Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело №
2957 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „И.“ ЕООД срещу постановление за възлагане от 04.02.2016
г. на ЧСИ М.Б., по изп. дело № 20148380410887, с което на „К.“ ЕООД е възложен
имот, представляващ жилище, заемащо целия партерен етаж на къща, находяща се в
гр. София, ул. „*******.
„И.“ ЕООД поддържа, че подадената
от него жалба е в срок, тъй като не е надлежно уведомен за атакуваното
постановление за възлагане, доколкото съобщението за постановлението не е
връчено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, а е връчено на лице, което е управител
на един от другите длъжници по изпълнителното дело. Излага и доводи за
нарушаване на процедурата по наддаване, тъй като съставеният протокол по чл.
492 от ГПК не съдържал задължителните реквизити по закон.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
като в срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК, същият подава възражение, с което излага становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.
Препис от жалбата е връчен на лицето, на което е възложен имота с процесното постановление – „К.“ ЕООД, като в срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК е подадено възражение, с което се излагат доводи за
недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.
По делото са постъпили и
становища по жалбата от длъжника „Е.б.“ ЕООД и синдика на ипотекарния
длъжник „Т.с.“ ЕООД /н/. Длъжниците считат подадената жалба за основателна.
Съдебният изпълнител Б.излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Посочва, че подадената жалба е
просрочена, а постановлението за възлагане от 04.02.2016 г. е влязло в сила на
27.07.2017 г. след приключване на съдебните производства, образувани по
подадени срещу него в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Въпросът относно допустимостта на
жалбата е разрешен с определение №
121/14.01.2012 г. на САС, ГК, 10-ти състав, по ч. гр. д. № 2206/2019 г., което
има задължителен характер за настоящия състав. Затова Съдът не дължи
произнасяне по наведените от страните доводи, касаещи обстоятелството подадена
ли е жалбата в законоустановения срок, съответно не е необходимо да се събират
доказателствата, с които страните целят да установят този факт.
След връщане на делото от САС, с
указание жалбата да бъде разгледана по същество, по делото е постъпило искане
от жалбоподателя за отвод на състава на съда. Настоящият състав, след като се
запозна с изложените от „И.“ ЕООД в искането от 20.01.2020 г. твърдения, не
намира да са налице основания измежду посочените в чл. 22, ал. 1 от ГПК за
отвод на някой от членовете на състава. Задължение на състава, разглеждащ
жалбата,подадена по реда на чл. 435 от ГПК, е да извърши проверка на нейната
допустимост, включително да изследва обстоятелството подадена ли е тази жалба в
установения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, съответно изпълнението от страна на състава
на тези му задължения не обосновава извод, че е налице заинтересованост и
предубеденост от изхода на делото. Липсват данни, при произнасянето от
13.03.2019 г. да не е съобразена задължителна съдебна практика, като при това
произнасяне съставът не е изложил становище по основателността на жалбата,
поради което липсват обективни пречки, същият състав да се произнесе по съществото
на жалбата, с каквото указание е върнато делото на СГС. Разглеждането на делата, при спазване на
установените в процесуалния закон принципи, включително и решаването им, при
преценяване на всички доказателства по делото и доводите на страните, съобразно
вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав, е задължение на съдиите.
Затова евентуалното несъгласие на
страната с постановен от състава краен акт не означава задължително
предубеденост на решаващия орган. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
изложените в искането от 20.01.2020 г. обстоятелства не обосновават извод, че е
налице заинтересованост и предубеденост в някой от членовете на настоящия
съдебен състав, поради което искането за отвод следва да се остави без
уважение.
Съдът, след като обсъди доводите
на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира че подадената жалба е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението
за възлагане може да се
обжалва от изчерпателно посочените в тази норма лица /след които лица
попадат жалбоподателят в качеството на длъжник/ на две
основания, когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и когато имуществото не е възложено на най-високата
предложена цена. Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 2/2013
г., връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и
разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради
което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението
за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във
връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок
за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни
наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва
наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не
по най-високата предложена цена. Следователно от наведените от жалбоподателя
доводи за незаконосъобразност на постановлението за възлагане, в приложното
поле на чл. 435, ал. 3 от ГПК попадат тези, свързани с горепосочените
обстоятелства. Видно от съдържащите се в преписа на изпълнителното дело
доказателства, изложените от жалбоподателя доводи, че наддаването при
публичната продан е опорочено, се явяват
необосновани. Видно от изготвения протокол от 29.01.2016 г. /стр. 1221- 1226 от
изпълнителното дело/, за купувач на имота е обявен наддавачът, предложил
най-високата цена в процедурата по чл. 492, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 492, ал. 1 от ГПК, в началото на работния ден
след изтичането на срока за
подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния
съд, съдебният изпълнител
в присъствието на явилите се наддавачи
обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя
протокол. В протокола се вписват наддавачите
и наддавателните предложения
по реда на
отварянето на пликовете. За купувач
на имота се смята този
наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата
цена е предложена от повече от
един наддавач, купувачът се определя
от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се
наддавачи. Обявяването на купувача се
извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от
него. В ал. 2 е уредана хипотезата, при която някой от явилите
се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един
задатък. В този случай съдебният
изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът
го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти
има ли желаещи
да предложат по-висока цена с размера на още
един задатък. Ако постъпи предложение,
то се отразява
в протокола и наддавачът го подписва. След
изчерпване на предложенията за купувач на имота
се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. От съдържащите се в
изпълнителното дело доказателства е видно, че гореописаната процедура е
спазена. Необосновани се явяват твърденията в жалбата, че наддаването е опорочено поради неотразяването
на входящите номера на постъпилите
наддавателни предложения в протокола от 29.01.2016 г., доколкото законът
не поставя такова изискване към
протокола. Съгласно чл. 492, ал. 1 от ГПК, в протокола
следва
да бъдат вписани наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето
на пликовете, а в случая тези
обстоятелства са отразени. Наддавачите са посочени, както и направените от тях наддавателни
предложения. Наистина на стр. 1 от протокола са вписани единствено имената на
наддавачите /не са посочени техните ЕГН и законни представители на наддавачите
юридически лица/, но от съдържанието на протокола в неговата цялост може да се
установи кой лица са представлявали юридическите лица наддавачи при отваряне на
наддавателните предложения, като тези лица, както и всички наддавачи са детайлно индивидуализирани на стр. 2 от
протокола. Проведеното след отваряне на наддавателните предложения устно
наддаване е проведено при спазване на установената в ал. 2 на чл. 492 от ГПК
процедура. Вписани са направените от наддавачите предложения, които са с един задатък по-високо предложение, като
направилото съответното устно наддавателно предложение лице е индивидуализирано
с фамилията си и е удостоверило с подписа си направеното предложение. Направени
са 6 броя устни наддавателни предложения, последното от които е на „К.“ ЕООД,
представлявано от управителя си Ц.Й.К.. Предложението на „К.“ ЕООД е за 334160
лева и е най-високото предложение от направените общо 6 устни наддавателни предложения.
След вписаното в протокола предложение на К.“ ЕООД от 334160 лева, останалите 7
наддавача са вписали изрично в протокола, че отказват да наддават и са
удостоверили това свое изявление с подпис.
Предвид наличието на такова изрично изявление в протокола от
наддавачите, липсата на изрично отбелязване в протокола, че след направеното
устно предложение от „К.“ ЕООД за 334160 лева, съдебният изпълнител е попитал
три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена, не е от такова естество,
че да опорочи законосъобразността на наддаването при публичната продан.
Решението по гр.д. № 14676/2016 г. на СГС, от
мотивите на което жалбоподателят обосновава основателността на наведените в
жалбата доводи за незаконосъобразност на наддаването, не представлява
задължителна за настоящия състав практика. Освен това следва да се отчете, че
това решение се отнася до друго действие на съдебния изпълнител, съответно е
постановено по отношение на друга фактическа обстановка, която няма как да бъде
идентична с процесното постановление за възлагане.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
жалбата следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „И.“
ЕООД с вх. № 6650/20.01.2010 г., да бъдат отстранени съдиите Мирослава Кацарска, Нели Алексиева и Диляна
Господинова от участие при разглеждане на гр. дело № 2957/2019 г. на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
длъжника „И.“ ЕООД срещу постановление за възлагане от 04.02.2016 г. на ЧСИ М.Б., по изп. дело № 20148380410887, с което на „К.“ ЕООД е възложен имот, представляващ жилище, заемащо целия партерен етаж на къща, находяща се в гр. София, ул. „*******.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.