Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260674, гр. Пловдив, 08.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 19.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5875/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-003457/09.04.2020г. на
Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на
С.Г.Г., ЕГН: **********,***, на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лв. за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП.
Жалбоподателят,
в жалбата си оспорва изложената в атакуваното наказателно постановление /НП/
фактическа обстановка и навежда твърдение за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Прави искане за отмяна на НП. В съдебно заседание се явява
лично и чрез процесуалния представител адв.К.У. поддържа
жалбата, като прави същото искане. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
потвърждаване на НП. При условията на
евентуалност и уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение до нормативно определения
минимален размер.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.02.20202 г. около
12:00 часа в гр. Пловдив, на ул. "Младежка" пред № 24, управлявайки товарен
автомобил "Форд Рейнджър ", с рег. № ******, собственост на А.Р.Г.,
жалбоподателят Г. извършил маневра наляво, за да излезе от реда на паркирани
ППС, не се съобразил с паркирания пред него лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ******
и го ударил в задната му лява част, като предизвикал пътно транспортно
произшествие /ПТП/ с материални щети. С актът било установено още, че
жалбоподателят напуснал
местопроизшествието, без да спре и да окаже съдействие за установяване на
вредите от него. Водачът на пострадалия лек автомобил подал жалба до Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, за което била образувана преписка
№ 103000-3172/2020 г.
Въз основа на преписката
и проведен разпит на двамата участници в ПТП, св.Й.В.К., на длъжност
„инспектор“ към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив
преценил, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.25,
ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков № 714389/30.03.2020 г. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без
възражения.
В законоустановения
срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения против съставения
АУАН.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП, с което на С.Г.Г.
на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.25,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП.
В хода на съдебното
производство в качеството му на свидетел беше разпитан актосъставителя
Й.В.К. и свидетелите при съставяне на акта Ц.С.Р. и Б.С.К..
От показанията на актосъставителя
се установява, че поддържа съставения и
подписан от него акт. При постъпила жалба от водача на пострадалия автомобил,
свидетелят призовал и снел обяснения от двамата участници в ПТП, при което
установил, че единият автомобил бил паркиран, а другият единствено бил в
движение. Св.К. съставил протокол за ПТП и АУАН. Не си спомня как е установил
водача, на който съставил акт, но си спомня, че същият се явил във Второ РУ и
дал обяснение за настъпилото ПТП, какви маневри е извършил и как ударил другия
автомобил.
От показанията на св.Р. се установява, че
актът бил съставен в негово присъствие, след което свидетелят го подписал.
Събитието настъпило през месец март и било установено от неговия колега – пътен
контрольор на ПТП, като Р. бил единствено свидетел при съставяне на акта и не
присъствал на оглед на автомобила. Единствено съдействал на своя колега за
съставяне на акт въз основа на подадена жалба, заявление. Свидетелят сочи кога
е настъпило произшествието и кога се е подписал на акта, като бил запознат с
обстановката, изложена в заявлението.
Разпитаният в хода на настоящото
производство свидетел при съставяне на акта Б.К. обясни, че не си спомня за
конкретния случай и след предявяване на акта, като заяви само, че подписа в
акта е негов.
Съдът кредитира показанията на св.К. и св.Р. като
обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира и показанията на св.К., но отчита
обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е конкретност, като
възприема същите единствено като доказателство относно положения от него подпис
в качеството му свидетел по акта.
В качеството на свидетеля бяха разпитани и
водените от представителя на жалбоподателя св.С.И.Т. и св.Венелин И. Видолов.
От показанията на св.Т. се установява, че през края на февруари, началото на
март 2020 г. работил като сервитьор в заведение на ул.“Младежка“, когато жалбоподателят
ожулил колата му, марка „БМВ“ и избягал. От свидетели на инцидента Т. разбрал,
че жалбоподателя, който бил спрял зад колата на свидетеля, при тръгване ожулил
лявата част на бронята на лекия автомобил „БМВ“ и счупил единия парктроник, след което избягал. За случилото се св.Т.
