№ 233
гр. Стара Загора , 18.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501416 по описа за 2021 година
Обжалвано е разпореждане № 341 от 29.04.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 1863/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на „С.“ ЕООД против Ж. Р. Р. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд приел, че записа на заповед
са посочени два падежа, тъй като от една страна е посочен денят 24.10.2020 г.,
а същевременно той съдържал текст, според който е платим срещу
представяне, като изразът представяне не приет за равнозначен на
предявяване, чрез който се определя падежа в хипотезата на чл.486, ал.1, т.1 и
т.2 ТЗ. Счита, че записът на заповед е редовен от външна страна. Неправилно
било прието, че той не съдържа реквизита, посочен в чл.535, т.6, предл. второ
– място на издаването му. Излага съображения в подкрепа на становището си.
Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да се произнесе
по същество.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Производството по делото е образувано пред Старозагорския районен съд
1
по заявление на „С.“ ЕООД със седалище в *** срещу Ж. Р. Р. от *** за
вземане в размер на 1261,82 лв. –задължение по запис на заповед от
21.10.2020 г. Посочено е, че записът на заповед е издаден от длъжника за
сумата от 132 806 лв., платими на падеж 24.10.2020 г., като сумата произтича
от неуредени търговски взаимоотношения по договор за наем на строително
оборудване и допълнително споразумение за ползване на вишка
артикулираща 18 М, дизел, самоходна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че записът на заповед е
нищожен, защото падежът му е определен по два начина – чрез посочен ден
(24.10.2020 г.) и чрез текст - срещу представяне. Приел е, че изразът „срещу
представяне“ се има предвид предявяване по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ,
при което падежът му настъпва с предявяването му за плащане. На второ
място е приел, че записът на заповед не съдържа реквизита, посочен в чл.535,
т.6, пр.2 ТЗ, а именно място на издаване – празнота, която не може да се
санира чрез приложението на презумпцията на чл.536, ал.4 ТЗ, според която
за място на издаване се смята мястото, посочено до името на издателя, защото
в случая до името на издалия го длъжник не е посочено никакво населено
място. Бил посочен постоянният адрес на длъжника, но не до името му, а едва
след неговото ЕГН и лична карта.
Съгласно чл. 418 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, след като се увери, че представеният документ по чл.417
ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Представеният със заявлението документ е запис на заповед, който,
за да е редовен от външна страна, следва да съдържа реквизитите, посочени в
нормата на чл.535 ТЗ, а именно: наименованието „запис на заповед“ в текста
на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването и
подпис на издателя. В случая процесният запис на заповед съдържа тези
реквизити, в т.ч. и падеж и място на издаване. Не е вярно приетото от
първоинстанционния съд, че падежът е определен по два начина.
Използваната от издателя на записа на заповед формулировка в текста на
документа „се задължава срещу представяне на настоящия запис на заповед
2
да плати“ не е относима към уговаряне на падеж „на предявяване“ по
смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а към „предявяване за плащане“ по
смисъла на т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС,
което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на
заповед с определен падеж. Представянето (предявяването) за плащане има
функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия
падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие за настъпване на
самата изискуемост (освен при падеж „на предявяване“), а представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. При
издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя
задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на
заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена.
Изразът „представяне“ не е равнозначен на израза „предявяване“, чрез който
се определя падежът в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ и не съдържа
два начина на определяне на падежа. Представянето на записа на заповед е
свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал. 1 ТЗ, във връзка
с получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него, а
изразът „на предявяване“ е един от начините на определяне на падежа - по чл.
486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 ТЗ в записа на заповед (така Р-148-2017, І
т.о.; Р-213-2014, ІІ т.о.; Р-105-2012, І т.о.).
Невярно е и заключението, че липсата на място на издаване на записа на
заповед не може да бъде санирана с приложението на презумпцията на чл.536,
ал.4 ТЗ. Съгласно този текст запис на заповед, в който не е посочено мястото
на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.
Изразът „до името на издателя“ не трябва да се схваща буквално, а в смисъл,
че то трябва да бъде изписано не на някакво друго място в текста на
документа, а до идентифициращите данни на издателя. Името на издателя е
задължителен реквизит за записа на заповед за разлика от номера на личната
карта и ЕГН, които може и да не бъдат изписани. Ако обаче издателят ги е
посочил заедно с името си, няма пречка адресът да бъде изписан
непосредствено след това и с това записът на заповед не е опорочен.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че представеният
заедно със заявлението запис на заповед е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Разпореждането на
3
районния съд в обратния смисъл е неправилно и следва да бъде отменено,
като вместо това, следва да се издаде заповед за изпълнение за посочената в
заявлението сума.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 341 от 29.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1863/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „С.“ ЕООД
***, ЕИК ***, представлявано от Г.Х.Г., за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу Ж. Р. Р. от ***, ***, ЕГН *** въз основа на
запос на заповед от 21.10.2020 г. за посочената в заявлението сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4