М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 15 от 07.09.2016г.
по
НОХД № 193 от 2016г. по описа на РС-Г.
Производството по НОХД № 193/2016г. по описа на РС-Г. е образувано по повод внесен от РП-Г.
обвинителен акт срещу И.М.Б. с ЕГН **********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, без образование /неграмотен/, не работи,
неженен, осъждан, за това, че:
1. на 08.04.2016г. в гр.Г. по време на
Международния празник на ромите, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
безповодно издърпал от ръцете на свирещия музикант О.К.П. кларинета му марка “V.F.G.” и удряйки го в коляното си, го счупил на две,
след което издърпал от лицето на същия очилата му и ги счупил, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, т.е. след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК – престъпление по чл.325, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК и
2. на 08.04.2016г. в гр.Г. по време на
Международния празник на ромите, противозаконно унищожил чужди движими вещи –
професионален кларинет, марка “V.F.G.” на
стойност 1710,00 лева и очила с диоптрични стъкла, на стойност 280,00 лева,
всички вещи на обща стойност 1990,00 лева, собственост на О.К.П. – престъпление
по чл.216, ал.1 от НК.
След направено
искане от подсъдимия и защитникът му за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма и по – специално по чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение
допусна производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не бяха приети за съвместно
разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на РП-Г. поддържа обвинението, срещу подсъдимия - както по отношение на
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието, като излага доводи за
доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията.
Счита, че с оглед признанието на фактите от страна на подсъдимия и спецификата
на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, като пледира за минимално
наказание.
Подсъдимия И.М.Б.
с ЕГН ********** призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства
за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, като
допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му
наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия И.Б. – адв.Н.Ч. ***, моли съда да наложи наказание в минимален
размер – при условията на чл.58а НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
На
08.04.2016г. оркестър „О. Б.“ гостувал в гр.Г. по покана на Община Г. по случай
международния празник на ромите. В около 15.30 часа музикантите от оркестъра,
между които и св.О.К.П., започнали да свирят на сцената пред Дома на културата
в гр.Г., като изпълнявали ромска музика и хора. След около 40 минути от
началото на изпълнението им, докато свирели хора, подс.И.Б., който дотогава бил
в публиката, се качил на сцената и се приближил до св.Т.Ж.В. – саксофонист в
оркестъра, и започнал да настоява оркестъра да засвири кючек. Св.В. забелязал,
че обвиняемият е в очевидно нетрезво състояние и се отдалечил от него, като
променил мястото си на сцената. Тогава подс.Б. отишъл до св.П., който свирел на
кларинет. Инструментът му бил професионален, марка „V.F.C.“.
Подсъдимият И.Б. демонстративно издърпал кларинета от ръцете на св.П., след
което чрез удар в коляното си го счупил на две, като по този начин унищожил
вещта. Подсъдимият И.Б. пуснал двете счупени части от кларинета на земята и
замахнал с ръка към лицето на св.П.. Последният възприел това като намерението
да му бъде нанесен удар и инстинктивно отдръпнал главата си назад. Подс.Б.,
обаче хванал с ръка очилата на св.П., които били с диоптрични стъкла марка
„Фамоси“ и ги свалил от главата му, след което ги пуснал на земята и те се
счупили.
Видно от
заключението на назначената при разследването съдебно - оценъчна експертиза,
общата стойност на вещите, собственост на О.П. е както следва: музикален
инструмент – кларинет „V.F.C.“ – 1710 /хиляда седемстотин и десет/
лева и очила с диоптрични стъкла „Ф.“ - 280 /двеста и осемдесет/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия И.М.Б. с ЕГН ********** - по реда
на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, а именно: Справка за съдимост на И.М.Б. с рег.№ 272/02.09.2016г.,
издадена от БС при РС-Г. и Справка ЗД № 413/2016г. от 23.08.2016г. от Началника
на з. гр.С.З.; Писмо с вх.№ 447000-1461/13.04.2016г. на РП-Г. до РУП-Г.; Писмо с УРИ 447000-1410/11.04.2016г. на РУП-Г.
до РП-Г.; Искане за удължаване срока за
разследване с №447000-2176/03.06.2016г. на разсл.полицай П.П. при РУП-Г., ведно
с календарен план за разследване и справка;
Писмо с вх.№ 447000-2261/09.06.2016г. на РП-Г. до РУП-Г.; Писмо с № 219/2015г. от 06.06.2016г. но РП-Г.
до РП-Г.; Докладна записка с УРИ: 447ЗМ-84/08.04.2016г. от РУП-Г. до Началника
на РУП-Г.; Карта състояние на наказателно производство; Уведомително писмо с №
447000-1411/11.04.2016г. на началника на РУП-Г. до О.К.П. ***; Докладна записка
с УРИ: 447р-3461/11.04.2016г. на мл.инсп.К.М. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.;
Постановление за назначаване на защитник от 12.04.2016г.; Постановление за привличане на обвиняем – 2
/два/ броя; Протокол за разпит на
обвиняем – 2 /два/ броя; Справка за
съдимост с рег.№ 124/11.04.2016г. на И.М.Б.,***; Искане за изготвяне на справка
за съдимост с рег.№ 447000-1428/11.04.2016г.; на разсл.полицай П.П. при РУП-Г.
до БС при РС-Г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; Протокол за разпознаване на
лица – 2 /два/ броя; Фотоалбум, ведно с 2 /два/ броя цветни снимки; Протокол за
разпит на свидетел – 12 /дванадесет/ броя; Постановление за назначаване на експертиза
с рег.№ 447000-1632/25.04.2016г. от разсл.полицай П.П. при РУП-Г.; СОЕ, изпълнена от Ж.А.Т.;
Справка-декларация; Постановление за
определяне възнаграждение на вещо лице; Писмо с рег.№ 447000-1438/12.04.2016г.
на Началника на РУП-Г. до РП-Г.; Докладна записка относно посетен сигнал за НОР
с УРИ: 1233п/11.04.2016г. на мл.инсп.Д.П. при РУП-Г. до Началника на РУП-Г.;
Писмо с рег.№ 447000-1441/12.04.2016г. на Началника на РУП-Г., ведно с факс
справка за задържане в арест на И.М.Б.; Постановление с вх.№
447000-1452/12.04.2016г. на РП-Г.;
Докладна записка с рег.№ 447ЗМ-88/12.04.2016г. на разсл.полицай П.П. РУП-Г.
до Началника на РУП-Г. – 2 /два/ броя; Карта състояние на наказателно
производство; Писмо с вх.№
447000-1570/20.04.2016г. на РП-Г. до Началника на РУП-Г., ведно със заверено
копие от Опроделение № 69/2016г. от 12.04.2016г. по ЧНД № 100/2016г., по описа
на РС-Г.; Постановление с № 219/2016г. от 12.04.2016г. на РП-Г.; Искане с рег.№
447000-1429/11.04.2016г. от П. П., разсл.полицай при РУП-Г. до АС на АК гр.С.З.
за определяне на адвокат за осъществяване на правно помощ; Постановление за предоставяне
на правна помощ от 11.04.2016г.; Постановление за възлагане на
оперативно-издирвателни мероприятия по разследване № 84/2016г. по описа на РУП-Г.
от разсл.полицай П.П. при РУП-Г.; разпореждане от РП-Г. до ОЗ “О.” – С.З.; Искане с № 219/2016г. от 12.04.2016г. на РП-Г.
до РС-Г.; Протокол за предявяване на разследване и Заключително мнение, а така
също и от показанията на свидетелите О.К.П., А.Д.Б., С.В.Б., Т.Т. К., Д. С.С.,
Т.Ж.В. и С.С.Д. – дадени в досъдебното производство.
В съвкупността си показанията на всички
свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния
доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства противни на
така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия И.М.Б. с ЕГН ********** е
автор на всяко от процесните престъпления, което мотивира съда да приеме, че
обвинението срещу него е доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
1. При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия И.М.Б. с ЕГН **********
е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.325, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК.
Обект на престъпление хулиганство са
установени в страна ред и обществено спокойствие. Основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са непристойни
действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. С
непристойните действия трябва грубо да се нарушава обществения ред и да се
изразява явно неуважение към обществото.
Съгласно Постановление №
2/74г. на Пленума на Върховния Съд,
"непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато
деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения
ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или
съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото
има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на
неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия
се съзнава, както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние.
В настоящия случай, съдът
приема, че действията на подс.И.Б. - на
публично място – сцената пред Дома на културата в гр.Г., по време на
изпълението на оркестъра и пред погледа на събралата се публика, категорично са „непристойни действия”. Тези му
действия явно противоречат на възприетите в обществото морални ценности
и които грубо, в значителна степен нарушават обществения ред.
