Решение по дело №1597/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../…...04.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                       СЪДИЯ: МИЛА К.

        

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията К.

търговско дело № 1597 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като към всеки един от тях обективно и кумулативно е съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, Г.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, е поискал да бъде осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. "Черни връх" № 51Д, да му заплати  сумата от 70000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.04.2018 г., по силата на застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с полица № *********** за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2019 г., както и сумата от 3131,24 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на същото ПТП, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 25.08.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 17.04.2018 г., в гр. Варна, около 09.15 часа, по бул. "Цар Освободите", до бл. 7 на ж.к. "Победа", посока център, ищецът Г.Г. управлявал мотоциклет „Ямаха" с рег. № *****. В същото време л.а. "Рейндж Ровер" с рег. № ***** с водач Е.Г.Д., нарушавайки разпоредбите на ЗДвП, внезапно предприела маневра „обратен завой” и навлязла в лентата за насрещно движение на автомобилите. Водачът Г. не очаквал тази маневра и се блъснал с предната част на мотоциклета в задната част на лекия автомобил, управляван от Д.. Мястото на произшествието е посетено от екип на „Спешна помощ" и Г. е отведен в спешния център на МБАЛ „Св. Анна".

Твърди се, че по случая е образувано ДП № 227/2018 г. по описа на Сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна, за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б."Б" от НК. В хода на досъдебното производство е изготвена САТЕ от която е видно, че причина за възникналото ПТП е нарушаване на разпоредбите на ЗДвП от страна на водачката на л.а. "Рейндж Ровер" - Е. Д.. В хода на досъдебното производство ищецът е пожелал на основание чл. 343, ал. 2 от НК същото да бъде прекратено.

Излага се, че на 17.04.2018 г. ищецът е приет за лечение в клиниката по „Ортопедия и травматология" при МБАЛ „Св. Анна" - Варна, където е установено, че вследствие на ПТП същият е получил многофрагментна фрактура на подбедрицата; фрактура на дясна колянна става; фрактура на пакетната става; излив в супрапателарната бурса и фрактури на 7, 8 и 9-то ребра.

На 23.04.2018 г. на Г. е извършена операция, при която е проведено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибула и фибия, репозиция на фрактурата и фиксация със заключваща плака, поставен е и аписрационен дрен. Изписан е на 30.04.2018 г. с гипсова имобилизация.

Сочи се, че вследствие на получените травматични увреждания движенията на Г. са силно затруднени и ограничени. И към настоящия момент същият все още е обездвижен, като шести месец е „на легло". Към момента с цената на много усилия успява единствено да е в седнало положение на леглото. Физиологичните си нужди извършва в подлога и уринаторни торби. За трудното му възстановяване влияние оказва и влошеното му здравословно състояние преди датата на ПТП. Същият е с наднормено тегло /180 кг./, вследствие на което е с диагноза"сърдечна недостатъчност". Издаден му е ТЕЛК с 96 % т.н.р. без чужда помощ.

Твърди се, че в резултат на получените вследствие на ПТП увреждания ищецът е търпял и продължава да търпи силни болки и много страдания. Изпитва изключителен дискомфорт, стрес и нервна напрегнатост от факта, че вече шести месец, 24 часа в денонощието прекарва „на легло”. Дори и за най елементарните човешки дейности, като извършване на физиологичните си нужди, хранене и т.н., е принуден да разчита на помощта на свои близки и познати. По лекарска преценка за в бъдеще му предстои операция за отстраняване на металната остеосинтеза.

Сочи се, че към момента на произшествието л.а. "Рейндж Ровер", рег. № ***** е имал действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност", сключен със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД по застрахователна полица №********, валидна от 05.02.2018 г. до 05.02.2019 г.

С вх. № 5365/24.04.2018г., на основание чл.380 от КЗ, ищецът е депозирал заявление /уведомление/ до „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, а с допълнение от 25.05.2018 г. към заявлението са приложени нужните документи. Образувана е щета № ********.

