№ 16
гр. Русе , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214500600034 по описа за 2021 година
при секретаря Ева Д.а, като разгледа докладваното от съдия Иванов
ВНЧХД № 34 по описа за 2021 год., взе предвид следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивни жалби от подсъдимия (Н. Й. Х., подадена
чрез защитника му адв.А.С.) и от един от двамата частни тъжители в
първоинстанционното производство (Т. Д. И., подадена чрез повереника й
адв.С.П.), против Присъда № 67/13.07.2020г. по НЧХД № 2537/2019год. по
описа на Районен съд – Русе, с която подсъдимия Н.Х. бил признат за:
Виновен в това, че на 22.02.2018г., на публично място - пред
административна сграда на Кметство в с.Кривня, обл.Русе, казал думи и
изрази, унизителни за достойнството на Т. Д. И. от гр.Разград в нейно
присъствие, като обидената отвърнала веднага с обида към подсъдимия,
поради което и на основание чл.148, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.2,
1
вр. ал.1 от НК, двамата са освободени от налагане на наказание.
Виновен в това, че на 22.02.2018г. в с.Кривня, обл.Русе, причинил на В.
П. И. от гр.Разград лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание
чл.130, ал.2, вр. чл.54 от НК, му било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 200 лв.
С гражданско - правна част на присъдата било постановено Н.Х.
да заплати на Т. Д. И. от гр.Разград сумата 500лв., представляваща
обезщетение за претърпените й неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считана от деня на деликта 22.02.2018г. до окончателното й
изплащане, като иска за обезщетяване в останалата му част до пълния
предявен размер от 2000лв., бил отхвърлен, като неоснователен.
Съща така, Н.Х. бил осъден да заплати на В. П. И. от гр.Разград
сумата 400лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта 22.02.2018г. до
окончателното й изплащане, като иска за обезщетяване в останалата му част
до пълния предявен размер от 1500лв., бил отхвърлен, като неоснователен.
Поде.Х. бил осъден за заплати държавна такса по сметка на
Районен съд - гр.Русев размер на 100 лева, съобразно уважената част от
гражданските искове, както и да заплати Т. Д. И. и на В. П. И., двамата от
гр.Разград, сумата от 718 лв. за направени разноски по делото, а по сметка на
Районен съд - гр.Русе да заплати сумата от 108.70 лв. за направени съдебни
разноски по делото.
Присъдата е обжалвана във всяка част, като жалбата от подсъдимия
Н.Х. е съответно срещу частта с която е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.148, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.2, вр. ал.1 от НК и
приложен института на реторсията, в частта, с която е признат за виновен и
осъден за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК и в
гражданскоправната й част. Посредством жалбата и допълнителните
съображения към нея се навеждат с първата декларативно заявени пороци -
необоснованост, постановяване на съдебния акт при допуснати нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения, а с вторите –
съображения относно деянието, квалифицирано по чл.130, ал.2 от НК (твърди
2
се недоказаност на нанасяне на твърденият с обвинението удар/или
съзнателен такъв от страна на Х. към В.И. в областта на лицето на последния -
по носа), като съображения за деянието, квалифицирано по чл.148, ал.1,т.1,
вр. чл.146, ал.2, вр. ал.1 от НК се излагат вече във възивното заседание. Иска
се отмяна на присъдата в тези й, както и съответно гражданскоправните части
и постановяване на изцяло оправдателна такава и за двете престъпления, като
гражданските искове да бъдат отхвърлени изцяло и да бъдат присъдени
разноските, направени от подсъдимия за производството. Алтернативно се
иска изменение на присъдата в гражданско - осъдителната й част, като бъде
намален размера на присъдените обезщетения за всяко от деянията.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, от частните тъжители Т.И.
и В.И., чрез техния повереник адв.С.П., в който се иска първоинстанционната
присъда в атакуваната й с въззивната жалба част да бъде потвърдена, като
законосъобразна и правилна по подробно изложените съображения.
Частния тъжител Т.И., чрез повереника адв.С.П. е подал и въззивна
жалба против присъдата, срещу частта й с приложени на реторсия по
отношение предмета на делото, следващ от обвинението по чл.148, ал.1,т.1,
вр. чл.146, ал.2, вр. ал.1 от НК. По изложени в допълнение към нея
съображения, се иска отмяна относно приложения институт по чл.148, ал.3 от
НК и постановяване на осъдителна присъда по този предмет, идентично на
обвинението.
В заседанието на въззивната инстанция жалбите се поддържат от
защитника, сътоветно повереника на подалите ги страни.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира, че всяка от жалбите и съответно претенциите по тях са
неоснователни, обуславящо решението на въззивната инстанция за
потвърждаване й в тези части и изменение по служебна преценка, само в
санкционната наказателноправна част.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е
направил достатъчен с оглед изискванията на чл.305, ал.3, вр. с чл.14, ал.1 от
НПК, анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства
3
и доказателствени средства, въз основа на които се установява от фактическа
страна достатъчно изчерпателно описана в мотивите на проверяваната
присъда с оглед предмета на делото, споделя се в цялост и от въззивната
инстанция, поради което не е само необходимо само да се повтаря и тук.
