Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.06.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
При участието на
секретаря Цветанка Делова в присъствието на прокурора Емил Георгиев, след като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 885 по описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 112815 от
13.05.2019 г. по НОХД № 18543/2017 г., по описа на СРС, НО, 100-ен състав е
признал подсъдимия К.Н.И. за невиновен в това, че на 17.04.2014 г.
около 23.00 часа пред питейно заведение „Меджик”, находящо се в гр. София, ж.к.
„*************като извършител, в съучастие с Е.А.Й. – съизвършител, чрез
нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на тялото на Н.В.К.да му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост
в дясно, реализирала медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на
травмата, при ненастъпили усложнения в оздравителния период, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Със същата присъда
първоинстанционният съд е признал Е.А.Й., за невиновен в това, че на 17.04.2014
г. около 23.00 часа пред питейно заведение „Меджик”, находящо се в гр. София,
ж.к. „*************като извършител в съучастие с К.Н.И. – съизвършител, чрез
нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на тялото на Н.В.К.да му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост
в дясно, реализирала медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на
травмата, при ненастъпили усложнения в оздравителния период, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Така постановената
присъда е протестирана в законоустановения срок. В протеста и допълнението към
него се развиват съображения за превратно тълкуване на гласните доказателствени
средства и в частност показанията на свидетелите В.М., Т.Б., Н.К., въз основа
на което се твърди да са направени грешни фактически и правни изводи. Предлага
се присъдата да бъде отменена изцяло, а подсъдимите Й. и И. да бъдат признати
за виновни по повдигнатите им обвинения.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение поддържа протеста по съображенията, изложени в него.
Акцентира, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелитеМ.,Б.и К.,
поради което предлага присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде
постановена нова осъдителна такава.
Защитникът на подсъдимия И.
, намира изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинителната
теза за обосновани и моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Й.,
изразява становище относно правилността на атакуваната присъда. Излага
съображения, въз основа на които приема, че не се установява неговият
подзащитен да е извършил така вмененото му деяние. Моли присъдата да бъде
потвърдена.
Подсъдимият Й. в правото
си на последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, изложеното в протеста и допълнението
към него, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и
след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по
отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
След надлежна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа
обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно
невиновността на подсъдимите Й. и И.. При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият К.Н.И. е
роден на ***г., в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, ЕГН: **********. Същият живее на адрес: ***.
Подсъдимият Е.А.Й. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше
образование, ЕГН: **********. Същият живее на адрес: ***.
На 17.04.2014 г. вечерта
подсъдимите Й. и И. били заедно със свидетелите М.И. (братовчедка на подсъдимия
Й.) и Ю.С.я заведение „Меджик“, находящо се в гр. София, кв. „Люлин-4”.
Четиримата седели на маса в заведението и консумирали алкохол, с изключение на
свидетелката М.И..
По същото време на
съседната маса седели свидетелите Н.К., приятелката му към този момент – В.М., Т.Т.,
Т.Н., Н.М., Б.Н.и приятелката ми Й.К.. На тяхната маса от време на време сядала
свидетелката Т.Б., която към този момент работела като барман в заведението. В
заведението имало и други хора.
На свидетеля К. му
предстояло заминаване за чужбина, поради което решил да почерпи своята
компания. Той самият пиел водка. Свидетелят К. носел със себе си газовия си
пистолет, с който в един момент от вечерта произвел два изстрела. Тези два
изстрела били с халосни патрони. След известно време, докато приятелката му
свидетелкатаМ., била в тоалетната, К. произвел още един изстрел, който бил с
газов патрон. След третия изстрел заведението се изпълнило с дим и задушлив
газ, поради което всички клиенти на заведението излезли пред него, въпреки че
валяло дъжд. Възникнал конфликт между останалите клиенти на заведението и К. по
повод изстреляния газов патрон.
Пред заведението станал
скандал поради случилото се вътре, в резултат на който свидетелят К. стрелял с
пистолета си срещу останалите и засегнал свидетеля С. в областта на врата. В
този момент подсъдимият Й. се насочил към свидетеля К. с намерение да му вземе
пистолета, като му казал, че не са длъжни да го търпят и го бутнал в гърдите. К.
залитнал, но не паднал. След това насочил пистолета си и стрелял към Й.,
улучвайки го в едната вежда. Тогава свидетелят Т.Н. хванал ръката на К., с
която последният държал пистолета и се опитал да му го вземе. ДокатоН.се
опитвал да вземе пистолета от К., последният стрелял и улучил Н.в крака. В този
момент част от хората, които били пред заведението, минали зад гърба на свидетеля
К.. Те започнали да го бият с юмруци и ритници и го повалили на земята. Свидетелят
К. не виждал точно кой и по какъв начин го бие, но видял, че Е.Й. минал зад
гърба му и си помислил, че и той участва в побоя. Докато бил на земята, свидетелят
К. усетил болка в дясната ръка в областта на китката. След това за кратко му
прилошало. СвидетелкатаМ. се опитала да
помогне на приятеля си, като преустанови физическата саморазправа, но не
успяла. Самата тя била бутната на земята. В един момент хората престанали да го
бият.
Междувременно свидетелят Т.,
след като видял, че назрява конфликт, избягал и се бил обадил на телефон 112.
Междувременно, след като
бил улучен в областта на веждата от газовия пистолет, подсъдимият Й. се върнал
в заведението. Той отишъл до тоалетната, за да се измие и взел тоалетна хартия,
която поставил върху раната си. След като излязъл, той и компанията му платили
сметката си в заведението и си тръгнали.
По-голяма част от
останалите хора също си тръгнали.
По повод подадения сигнал
от свидетеля Т. на място пристигнала полиция и линейка, която откарала
свидетеля К. в ИСМП „Пирогов”.
Междувременно в заведение
„Меджик” бил направен оглед, при който били иззети 3 броя пистолетни гилзи.
Гилзите били запечатани в картон серия А 159760 и СП 908 НЕКД-СДВР. Газовият
пистолет не бил открит.
Видно от заключението на СМЕ,
изготвена по писмени данни при възникналия инцидент на Н.К. са причинени
следните телесни увреждания:
-счупване на костите на
носа; множествени контузии на лицето, които при липса на представена
допълнителна медицинска документация за клиничната симптоматика /затруднено
носово дишане, деформация на носната пирамида, кръвотечение от ноздрите на носа
след травмата и други/, и проведено лицево- челюстно хирургично лечение,
реализират медико-биологичния квалифициращ признак - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота;
-счупване на ладиевидната
кост в дясно, реализира медико-биологичния квалифициращ признак - трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от
датата на травмата, при ненастъпили усложнения в оздравителния период;
-травматичен кръвоизлив
под конюнктивита и охлузвания по главата, орбитите, носа, ръцете и десния крак
- мекотъканни травми, причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От заключението се
установило, че диагностицираните телесни увреждания са с морфологичен характер
на травматични и се дължат на множество удари с или върху твърди тъпи или
тъпоръбести предмети, каквито могат да са и човешките юмруци и ритници /с крака
обути в обувки/, като по време и начин те съответстват да са получени при
възникналия инцидент, на посочената /инкриминираната/ дата.От разпита на
експерта в съдебно заседание се установява,че конкретното счупване на китката
може да стане и при стъпване върху ръката, и при удар. При падане, доколкото
човек рефлекторно си разперва ръцете, за да омекоти удара, обикновено настъпва
счупване на лъчевата кост на предмишницата в областта на китковата става със
разместване на фрагментите под формата на вилица. Според експерта ,не е
изключено и счупване на ладиевидната кост в зависимост от особеността на
терена.Посочва ,че ако терена е неравен и ръката се измести по някакъв начин,
може да настъпи и счупване на ладиевидната кост, но много рядко.
Видно от заключението на
балистичната експертиза представените 3 броя гилзи са част от стандартни
халосни патрони, предназначени за стрелба с газови пистолети от съответния
калибър и не представляват бойни патрони.
От заключението на СППЕ се установява,че подсъдимият Й. е психично здрав. Към
инкриминираната дата е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване
– лека степен,което не е препятствало възможността да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на
инкриминираното деяние освидетелстваният не се е намирал в състояние на
физиологичен /силно раздразнение/, както и на страхов физиологичен афект
/уплаха и смущение/.
Видно от заключението на
СППЕ подсъдимия К.И. не боледува от психично заболяване в тесния смисъл на
понятието и не се води на отчет в психиатрично заведение.
Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция: гласни
доказателствени средства – показания на свидетелите Н.К., както и частично приобщените на осн. чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 36, т. 1; л. 35-37, т. 2 от ДП/ - частично
кредитирани; В.М., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/,
както и показанията от досъдебното производство, приобщени на осн. чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 38, т. 1 от ДП/; М.И., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/, както и
приобщените частично по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 120, т.
1 от ДП/, Т.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както
и частично приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 37, т. 1
от ДП - кредитирани частично/, Н.М., дадени в хода на съдебното следствие, както
и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 31-32, т. 1 от ДП
- кредитирани частично/; Борислав Найденов, дадени в хода на съдебното
производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 33- 34, т. 1 от ДП/; Й.К., дадени в хода на съдебното следствие, както
и показанията от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 35, т. 1 от ДП, кредитирани частично/; Ю.С., дадени в
хода на съдебното следствие, както и приобщените частично на осн. чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 49, т. 1 от ДП - кредитирани частично/; на Т.Б.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените от досъдебното
производство такива на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, х. 2 НПК /л. 30, т.
1; л. 39, т. 1 от ДП - кредитирани частично/; Т.Н., дадени в хода на съдебното
следствие /кредитирани частично/, както и приобщените на осн. чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 28-29, т. 1 от ДП - кредитирани частично/;
Кристиян Кирилов, както и тези приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 НПК /л. 30, т. 2 от ДП/; А.А., дадени в хода на съдебното следствие
/кредитирани частично/; Е.С., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани
частично/, както и приобщените на осн.
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК /л. 34, т. 2 от ДП/; М.К.; на И.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие; на К.А., дадени в хода на съдебното
следствие /кредитирани частично/, както и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4,
вр. ар. 1, т. 2 НПК /л. 33, т. 2 от ДП/; показанията на свидетеля А.С., дадени
в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/, както и приобщените на
осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 45, т. 1 от ДП/; обясненията на
подсъдимия Е.Й., дадени в хода на съдебното следствие; писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 26-27, т.
1 от ДП/; медицински документи относно Н.К. /л. 80-82, т. 1 от ДП/; справки за
съдимост за двамата подсъдими; заключение на балистична експертиза /л. 59- 60,
т. 1 от ДП/; заключение на СМЕ по писмени данни /л. 64-67, т. 1 от ДП/;
заключение на СППЕ на Е.Й. /л. 70-76, т. 1 от ДП/; заключение на СППЕ на К.И.
/л. 68-76, т. 2 от ДП/.
Интерпретацията на
доказателствените източници, направена в мотивите на първоинстанционната
присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция. Контролираната
съдебна инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира
достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока
изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена
съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна вътрешно
логическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е извършил
самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал,
интерпретирал го е според действителното му съдържание, обсъдил е обстойно спорните
обстоятелства, поради което в процесуалната дейност на съда няма никакви
пропуски.
Настоящият съдебен състав
споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото
свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на формалната
логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо
и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата.
Първоинстанционният съд
анализирайки доказателствената съвкупност по един безспорен начин е установил
времето и мястото на инкриминираните събития, присъстващите хора и
обстоятелствата относно консумирания алкохол, броя на изстреляните патрони
вътре в заведението от свидетеля К., както и обстоятелството, че
инкриминираният побой спрямо пострадалият е реализиран пред самото заведение.
По отношение и на тези обстоятелства не се спори между страните, поради което
настоящата инстанция няма да преповтаря доводите на първата в подкрепа на така
установеното от фактическа страна.
Спорното обстоятелство,
върху което въззивният съд, намира за необходимо да се съсредоточи е относно хронологията
на събитията пред самото заведение, сбиването и участието на подсъдимите в
него. Контролираният съд е извършил внимателен и прецизен анализ на събрания
доказателствен материал, като задълбочено е изследвал вътрешната
последователност на свидетелските показания, устойчивостта им във времето,
както и съответствието по между им и с останалите доказателства по делото.
Първоинстанционният съд е подходил изключително прецизно към отсяване на
достоверната информация, кредитирайки частично показанията на свидетелите.
Същността на човешката възприятийна (сензорна) система е такава, че дори и най-добросъвестният
свидетел би могъл да възприеме, респективно възпроизведе невярно определени
обстоятелства, докато други – съвсем вярно и точно. Поради това подходът на
районният съд относно частичното кредитиране на показанията е обоснован, като
въз основа на този начин съдът е отсял обстоятелствата, на които да даде вяра
от тези, които не кореспондират с останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал.Така на първо място обосновано първоинстанционният съд
е поставил в основата на своите фактически констатации показанията на
свидетелката В.М.. Контролираният съд задълбочено е обсъдил вътрешната
последователност и логичност на показанията на свидетелкатаМ., дадени през
различни периоди в хода на наказателното производство. Въз основна на
задълбочен аналитичен подход правилно се е доверил на приобщените показанията
от досъдебното производство, дадени на 18.04.2014 г. Подобно на него и
настоящата инстанция приема, че в първите си по време показания свидетелкатаМ.
е най-точна и конкретна спрямо инкриминираните събития. Същевременно както и
първоинстанционният съд е констатирал, са налице съществени противоречия между
разпита от 18.04.2014 г. и тези от 06.10.2014 г. и 17.10.2014 г. Разпитите от
октомври 2014 г. в съответствие с изискванията на чл. 170 от НПК, са
по-обстойни относно отличителните белези на лицето, което трябва да бъде
разпознато.В същото време констатираните противоречия, въз основа на които не е
дадена вяра на тези последващи показания, се коренят не само в даденото
описание, но и в съществените различия по отношение на развилите се събития
пред ресторанта и числеността на хората, нанесли побой над пострадалия К.. Така
в първия разпит свидетелката твърди, че не е присъствала на изстрелване на
последния трети патрон, вследствие на който в заведението се разнесла задушлива
миризма, тъй като в същото време тя е била до тоалетната. Връщайки се от там тя
забелязала, че в заведението нямало никого, усетила миризмата и в този момент
излязла навън пред заведението. Отвън свидетелкатаМ. видяла как едно момче се
развикало на свидетеля К., а друго (посочва, че е с атлетично тяло, около 180
см висок, около 20-24 години, с много къса коса) – го бутнало с ръце в областта
на гърдите, в резултат на което пострадалият залитнал, но не паднал и извадил
пистолета си, стреляйки към едно от момчетата. Чак след това се намесили
другите лица, които били пред заведението, като се насочили към свидетеля К.,
повалили го на земята и започнали да го ритат. В следващия разпит от
06.10.2014 г. показанията на
свидетелката се променят в посока, че момчето, което описва като атлетично,
вече не само е бутнало пострадалия, но и му нанасяло удари с юмруци. Отделно от
това, както и първоинстанционният съд отбелязва, при описанието на едно от
момчета се посочва, че същото, от една
страна, е с гола глава, а от друга – е с
тъмна коса – твърдения, които си противоречат. В третия разпит от 17.10.2014 г.
свидетелкатаМ. описва къде в заведението е седяло момчето с атлетично телосложение
и как същото това момче нанасяло удари първо с юмрук в лицето на пострадалия, а
после го ритал в главата. Така описани обстоятелствата относно развоя на
събитията навън пред заведението значително се различават в трите разпита, а
същите са от съществено значение за разкриване на обективната истина,доколкото
свидетелкатаМ. е една от малкото очевидци,освен пострадалия възприели случилото
се. Първоинстанционният съд се е доверил на изложеното в разпита от 18.04.2014
г. не само защото същият е бил проведен най-близко до инкриминираната дата,
когато спомените на свидетелката са били най-пресни, но предвид факто ,че при
съпоставката им с останалите гласни доказателствени средства те се открояват с
устойчивост и правдивост. Така показанията, на който се е доверил контролирания
съд, кореспондират с изложеното от свидетелите Т.Н., който посочва, че след
като пострадалият е стрелял в лицето на едно от момчетата, улучвайки го във
дясната вежда, самият той се е намесил, опитвайки се да отнеме оръжието му.
Това твърдение на свидетеляН., от своя страна, съответства на показанията на
пострадалия, който заявява, че лице, което преди това седяло на неговата маса,
се опитало да му вземе пистолета. По-нататък заявеното от свидетелкатаМ. в
първоначалния ѝ разпит съответства и на обясненията на подсъдимия Й.,
дадени пред първата инстанция. Ето защо обосновано след обстоен анализ
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията от 06.10.2014 г. и
17.10.2014 г. Настоящата инстанция също се довери на изложеното от свидетелкатаМ.
в показанията ѝ от 18.04.2014 г. не само защото същите търпят надлежна
проверка при съпоставката им с останалия доказателствен материал, но и поради
обстоятелството, че към този момент свидетелката се е намирала в близки интимни
отношения с пострадалия К., но въпреки това тя добросъвестно споделя
възприятията си от инкриминираната нощ. Споделеното от свидетелката в първия по
време разпит се потвърждава от нея и непосредствено пред съд, тъй като същата посочва,
че когато е видяла пострадалия да пада, подсъдимият Й. е бил на разстояние
метър – метър и половина. Потвърждава, че много хора са нанасяли побой на
пострадалия, а не само трима мъже (както се посочва в некредитираните разпити).
Ето защо, настоящата инстанция не споделя възражението на прокуратурата относно
анализа на показанията на свидетелкатаМ..
На следващо място, е
необходимо да бъде обърнато внимание на протокола за разпознаване на лица, по
време на което процесуално-следствено действие свидетелкатаМ. е разпознала
подсъдимия Й. като едно от лицата, нанасяло побой над пострадалия К.. В тази
връзка на първо място трябва да бъде изследвано обстоятелството имала ли е
възможност свидетелкатаМ. да възприеме отличителните външни белези, посочени от
нея при разпита. Непосредствено пред съда самата тя посочва, че по време на
инкриминираното деяние е валяло дъжд, било е тъмно (събитията се развивали
около 22:30 часа), а заведението не се е намирало на осветено място. Тя самата
е била бутната, вследствие на което е паднала на земята, а от мястото където е
наблюдавала побоя, твърди, че не е имала възможност да възприеме всяко едно от
лицата. Всички тези обстоятелства поставят под съмнение възможността на
свидетелката да възприеме в такива детайли външността на лицата, описани по
време на разпитите от 06.10.2014 г. и 17.10.2014 г. Въз основа на подобни
аргументи първоинстанционният съд не е кредитирал протокола за разпознаване на лица и предмети.
В допълнение настоящата инстанция констатира, че към същия този протокол
липсват приложен фотоалбум, въз основа на който да бъде направена проверка,
дали съпоставените за разпознаване лица са имали сходни външни белези, каквото
е изискването на чл. 171, ал. 2 от НПК. Вярно е, че няма изрична разпоредба,
според която задължително се прилага фотоалбум, но при липсата на такъв не може
да се направи преценка за законосъобразното провеждане на действието. Отделно
от това по делото не са разпитани поемните лица, които биха могли да дадат
сведения относно посоченото обстоятелство. Изложеното мотивира настоящият
съдебен състав да изключи от доказателствената съвкупност обсъждания протокол
за разпознаване на лица и предмети.
Въззивната инстанция
споделя доказателствения анализ и по отношение на показанията на пострадалия К..
Неговите показания са подложени на задълбочен анализ с оглед качеството му на
пострадало лице и произтичащата от това евентуална заинтересованост от изхода
на делото. Районният съд не е пропуснал да отчете и обстоятелството, че същият
е станал причина за настъпилата агресия поради изстрелите вътре в заведението и
тези пред него, в резултат на които са били наранени свидетелитеН.и С., както и
подсъдимия Й.. Това обстоятелство е преценено като причина, поради която
свидетелят К. не е напълно обективен в
показанията си пред районния съд, наложило приобщаване на показанията му от
досъдебното производство. Отделно от това пострадалият К. е изключително
непоследователен и противоречив в показанията си пред съда. Първо посочва, че
момчето, което се е насочило първоначално към него, когато били навън пред
заведението, не знае да го е ритал и веднага след това казва, че същото това
момче го е ритал. Свидетелят К. е непоследователен и относно обстоятелството,
че именно подсъдимият Й. го е ритал, както в съдебната фаза, така и в
досъдебното производство. Показанията му по отношение на това обстоятелство са
уклончиви и обобщителни. Същият потвърждава твърдението на свидетелкатаМ., че
много хора са го удряли и ритали, като в показанията си от досъдебното
производство посочва да са били общо 7 лица. Непосредствено пред съда заявява,
че не е видял лично подсъдимият Й. да го удря, а само предполагал, тъй като и
той минал зад гърба му заедно с другите лица. Следователно въпреки
категоричността на пострадалия, че именно подсъдимият Й. е участвал в побоя, то
показанията в тази част не са източник на преки доказателства, доколкото
свидетелят К. не е възприел пряко последният да е нанасял удари и/или ритници.