Твърди се, че към настоящия момент, въпреки, че законоустановения тримесечен срок за произнасяне е изтекъл на 25.08.2018г., ответното дружество не е обезщетило ищеца за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, чрез пълномощника адв. С.Р., е подал писмен отговор, в който е оспорил изцяло предявените искови претенции с твърдението, че ищецът няма правен интерес от исковото производство, тъй като е отправил искане до застрахователя за заплащане на обезщетение. Сочи се, че с писмо с изх. № 12222/06.11.2018 г. ответното дружество е уведомило ищеца и неговия пълномощник, че е определило застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и същият следва да се яви за подписване на споразумение. Ищецът е депозирал искова молба, въпреки че не е получил отказ и със знанието, че неговия случай към онзи момент се разглежда и че ще му бъде определено обезщетение. Оспорен е механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и това, че то е настъпило поради противоправно поведение от страна на Е. Д.. Оспорени са всички твърдения на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, както и размерът на застрахователното обезщетение като се твърди, че същият не отговаря на изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Наред с това е направено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорен е и предявеният иск за лихви за забава, като недължими с оглед на посочения период.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна не е депозирала допълнителна искова молба, поради което съдът не е предприел последващи процесуални действия по двойната размяна на книжа по реда на чл. 373 от ГПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. Н.В. поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание, така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, чрез процесуалния си представител  адв. К.Р., оспорва така предявените исковете. По същество претендира отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност - присъждане на обезщетения, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, в редуциран размер. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно-следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не се спори между страните, а видно и от данните по делото, процесният лек автомобил „Рейндж Ровер" с рег. № ***** е бил със сключена задължителна застраховка за риск „Гражданска отговорност” на автомобилистите при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, със застрахователна полица № *********** за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2019 г., като настъпилото застрахователно събитие попада в темпоралния обхват на договора. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 784/18.04.2018 г., както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа и експертиза с вещо лице Й.Л.М., се установява, че на 17.04.2018 г. около 09.15 ч. в гр. Варна е настъпило ПТП между л.а. "Рейндж Ровер" с рег. № ***** и мотоциклет „Ямаха" с рег. № *****, движещи се еднопосочно в дясна пътна лента в посока центъра на града по бул. "Цар Освободите" след подминаване на кръстовището с бул. „Христо Смирненски” пред бл. 7 на ж.к. "Победа". В случая лекият автомобил "Рейндж Ровер" с рег. № *****, управляван от Е.Г.Д., след спиране в задръстване в лентата посока центъра на гр. Варна предприема обратен завой със скорост от около 9-10 км./ч. при двупосочно пътно платно с две насрещни пътни ленти, разделени с единична непрекъсната бяла линия. В същата лента в посока центъра на гр. Варна, вляво от изчакващите автомобили и вдясно от осевата линия на процесната пътна лента, се е движел мотоциклет „Ямаха" с рег. № *****, управляван от ищеца, като движението е било със скорост над 9-10 км./ч. При извършване на маневрата обратен завой, лекият автомобил „Рейндж Ровер" е пресякъл треакторията на мотоциклета и последният се е блъснал в лявата средна част на автомобила с предната си дясна част и странична дясна част. С оглед на това е налице нарушение на правилата за движение, извършено от водачката на лекия автомобил Е.Г.Д.. Същата е предприела маневра обратен завой на необозначено за това място, доколкото пътното платно, в което се е движела е било разделено от това за насрещното движение с бяла непрекъсната линия, която не позволява пресичането й, каквото е налице в случаите, когато се извършва обратен завой. Освен това, при извършване на маневрата съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да пропусне насрещно движещите се автомобили. Същевременно чл. 38, ал. 3 от ЗДвП задължава извършващия маневрата обратен завой водач в случаите, когато започва извършването на маневрата от друга част на пътното платно, а не от тази, посочена в чл. 38, ал. 1 от ЗДвП, да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. В случая, видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице Й.Л.М., поради характеристиките си лекият автомобил „Рейндж Ровер” не е могъл да извърши маневрата обратен завой наведнъж. С оглед радиуса му на обратен завой, водачът е следвало да извърши маневра напред и вляво, след което маневра заден ход, след което отново маневра ляв завой, за да се изтегли в обратна посока. В този случай задължение на водача е било да пропусне и движещите се в неговата лента за движение превозни средства, какъвто е бил и управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха". Още повече, че както сочи вещото лице, мотоциклетът е могъл да бъде забелязан в огледалата за обратно виждане на автомобила. Водачката на лекия автомобил Е.Г.Д. не е изпълнила това свое задължение, в резултат на което е реализирано ПТП-то. С оглед на това действията на същата са противоправни, доколкото тя е нарушила установеното в чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП задължение да не застъпва и пресича единичната непрекъсната линия, която е била част от пътната маркировка и правилото на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, задължаващо я да пропусне движещите се попътно в ляво от нея превозни средства. Същевременно от посочения протокол за ПТП с пострадали лица и от заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Р.Б.М. е видно, че в следствие на ПТП-то ищецът е получил травматични увреждания, които от една страна са му причинили неимуществени вреди, а от друга са го накарали за изразходва средства за лечението на тези увреждания. Изразходването на тези средства по съществото си представлява имуществена вреда, която е в причинна връзка с реализираното ПТП. С оглед на това са налице три от елементите на чл. 45 от ЗЗД, за да може да бъде ангажирана отговорността на водача за причинени от него на трети лица вреди. Що се касае до четвъртият елемент на непозволеното увреждане, а именно – вината, тя се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в случая не са ангажирани доказателства за оборване на тази презумпция.

