ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1382
гр.Плевен, 4.07.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, пети състав, в
закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева исково административно дело № 423 по
описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба от В.А.К. и К.М.К. ***, чрез адв.Р.М.-В. ***, оф., против Община Плевен, на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска в размер на 10 000 лева.
В исковата молба се твърди, че община Плевен в качеството й на административен
орган е извършила незаконни действия и бездействия срещу ищците, за периода 2012 г.-2022 г.
Сочи се, че вече десет години в Община Плевен
съществува висяща преписка относно т.нар. „преустройство на покрив на
съществуваща сграда", находяща се в гр.П., ул."Б. Ш." ,
представляваща имот с идентификатор 56722.659.704.2 по КК на гр.П..
Първоначално преписката е инициирана по жалба вх.№ТСУиС-94И-2247-5/23.08.2012
г., подадена от съсобственик в имота. След извършена проверка, и съставен
Констативен акт №37/05.11.2012 г., е била издадена Заповед №РД12-23/18.01.2013
г. на Зам.-кмет при Община Плевен, която в последствие е отменена от AC-Плевен
с Решение №204/25.04.2013 г. по АД № 132/2013 г. Административният орган в
лицето на Община Плевен не е обжалвал съдебният акт пред по-горната
инстанция и решението е влязло в сила на
15.05.2013 г.
Впоследствие, през 2019 г. преписката е била
възобновена с жалба вх.№ЖС-94И-150-1/26.08.2019 г. с идентични оплаквания както
в първоначалната жалба от 2012 г., която вече е била предмет на разглеждане по
АД 132/2013 год., и във връзка с Разрешение за строеж №457/30.11.2010 г.,
влязло в законна сила на 12.01.2011 г., както и одобрени проекти по част
„Архитектура и конструкции" от 23.11.2010 г. Твърдят, че въпреки
многобройните възражения на ищците, „терорът“ от страна на Общината продължил.
Били назначавани проверки, съставяни
актове, налагани глоби и др.
Въпреки изричните разпоредби в АПК, отнасящи се до
инициирането, продължаването и приключването на административното производство
по жалба или сигнал, както и категоричната забрана за преразглеждане на случая,
и изтеклите повече от две години от подаването на повторната идентична жалба,
Община Плевен категорично е отказала да прекрати преписката, отказала е да се
произнесе по нейната допустимост, изготвила
е административни актове, които са необжалваеми пред съд под предлог, че
са част от административното производство.
При това положение на неяснота, и крайно несправедливо
отношение към ищците, последните твърдят, че
живеят в постоянен стрес и напрежение, и са принудени да се защитават с
всички позволени от закона средства. Въпреки многобройните технически
експертизи, приложени по делата, никой не обръщал внимание на факта, че
техническите параметри на т.нар. „преустройство на покрив“ не са се променили,
и изложеното в жалбите не отговаря на истината. Не се обърнало внимание и на факта, че жалбоподателката от
2021 г. не притежава собственически права в имота им, следователно вече липсвал и правен интерес от поддържането на
преписката в Общината.
Твърдят, че в резултат на многобройните заведени от
тях дела, допуснати и изготвени експертизи, оказана адвокатска помощ за всички
съдебни инстанции и институции, ангажирани със случая, ищците претърпели и
продължават да търпят имуществени и неимуществени вреди. Считат, че отношението
към ищците е субективно, липсва адекватна преценка относно фактите и
обстоятелствата по случая, а преписката се поддържа с цел психически тормоз
спрямо тях, а поради неколкократния и категоричен отказ да допуснат извършване на проверка в имота им, им били
наложени големи глоби в размер общо 2000 лв. Считат още, че всички актове и
действия, извършени след приключилото през 2013 г. АД №132/2013 г. на AC-Плевен
са нищожни - арг. от
чл.177, ал.2 АПК, а висящата административната преписка е без предмет, т.е. е недопустима.
В заключение считат, че от обективна страна са налице
вреди, които оценяват на 10 000 лв.(десет хиляди лева), настъпили по повод
действия и бездействия на администрацията при Община Плевен, от които - за
периода 2012 г. – 2017 г. - сумата е 5000 лв., и за периода 2017 г.-2022 г. –
5000 лв.