пуснал жалба в Районното управление. Сочи, че на другия ден свидетелят видял
колата на жалбоподателя пред заведението, в което работи. След разговор
жалбоподателят го уверил, че ще поеме щетите от ПТП, след което посетили
майстор бояджия, за да разберат сумата за поправката на автомобила. Свидетелят
сочи, че поискал от жалбоподателя и конкретна сума за счупването на парктроника, за което Г. също се съгласил да заплати, след
оттегляне на жалбата от свидетеля. Въпреки това жалбоподателят не се появил
повече, не си вдигал телефона и се скрил. Свидетелят сочи, че не е извършил
ремонт на автомобила, но от застрахователите му била изплатена щетата.
В показанията си св.Видолов сочи, че през
м.януари-февруари 2020 г. при него дошли св.Т. и жалбоподателя, тъй като на автомобила
на Т. бил нанесена щета. Посетили св.Видолов, който да направи оглед на
автомобила, след като жалбоподателят се бил съгласил да заплати щетите. Свидетелят
установил, че била ударена задна броня на колата и ги информирал за цената на
ремонта, след което двете лица повече не го посетили.
Съдът кредитира показанията на св. Т. и св. В. като обективни и
последователни, кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие
се установява по безспорен и категоричен начин, че с действията си
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вменените му административни нарушения на чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП. Безспорно бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място Г. като водач на товарен автомобил
„Форд Рейнджър“ с рег.№ ******, чужда собственост, преди да започне маневра
завой наляво, за да излезе от реда на паркираните ППС не се е убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, в частност за паркирания пред
него лек автомобил, посочен в АУАН и НП, като не се е съобразил с неговото
положение и посока и е извършил маневрата. В резултат на това жалбоподателят е
предизвикал ПТП с материални щети. Като участник в ПТП, при което са причинени
само имуществени вреди не е изпълнил и задълженията си да окаже съдействие за
установяване на причинените от него вреди от произшествието.
С констатираното по-горе поведение жалбоподателят
е нарушил разпоредбите съответно на чл.25, ал.1 от ЗДвП, който задължава водач
на ППС, който предприема каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение
и чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, който задължава водачът на ППС, който е
участник в ПТП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В тази връзка, по несъмнен начин от
показанията на св.Т. се установява, че жалбоподателят напълно е съзнавал за
реализираното от него ПТП, с което е причинил имуществени вреди на друг
автомобил, които са били явни, но въпреки това, и независимо от
обстоятелството, че другият шофьор е отсъствал, не е оказал съдействие за
установяване на имуществените вреди. Последното е сторил едва на другия ден и
то по инициатива на водача на пострадалия автомобил, който е предприел разговор
с жалбоподателя за установяване на имуществените вреди.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно
нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая презумптивната доказателствена
сила на АУАН не се разколеба, а напротив бе потвърдена от съвкупния
доказателствен материал, като следва да се посочи, че от страна на
жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства в хода на цялото
производство, които да внесат съмнение за наличието на нарушенията, авторството
на лицето и неговата вина, поради което съдът приема за установени описаните в
АУАН и НП нарушения. С оглед всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна съставите и на двете
административни нарушения /по т.1 и т.2 от НП/.
Правилно и законосъобразно за така извършените
нарушения са наложени на основание чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП наказание глоба в размер на 200 лв. /за нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказание глоба в
размер на 50 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец /за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП/, последните две
наказания в минимално предвидения в закона размер.
Правилно наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото степента на обществена опасност на
деянията не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена
опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Следва да се
отбележи, че в случая жалбоподателят е извършил две нарушения, като в резултат
на едното от тях е допуснато ПТП с материални щети. От значение за преценката
за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН е и установените от намиращата
се по преписката справка за нарушител/водач и други нарушения на ЗДвП,
извършени от жалбоподателя.
При
извършената служебна
проверка съдът не
констатира допуснати в
хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на наказателното
постановление.
Предвид това и гореизложеното, съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото не се дължи претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
а искане за разноски от въззиваемата страна не е
направено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-003457/09.04.2020г. на Началника Група към ОДМВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на С.Г.Г.,
ЕГН: **********,***, на основание чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по
чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, б.“А“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.