Категоричността на свидетеля се дължи на негово вътрешно убеждение и
предположение, че подсъдимият Й. е участвал, което в конкретния случай не е
подкрепено с достатъчно доказателства, за да бъде прието за безспорно
установено. По делото се установява, че в побоя са участвали много лица, поради
което единствено предположението на К. не е достатъчно, за да се стигне до
единствения извод относно участието на подсъдимия Й.. Що се отнася до
подсъдимия И., свидетелят К. категорично отрича той да е участвал в
инкриминираното деяние. Дори и след прочитане на показанията, дадени в хода на
досъдебното производство, пострадалият сочи, че е разпознал подсъдимия И. не
като лице взело участие в побоя, а единствено като присъстващ на
инкриминираното място. Свидетелят К. като пострадал от инкриминираното деяние
няма никакво основание да се отрича от показанията си, установяващи авторството
на деянието. Поради това и причината, която дава в съдебно заседание, въз
основа на която не сочи подсъдимия И. като извършител, настоящата инстанция
намира за отговарящо на обективната истина заявеното от него непосредствено
пред съда, а не в хода на досъдебното производство. В подкрепа на обстоятелството,
че подсъдимият И. не е участвал в нанасянето на удари и ритници, е липсата на други
доказателства, установяващи този факт. Нито един от другите свидетели не сочи,
той да е участвал в инкриминираното деяние. В допълнение следва да се отбележи,
че по делото не може да бъде установена с категоричност и самоличността на
лицето с прякор „Марчело“. В хода на досъдебното производство пострадалият
сочи, че това е подсъдимият И., но
същият не потвърждава думите си пред съда, като нито един от останалите
свидетели не заявява да познава лице с прякор „Марчело“. По изложените
съображения настоящата инстанция не намира за основателни възраженията на
прокуратурата досежно анализа на показанията на свидетеля К..
На следващо място, въззивната
инстанция се солидаризира с доказателствения анализ на районния съд относно
показанията на свидетелката Т.Б.. Неоснователни са възраженията на
прокуратурата, че същата е променила показанията си в хода на съдебното
следствие с цел оневиняване на подсъдимите Й. и И.. СвидетелскатаБ.не се намира
в роднинска връзка с подсъдимите, нито в близки приятелски отношения с тях,
които обстоятелства биха могли да поставят въпроса относно тенденциозност на
показанията ѝ. Фактът, че същата отрича да познава подсъдимите, всъщност
се намира в пълна корелация със заявеното от свидетелката в непосредствения
разпит след инкриминираното деяние. В този разпит същата завява, че в ляво от
входа на заведението са седели четирима клиенти – три момчета и едно момиче, за
които е категорична, че са ѝ познати по физиономия, но не им знае
имената. Само за едното момче посочва, че предполага, че се казва „Еди“. Настоящата
инстанция се довери именно на тях, като непонятно за съда остава
обстоятелството, как годна и половина след инкриминираното деяние в разпита от
10.09.2015 г. свидетелкатаБ.е категорична относно имената на тези клиенти, като
посочва и прякорите им. Напълно нелогично и житейски неоправдано е
непосредствено след деянието свидетелката да твърди, че не знае имената им, а
година и половина след него да ги назовава поименно. Подобно обстоятелство
наистина поставя под въпрос начина на провеждане на тези разпити и
разследването като цяло. По-нататък в непосредствения разпит след деянието
свидетелкатаБ.не споделя конкретна информация относно лицата, нанасяли удари и
ритници спрямо пострадалия К.. В следващия разпит от 25.04.2014 г. свидетелката
посочва, че след като излезли навън подсъдимият Й. направил забележка, в
резултат на което пострадалият стрелял към лицето му. След това друго момче се
опитало да му вземе пистолета и го улучил в крака. В този разпит свидетелката
не сочи кой точно е ударил пострадалия. В разпита си от 10.09.2015 г. – година
и половина след инкриминирания случай, свидетелкатаБ.вече е категорична относно
имената на тези клиенти. В същия този разпит свидетелката посочва, че
подсъдимите са ритали пострадалия К. и е категорична, че ще успее да ги
разпознае, тъй като са били редовни клиенти в заведението. Същевременно тя не
успява да разпознае нито един от тях като извършител на побоя нанесен над
пострадалия в проведеното разпознаване в хода на досъдебното производство. Това
поставя под основателно съмнение твърденията ѝ, че именно подсъдимите са
нанасяли ритници в областта на тялото на пострадалия К., както твърди свидетелката
в последния си разпит. Предвид тези противоречия и непоследователност на
показанията й подобно на първоинстанционния съд и настоящата инстанция счита
,че следва да бъдат кредитирани показанията на Б., дадени непосредствено след
инкриминираното деяние. Именно споделеното тогава намира доказателствена опора
в показанията на свидетелитеМ.,Н., С., както и в обясненията на подсъдимия Й..
