган.
Въз основа на
горните обстоятелства, началника на Митница Варана издал процесното Решение към
MRN 18BG002000H0030894/26.03.2018г., като коригирал статистическата стойност на
стоки с №№1, 2, 3, 4 и 6, съответно определил допълнителен ДДС за доплащане в
размер на 2186,97 лв.
В хода на
съдебното производство беше изслушана ССЕ. От заключението на вещото лице става
ясно, че реално платената от „Атлас логистика“ЕООД към „Мейбъз
Гида Енерджи Санай Be Тикарет“ А.С. сума е 14484,05 лв. или левовата
равностойност на 9118 щатски долара, като такава е била и договорената между
търговците цена. В счетоводството на „Атлас логисткиа“ ЕООД е отбелязано и
заплатеното ДДС в размер на 3632,76 лв., както и 3679,75 лв., за които в
съдебно заседание бяха представени доказателства от жалбоподателя, че са суми
за депозита който му е събран по тази декларация в размер на 2101 лв.,
митническото оформяне на стоките 722 лв., две складови разписки за по 93,84
лева и разходи за транспортни услуги на стойност 690 лв. Или това са така
наречените присъщи разходи за внос на стоки.
Служебно от съда
бяха изискани ЕАД и фактурите послужили за изготвяне на служебната бележка на
отдел „Тарифна политика“.
По горната
фактическа обстановка не се спори между страните.
След преценка на
събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Реда за определяне
на митническата стойност на стоките е определен в чл.70 от Регламент (ЕС)
№952/2013 г.. В текста изрично е записано, че Базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Съгласно т.2 от
чл.70 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
За да коригира митническата
стойност декларирана от вносителя, митническия орган се е позовал на чл.140 §1
от Регламент (ЕС) №2447/2015 г., като е приел, че митническата стойност на
внесените стоки не може да се определи по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)
№952/2013 г...
На първо място
съдът приема, че от представените по делото доказателства митническата стойност
може да се определи по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. Още при
оформяне на вноса са представени, фактура към ЕАД и износна митническа
декларация. В хода на съдебното производство от изготвената по делото ССЕ се
доказа, че реално платената от вносителя цена е тази, която е била договорена
между търговците и декларирана в ЕАД. Обстоятелството, че представения по
делото договор за доставка е сключен след осъществяване на вноса, не променя
извода на съда, тъй като за договорената между търговците стойност може да са
направи извод от представената по делото инвойс фактура, а и видно от
останалите доказателства по делото, търговските отношения между двете дружества
датират от по-ранен период. Не е изследвана и клаузата за „ексклузивност“ в
договора, която задължава продавача да продава продуктите си на българския
пазар само, чрез дружеството жалбоподател, което също предполага договаряне на
по-ниски цени и по-големи търговски отстъпки.
Дори и да се
приеме, че митническата стойност следва да се определи по реда на чл.74 от
Регламент (ЕС) №952/2013 г., съдът намира, че незаконосъобразно
административния орган е определил митническата стойност на стоките преминавайки
директно към чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 г. Законодателното
изискване е когато митническата стойност
не може да бъде определена по чл. 70, да се определи чрез последователно
прилагане на разпоредбите по чл.74 §2 букви от „а“ до „г“, докато условията на
първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане.
Нито в процесното
решение, нито в становището на „тарифна политика“ са изложени мотиви, защо е
неприложима разпоредбата на чл.74 §2 буква „е“ от Регламент (ЕС) №952/2013 г.,
а именно митническата стойност да бъде определена въз основа на договорната
стойност на идентични стоки. Съгласно законодателната уредба, едва след като
този метод се окаже неприложим, митническите органи имат законовото право да
преминат към следващия – определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност на сходни стоки.
Нарушен е и реда
за определяне на митническата стойност и въз основа на сходни стоки. Начина за
определяне на митническата стойност по реда на чл.74 §2 б. „а“ и “б“ от
Регламент (ЕС) №952/2013 г. е разписан в чл.141 от Регламент (ЕС) №2447/2015 г.
В чл.141 §3 изрично е посочено, че ако при прилагането на този член се намери
повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определяне на
митническата стойност се използва най-ниската от тях.
От доказателствата
по делото съдът намира, че митническия орган изобщо не е направил опит да спази
тази разпоредба. Видно от самата служебна бележка изготвена от „Тарифна
политика“ за всяка една стока е посочен по един единствен ЕАД, като по този
начин се отнема възможността, както на административния орган, така и на съда
да извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока
договорена цена на сходни стоки, респективно за спазване на чл.141 §3 от
Регламент (ЕС) №2447/2015 г.
Горното дава
основание на съда да приеме, че митническия орган неправилно е определил
митническата стойност на внесените стоки не по реда на чл.70 от Регламент
(ЕС)№952/2013 г. Същевременно прилагайки чл.74 от същия регламент, органа е
допуснал съществени нарушения на закона, водещи до незаконосъобразност на
постановеното от него решение, което налага неговата отмяна.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-150028/28.05.2018 г.
към MRN 18BG002000H0030894/26.03.2018г. на началника на митница – Варна,
понастоящем директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници, с което е
увеличена митническата стойност на декларираните стоки по позиции 1, 2, 3, 4 и
6 и е определен допълнителен ДДС за плащане в размер на 2186,97 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: