№ 4364
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110210917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
000464/27.01.2021 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
на Ю. М. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ за срок от 3 месеца.
Недоволен от НП е останал П., който го обжалва в срок. Иска отмяна на
оспореното НП, като сочи, че били допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон при издаването на НП. Сочи
се, че не било посочено пълно описание на нарушението, твърди се издаване
на АУАН в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Навеждат се доводи за
непосочване на типа техническо средство, с който било установено
нарушението, както и за недоказаност на авторството на деянието. Иска се
отмяна на НП и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Представлява се от адв. Ч., която поддържа аргументите в жалбата и
претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 16.12.2020 г., в 19:20 ч., автомобил „Опел Астра”, с рег. № СВ ****
РС, се е движил по околовръстния път на София, с посока на движение от
бул. „България“ към бул. „Черни връх“. До № 22 (срещу Ботаническата
градина) същият се е движил със скорост от 140 км/ч при ограничение от 80
км/ч (въведено с пътен знак В-26), като след приспадане на 3% толеранс в
полза на водача, скоростта се зачита като 135 км/ч. Нарушението било заснето
със система за видеоконтрол Cordon M-2, серия MD1192, представляващо
мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била
преминала преглед за техническа изправност. В качеството си на собственик
на автомобила, лицето Свилена Панайотова е заявила в декларация по чл. 188
от ЗДвП, че лицето, което е управлявало автомобила й в процесния ден и час,
е жалбоподателят Ю. П.. Последният също заявил това обстоятелство в
нарочна декларация по чл. 188 от ЗДвП., попълнена на 18.01.2021 г.
На П. бил съставен АУАН на 18.01.2021 г., веднага след като попълнил
декларацията, че той е управлявал процесното МПС. Същият му е връчен
лично и срещу подпис в деня на съставянето му.
На базата на съставения АУАН, АНО издал и процесното наказателно
постановление с № 21-4332-000464/27.01.2021 г., издадено от началник група
при ОПП СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Ю. М. П., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 месеца.
Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на
техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. От
приложената по делото справка е видно, към момента на нарушението
системата за видеоконтрол е била изправна и е измервала скоростта с
допустимо отклонение до 3 км/ч.
Безспорно установено и обстоятелството, че на процесния участък от
пътя е било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч, с пътен знак В-26,
а това се установява категорично от наличната по делото схема на пътното
платно, съдържаща всички означения с маркировка и пътни знаци на пътя.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Чалева и
Попов; два броя декларации по чл. 188 от ЗДвП, снимков материал от
заснемането на процесното нарушение, доказателствата за одобрен тип
техническо средство за измерване, протокол от проверка на техническата
изправност на процесното техническо средство, справка-картон на водача,
доказателства за компетентността на издателя на НП, както и от останалите
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК по делото.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна
и непротиворечива, поради което не намира основания за нейното детайлно и
прецизно обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
несъществени процесуални нарушения, тъй като нарушението е
квалифицирано погрешно. Това обаче не е основание за отмяна на
наказателното постановление, защото в производството по реда на раздел
пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение на ВАС № 8/2021 г.
на ВАС.
Съдът констатира, че нарушението е следвало да бъде
квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП (вместо по чл. 21, ал.
1), защото максималната скорост на движение е различна от посочената
в ал. 1 и е въведена с пътен знак. Доколкото обаче тези факти са описани
в обстоятелствената част на АУАН и НП, т.е. вменени са на
санкционирания субект, и там ясно е посочено, че скоростта е била
ограничена до 80 км/ч с пътен знак В-26, то съдът намира, че не са
налице пречки нарушението да бъде преквалифицирано, защото дори не
се налага изменение на обстоятелствената част на нарушението. Поради тази
3
причина, съдът намира, че следва да коригира правната квалификация на
установеното нарушение, като се отчете и обстоятелството, че наказанието
предвидено и за двата текста е едно и също.
Съдът намира, че са налице доказателства за техническата изправност на
процесната мобилна система за видеонаблюдение към датата на процесното
нарушение.
На следващо място, след като техническото средство е било годно от
техническа гледна точка и при липсата на други доказателства, които да
свидетелстват за неправилно отчитане на скоростта на автомобила, съдът
намира, че няма основания да се съмнява в констатациите, формирани в
АУАН и НП досежно измерената скорост на движение на процесния
автомобил.
На следващо място, съдът намира, че възраженията за съставяне на
АУАН извън сроковете, посочени в ЗАНН, са изцяло неоснователни, защото
нарушението е установено на 16.12.2020 г., а нарушителят на 18.01.2021 г. –
един месец след извършване на нарушението. Актът е съставен в деня, в
който АНО е установил нарушителя и по този начин е спазил всички правила,
визирани в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено на 27.01.2021 г., само няколко дни след издаването на акта, поради
което то също е издадено в законовите срокове за това. НП е връчено
надлежно на санкционираното лице.
Възражението, че нарушението не било описано по изискуемия от ЗАНН
начин не почива на доказателствата по делото, тъй като от съдържанието на
АУАН и НП категорично се установява кога, къде и по какъв начин е
извършено нарушението, как то е установено, кой е неговият автор, както и
всички необходими подробности, от които санкционираният субект да може
да добие ясна представа защо е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, т.е. с какви действия е извършено процесното нарушение.
Съдът счита, че процесното техническо средство ясно е обозначено като
система за видеоконтрол, както и какъв е моделът, марката и номерът на
устройството, а това е достатъчно за проследяването на техническата годност
на процесната система за установяване на процесното нарушение, както и за
нейната изправност към датата на нарушението, за което по делото са налице
надлежни доказателства.
4
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 16.12.2020 г., в
19:20 ч., автомобил „Опел Астра”, с рег. № СВ **** РС, управляван от
жалбоподателя П., се е движил по околовръстния път на София, с посока на
движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх“, и до № 22 (срещу
Ботаническата градина) същият се е движил със скорост от 135 км/ч при
ограничение от 80 км/ч (въведено с пътен знак В-26).
АНО правилно е приложил материалния закон и по отношение на
лицето, което подлежи на санкциониране, тъй като е установено точно
лицето, което е управлявало процесния автомобил в деня и часа на
нарушението –жалбоподателят П..
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк
умисъл, защото деецът е съзнавал въведеното ограничение на скоростта и
въпреки това съзнателно сам е избрал скоростта, с която да се движи,
съзнавайки обществената опасност на действията си и желаейки настъпването
на противоправните последици на последните.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
ЗДвП. Същото важи и за наказанието „лишаване от правоуправление на
МПС“. В случая, правилно АНО е изчислил, че за движение със 135 км/ч, при
ограничение от 80 км/ч, глобата следва да е в размер от 700 лева, а ЛУМПС –
за срок от 3 месеца.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изменено само досежно правната квалификация на
извършеното нарушение и потвърдено в останалата му част.
Доколкото въззиваемата страна не е претендирала разноски, съдът
намира, че такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-4332-000464/27.01.2021 г., издадено от началник
група при ОПП СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДВП, за
5
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Ю. М. П., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 месеца, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение от такова по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, в такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата
му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6