Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-312 28.09.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на първи септември две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 1171 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Модекс” ЕООД, ЕИК-*********,
заявена чрез пълномощника адв.С.Каров от АК - Бургас против
Решение № 30/06.02.2020г. по гр.д.№ 763/2019г. по описа на АРС, с което
е отхвърлена като неоснователна претенцията на въззивника против ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД с ЕИК-********* за допълнително заплащане на сумата от
3427лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0020900201700490/21.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като са
възложени на въззивника и сторените от въззиваемия съдебни разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон. По-конкретно се навежда, че
съдът неправилно е приел, че претенцията е недоказана, поради неправилна
интерпретация и ценене на представените от ищеца и събрани по делото доказателства.
Сторено е хронологично изложение на обстоятелствата, свързани с настъпването на
щетата, нейното завеждане, поведението на застрахования и застрахователя в
рамките на процедурата. Изложен е анализ на събраните по делото доказателства,
на които въззивникът основава претенцията си, въз основа на който се извежда,
че последната е доказана по своето основание и размер. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което претенцията да бъде изцяло
уважена. Претендира съдебни разноски.
За
въззиваемият ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК-*********,
уведомен чрез процесуалния си
представител по пълномощие е депозиран отговор, с който въззивната жалба се
намира неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно, обосновано и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези
пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Този
състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на
решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
към нея. В допълнение следва да се посочи, че не се спори, че между страните е била сключена
застраховка „Пълно Каско”, възоснова на застрахователна полица №0020900201700490/21.06.2017г.
със срок
на застраховката от 00,00ч. на 21.06.2017г. до 24,00 ч. на 20.06.2018г. за автобус марка „Темса“ модел
„Даймонд“ с
рег.№ А 3350 ММ, собственост на въззивника.
В периода на застраховката, на 25.11.2017г. в 06,40ч. автобусът
е бил паркиран на бул.“Огузхан“ в гр.Фатих, Република Турция, където е претърпял
ПТП – бил е ударен от лек автомобил, за което е съставен протокол от компетентните турски
власти. На място в Република Турция били предприети действия по неотложния
ремонт на автобуса, за което била заплатена сумата от 730евро, съгласно
представена фактура за ремонт на ауспух/300евро/ и ремонт на броня и
боя/430евро/. След прибиране в Република България ремонтът на автобуса
продължил в автосервиз на дружеството. На 18.12.2017г. бил
извършен първи оглед на автобуса от застрахователя и била заведена щета №
0020-900-1219-2019. Втори оглед на автобуса бил насрочен и извършен на
12.03.2018г.. На 28.03.2018г по сметка на дружетсвото
било преведено застрахователно обезщетение в размер на 1 045,30лева. На 12.06.2018г ищецът с писмо уведомил
ответника, че сумата за обезщетението е крайно недостатъчна, за да покрие
разноските и поискал обяснение как ответникът е стигнал до тази сума. В резултат е извършен нов оглед
на автобуса, преглед на представените нови фактури от застрахования, възоснова
на което експерт ликвидаторите на застрахователя преценили, че следва да се
изплати допълнително сума в размер на 927,76лв., която е била преведена с
платежно нареждане на 17.06.2019г. по сметка на въззивника. Така изплатеното
обезщетение е в общ размер от 1973,06лв.. Недоволен от размера на изплатеното
обезщетение от общо 1973,06лв., въззивникът ищец е предявил претенция против
застрахователя за изплащане на обезщетение от още 3427лв. с твърдение ,че освен
заплатените от него 730евро за ремонт в Р.Турция в България е заплатил още
4000лв.. Тази претенция правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд като
неоснователна.
Спорът между струните е относно
размера на застрахователната стойност. Съгласно разпоредбата на чл.400 КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е
определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на
действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на
застрахованото имущество. Съгласно чл. 7, ал.1 от общите условия на застрахователя,
представени по делото „застрахователната сума се договаря между Застрахователя
и Застрахования и не може да надвишава
действителната стойност на СПС към датата на сключване на застрахователния
договор“. Отделно в застрахователната полица е посочено и ищецът
се е съгласил размера на щетите да бъде изплатен съгласно експертна оценка на
застрахователното дружество. Така застрахователят е извършил два описа
техническа експертиза по заведената по случая Щета № 0020-900-1219.2017г., извършени са два
огледа, като е изплатена първоначално сума от 1 045,30лева и допълнително 927,76лв. или общо 1973,07лева.
От приетото и
неоспорено заключение по допуснатата САТЕ се установява, че ремонтът на
описаните щети е можел да бъде възстановен и извършен на стойност значително
по-ниска от изплатената на въззивника-ищец, като вещото лице посочва, че възстановяването
на щетите може да бъде извършено за сумата от 1247лв.. Следва да се посочи и че
независимо от горното, че за така претендираното допълнително обезщетение от
3427лв. въззивникът ищец не сочи доказателства, че действително са извършени
такива разходи по ремонт на автобуса, свързан с процесното ПТП, описано
по-горе, поради което и предявената претенция правилно е отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изложеното и поради това, че правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3,
вр.ал.8 от ГПК, в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юк.
възнаграждение в размер на 250 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30/06.02.2020г. по гр.д. № 763/2019г. по описа на РС-Айтос.
ОСЪЖДА „Модекс” ЕООД, ЕИК-********* да
заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК-********* съдебни разноски в
размер на 250лв. за юк.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: