Р Е Ш
Е Н И Е
№ 60/29.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
А*** А*** и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №4/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63 ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №422от 01.12.2017г.,
постановено по АН №1927/2017г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №17-0996-003553/18.01.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Монтана, с което на Н.Г.К. *** е наложено административно
наказание глоба в размер 400 (четиристотин) лева на основание чл.638, ал.3
Кодекс за застраховане (КЗ).
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно, като развива доводи, които обосноват незаконосъобразност на
наложеното административно наказание. В съдебно заседание касатора не се явява.
Административнонаказващият орган,
чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, като правилно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че
в случая е налице безспорно установено нарушение, което е установено с АУАН
№Т55572/08.12.2016г. В решението си, въззивния съд е изложил доводи досежно
фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като е счел, че наложеното административно наказание е
законосъобразно и правилно е приложена разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ.
Изложени са и мотиви за точното приложение на разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като не били съобразено с
приложимите материално правни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 лв, като в случая по делото не е спорно, че касатора
попада именно тази хипотезата на санкционната разпоредба на чл.638.
Настоящият
съдебен състав установява, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават
съществено административнонаказателното производство, като от тях по безспорен
начин се установява фактическата обстановка съпътствала извършването и
установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН,
така и издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, като в тях
точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и
фактическата обстановка по извършване и установяване на административното
нарушение. Въззивният съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи,
които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, че при установяването и
налагането на административното наказание не са допуснати сочените пороци. За
настоящият съдебен състав е безспорно, че касатора е управлявал МПС без
сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
В тази връзка следва да се отбележи, че в случая сочения порок, който е
свързан с липса на описание на нарушението, което не давало възможност на
касатора да разбере за какво му се налага административното наказание, не е
налице, тъй като точно ясно и категорично в наказателното постановление е
описано, че е нарушението е управляване на МПС, във връзка с чието притежание и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна гражданска
отговорност.
По
разбиране на настоящият съдебен състав в случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени
изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род
административни нарушение не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които обуславят
маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават със сключването
на задължителната застраховка „ГО” не могат да бъдат счетени за маловажни,
тоест след като е безспорно, че касатора е имал качеството водач на МПС, за
което не е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” правилно и
обосновано районния съд е потвърдил изцяло наложеното административно
наказание.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63
ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №422 от 01.12.2017г., постановено по АН №1927/2017г. по описа на
Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: