Определение по дело №2177/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2847
Дата: 1 август 2019 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20195530102177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                   01.08.2019г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На първи август                                               2019г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2177 по описа за 2019 година:

 

Предявена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София против Т.С.С..

Ответникът Т.С.С. не е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

Съдът счита, че следва да приложи към делото ч.гр.дело №4970/2018г. по описа на Старозагорски районен съд.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Договор за паричен заем № 102793 от 27.12.2016 г.; Погасителен план към Договор за паричен заем № 102793 от 27.12.2016 г.; Молба за заем № 0099838 от 27.12.2016 г.; Общи условия по договор за паричен заем; Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017г., сключен между „Сити кеш" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение №1 от 31.10.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г.; Пълномощно „Сити кеш" ООД; Уведомително         писмо от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-П-СТК/102793 от 10.11.2017 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне, Уведомително писмо от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-СТК/102793 от 08.04.2019 г. за извършената цесия, ведно обратна разписка към товарителница.

 

ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело №4970/2018г. по описа на Старозагорски районен съд.

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 31.10.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу Т.С.С., произтичащи от Договор за паричен заем № 102793 от дата 27.12.2016г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/102793 от 10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договора. Писмото се е върнало в цялост, получателят не е намерен на посочения адрес. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/102793 от 08.04.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Съгласно обратната разписка към товарителница №68312163, писмото отново се върнало в цялост, като получателят не бил намерен на посочения адрес.

Ишецът представя към исковата молба копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-СТГ/102793 от 08.04.2019 г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение№ 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Заявява, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което счита, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока се позовава на Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013Г., ТК.

Твърди също, че на 27.12.2016 г. между „Сити кеш" ООД, като заемодател и Т.С.С. като заемател е сключен договор за паричен заем с № 102793, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1200,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.

С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляващо печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 152,80 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1352,80 лв., платима на 15 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 90,19 лв. при първа погасителна вноска 10.01.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 25.07.2017 г.


Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 25.07.2017 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит заемателят декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на заемателя забава за плащане в срок на 3 броя двуседмични погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 7.02.2017 г., която дата представлява падежа на трета погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 7.02.2017 г. Заемодателят начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 451,79 лв., представляваща 20 % от сумата от 2258,95 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на заемателя; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

С подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 906,15 лева, която е разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 60,41 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя е в размер на 150,60 лева.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 226,88 лв. за периода от 8.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда. Заемателят не извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.С.С. и по образуваното ч. гр.д. №4970/2018г. по описа на PC Стара Загора била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответник Т.С.С., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 1200,00 лв., представляващи главница за периода от 10.01.2017г. до 25.07.2017г., по отношение на които на основание чл.7 ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 7.02.2017г.; 152,80 лв., представляващи договорна лихва: за периода от 10.01.2017 г. до 25.07.2017г. по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 7.02.2017г.; 906,15 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение:за периода от 10.01.2017 г. до 25.07.2017 г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 7.02.2017 г.; 451,79 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост: начислена еднократно на дата 7.02.2017г.; 226,88 лв., представляващи обезщетение за забава: за периода от 8.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

 

Ответникът Т.С.С. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №4970/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува. Ищеца следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника следва да докаже възраженията си срещу вземането, в т.ч. и възражението си относно изтекла погасителна давност.

 

НАСРОЧВА делото за 08.10.2019г. от 10,45ч. за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: