№ 121
гр. Р., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тридесети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Милена Пейчева
Александър Иванов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Стилиян Грозданов Грозев (ОП-Р.)
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600525 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260063/20.05.2021 год., постановена по НОХД №
2210/2020 год., РРС – ІV-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. М. СТ. ИВ. от гр.
Р., за ВИНОВНА в това, че през периода от неустановена дата през месец
юли 2017 г. до 07.09.2018 г. в к.к. С.б., общ. Н., обл. Б., и гр. Р., в условията на
продължавано престъпление - на осем пъти, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила у Й. ИВ. К., заблуждение - че ще „изчисти" от „лоша
енергия", „негативно влияние" и „зли сили" златните й накити: 2 бр. обеци от
жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама, 1 бр. дамски пръстен от жълто
злато, 14 карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама, и 1 бр. дамска
гривна от жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама, всички на обща стойност
466,92 лева; че ще „работи" за нея - за облагодетелстване на личния й живот,
да не се случват лоши неща с нея и с близките й, да бъде щастлива и да й се
случват хубави неща; че ще „изчисти" златото й че са необходими пари, за да
отиде до гр. Н., за да й върне златото; че изпратените по пощата амулети ще й
донесат голямо щастие; че ще работи за „премахване на негативната енергия"
1
около майка й, и с това й причинила имотна вреда общо п размер на 2 640,47
лева, поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 в.чл.36 и чл.54
от НК я е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години,
като на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
определеното наказание за изпитателен срок от четири години.
ОСЪДИЛ е подсъдимата М. СТ. ИВ., със снета поделото
самоличност, да заплати в полза на ОДМВР - Р. сумата от 67,20 лв. за
направени разноски на досъдебното производство.
ОТНЕЛ е в полза на държавата следните вещи - един „амулет",
състоящ се от кафеникава на цвят суха тревна маса, две бели камъчета и
опаковка от хартия и полиетилен, и втори „амулет", състоящ се от кафеникава
на цвят суха тревна маса и опаковка от хартия и полиетилен, на основание
чл.53, ал.1, б.„а" от НК, които като вещи без стойност да се унищожат.
Жалбоподателката М. СТ. ИВ. от гр. Р., недоволна от нея я обжалва
в срок и развивайки оплаквания за нейната необоснованост,
незаконосъобразност, пледирал присъдата да бъде отменена и да се постанови
друга, с която да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й
обвинение.
Нейният упълномощен защитник адв. О.Б. от РАК поддържа
жалбата с наведените оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност
на присъдата поради, което настоява присъдата да бъде отменена и да се
постанови друга присъда с която неговата подзащитна да бъде оправдана по
повдигнатото й обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р. заема становището
че жалбата е неоснователна, паради, което е настоява същата да бъде оставена
без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена.
Въззивната инстанция, в настоящия си състав, след като взе предвид
доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи, становищата на
страните и след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК
установи, че:
2
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителните основания по чл. 336 ал. 1 т.3 от НПК не са налице.
Районният съд след като е изпълнил изискванията за всестранно,
пълно и обективно изследване на събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 305 ал.3 от НПК, с оглед разкриване
на обективната истина, съобразявайки установените по него факти и
обстоятелства, правилно е приел за доказана изложената фактическа
обстановка. Съобразил е всички относими към главния факт доказателства и
обосновано е достигнал до своите изводи досежно авторството, вината,
съставомерността и квалификацията на извършеното от подс. М. СТ. ИВ.
престъпление, представляващо измама по смисъла на чл. 209, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Във въззивната си жалбата и допълнителните съображения
жалбоподателката И. и найния защитник адв. Б. е направила оплаквания за
необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на
присъдата. В съдебно заседание обаче основно се акцентира върху довода за
необосноваността на присъдата, имайки предвид неправилна преценка на
доказателствата от решаващия съд, което е довело до недоказаност на
предявеното й обвинение, поради което деянието е несъставомерно.
Настоящата инстанция не споделя това становище и след като отново
подложи на задълбочен анализ събраните и проверени от първата инстанция
доказателства, намира, че възприетите от нея фактически констатации и
изведените правни изводи са обосновани, тъй като съответстват на съвкупния
доказателствен материал.
От фактическа страна.
Подсъдимата М. СТ. ИВ. е родена на 09.08.1964 г. в гр.Р., българско
гражданство, основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН
**********.
През месец юли 2017 г. св. Й. ИВ. К. работела като администратор
на рецепция в хотел „К.с.", находящ се курортен комплекс С.б., общ.Н.,
обл.Б..
3
По делото е установено, че през месец юли 2017 г. подс.М.И. имала
нужда от парични средства и решила да си набавя такива, като заблуди
случайно лице, че със способностите си да „гледа на кафе", „бае против
уроки" и „разваля магии" може да подобри живота му и да предпази него и
семейството му от лоши неща.
На неустановена дата през месец юли 2017 г. в хотел „К.с." в
курортен комплекс С.б. влязла подс. М.И., заедно със св. Н.З.М. и внучето им.
Подсъдимато И. се запознала и се заприказвала със св. Й.К., която в този
момент била на работа в хотела и й обяснила, че „гледа на кафе", „бае против
уроки" и „разваля магии". Свидетелката К. носила златни накити: 2 бр. обеци
от жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама, 1 бр. дамски пръстен от
жълто злато, 14 карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама, и 1 бр.
дамска гривна от жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама. Подсъдимато М.И.
забелязала златните накити на св. К. и й предложила да й „гледа на кафе", при
което последната се съгласила. Двете излезли от хотела и по искане на
подсъдимата, св. Й.К. си взела кафе от намиращ се в близост кафе автомат.
Свидетелката К. изпила кафето си, което било в картонена чашка, след което
дала чашката на подс. М.И., за да й „гледа". В близост до двете нямало други
хора. Подсъдимата започнала да обяснява на св. Й.К., че по чашката има
знаци, които означават, че ще има късмет и че ще й се случат много хубави
неща. Подсъдимата И. забелязала, че св. К. е лековерна и й вярва, поради
което решила я измами и да й вземе златните накити. Подсъдимата М.И.
обяснила на св. Й.К., че трябва да й предаде златните си накити, за да ги
„изчисти" от „лоша енергия", „негативно влияние" и „зли сили". Свидетелката
К. поварявала на подсъдимата и й предала златните си накити: 2 бр. обеци от
жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама, 1 бр. дамски пръстен от жълто
злато, 14 карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама, и 1 бр. дамска
гривна от жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама. Подсъдимата И. обещала да
върне накитите, когато ги „изчисти". Двете си разменили телефонните номера
и се разбрали да се видят на 15.08.2017 г. в гр.Н. и тогава подсъдимата да
върне накитите на св. К..
Подсъдимата М.И. и св. Й.К. редовно се чували по телефона, като
подс. И. постоянно обяснявала на св. К., че ще й се случат хубави неща и ще
бъде щастлива.
4
В началото на месец август 2017 г. подс. М.И. и св. Й.К. провели
пореден телефонен разговор. Подсъдимата И. вече знаела, че св. К. е
лековерна и й вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да
получи парична сума от последната. По време на телефонния разговор подс.
М.И. заявила на св. Й.К., че трябва да й изпрати 700 лева, за да „изчисти"
златото й и за това, че „ще работи" за нея - за облагодетелстване на личния й
живот и да не се случват лоши неща с нея и с близките й. Свидетелката К.
отново повярвала на подсъдимата и й обяснила, че ще й изпрати само 400
лева, тъй като толкова имала. На 05.08.2017 г., в 18.11 часа, св. Й.К.
изпратила чрез системата на „Изипей"АД паричен превод в размер на 393,55
лева на подс. М.И.. В 18.26 часа на 05.08.2017 г. в офис на „Изипей"АД в гр.
Р. подсъдимата получила паричния превод.
По-късно през месец август 2017 г. подс. М.И. и св. Й.К. провели
пореден телефонен разговор. Подсъдимата И. вече знаела, че св. К. е
лековерна и й вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да
получи парична сума от последната. По време на телефонния разговор подс.
М.И. заявила на св. Й.К., че са й необходими пари, за да отиде до гр. Н., за да
й върне златото. Свидетелката К. отново повярвала на подсъдимата и й
обяснила, че в момента няма пари. Тогава подс. И. й казала да закупи
мобилен телефон на изплащане, след което да го заложи и да й изпрати
парите. Тъй като св. Й.К. вярвала на подсъдимата, изпълнила предложеното
от последната и на 14.08.2017 г., в 18.08 часа, чрез системата на „Изипей"АД
изпратила паричен превод в размер на 600 лева на подс. М.И.. В 18.34 часа на
14.08.2017 г. в офис на „Изипей"АД в гр. Р. подсъдимата получила паричния
превод.