Доколкото застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД за причинените му от Е.Г.Д. вреди на основание чл. 232, ал. 1 от КЗ.

За установяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди са изслушани съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката С.Б.К.. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза с в.л. д-р Р.Б.М. – ортопед-травматолог, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е видно, че  в следствие на ПТП Г.М.Г. е получил многофрагменто счупване на дясна тибия, счупване на дясна фибула, счупване без разместване на лакетната кост в проксималния край /олекранон/ и счупване на 7 ребро в дясно. Поради това на 23.04.2018 г. е било извършено оперативно наместване на счупената дясна тибия като след наместването на фрактурата е извършена вътрешна фиксация на костите със заключваща плака, като е бил поставен и аспирационен дрен. Останалите фрактури са лекувани консервативно с покой и обезболяващи медикаменти. Към настоящия момент счупените кости са зарастнали и движенията в лакетната става са възстановени. Налице са обаче ограничения в движенията на дясната колянна става. Същите са 5-90 гр. при норма 0-120 гр. Колянната става е оточна с прищракване при свиване и изправяне, което вероятно е вътреставно увреждане. Според вещото лице е необходимо провеждането на курс по рехабилитация за възстановяване на обема на движения. Възстановителният период на ищеца е бил удължен поради естеството на счупването, което е вътреставно и прекомерното тегло /по данни на ищеца около 170 кг./. Същевременно е налице невъзможност за ползването на помощни средства за придвижване поради счупването на лявата лакетна кост. При ищеца се наблюдава и хипотрофия на дясната бедрена мускулатура. Ищецът се придвижва трудно с помощта на помощно средство – бастун като му предстои операция за изваждане на фиксиращата плака. Многофрагментното счупване на дясната тибия е обусловило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за повече от 3 месеца. Същевременно от показанията на разпитаната по делото свидетелка С.Б.К. се установява, че след изписването на ищеца от лечебното заведение същата е полагала грижи за него, тъй като са били приятели, а той е нямал други близки с изключение на дъщеря от прекратен брак, с която не поддържал отношения. В следствие на получените травматични увреждания в продължение на 3 месеца ищецът е лежал и не е ставал от леглото, а след 6-тия месец е можел да сяда, но не и да ходи. При операцията ищецът е бил с наднормено тегло около 150 кг., а след нея поради дългото залежаване и травмите е качил допълнително още около 20 кг. Това е затруднило придвижването му, като е ходел много бавно и много трудно поради наднорменото тегло и получените травми. Придвижването се е осъществявало с помощни средства – две патерици, като ищецът е можел да става от леглото и да се движи в къщи, но не е излизал навън. Сградата, в която ищецът живеел нямала асансьор, а жилището му се намирало на третия етаж, поради което той не можел да излиза. Преди инцидента ищецът е можел да излиза сам от къщи и да пазарува, докато сега винаги трябвало някой да му помага. Освен получените травматични увреждания, които са му причинили болки и страдания и претърпените от тях неудобства, ПТП-то е довело и до промени в психиката на ищеца, който към настоящия момент, според свидетелката К., е депресиран и изнервен. Този извод следва и от заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р Т.К.А., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. От същото се установява, че вследствие на претърпяното ПТП Г.М.Г. е развил първите дни след травмата „Остра стресова реакция“ F43.0, преминала по-късно в „Разстройство в адаптациятта” - F43.2 по МКБ 10, с водеща тревожно-депресивна симптоматика. Провокирана стресогенна симптоматика от ПТП-то е задълбочила наличното вероятно афективно разстройство. Състоянието персистрира и към момента на изследването с хиподепресивни и тревожни симптоми, въпреки провежданата медикаментозна терапия. Претърпянато ПТП значително е влошило качеството на живот на ищеца, но липсват клинични белези за личностова промяна. В заключението си вещото лице е посочило, че са налице данни за лекувано в миналото психично заболяване на ищеца от депресивния спектър без данни за фамилна обремененост.