Необходимо е да бъдат
обсъдени и показанията на свидетелите И. и С.. Свидетелката И. е братовчедка на
подсъдимия Й., а свидетелят С. е приятел и с двамата подсъдими, което обуславя
необходимостта от внимателен анализ на показанията им с оглед евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това показанията на свидетелката И.
от досъдебното производство досежно събитията, случили се пред ресторанта,
напълно кореспондират с обсъдените вече показания на свидетелкатаМ., както и с
тези на свидетелитеН.и С.. На следващо
място, показанията на свидетелят С. също се намират в логическо единство с
обсъдения до тук доказателствен материал, разкриват устойчивост във времето,
последователни са, поради което въззивната инстанция счита с основание са били
кредитирани от СРС. Същевременно частично приобщените му показанията от
досъдебното производство, в които се твърди,че подсъдимият Й. е ритнал няколко пъти пострадалия К., правилно
не са кредитирани, като в тази насока въззивната инстанция напълно споделя
доводите на първоинстанционния съд.
Показанията на
свидетелите С.,Т.,Н. и М. не се отличават с полезна информация за предмета на
доказване,поради което и не допринасят за изясняване на спорните моменти по
фактите. Доколкото показанията на свидетеля С. съдържат информация, съществено
различаваща се от споделеното от останалите свидетели, която не може да доведе
до разкриване на обективната истина и същевременно е подложена на обстоен
анализ от контролираният съд, е безпредметен анализа на тези показания. За
изясняване на обективната истина не допринасят и показанията на свидетелите И.Н.
– същите само косвено потвърждават нанесения побой. Свидетелят Т., от своя
страна, макар и да се е намирал в заведението в инкриминираната вече, не е
станал очевидец на побоя, поради което неговите показания не могат да изяснят
кой е участвал в нанасянето му и кой не. Същият е станал свидетел на събитията
предхождащи и следващи инкриминираното деяние, като на твърденията му относно
стрелбата с пистолет в заведението и обстоятелството, че пострадалият е бил
облян в кръв съдът се довери, доколкото намират опира в останалия
доказателствен материал. По подобен начин показанията на свидетеля Н.М. не
могат да послужат за изясняване на обстоятелството, дали подсъдимите са
нанасяли удари и/или ритници спрямо пострадалия К.. По отношение на развилите
се събития пред заведението свидетелят споделя данни, които противоречат изцяло
на останалите доказателства. Нито в разпита си пред съда, нито в този приобщен
по надлежния ред свидетеля твърди подсъдимите да са нанесли побой над
пострадалия.
Показанията на свидетеля Т.Н.
подобно на първата инстанция съдът кредитира частично досежно обстоятелството,
че подсъдимите не са участвали в побоя, желанието му да отнеме пистолета от
пострадалия, както и че е бил прострелян в крака. В посочените части
показанията намира опора в събрания и проверен доказателствен материал, поради
което настоящата инстанция им се довери.
От показанията на Б.Н.също
не може да се извлече категорична информация относно кой лица са нанасяли удари
на пострадалия. Косвено свидетелят потвърждава, че подсъдимият Й. е имал рана
на челото и влезнал вътре в заведението, макар и да не го посочва по име.
Същият потвърждава, че свидетелят Т.Н. също е бил ранен в крака, като
постфактум е видял състоянието на свидетеляН., но не и причиняването на раната.
От друга страна, споделеното от приятелката на свидетеля Найденов – свидетелката К. относно обстоятелството, че
три от момчетата от съседната маса са блокирали пътя на стрелеца, след което
същите отвън започнали да го бият, не намира подкрепа в доказателствената съвкупност.
Както отбелязва и първоинстанционният съд няма достатъчно данни да се приеме,
че между тези три момчета са подсъдимите Й. и И., а от друга страна –
свидетелката К. се е прибрала в заведението, поради което не е наблюдавала
изцяло случилото се отвън.