На 15.08.2017 г. подс. М.И. не отишла в гр.Н. и не върнала златните
накити, както се била уговорила със св. Й.К.. Поради това св. К. се свързала
по телефона с подсъдимата. По време на разговора подс. И. заявила, че не е
успяла да отиде в гр. Н., тъй като е претърпяла катастрофа и трябвало да лежи
в болницата.
Впоследствие подс. М.И. и св. Й.К. продължили да се чуват по
телефона, като подс. И. обяснявала на св. К., че ще й случат хубави неща и
всичко с времето ще се оправи. По време на разговорите св. Й.К. питала кога
5
ще си получи златните накити, при което подсъдимата й заявила, че нещата са
„много черни" и ако й ги върне, щяло да се случи нещо лошо с майка й. При
един от следващите разговори подс. М.И. казала на св. К., че ще срещне
момче, което много ще хареса и с което ще има силна връзка и ще създаде
семейство.
По делото е установено, че в началото на месец януари 2018 г. подс.
М.И. и св. Й.К. провели пореден телефонен разговор. Подсъдимато И. вече
знаела, че св. К. е лековерна и й вярва, поради което решила да я измами и в
резултат на това да получи парична сума от последната. По време на
телефонния разговор подс. М.И. заявила на св. Й.К., че е подготвила два
амулета за нея, които ще й донесат голямо щастие, но за да ги получи,
трябвало да й изпрати сумата от 400 лева. Свидетелката К. отново повярвала
на подсъдимата и на 09.01.2018 г. изпратила пощенски паричен превод в
размер на 400 лева на подс. М.И.. Още на същия ден в пощенска станция в
гр.Р. на подсъдимата бил изплатен горепосочения паричен превод.
По-късно през месец януари 2018 г. подс. М.И. и св. Й.К. провели
пореден телефонен разговор. По време на разговора св. К. разказала на
подсъдимата, че се е запознала с едно момче. Чувайки това и знаейки, че св.
К. е лековерна и й вярва, подс. И. решила да я измами и в резултат на това да
получи парична сума от нея. По време на телефонния разговор подс. М.И.,
заявила на св. Й.К., че запознанството й с момчето е в резултат на това, че
„работи" за нея - да бъде щастлива и да й се случват хубави неща, поради
което трябвало да й изпрати сумата от 360 лева. По време на разговора св. К.
за пореден път попитала подс. И. какво става със златото й и кога ще й го
върне. Тогава подсъдимата й обяснила, че златните й накити са били заровени
в една кутия, но когато отишла да ги взема, била нападната от някакъв човек,
който я ударил и взел кутията с накитите. Подсъдимата И. заявила и че за
случилото се води дело срещу човека. Свидетелката К. отново повярвала на
подсъдимата и на 25.01.2018 г., в 13.13 часа, чрез системата на „Изипей"АД
изпратила паричен превод в размер на 360 лева на подс. М.И.. В 13.44 часа на
25.01.2018 г. в офис на „Изипей"АД в гр. Р. подсъдимата получила паричния
превод.
Свидетелката Й.К. получила по пощата двата амулета, за които през
6
месец януари 2018 г. изпратила на подс. М.И. сумата от 400 лева. Всеки от
двата амулета представлявал малко парче бяла на цвят хартия, увита в тиксо.
В единия „амулет" имало кафеникава на цвят суха тревна маса и две бели
камъчета, в другия „амулет" имало кафеникава на цвят суха тревна маса.
Свидетелката К. не знаела какво има в „амулетите", изпратени й от подс. И..
През месец май 2018 г. подс. М.И. и св. Й.К. провели пореден
телефонен разговор. Подсъдимата И. вече знаела, че св. К. е лековерна и й
вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да получи
парична сума от последната. По време на телефонния разговор подс. М.И.
заявила на св. Й.К., че изпратените по пощата амулети ще й донесат голямо
щастие, поради което трябва да й изпрати 120 лева. Свидетелката К. отново
повярвала на подсъдимата и на 11.05.2018 г., в 15.24 часа, св. Й.К. изпратила
чрез системата на „Изипей"АД паричен превод в размер на 120 лева на подс.
М.И.. В 18.48 часа на 11.05.2018 г. в офис на „Изипей"АД в гр. Р.
подсъдимата получила паричния превод.
Подсъдимата М.И. и св. Й.К. продължавали да се чуват по телефона.
По време на един от разговорите св. К. споделила с подс. М.И., че се е
разделила с приятеля си. Тогава подс. И. й казала, че ще си намери нова
работа, в близост до родния си край, както и че ще срещне момче, с което ще
има връзка.
През месец юни 2018 г. подс. М. И. и св. Й.К. провели пореден
телефонен разговор. По време на разговора св. К. разказала на подсъдимата,
че вече работи на рецепция в хотел в урортен комплекс Златни пясъци, както
и че е срещнала ново момче, както й била „предсказала". Чувайки това и
знаейки, че св. Й.К. е лековерна и й вярва, подс. И. решила да я измами и в
резултат на това да получи парична сума от нея. По време на телефонния
разговор подс. М.И., заявила на св. К., че започването на тази работа и
запознанството й с момчето е в резултат на това, че „работи" за нея - да бъде
щастлива и да й се случват хубави неща, поради което трябвало да й изпрати
сумата от 100 лева. Подсъдимата И. обяснила на св. Й.К., че този път парите
трябва да ги изпрати на името на дъщеря й - св. Е.Н.З., която щяла да й ги
предаде. Свидетелката К. отново повярвала на подсъдимата и на 09.06.2018 г.,
в 11.53 часа, чрез системата на „Изипей" АД изпратила паричен превод в
7
размер на 100 лева на св. Е. З.. В 14.07 часа на 09.06.2018 г. в офис на
„Изипей" АД в гр. Р. св. З. получила паричния превод, след което предала
парите на майка си. През месец август 2018 г. подс. М.И. и св. Й.К. провели
пореден телефонен разговор. Подсъдимата И. вече знаела, че св. К. е
лековерна и й вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да
получи парична сума от последната. По време на телефонния разговор на св.
Й.К. било обяснено, че майка и не е добре със здравето. Свидетелката К.
отговорила, че майка й е добре здравословно, при което подс. И. й заявила, че
това е така, защото тя „работи" за майка й и че ще работи за „премахване на
негативната енергия" около нея. Заради всичко това подсъдимата поискала да
й бъде изпратена сумата от 200 лева. Свидетелката К. отново повярвала на
подс. И. и й обяснила, че сега няма пари, но когато има, ще й ги изпрати. На
06.09.2018 г., в 15.02 часа, св. Й.К. изпратила чрез системата на „Изипей" АД
паричен превод в размер на 200 лева на подс. М.И.. В 09.51 часа на 07.09.2018
г. в офис на „Изипей" АД в гр. Р. подсъдимата получила паричния превод.
Правилно е установено също така, че впоследствие, при един от
следващите разговори между подс. М.И. и св. Й.К., последната попитала
подс. И. кога ще й бъде „изчистено" златото и ще и бъде ли върнато.
Подсъдимата заявила, че има насрочено дело за месец ноември и трябва да се
изчака. В този момент св. К. разбрала, че през цялото време е била мамена от
подс. М.И. и подала жалба в Районна прокуратура -гр. Р.. Впоследствие било
образувано и настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била изготвена съдебно ценова-
икономическа експертиза. От заключението на експертизата се установява, че
стойността на златните накити на св. Й.К. е както следва: на двете обеци от
жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама - 103,76 лева; на дамския
пръстен от жълто злато, 14 карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама
- 155,64 лева; на дамската гривна от жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама -
207,52 лева. Общата стойност на горепосочените вещи е 466,92 лева.
Стойността на предмета на това престъпление като причинена
имотна вреда на пострадалата общо в размер на 2 640,47 лева.
По доказателствата.
8
Районният съд правилно е приел тази фактическа обстановка за
доказана по безспорен и категоричен начин, тъй като същата изцяло
кореспондира със събрания по делото съвкупен доказателствен материал,
включващ свидетелските показания на всички свидетели, св. П.Н.
полицейския служител, който е разкрил престъплението, св. Е. З., св. Й.К. –
пострадала от престъплението и св. Н.З.М. – съпруг на подсъдимата, както и
от останалите писмени доказателства и доказателствени средства по делото
протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени
доказателства, съдебно ценова-икономическа експертиза, справка за
съдимост, справки от „Изипей"АД, справки и заверени копия на документи от
„Български пощи" ЕАД, справки от мобилен оператор, както и от останалите
доказателства по делото.
При изграждане на горната фактическа обстановка съдът правилно
не е кредитира обясненията на подсъдимата в частта им, в която заявява, че не
е мамила пострадалата. Обясненията в коментираните им части се
опровергават от целия останал доказателствен материал по делото. Правилно
не са кредитирани и показанията на съпруга на подсъдимата в лицето на св.