С оглед на горните факти по делото е доказано, че в следствие на пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид броя на травматичните увреждания и тяхната тежест, както и болките и страданията, които същите са причинили на ищеца. Наред с това отчита и продължителния период на възстановяване на ищеца от получените травми, който е продължил повече от 6 месеца и през част от който ищецът е бил постоянно на легло и не е можел въобще да се обслужва самостоятелно. С оглед на това и отчитайки последиците, които ищецът продължава да търпи от травматичните увреждания и отражението, което те са дали върху психиката му, съобразявайки се с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че сумата от 70000,00 лв. справедливо ще го обезщети за претърпените от него болки и страдания.

 

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че Г.М.Г. е извършил разходи за поставената му при оперативната интервенция заключващата плака, както и за медикаменти и рехабилитационни процедури в общ размер на 3131,24 лв. Тези разходи, съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, са свързани с проведеното след ПТП-то лечение на ищеца, като извършването им е надлежно удостоверено с представените по делото фактури и касови бонове към тях. Описаните разходи в общ размер на 3131,24 лв. са в пряка причинна връзка с претърпените от Г.М.Г. при пътно-транспортното произшествие травматични увреждания, поради което по естеството си представляват имуществени вреди, които също подлежат на обезщетяване от страна на застрахователя.

 