От субективна страна - подс. И.Б. е действал при условията
на пряк умисъл, като е съзнавал, че показва /демонстрирал е/ пренебрежение към
обществото, неуважение към неговите членове, манифестирал е с поведението си
незачитането на обществения ред, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици - да предизвика скандализиране и да демонстрира неуважение
и пряко ги е целял. Обстоятелството, че е бил употребил голямо количество
алкохол и поради това е заявил в хода на досъдебното производство, че не помни
всички моменти на проявите си, не го оневинява и оправдава, респ. не изключва
умисъла му, тъй като сам, съвсем умишлено се е привел до това състояние.
И.М.Б. с ЕГН ********** е
осъждан както следва:
1. С Определение по НОХД № 100/2004 на
РС-Х., в сила от 11.11.2004г., за престъпление по чл.195, ал.1 т.8, вр. чл.194,
ал.1 във вр. чл.20, ал.2 във вр. чл.26, ал.1 от НК, на подс.Б. е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Изпълнението на
наказанието е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, със срок за изпитване
от три години.
2. С присъда по НОХД № 14/2005 г. на РС-Р.,
в сила от 11.03.2005 година, на подс.Б. е наложено наказание пет месеца
„лишаване от свобода” за престъпление по чл. 195, ал.1 т.5 във вр. чл.194, ал.1
във вр. чл.55, ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието е отложено, на основание
чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години.
3. С Определение по НОХД № 250/2005г. на
РС-С.З., в сила от 03.05.2005 г., на подс.Б. е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три месеца за престъпление по чл. 197, т.3, вр. чл.195,
ал.1 т.5 от НК. Изтърпяването на това наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, е било отложено със срок за изпитване от три години.
4. С определение по НОХД № 321/2005г на РС-Р.,
в сила от 18.08.2005 година на подс.Б. е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 6 месеца за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във
вр.чл.18 във вр.чл.26 от НК. Изпълнението на наказанието, на основание чл.66
ал.1 от НК, е отложено със срок на изпитване от 4 /четири/ години.
5. С присъда по НОХД № 477/2005 година на
РС-Р., в сила от 15.09.2005г. на подс.Б. е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година, за престъпление по чл.195, ал.1 т.5 във вр.чл.194
ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието е отложено с три годишен изпитателен
срок, на основание чл.66 ал.1 НК.
На основание чл.25 ал.1,
вр.чл.23 ал.1 от НК, на подс.Б. е определено едно общо наказание по посочените
по – горе присъди в размер на 1 /една/ година „Лишаване от свобода”. За изтърпяване
на наказанието, подс.Б. *** на 11.12.2006 година.
6. С присъда по НОХД №
343/2006 година на РС-Р., в сила от 06.11.2006г. на подс.Б. е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, за престъпление по
чл.198, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК.
Наказанието е изтърпяно на
09.03.2009г.
7. С присъда по НОХД №
297/2010година на ОС-С.З., в сила от 22.07.2010г. на подс.Б. е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, за престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, чл.198, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК.
8. С присъда по НОХД №
187/2010 година на РС-Г., в сила от 20.09.2010г. на подс.Б. е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
9. С присъда по НОХД №181/2010г.
на РС-Г., в сила от 14.10.2010г., на подс.Б. е наложено Лишаване от свобода” за
срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца, за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
На основание чл.25 ал.1,
вр.чл.23 ал.1 от НК, на подс.Б. е определено едно общо наказание по присъди по
НОХД №279/2010г. на РС – Г., по НОХД
№181/2010г. на РС – Г., по НОХД
№187 на РС – Г., по НОХД №297/2010г. на РС – Г. - в размер на 3 /три/ години
„Лишаване от свобода”.
Така определеното общо
наказание е изтърпяно на 05.12.2012г.
10. С определение за
одобряване на споразумение по НОХД 148/2013г. в сила от 23.07.2013г., на подс.Б.
е наложено Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
Това наказание е изтърпяно на
09.01.2014г.
11. С определение за
одобряване на споразумение по НОХД 286/2014г. в сила от 18.03.2015г., на подс.Б.