С Определение № 1048/27.05.2022 г. /л.140-141/ ИМ е
била оставена без движение, като е указано да се отстранят следните нейни
нередовности:
Всеки един от ищците да внесе 10 лева за подадената
искова молба по сметка на съда, или двамата ищци общо следва да внесат 20 лева
по сметка на Административен съд-Плевен, и да представят платежните документи; Да
конкретизират дали претенцията произтича единствено от отмяната на Заповед
№РД12-23/18.01.2013 г. на Зам.-кмет при Община Плевен, отменена от AC-Плевен с
Решение №204/25.04.2013г. по АД № 132/2013 г., или се претендира обезщетение и
от действия и/или бездействия на служители на община Плевен - в този случай,
при положителен отговор, ищците следва да конкретизират конкретните действия и
бездействия-в какво се изразяват, кога са извършени, от кого, обективирани ли
са в някакъв писмен документ, кой е неговият номер, дата и издател; Следва да
се конкретизират вредите-дали са имуществени и/или неимуществени и какви са
конкретните настъпили вреди, в какво се изразяват те.
Ищците са предупредени, че ако не отстранят в срок или
в цялост констатираните от съда нередовности на исковата молба, същата ще бъде
върната, а производството по делото-прекратено.
Определението е съобщено на упълномощения адвокат на
1.06.2022 г. /л.143/, и на 8.06.2022 г. в съда е постъпила молба в изпълнение
на същото /л.145-146/. Представени са и платежни документи за внесени два броя
държавни такси /л.147-148/.
В уточняващата молба се сочи, че с Констативен акт №37/05.11.2012 г.,
съставен от служители при Община Плевен, а именно инж. К. И. И. - Главен
експерт, и инж.С. И. С. - Гл. експерт е констатирано преустройство на покрив на
съществуваща сграда в гр.П., ул.Б. Ш. №. Проверката е била инициирана по жалба
вх.№ТСУиС-94И-2247-5/23.08.2012 г. от И. Х. П., тогава съсобственик на идеални
части в УПИ VIII кв.344 по плана на гр.П.. Въз основа на горния КА е издадена
Заповед №РД-12-23/18.01.2013 г. от Зам.кмет „ТР" при Община Плевен за
премахване на частта от покрива в отклонение от одобрената проектна
документация на жилищната сграда в УПИ VIII-3295, кв.344 по плана на гр.П.. С Решение №204/25.04.2013 г.,
постановено по АД №132/2013г. на АС-Плевен, гореописаната заповед е отменена,
а решението е влязло в законна сила на 15.05.2013 г.
Въпреки произнасянето на съда,
жалба със същото съдържание от същото лице И. Хр. П. е заведена през 2019 г. под
вх.№ЖС-94И- 150-1/26.08.2019 г., в която се излагат оплаквания, вече разгледани
в решение №204/25.04.2013 г. по АД №132/2013 г.
През 2022 г. със Заповед
№РД-12-47/02.02.22 г. на Зам. Кмет „ТР" при Община Плевен - Арх. Н. И., е
назначена комисия в състав: Председател инж. В. Г. - Началник отдел „Строителен
контрол" , инж. Й. П. - гл. експерт „СК", и инж. Д. С. - гл.
специалист „СК", които да извършат проверка във връзка с изложените
обстоятелства по изнесеното в жалбата от 26.08.2019 г. На 8.03.2022 г. са
реагирали с възражение по допустимостта на административната преписка на
основание чл.27, ал.2, т.1 и т.5 АПК, и не са допуснали да бъде извършена
проверка в имота. Със Заповед №РД-12-119/21.03.2022 г. възражението им е било
отхвърлено и отново е била определена дата за проверка на комисия в състав инж.
В. Г.- Началник отдел „Строителен контрол", инж. Й. П. - гл. експерт
„СК", и инж. Д. С. - гл. специалист „СК". На указаната дата отново не
са допуснали проверяващите в имота, за което са им били съставени актове съгл.
чл.36 ЗАНН, а в последствие и наказателни постановления, с които им е била
наложена глоба в размер на по 1000 лв.
Счита, че в настоящият случай са
налице незаконосъобразни действия в лицето на гореизброените служители,
представляващи Община Плевен, тъй като се извършват недопустими от закона
проверки с изтекла давност на жалбите, както и при влязло в сила съдебно
решение. Считат действията за тенденциозни и субективни, с цел тормоз над тях,
и напълно в противоречие със закона, в частност ЗУТ и АПК.
В резултат вече десет години
живеят в стрес, и са подложени на натиск от Община Плевен, която от позицията
на силния не обръща внимание на многобройните им възражения и жалби.
Въз основа на гореизложеното
претендират за вреди, настъпили от образуването, воденето и приключването на
административното производство във връзка с Жалба
вх.№ТСУиС-94И-2247-5/23.08.2012 г., и последвалите Констативен акт
№37/05.11.2012 г. и Заповед № РД-12-23/18.01.2013
г. от Зам. кмет „ТР" при Община Плевен, както и вреди, настъпили в връзка
с конкретно бездействие по отношение на подадено тяхно възражение с вх.№
ЖС-94И-150-1/05.09.2019 г. по повод Жалба вх.№ЖС-94И-150-1/26.08.2019 г. от И.
Хр. П.. В подадената от тях жалба - възражение от 05.09.2019 г. са приложили
документи във връзка с КА №37/05.11.2012 г. и Заповед № РД-12-23/18.01.2013 г.
от Зам. кмет „ТР" при Община Плевен, с което считат, че насрочената
проверка е незаконосъобразна и недопустима при водено и приключило дело под
№132/2013 г. на AC-Плевен и влязло в сила Решение
№204 /25.04.2013 г. на 15.05.2013 г. Жалбата им от 05.09.2019 г. е оставена без
отговор, при което е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 АПК.
Без съобразяване с изискването за
допустимост на жалбата, Общината е издала Заповед №РД-12-385/26.09.2019 г. на
Арх. Н. И. - Зам. Кмет „ТР", с която назначава комисия за извършване на
проверка на „надстрояване на втори жилищен етаж" на жилищна сграда с
идентификатор 56722.659.704.2, гр.П., ул."Б. Ш." . Задачата е да се
извърши проверка на Разрешение за строеж №457/30.11.2010 г. на гл. арх. на
Община Плевен. При това положение Общината цели извършването на повторна
проверка на същия обект, със същите страни, на същото основание, в нарушение на
чл.177, ал.2 АПК. Отново Общината е извършила
противозаконни действия спрямо тях, и на това основание не са допуснали
извършване на проверка. В последствие са им били съставени наказателни
постановления под №33/11.02.2020 г. и №34/11.02.2020 г. за неизпълнение на
разпореждане на Заповед №РД-12- 385/26.05.2019 г. на Зам. Кмета на Община
Плевен.
Със Заповед №РД-12-28/24.01.2020
г. на Зам. кмет на Община Плевен, отново във връзка с Жалба
№ЖС-94И-150-1/26.08.2019 г. е назначена комисия в състав инж. В. Г., инж. Р. Б.
и инж. Е. С.. Задачата е извършване на проверка на сграда с идентификатор 56722.659.704.2,
гр. П., ул. "Б. Ш." относно
извършени строителни дейности. Завели са жалба от 28.01.2020 г., в която правят
възражение срещу незаконосъобразни действия, и при несъобразяване на влязлото в
сила решение по АД №132/2013 г. на АС- Плевен. Отново не са получили отговор от
Общината.
Молят съда да извърши преценка
относно идентичността на двете жалби - от 23.08.2012 г. и 26.08.2019 г., като
направи извода си и въз основа на приложеното заключение по АД №132/2013 г. на AC-Плевен, както и приложеният
одобрен проект от 23.11.2010 г.
Молят да се разгледа в открито
съдебно заседание иска и да се постанови решение, с което да им се присъди
обезщетение в размер на общо 10000 лв. за настъпили морални и материални вреди,
като молят периодът, за който да се присъди обезщетението, да бъде разпределен
така: от 2012-2017 г. - 5000лв., и от 2017 г.-2022 г.-5000 лв.
Молят да бъдат обявени за нищожни всички действия на
Община Плевен, извършени след 30.08.2019 г. по преписка № ЖС-94И-150-1, както и
всички заповеди и наказателни постановления, издадени след тази дата.
Прилагат Наказателно постановление №30/30.05.2022 г. и
Наказателно постановление №31/30.05.2022 г., ведно с придружителните писма, с
които са изпратени, и Документи за платена държавна такса.
С разпореждане №2521/08.06.2022
г. преписи от ИМ и уточнението са изпратени на община Плевен за становище и
представяне на доказателства.
Представено е становище от Община
Плевен /л.159-161/, чрез юрк. С. /пълномощно на л.162/, в което се сочи, че не става
ясно какви са вредите, нито е ясно от какъв акт, действие или бездействие на
общинската администрация са претърпени. Счита ИМ за недопустима поради липса на
уточнен петитум. Алтернативно я счита за неоснователна. Сочи, че НП са влезли в
сила, като първите две са били обжалвани и потвърдени от РС Плевен и Административен
съд Плевен, а вторите две не са били оспорвани. Моли ИМ да се остави без
разглеждане като недопустима, алтернативно искът да се отхвърли като
неоснователен. Моли да се присъди на община Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
В отговор на становището на
общината ищците са представили становище, в което сочат, че неясно
формулираната претенция не е причина съдът да не я разгледа, а е длъжен да
приложи съответната норма – чл.127, ал.2 от АПК.
Съдът намира, че указанията му за отстраняване на
нередовности на ИМ не са изпълнени в цялост, поради което делото следва да бъде
прекратено, а ИМ – върната.
В уточнението на ИМ е следвало да се конкретизират
вредите-дали са имуществени и/или неимуществени и какви са конкретните
настъпили вреди, в какво се изразяват те.
В случая ищците само посочват, че вредите са
имуществени и неимуществени. Не е посочен размерът на всеки от двата вида
вреди. Не е посочено в какво се изразяват неимуществените вреди, дали те се
изразяват в болки, мъки, страдания или друго и какво конкретно, каквито в
случая не са посочени. Освен това, доколкото ищците са двама, е следвало от
всеки от тях да се посочи по отношение на него в какво се изразяват
неимуществените вреди и всеки един от ищците как оценява вредите, които твърди,
че са настъпили по отношение на него.
По отношение на имуществените вреди, освен че не е
посочен размерът им, не е посочено и как са причинени. Към първоначалната ИМ е
приобщен /л.114/ „Списък на заплатените суми за правна защита и държавни такси
по административни и наказателни дела след издадената заповед №
РД-12-385/26.09.2019 г. и Наказателни постановления № 33 и 34, 11.02.2020 г.,
незачитайки влязлото в законна сила Решение №204/25.04.2013 г. по АД №132/2013
на АС-Плевен“. В същия списък са посочени девет отделни дела по описа на
настоящия съд, по които са посочени направени разходи за правна защита и
държавни такси. Съдът счита, че ако това съставляват твърдените от ищците
имуществени вреди, същите разходи не могат да се търсят по реда на ЗОДОВ,
доколкото разноските на страните могат да се търсят по съответните
административни дела, и се присъждат на страната с оглед изхода на делото.
Освен това, наказателните постановления са юрисдикционни актове, които подлежат
на оспорване по реда на ЗАНН. По реда на същия закон /с оглед на факта, че за
НП се сочи, че са издадени през 2020 г. и след това/, могат да се претендират
направените разноски при оспорването им. Липсват твърдения, още по-малко
доказателства, че НП са били отменени преди влизане в сила на чл.63д от ЗАНН, а
и в ИМ не се твърди, че се търсят направени разноски по административно
наказателни дела, приключили с отмяна на НП, преди влизане в сила на тази
разпоредба.
По отношение на твърдението, че неясно формулираната претенция
не е причина съдът да не я разгледа, а е длъжен да приложи съответната норма –
чл.127, ал.2 от АПК, същото е неоснователно. След като размерът на вредите не е
уточнен по вид вреди, а за неимуществените вреди не е посочено и в какво се
изразяват, както и какви са те по вид и размер за всеки един от ищците, не е
ясно какво следва да се изследва и доказва пред съда. Разпоредбата на чл.127,
ал.2 от АПК има съвсем различно съдържание и смисъл, като не допуска отказ от
правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да бъде
разгледано и решено искането. В случая
самото искане ,въпреки направеното уточнение на ИМ, не е ясно.
С оглед на
изложеното, поради неотстраняване на нередовността – непосочване какви са
вредите - имуществени и/или неимуществени и какви са конкретните настъпили
вреди, в какво се изразяват те, и какви по вид и размер са за всеки един от
ищците, ИМ следва да се върне, а делото - да се прекрати.
Въпреки
своевременната претенция на ответника по иска, не следва да се присъдят
поисканите разноски. Съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл. 75
и чл. 76 ГПК
са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи
лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е
искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на
чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за
възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от
законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсене на
такава отговорност, то такава не може да се търси. В този смисъл е съдебната
практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС,
постановено по текстовете на чл. 10, ал.2
и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горното и на основание чл.204, ал.5 от АПК вр. чл.127, ал.1, т.4 и чл. 129,
ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на В.А.К. и К.М.К. ***, чрез адв.Р.М.-В. ***, оф., против Община Плевен, на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска в размер на 10 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Община Плевен за присъждане на
разноски.
Прекратява производството по административно дело 423
по описа на Административен съд Плевен за 2022 год.
Определението подлежи на оспорване с
частна жалба в седем дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/