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което е основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. От заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа и експертиза с вещо лице Й.Л.М. се установява, че от момента, в който са били видими намеренията на Е.Г.Д. за предприемане на маневрата обратен завой ищецът не е имал възможността да избегне ПТП-то чрез предприемане на действия по аварийно спиране на мотоциклета. Същевременно обаче се установява, че автомобилите в лентата, в която са се движели двете превозни средства са били спрели поради задръстване. Ищецът не е изчакал придвижването на колоната, а е предприел движение вляво от спрелите автомобили, като същевременно е бил вдясно от непрекъснатата бяла разделителна линия между двете платна за движение, като лявата част от габаритите на мотоциклета е навлизала в лентата за насрещно движение. По този начин ищецът се е движел успоредно на автомобилите в лентата за движение, в която се е движел и той, поради което предприетата от него маневра не може да бъде квалифицирана като изпреварване по смисъла на чл. 41 от ЗДвП, тъй като не е налице навлизане в съседната пътна лента, нито като заобикаляне по смисъла на чл. 91 от ППЗДвП, тъй като спрелите поради задръстване автомобили не представляват препятствие по смисъла на тази разпоредба. Поради това предприетото от ищеца действие също съставлява нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, тъй като същият се е движел успоредно на движещите се в същата лента превозни средства, а не след тях при спазване на необходимата дистанция. Това поведение също създава опасност от възникване на рискова ситуация и може да доведе до настъпване на ПТП, както е станало в случая. Същевременно останалите участници в движението не са длъжни да съобразяват възможните нарушения от другите участници в движението без да са възприели конкретни действия, сочещи на извършването им. С оглед на това, водачът на л.а. "Рейндж Ровер" с рег. № ***** не е имал основание да очаква появата на мотоциклета при липса на движение на автомобилите в лентата, като съобрази действията си и с появата на мотоциклета. С оглед на това, ПТП-то е настъпило поради действието и на двамата водачи, поради което е налице съпричиняване от страна на ищеца, което съдът определя на 1/4 от вредоносния резултат.

С оглед на всичко гореизложено, така предявения искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъдат уважени за сумата от 52500,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2348,43 лв. обезщетение за имуществени вреди, като в частта им за разликата над уважените до пълните претендирани размери съответно от 70000,00 лв. и 3131,24 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.

 

По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:

 

От данните по делото се установява, че със заявление вх. № 5365/24.04.2018 г. ищецът на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, като в последствие е подал и допълнително заявление с вх. № 7101/25.05.2018 г., с което е представил допълнително поискани от застрахователя доказателства. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе окончателното по претенцията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в срок не по-дълъг от 3 месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя. В случая ищецът претендира присъждане на законната лихва за забава върху обезщетенията, считано от 25.08.2018 г., която дата е 3 месеца след датата на подаване на допълнителното заявление до застрахователя с вх. № 7101/25.05.2018 г. Към датата, към която се претендира лихва за забава е изтекъл срока, в който застрахователя е следвало окончателно да се произнесе по претенцията на увреденото лице. Поради това същият към тази дата вече е в забава и дължи обезщетение за същата. С оглед на това, върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди законната лихва за забава, считано от 25.08.2018 г. до окончателното изплащане.

 

По отношение на разноските:

 

И двете страни своевременно са претендирали присъждане на разноските, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК, обобщаващи размера на техните искания.

Видно от списъка по чл. 80 на ищецът Г.М.Г. е, че претенцията му е за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представил договор за правна помощ, сключен на посоченото основание /л. 140-141 от делото/. С оглед уважената част от исковете, подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 2042,96 лв., което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищеца – адв. Н.В..

Видно от списъка по чл. 80 от ГПК /л. 142 от делото/, представен от ответното дружество, последното претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер общо на 250,00 лв. - внесени депозити за вещи лица. От тях съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 62,50 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Доколкото ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса по производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 2643,94 лв., от които 2193,94 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху размера на уважената част от исковете и 450,00 лв. разноски за вещи лица от бюджетните суми на съда, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. "Черни връх" № 51Д, да заплати на Г.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 52500,00 лв. /петдесет и две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.04.2018 г., по силата на застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с полица № *********** за периода от 05.02.2018 г. до 05.02.2019 г., както и сумата от 2348,43 лв. /две хиляди триста четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на същото ПТП, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 25.08.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата над уважените до пълните претендирани размери съответно от 70000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и от 3131,24 лв. обезщетение за имуществени вреди, като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. "Черни връх" № 51Д, да заплати на адвокат Н.А.В., ВАК, със съдебен адрес:***, сумата от 2042,96 лв. /две хиляди четиридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,  във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. "Черни връх" № 51Д, сумата от 62,50 лв. /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. "Черни връх" № 51Д, да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 2643,94 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса и разноски за вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: