РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Ямбол, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Пепа Ил. Чиликова
Петранка Ст. Жекова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600073 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурор при РП – Ямбол, против Присъда №
7/18.01.2022 г. постановена по НОХД № 715/2021 г. по описа Районен съд – Ямбол, с която
подсъдимият М. А. А. с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на **.**.**** г.,
за времето от около 09:25 часа до около 09:35 часа в гр. *****, да е нарушил мерки,
издадени против разпространяването на заразна болест по хората, въведени със Заповед РД-
01-610 от 22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като лице
поставен под карантина за срок от 10 дни, считано от **.**.**** г. с Предписание за
поставяне под карантина с изх.№ **-***/**.**.**** г. на Регионална здравна инспекция -
Ямбол, като е напуснал дома си, находящ се в гр. *****, ул. ****** **, в който посочил, че
ще пребивава за посочения в предписанието карантинен срок, като деянието е извършено по
време на епидемия, свързано със смъртни случаи, обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 г.
на Министерския съвет на Република България, за обявяване на извънредна епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID - 19, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. удължена с
1
Решение № 378 от 12.06.2020 г. на Министерския съвет на Република България, считано от
15.06.2020 г. до 30.06.2020 г., удължена с Решение № 418 от 25.06.2020 г. на Министерския
съвет на Република България, считано от 01.07.2020 г. до 15.07.2020 г., удължена с Решение
№ 482 от 15.07.2020 г. на Министерския съвет на Република България, считано от 16.07.2020
г. до 31.07.2020 г., удължена с Решение № 525 от 30.07.2020 г. на Министерския съвет на
Република България, считано от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., удължена с Решение № 609 от
28.08.2020 г. на Министерския съвет на Република България, считано от 01.09.2020 г. до
30.09.2020 г., удължена с Решение № 673 от 25.09.2020 г. на Министерския съвет на
Република България, считано от 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г., поради което и на основание
чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл.355, ал.2
вр. ал.1 от НК.
В протеста се сочи, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като от
доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият
М. А. А. е извършил деянието, в което е обвинен и събраните по делото доказателства са
достатъчни, за да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Протестът се поддържа от участващия във въззивното производство прокурор,
който пледира ЯОС да отмени атакуваната присъда и да постанови решение, с което да
признае подс. М.А. за виновен по повдигнатото обвинение.
Защитникът адв. А. изразява становище за неоснователност на протеста и
пледира за потвърждаване на протестираната присъда като законосъобразна и обоснована.
В последната си дума подс. М.А. настоява за потвърждаване на атакуваната
присъда.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от
НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка,
правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:
С Решение на Министерски съвет на Република България № 325 от 14.05.2020
г. била обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България,
свързана с епидемичното разпространение на COVID - 19, считано от 14.05.2020 г.,
последно удължена с Решение № 673/25.09.2020 г. на Министерски съвет на Република
България, считано от 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г.
По повод на усложняваща се епидемиологична обстановка, със Заповед № РД-
01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, била
въведена задължителна карантина за срок от 10 дни за всички близки контактни лица на
2
потвърден.
Процедурата на поставянето под карантина включвала издаване на
предписание от Регионалните здравни инспекции за поставяне под карантина и
предупреждаване за отговорността по чл. 355 НК. След което Регионалните здравни
инспекции по местоизпълнение на карантината имали задължение да уведомят съответните
компетентни лица за карантинираните лица с цел осъществяване на контрол по
изпълнението на наложените мерки.
На подс. М.А. било издадено и лично връчено Предписание за поставяне под
карантина с изх. № **-*** от **.**.**** г. на РЗИ - Ямбол, за срок от 10 дни, считано от
**.**.**** г. С него подс. А. се задължавал да не напуска мястото за настаняване, а именно
в гр. *****, обл. *****, на ул. ****** **.
При извършена проверка от полицейските служители при РУ-Ямбол- свид.
М. Д., свид. С. П. и свид. Г. В. на посочения адрес, установили, че подс. А. не е там. На
**.**.**** г., около 09.25 ч., подс. М. А. А. излязъл от мястото за настаняване и отишъл до
аптека, за да купи лекарства за съпругата си. Полицейските служители разговаряли със свид.
А. А. - баща на подсъдимия, който живеел в същата къща, но на друг етаж и от него
разбрали, че подс. А. е отишъл да купува лекарства от аптеката. Около 09.35 часа, след като
подс. А. се прибрал, бил посрещнат от служителите на реда, които му разпоредили да не
нарушава карантината.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият М.А. се
установява, че същият към момента на извършване на деянието е осъждан с два влезли в
сила съдебни актове за престъпления по чл.343б, ал.1 от НК на наказания пробация, по които
е настъпила реабилитация.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС се присъединява към умозаключението на първостепенния съд, че
описаната фактическа обстановка следва да се базира на: обясненията на подсъдимия М.А.,
показанията на разпитаните по делото свидетели М. Д., С. П., Г. В., А. А. и Р. К., както и на
приложените по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Правилно са кредитирани посочените гласни доказателства като логични и
безпротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност, решаващият
съд правилно е приел за установена описаната фактическа обстановка. Теоретично
доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие.
Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на
доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
3
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат
установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите,
причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността
на обвиняемия. Съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради
своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени
документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели,
които да надгради с онези свидетелки възприятия, които са в унисон с тези доказателствена
база. В случая се процедира точно така. В тази връзка ЯОС напълно подкрепя изложения от
първата инстанция верен анализ на доказателствената съвкупност. Всички кредитирани
доказателства, по същество са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка
и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подс. М.А. не е извършил престъплението, предмет на
обвинението за това, че на **.**.**** г., за времето от около 09:25 часа до около 09:35 часа в
гр. *****, да е нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по
хората, въведени със Заповед РД-01-610 от 22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, като лице поставен под карантина за срок от 10 дни, считано от
**.**.**** г. с Предписание за поставяне под карантина с изх.№ **-***/**.**.**** г. на
Регионална здравна инспекция - Ямбол, като е напуснал дома си, находящ се в гр. *****, ул.
****** **, в който посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието карантинен срок,
като деянието е извършено по време на епидемия, свързано със смъртни случаи, обявена с
Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерския съвет на Република България, за
обявяване на извънредна епидемична обстановка на територията на Република България,
свързана с епидемичното разпространение на COVID - 19, считано от 14.05.2020 г. до
14.06.2020 г. удължена с Решение № 378 от 12.06.2020 г. на Министерския съвет на
Република България, считано от 15.06.2020 г. до 30.06.2020 г., удължена с Решение № 418 от
25.06.2020 г. на Министерския съвет на Република България, считано от 01.07.2020 г. до
15.07.2020 г., удължена с Решение № 482 от 15.07.2020 г. на Министерския съвет на
Република България, считано от 16.07.2020 г. до 31.07.2020 г., удължена с Решение № 525 от
30.07.2020 г. на Министерския съвет на Република България, считано от 01.08.2020 г. до
31.08.2020 г., удължена с Решение № 609 от 28.08.2020 г. на Министерския съвет на
Република България, считано от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г., удължена с Решение № 673 от
25.09.2020 г. на Министерския съвет на Република България, считано от 01.10.2020 г. до
30.11.2020 г., поради което и на основание чл.304 от НПК ЯРС правилно го е оправдал по
предявеното му обвинение за престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК.
4
ЯОС намира, че от всички събрани и кредитирани по делото доказателства,
може да се направи категоричен извод, че подс. М.А. не е извършил описаното в
обвинителния акт престъпление. Правилно ЯРС е посочил, че при обсъждането на
конкретното деяние се разкрива неговата малозначителност – липса или съществена
незначителност на отрицателното въздействие върху защитените отношения. ЯОС споделя
извода на първостепенния съд, че при конкретната фактическа обстановка поведението на
подсъдимия може да се разглежда на плоскостта на предпоставките по втората алтернатива
– явна незначителност на обществената опасност на деянието. Несъмнено,
инкриминираното действие на подсъдимия формално осъществява признаците на
неправомерно нарушаване на мерки, издадени против разпространяването на заразна болест
по хората и с оглед на това попада в обсега на наказателноправната забрана по чл. 355, ал. 2
вр. ал. 1 от НК. Същевременно, спецификата на конкретната престъпна проява на подс. А.
съдържа в себе си нисък потенциал за засягане на защитените от нормата на чл. 355, ал. 2 вр.
ал. 1 НК обществени отношения, т. к. както правилно е отбелязал ЯРС, че към
инкриминираната дата, така и след нея, подсъдимият не е проявил симптоми на Ковид 19, с
което не е поставил в опасност живота и здравето на други лица, а освен това причината,
поради която е напуснал дома си по време на карантинирането му, е посещение до аптека за
закупуване на лекарства на съпругата му. Поради изложеното, като взе предвид и фактите,
че подсъдимият А. е в зряла възраст, образован, трудово ангажиран, неосъждан, като
деянието по настоящето дело е инцидентно в неговия живот, ЯОС споделя извода на ЯРС,
че са налице основанията на чл.9, ал.2 от НК за признаване на подсъдимия за невиновен и
оправдаването му по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.355, ал.2
вр. ал.1 от НК.
С оглед извършената преценка на всички събрани по делото доказателства,
ЯОС намира за неоснователни оплакванията във въззивния протест и счита, че поради
липсата на други основания за отмяна на присъдата при служебната й проверка, същата
следва да бъде потвърдена.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на наказателното производство, след като подсъдимият е
признат за невинен, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото следва да
останат за сметка на органа, който ги е направил.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/18.01.2022 г. постановена по НОХД №
715/2021 г. по описа Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6