И не на последно място
правилно са анализирани обясненията на подсъдимия Й.. Първоинстанционният съд е
анализирал обясненията, съобразявайки тяхната двойствената природа като
средство за защита и доказателствено средство, въз основа на който анализ е
достигнал до извода, че същите не се опровергават от събрания и проверен
доказателствен материал. Описаното от подсъдимия в по-голямата си част се
подкрепя от свидетелите, като изстреляните вътре в заведението патрони,
произведените изстрели от свидетеля К. през заведението и пострадалите от тях,
а именно свидетелите С. иН., както и самият подсъдим. Посоченото от Й.
обстоятелство досежно прострелването му в областта на веждата, последвалото
влизане в заведението и в тоалетната, от където взел топче тоалетна хартия,
което придържал към раната, намира доказателствена опора в свидетелските
показания. Подсъдимият Й. е обективен и последователен при депозиране на
обясненията си, поради което обосновано обясненията са кредитирани като годни
доказателствени средства от контролирания съд.
При така установената
фактическа обстановка, въз основа на горепосочените доказателства и
доказателствени средства, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования и
законосъобразен извод, че подсъдимите Е.Й. и К.И. не е осъществили престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От събрания
доказателствен материал не може да се направи единствен и непротиворечив извод
относно авторството на деянието. В действителност по делото се установява, че
подсъдимият Й. е тръгнал към пострадалия К. и го бутнал, след като последният
стрелял срещу свидетеля С.. Но в този момент свидетелят К. не е паднал на
земята. От този момент нататък липсват категорични доказателства подсъдимият Й.
да е ритал пострадалия, за което по-горе бяха изложени съображения.
Съприкосновението между двамата, за което има данни, не се намира в пряко
причинна-следствена връзка с нанесеното телесно увреждане. Видно от
съдебномедицинската експертиза и съгласно разясненията дадени от вещото лице
пред съда инкриминираната фактура на ладиевидната кост е много малко вероятно
да бъде получена при падане, а по-скоро при натиск върху ръката. Именно такъв
натиск съпроводен с болка е усетил пострадалият К., докато същият е лежал на
земята и е бил ритан от част от присъстващите там лица. Същевременно от нито
едно доказателство по делото не може по категоричен начин да се установи, че
сред тези лица са били и подсъдимите Й. и И.. Дори напротив – по отношение на
подсъдимия И. самият пострадал отрича той да го е удрял. А по отношение на
подсъдимия Й. са налице данни, че към този момент самият той е бил наранен.Единствено
предположение на пострадалия е твърдението му,че е видял подс.Й. да минава зад
гърба му,като е приел,че той може би е почнал да го рита,твърдение което не е
подкрепено от обективните находки по делото. От друга страна, част от
свидетелите, в това число и самият подсъдим Й., твърдят, че той е влязъл в
заведението до тоалетната, от където излязъл с тоалетна хартия на челото.
Напълно възможно е пострадалият виждайки как подсъдимият Й. минава зад гърба му,
всъщност последният да се е бил насочил към вътрешността на заведението.Т.е.
липсват категорични доказателства в подкрепа на такъв извод.
След като е изчерпала всички способи за
събиране на доказателства и наличните такива не дават категоричен отговор на
въпроса за авторство на деянието по несъмнен начин,правилно първата съдебна инстанция
е приела,че подсъдимите следва да бъдат оправдани.По същество твърденията на
прокурора от СРП съставляват една от
възможните,но не единствена хипотеза за изясняване въпроса за авторството на
деянието.Истината като отражение на външно проявени човешки действия обаче е
обективна и конкретна, а не вероятна и възможна.В наказателния процес са
допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването,но
правно значение имат единствено онези,които са проверени и подкрепени с
конкретни и несъмнени доказателства.При липсата на такива доказателства
,хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на
престъплението,както това е в разглеждания случай.Тъй като от безспорно
установените по делото факти,преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимна логическа връзка не може да се направи категоричен и еднозначен
изключващ всякакво съмнение извод за авторството на
престъплението,законосъобразно СРС е приел ,че обвинението е недоказано,поради
което подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост , въззивният съд счита, че атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена,поради което и на основание чл. 338
вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК въззивната инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
13.05.2019 г. постановена по НОХД № 18543/2017 г., по описа на СРС, НО, 100-ен
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.