Н. М.. Видно от показанията на свидетелите
Решаващият съд превилно е приел, че няма никаква причина, поради
която да не кредитира показанията на пострадалата Й.К., особено пък по
причина, че е разпитвана пет пъти в хода на досъдебното производство,
защото законът не определя минимални или максимални лимити в тази
насока. Това е очевидно така не само заради принципа на дирине на
обективната истина, залегнал в чл.13 ал.1 от НПК, но и предвид спицификата
на всяко разследване с оглед задачите, залегнали в чл.1 ал.1 от с.к. От тази
гледна точка съдът правилно е намирил, че от разпитите на пострадалата,
макар и пет на брой не могат да се правят никакви изводи в полза на
подсъдимита, съответно същите не са от естество да разколебаят
обвинението. Първите четири разпита са извършвани по делегация, съответно
по въпросен лист и от четирима различни разследващи полицаи, като всеки
от тях не е бил наясно с всички събрани до момента доказателства по делото,
което е наложило и последващи с оглед изясняване обективната истина по
делото, съответно преценка за наличие или не на елементите от състава на
престъплението.
9
В този смисъл първоинстанциония съд изцяло е кредитирал
показанията на пострадалата, като логични последователни и обосновани най-
съществената причина обаче за даването им на кредит е обстоятелството, че
същите се подкрепят от всички други събрани по делото доказателства, вкл. и
установените плащания по системата „Изипей". Доколкото съдът изцяло
кредитирал показанията на пострадалата относно преводите по системата
„Изипей", намира за израз на защитна теза твърдението на подсъдимата, че не
е получавала и златните накити от пострадалата така още в първите си
показания от 04.04.2018 г. пострадалата твърди, че е предала златните накити
по искане на подсъдимата с цел да ги изчисти от лоша енергия и негативно
влияние, тъй като били „черни". Всъщност още в този разпит пострадалата е
направила описание на тези накити, което се отличава на практика с голяма
детайлност и специфика, като е напълно нормално от житейска гледна точка
същата да не е съвсем наясно с точното им тегло и карати, тъй като същите са
й подарък. Очевидно при последващите разпити тя е разговаряла със свои
близки, респ. лицето от което ги е получила, като подарък, което е довело до
индивидуализацията им в максимална степен. Същественото във всички
разпити на пострадалата, че се поддържа една и съща линия и тези показания
в максимална степен разкриват елемнетите от обективна страна от състава
напресгъплението, вкл. както бе посочено се подкрепят от другите събрани по
делото доказателства. Очевидно е, че подсъдимата няма как да отрече и
извършените седем плащания към нея, едно от които чрез дъщеря и св. Е. З.,
защото приложените по делото писмени доказателства - извлченията от
„Изипей" - изцяло потвърждават това. Действията на подсъдимата към
въвеждане в заблуждение на пострадалата се доказват и от приложените по
делото амулети (вещи без стойност), които са и предоставени срещу
заплащане за сумата от 520 лв. именно с цел да помагат в различни аспекти
на живота. Заплащането на амулетите не се отрича и от подсъдимата в
разпита й на досъдебното производство, приобщен към доказателствените
материали по делото на основание чл.279 ал.1 т.4 пр.1 от НК. Всъщност
самото признание за заплащането на амулетите от самата подсъдима до
голяма степен опревергава един от основните аспекти на защитата, че седемте
парични превода са били всъщност в резултат на облигационни отношения и
в частност договор за заем по чл.240 ал.1 от ЗЗД, предвид финансовите
затруднения на подсъдимата. Противно на възраженията на защитата по
10
делото няма абсолютно никакви доказателства, че тези заеми са били
опростени, очевидно, ако се има предвид хипотезата на чл.108 от ЗЗД. Тази
теза няма как да бъде обоснована с обясненията на подсъдимата в разпита й
от досъдебното производсво, защото се опорвергава от разпитите на
пострадалата, в които не се открива дори намек за това подобни възприятия в
резултат на извършената проверка не се съдържат и в показанията на св. Н..
Тезата за сключен договор за заем всъщност си противоречи с друга основна
теза на защита,а именно, че всъщност подсъдимата е получила някакво
възнаграждение за услугите, които е извършила, „тъй като уговореното е
извършено", вероятно се има предвид неформален договор за изработка,
доколкото очевидно заплащане на услуга по изчистване на негативна енергия
не може да бъде окачествен, като договор за поръчка или изобщо някакъв
друг договор.
Няма как да бъде отречена и телефонната комуникация между двете,
предвид справките от мобилните оператори. Така съдът правилно е приел, че
изцяло следва да се кредитират и показанията на полицейския служител св.
П.Н., въпреки изричните възражения на защитата в тази насока, че е било
недопустимо същият да бъде разпитван, като свидетел, тъй като в служебното
си качество е „извършвал проверовъчна дейност по ЗМВР". В Решение №
76/2016 г. по н.д. № 219/2016 г. на ВКС , I н.о. изрично е посочено, няма
нарушение на забраната по чл.118 ал.2 от НПК при разпит на полицейски
служители, извършили проверка по случая, защото за лица, извършили
дейност по разследването следва да се считат лицата, упражняващи
правомощията на орган по разследването, съответно полицейски служители
извън посочения по-горе кръг, възприели факти и обстоятелства, касаещи
предмета на доказване в наказателното производство не попадат в обхвата на
ограничението по чл.118 ал.2 от НПК и техния разпит, като относим към този
предмет е напълно допустим. От показанията на св. Н. се установява, че още в
хода на проверката пострадалата К. е обяснила цялостния механизъм на
измамата, който впоследствие детайлизира и доразвива в разпитите си, вече
по реда и условията на НПК. Разпитът на св. Н. също е основание за съда да
кредитира показанията на св. К., тъй като е налице една непротиворечива
линия отначало до край относно механизма на измамата още от хода на
предварителната проверка до приключване на досьдебното производство.
11
На следващо място съдът правилно е приел, че доказателство за
измамливите намерения на подсъдимата действително пострадалата е с
лековерен характер доколкото подс. И. е успяла в нейното съзнание да
създаде неверни представи и същата да й се предовери, което обаче по
никакъв начин не изисква по делото да се назначава психиатрична
експертиза, тъй като не съществува никакво, дори съвсем хипотетично,
подозрение, че същата е с нарушени психически годности да възприема
правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания
за тях съгласно чл.144 ал.2 т.5 вр.чл.118 ал.3 от НПК. В тази връзка следва да
се посочи, че доколкото престъплението измама има два предмета -
измаменото лице и ощетеното имущество, и е очевидно, че всяко измамено
лице в някаква степен и форма е проявило лековерност с оглед допускане
ощетяване на имуществото му, но това по никакъв начин не води нито до
абсолютна, нито до относителна необходимост от назначаване на подобна
експретиза освен, ако не съществуват някакви други обективни данни за това,
каквито по настоящото производство категорично отсъстват. В Решение №
153 от 2.02.2021 г. на ВКС по н.д. № 474/2020 г., I н. о., НК изрично се
посочва, че „експлоатирането на вярванията на пострадалите в окултното,
тяхното създаване и насочване в определена посока с користна цел е
съставомерно деяние по НК". Нещо повече в това свое Решение ВКС е приел,
че няма пречка измамата с оглед вярванията в окултното да бъде извършена и
от лице, което е изкарало курс по окултизъм и гадателство и за което има
издадено официално удостоверение, вкл. и на фона на това, че в Националния
класификатор на длъжностите са включени гадателите и окултистите. В
абсолютно същия смисъл са и Решение № 419 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 484/2009 г., I н.о., Решение № 107 от 10.07.2014 г. на ВКС по н. д. №
226/2014 г, III н.о. и Решение № 563 от 6.02.2014 г. на ВКС по н. д. №
2188/2013 г., III н.о.
Всъщност обвинението е следвало да включва и другото
изпълнително деяние на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, а именно и
поддържане на заблуждение. Това е така, защото подс. И. е проявявала
активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен
принос за формираното вече в съзнанеието на пострадалата заблуждение.
Доколкото обаче не е налице и такова обвинение с обвинителния акт или по
12
реда на чл.287 от НПК, съдът правилно е счел, че не е необходимо в по-
голяма степен да обсъжда този въпрос.
Съдът правилно не кредитирал показанията на бившия съпруг на
подс. И. - св. Н. М., че пострадалата не е давала никакви златни накити на
първата. Това е така, защото двамата, въпреки развода си са в много добри
отношения, вкл. и живеят на семейни начала и в този смисъл очевидно
същият е заинтересован от изхода на делото. Освен това в разпитите на
пострадалата се установява, че св. К. е предала златните си накити на
пострадалата когато са били само двете и в този смисъл съдът е приел, че
това не е станало в присъствието на св. М., от което се налага извода, че
същият няма как да знае подобно предаване и дали се е случило или не.
В обхвата на чл. 102 т.1, вр. с чл. 301 ал.1 т.1 от НПК, досежно
авторството и съставомерността на престъплението, решаващата инстанция
подробно е анализирала противоречията между дадените от нея в съдебно
заседание кратки обяснения и цитирания доказателствен материал. Правилно
не ги е кредитирал в частта относно обстоятелството, че не е имала намерение
да я мами. Не на последно място житейски нелогични са нейните обяснения,
свързани с уговорките да изчисти всичко лошо в нийния живот на
пострадалата. Обосновани са изводите на решаващият съд и досежно
категоричната доказаност на обвинението.
Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на посочените
свидетели, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви и
опровергаващи неговата защитна теза. Противоречията между нейните
обяснения и останалите гласни доказателства проличават във всички случаи
когато при всяки превод от пострадалата и твърденията на подсъдимата. В
тази насока съдът подробно е анализирал и е взел под внимание приложените
по делото писмени доказателства и другите писмени доказателства. От тези
доказателствени източници по несъмнен начин се установяват нейните
истински намерения, а именно чрез предприетите залуждаващи действия по
отношение на пострадалата. Съдът изрично е отбелязал, че всички тези
обстоятелства в контекста на причиняване на имотната вреда за пострадалата
са детаелно конкретизирани в техните показания.
Недостоверни и с нищо неподкрепящи се, са нейните твърдения в
13
съдебно заседание за липсата на измамливи намерения по отношение на
пострадалата, а също така че е имала намерението да върне зладните накити.
Същите се опровергават от приложените по делото доказателства, от които е
видно, че това не е станало както на досъдебното производство, така и в хода
на съдебното производств.
От правна страна.
Въз основа на този доказателствен материал, след като правилно е
възприел изложените фактически констатации, районният съд обосновано е
достигнал до своите правни изводи.
Действително с действията си подс. М.И. е извършила
престъплението по чл. 209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода от
неустановена дата през месец юли 2017 г. до 07.09.2018 г. в к.к. С.б., общ. Н.,
обл. Б., и гр .Р. в условията на продължавано престъпление - на осем пъти, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у Й. ИВ. К. от гр. Д.
заблуждение - че ще „изчисти" от „лоша енергия", „негативно влияние" и „зли
сили" златните й накити: 2 бр. обеци от жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2
грама, 1 бр. дамски пръстен от жълто злато, 14 карата, с три бели камъчета
отгоре, с тегло 3 грама, и 1 бр. дамска гривна от жълто злато, 14 карата, с
тегло 4 грама, всички на обща стойност 466,92 лева; че ще „работи" за нея - за
облагодетелстване на личния й живот, да не се случват лоши неща с нея и с
близките й, да бъде щастлива и да й се случват хубави неща; че ще „изчисти"
златото й; че са необходими пари, за да отиде до гр. Н., за да й върне златото;
че изпратените по пощата амулети ще й донесат голямо щастие; че ще работи
за „премахване на негативната енергия" около майка й, и с това й причинила
имотна вреда общо в размер на 2 640,47 лева.
Настоящата инстанция изцяло възприема изложените от районния
съд правни заключения, досежно приложението на материалния закон, тъй
като същите са правилни, законосъобразни и обосновани. Механизмът на
осъществвяване на това престъпление се изразява в действия за мотивиране
на пострадалата да извърши акт на имуществено разпореждане със своите
златни накити и парични средства. Подсъдимата И. е създала у пострадалата
неправилни представи за намерението й да изчисти златните накити от лоши
неща. И. е имала ясното съзнание за неизпълнение на поетите ангажаменти, а
14
също така, че в резултат на тези й действия ще настъпят неблагоприятни
последици в нейния потримониум, изразяващи се в причиняването й на
имотна вреда в размер на 2 640,47 лв. В резултат на създаденото от нея
заблуждение у пострадалата, които доверчиво са й предоставила от друга
страна тя е получила неполагаща й се имотна облага в същия размер.
Категоричен е извода, че тази пострадала не би постъпили по този начин, ако
не е била въведена в заблуждение от подсъдимата по описания начин, поради
което е налице пряка причинна връзка между нейното престъпно поведение и
настъпилите вредоносни последици за пострадалата.
Налице е и причинноследствена връзка между поведението на подс.
М.И. и настъпилия съставомерен резултат. Вследствие на заблуждението,
изградено от подсъдимата у св. Й.К. са се формирали неверни представи за
обективната действителност, от значение за осъществяване на имущественото
разпореждане и вследствие на тези създадени неверни представи
пострадалата е осъществила актове на имуществено разпореждане на осем
пъти за своя сметка и като последица от него за нея е настъпила имуществена
вреда в размер на 2 640,47 лв.
Осемте деяния са били извършени в условията на продължавано
престъпление. Всяко от деянията осъществява поотделно един и същ състав
на престъплението измама, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е пълнолетно и психически здраво
лице, както към извършване на деянието, така и към настоящия момент. Тя
съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала
обществено опасните последици и искала настъпването на тези последици.
Напълно съзнателно, с цел да набави за себе си имотна облага, въвела св. Й.К.
в заблуждение, че „гледа на кафе", „бае против уроки" и „разваля магии" и
„изчиства от черна енергия".
Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата на
подсъдимата, че в случая става въпрос за гражданскоправни отношения,
15
създали се между подсъдимата и пострадалата, тъй като ставало въпрос за
заем. Те са неоснователни и правно несъстоятелни, тъй като се опровергават
от доказателствата по делото, чийто подробен анализ е направил районният
съд. Правилен е изводът, че не може да става въпрос за гражданскоправни и в
частност облигационни отношения, които са били породени от валидна
уговорка за заем, тъй като по начало подсъдимата не е имала намерение да
изпълни своите задължения по тези облигационни правоотношения към
момента, в който е получавала парите от пострадалата. Този извод се налага и
поради това, че доколкото може да става въпрос за сключен договор, същите
са били използвани от подсъдимата като способ, пострадалата да бъде
въведена в заблуждение за да се разпореди със своето имущество в нейна
полза. За да бъде още по-убедителена подсъдимата е поддържала
заблуждението у пострадалата. Неотносим е и факта наведен като довод за
необоснованост на присъдата, че не е имало заявителски материал от страна
на пострадалата.
Законосъобразно решаващият съд е приел, че тези субективни
елементи от състава на престъплението са съществували преди началото на
осъществяване на действията по въвеждане в заблуждение на пострадалата.
Същевременно тя е съзнавала, че вследствие на нейното въздействие,
осъществено последователно върху измаменото лице, у пострадалата ще
възникнат неправилни представи относно обективните възможности за това,
че тя няма да реализира своите поети задължения. Именно това нейно
въздействие е мотивирало жертвата да извърши акта на имуществено
разпореждане със собствените си накити и пари и по този начин тя й е
причинила имотна вреда в посочения по-горе размер.
Неоснователни са възраженията на защитата и на подсъдимата, че
следва от доказателствения материал да бъдат изключени свидетелските
показания на св. Н., тъй като НПК не допуска полицейски служител да
участва в процеса като свидетел. Както беше отбелязано по-горе закона,
съдебната практика в тази насока е противоречива и не е задължителна,
поради което настоящата инстанция счита, че тази защитна теза не намира
опора в доказателствения материа, в закона и приетата от първата инстанция
съдебна практика.
16
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че
наведените във въззивната жалба на подс. И. оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата не намират своето основание както в
събрания съвкупен доказателствен материал, така и в техния правен анализ,
който е направил първоинстанционният съд. Събраните доказателства имат
достатъчна доказателствена стойност за да се направят обосновани правни
изводи, както относно доказаността и съставомерността на извършеното от
нея престъпление.
По тези си съображения окръжният съд счита, че наведените от
жалбоподателката доводи са неоснователни, поради което не са налице
инвокираните отменителни основания по чл. 336 ал.1 т.3 от НПК.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимата правилно е
призната за виновна в извършването на престъплението, в което е обвинена и
е наложено съответно наказание.
По наложеното наказание.
Настоящата инстанция служебно се занима с въпросаза наложеното
наказание. При индивидуализацията на наказанието, първостепеннният съд
правилно е отчел всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 54 ал.1 от НК, по отношение на
това престъпление и е наложил наказание две години лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложил за изпитателен
срок от четири години.
Действително в този си вид и размер наложеното на подсъдимата
наказание съответства на извършената престъпна дейност и с него ще се
постигнат целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК за
индивидуална и генерална превенция. В този смисъл наказанието е
справедливо и не се налага неговото корегиране, поради което не са налице
изменителните основания по чл. 337 от НПК.
При служебната си проверка по реда на чл. 314 ал.1 от НПК,
въззивната инстанция намира, че при липсата на наведените отменителни
основания, атакуваната присъда като обоснована и законосъобразна следва
17
изцяло да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260063/20.05.2021 год., постановена
по НОХД № 2210/2020 год., РРС – ІV-ти нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18