Изведената фактология в присъдата, въз основа на съвкупността се
явява съмнена (поради различното съдържание на доказателствените
източници), относно същностното физическо въздействие от подсъдимия
върху тъжителя И. - нанесен или не, удар по лицето в областта на носа и
относно отправени или не, думи от И. към подсъдимия имащи
характеристика на обидни, съответно обосноваващо приложената с присъдата
реторсия. По тези обстоятелства от фактологията, в частност противно на
твърдяното по жалбата на тъжителя И. за второто, макар и в пестелив
порядък, в изпълнение на задължението по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК,
районният съд изложил съображения, въз основа на които приел за
установено именно приетото по фактологията, едновременно с което от
значение е, че това решение по противоречията в съвкупността се явява
съобразено с относимата по тях доказателствена съвкупност. Споделяйки
правилно констатираното от районният съд за липса на данни по делото,
компрометиращи показанията на св.К. за насрещно отправените към него
думи от страна на И. (несъмнено с характеристика на обидни), в насока
предпоставяща правилност на решението за кредитирането им, като източник
с косвено значение, въззивната инстанция отчита показанията на свидетелите
М. и Д. – първия възпроизвежда узнатото за процесното събитие, описан от
него въз основа на заявеното от участниците като скандал, при които
участниците са се обиждали, карали са се с нецензурни думи, а втория –
пресъздаващ узнатото относно насрещното поведение на тъжит.И. („..тя го е
обиждала с характерен нейн начин, с агресивност, обиди и нападки“..) така,
че въззивната инстанция идентично на първата, приема за доказани и
насрещно отправените от тъжителката И. към подсъдимия думи (също имащи
характеристика на обидни), съответно правилност на присъдата в частта, с
която бил приложен института на реторсията и неоснователност на жалбата
на частния тъжител за ревизирането й, по посочения по - горе начин.
Противно на твърдяното по жалбата от подсъдимия, съвкупността се
явява достатъчно сигурен източник и за факта на нанесен удар от подсъдимия
4
по лицето на тъжителя И., именно по отразения от първата инстанция начин в
приетото по фактите, включтелно и от обективираната и визуално
възприемана, фиксирана по съответния ред информация от налично
видеозаснимане по време на процесното събитие по това обстоятелство
(съчетано и от ясните данни в насока механизъм на причиняване на
увреждане, събрани при разпита на св.Б. и в.л. М. сочещ за отместване
главата на пострадалия назад и съответствието това да е резултат от
нанасения удар, така както го описва и св.Б., както приема и съответния извод
на СМЕ и потвърдено в разпита на експерта М.), едновременно обективиращ,
че това действие на подсъдимия било съзнавано и целено, а не и реализирано
в условията на непредпазливост, твърдението за което се явява неоснователно
и съответно не е налице претендираната несъстамомерност, вкл. и от
субективна страна, за да се уважи претенцията за постановяване на нова,
оправдателна присъда по тази част от предмета на делото.
При индивидуализацията по отношение размера на глобата, за
извършеното престъпение по чл.130, ал.2 от НК, районният съд съобразил
изчерпателно смекчаващите обстоятелства (като принципно добрите данни за
личността му се извеждат и от актуално представената пред въззивната
инстанция Характеристика, издадена от Кмета на Община - Ветово), а
неправилно като отегчаващо такова било счетено извършването и на друго
престъпление (в условията на съвкупност) при събитието, предмет на делото –
предвид принципа за самостоятелно ангажиране на отговорността на другото
деяние, предмет на делото и предвидената от законодателя възможнни
последици при реализирана наказуемост при това положение (например
приложимост на чл.23 и чл.24 от НК, както и ограничение – за
неприложимост института на чл.78а, ал.1 от НК при наличие на останалите
предпоставки за това), не следва самия факт на множественост на деянията да
се отчита като отегчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието за отделно обсъждано от тях. Предвид това, и при липса на
отегчаващи вината обстоятелства, размера на наказанието глоба, включително
и като се приеме в положителен за подсъдимия смисъл, че имотното му
състояние, доходите и семейните му задължения не предпоставят нещо
различно (не са събрани противни данни), въззивната инстанция приема за
съответно размера на наказанието да бъде определен на минумума на
5
предвиденото, а именно 100 лева - в тази й, санкционна част присъдата да
бъде изменена.
При несъмнената основателност по гражданския иск по всяко от
деянията, присъденото обезщетение за неимуществени вреди по всяко от тях
се явява съобразено с обстоятелствата от значение за отмерването им, така
както са отчетени от първата инстанция (и следващото от това отхвърляне на
претенциите в частта, надвишаваща явяващата се справедливо репариране на
вредите за всяко от деянията), предвид което и в тази й част жалбата на
подсъдимия следва да се остави без уважение като неоснователна, а
присъдата да бъде потвърдена (довода за принос на съответния пострадал за
реализиране на деянията от съответното деяние, не намира опора в
установеното по фактите, предвид установеното, че настъпването на
процесното събитие било предпоставено единствено от поведението
(започнало по инициатива) на подсъдимия.
В съответствие с формалните изисквания на НПК и изхода на делото,
жалбоподателя бил осъден да заплати разноски на тъжителите в
първоинстанционното производство, както и държавна такса върху
присъдените суми по гр. иск в полза на държавата, така и направени разноски
за назначени и приети експертизи в съдебната фаза – в полза на Районен съд –
Русе.
Предвид горното въззивният съд счита, че присъдата е
законосъобразна и правилна, не са налице основания за нейната отмяна или
изменение, за последното извън посоченото в санкционната част.
Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338, във вр. с
чл.334, т.3 и т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 67/13.07.2020г. по НЧХД № 2537/2019год. по
описа на Районен съд – Русе, само в санкционната наказателноправна част,
6
като
НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба – от 200, на 100 /сто лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7