е наложено Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
12. С присъда по НОХД
130/2015г. в сила от 123.08.2015г., на подс.Б. е наложено Лишаване от свобода”
за срок от 1 /една/ година, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
На основание чл.25, ал.1,
вр.чл.23 ал.1 от НК, на подс.Б. е определено едно общо наказание по НОХД
№286/2014г. на РС – Г., по НОХД
№130/2015г. на РС – Г. - в размер
на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода”.
Така определеното общо
наказание е изтърпяно на 31.03.2016г.
Ето защо, съдът прецени, че деянието е
извършено от подс.И.Б. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК и престъплението следва да се квалифицира като такова по
чл.325, ал.4 вр. ал.1 от НК. Подс.Б. е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан повече два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК и към датата на извършване на деянието не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди съгласно чл.30,
ал.1 от НК.
2. При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият И.М.Б. с ЕГН ********** е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.216, ал.1
от НК.
И.М.Б. на 08.04.2016г., е
осъществил изпълнителното деяние унищожаване, като чрез своите действия
въздействал пряко върху субстанцията и структурата на вещите – кларинет и
диоптрични очила, собственост на О.П.. В резултат на действията на подсъдимия,
вещите - предмет на престъплението били унищожени, т.е., тяхната субстанция и
структура била качествено изменена и те станали окончателно негодни за бъдещо
използване по първоначалното си предназначение.
Непосредствен обект на
престъплението по чл.216, ал.1 НК, са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост на гражданите върху
притежаваните от тях движими вещи – в настоящия случай – засегнато е нормалното
упражняване на правото на собственост на пострадалия О.П., върху собствените му
вещи и по-конкретно - тези отношения, които осигуряват нормалното състояние,
вида и качествата на вещите, правещи ги годни за използване по предназначението
им.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия И.Б. - виновно - с пряк умисъл. Той е съзнавал, че
това са чужди вещи, предвиждал е счупването и унищожаването на вещите - като
последица от въздействието върху тях посредством ударите върху тях и пряко е
целял този резултат. Прекият умисъл е обективиран в действията на подсъдимия, а
именно - нанасяне на удари и унищожаването им.
ПО НАКАЗАНИЕТО
1. Относно
престъплението по чл.325, ал.4, във вр.
ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 /една/ до 6 /шест/ години - за
престъплението по чл.325, ал.4, във вр.
ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Б., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното деяние и тежкото материално
положение на И.Б. и ниския му социален статус, а като отегчаващи –
многобройните му предходни осъждания, които навеждат извода, че лицето е с
трайно изградени престъпни навици.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия И.Б., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което на
основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета,
поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година и 8 /осем/ месеца.
Имайки, предвид че подсъдимия И.Б., с оглед на предходните му осъждания и
търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът
постанови така определеното и наложено общо наказание да се изтърпи от него при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
2. Относно престъплението по чл.216, ал.1 от НК
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до 5 /пет/ години - за престъплението
по чл.216, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Б., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното деяние и тежкото материално
положение на И.Б. и ниския му социален статус, а като отегчаващи –
многобройните му предходни осъждания, които навеждат извода, че лицето е с
трайно изградени престъпни навици.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия И.Б., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл.373,
ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца.
Имайки, предвид че подсъдимия И.Б., с оглед на предходните му осъждания и
търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът
постанови така определеното и наложено общо наказание да се изтърпи от него при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия Б. са налице предпоставките на чл.25-23
от НК.
Престъпленията
предмет на настоящето наказателно производство, за които съдът намери, че
подсъдимият И.Б. е виновен, са извършено в условията на идеална съвкупност по
смисъла на чл.23, ал.1предл. първо от НК – касае се за едно деяние, при което
са извършени две престъпления, поради и което съдът, след като определи
определи и наложи наказание за всяко от тях, намери, че следва да определи едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му, като най-тежкото наказание се
явява “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 8 /шест/
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим на изтърпяване в
затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК, зачете и приспадна
от така определеното общо най-тежко наказание, времето, през което подсъдимият И.М.Б.
е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” и времето, през което е
бил задържан по ЗМВР, считано от 11.04.2016г.
Така
индивидуализираното по вид и размер на И.М.Б., наказание, съдът намира, че ще
съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона
превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите
членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимия И.М.Б. за виновен по повдигнатото
му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото
в размер на 86 лева – за вещо лице, следва да бъдат присъдени в негова тежест, като
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – С.З..
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на всяко от престъплениеята са ниското правно съзнание
на от подсъдимия и трайно изградените престъпни навици.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Х.А. /