Р Е Ш Е Н И Е № 254
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В. 07.07.2017 г.
В.ски районен съд, гражданска колегия ,в публичното заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров
при секретаря П.Йорданова и в присъствието на прокурора .................................
като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2319 описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 367 ал.1 ТЗ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищеца А.Ц.Н. ***, ЕГН ********** твърди, че
на 10.01.2013 г. с ответника „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР ЕКЗАРХ АНТИМ І "ЕООД, ЕИК
********* са
сключили договор за превоз, съгласно който е приел да извършва превоз на
пътници-пациенти от гр. К. до гр. В., нуждаещи се от хемодиализно лечение при
график и по маршрут, уточнен и заявен предварително, както и да връща
пациентите по същия маршрут след приключване на лечението до съответните
населени места срещу цена от 0.80 лв./км от курса.
Излага
се, че с анекс от 01.05.2013 г. цената на изминатите и отчетени километри от
маршрута по договора за превоз от 10.01.2013 г. е изменена на 0.70 лв./км. от
курса.
Сочи,
че първоначално ответникът е плащал в срок договорената цена, но от 01.10.2013
г. е започнал да забавя плащането на уговорените суми, като задължението му към
датата на предявяване на настоящия иск възлиза на 3571.30 лв.
Твърди,
че ответникът и към настоящия момент не е предприел действия по погасяване на
задължението си.
След
допуснато изменение се иска се от съда да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3571.30 лв. /главница/-
неизплатени задължения по Договор за превоз от 10.01.2013 г., както и сумата от
885.67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.05.2014 г. до 07.10.2016 г. /датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2016 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и разноските по производството.
В
едномесечния срок от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва исковата претенция.
Съдът,
като взе предвид постъпилата искова молба, и с оглед на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото договор
за превоз от 10.01.2013 г. и анекс към него е видно, че ищецът е приел да извършва превоз
на пътници-пациенти от гр. К. до гр. В., нуждаещи се от хемодиализно лечение
при график и по маршрут, уточнен и заявен предварително, както и да връща
пациентите по същия маршрут след приключване на лечението до съответните
населени места срещу цената от 0.80лв. /км от курса, която цена, с анекса, е изменена на 0.70 лв./км. Посочените
обстоятелства не са оспорени и съдът ги приема за установени.
Във връзка с направеното от
ответника оспорване на представената от ищеца счетоводна справка, в която фигурират подписите на
управител на ответното дружество и счетоводител, Съдът е задължил ответника, с
определение от 23.03.2017 г., указвайки последиците по чл.161 ГПК, да представи
посочените от ищеца доказателства, включително и цитираната счетоводна справка.
Последната, както и останалите
доказателства не са ангажирани, поради което съдът на осн. чл.161 ГПК приема за доказано обстоятелството, че посочената в документа
като неполучена сума, в размер от 3571.30 лв., е дължима.
Разпитания по делото свидетел В.,
която до 2016 г. е била на длъжност „отчетник“ при ответника, сочи, че
цитираната по-горе справка, която и бе предявена от съда, е изготвена по
предоставени от нея данни, както и че същата е подписана от управителя на
дружеството. Свидетелката излага данни, че е отчитала пътните листа на
шофьорите и разходите, включително и на диализния център, както и че ищеца е
осъществявал превоз на пътници до този център.
Показанията на свидетелката са
последователни и не противоречат на останалите доказателства, поради което
съдът им дава вяра, като ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното:
Исковата претенция по чл. 367 ТЗ
вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД е изцяло основателна и доказана.
Установи се, че в случая
превозвача /ищец/ е изпълнил задълженията си по сключения договор и е извършвал
превоз на пътници от гр. К. до гр. В. и обратно, при което положение за
ответната страна възниква задължението за плащане на уговорената цена.
Последното обаче не е сторено изцяло /липсват доказателства в обратна насока/. По
тази причина ответното
дружество се явява неизправна
страна по договора и в тази връзка следва да се ангажира неговата договорна
отговорност до размера на неизплатените превозни
възнаграждения.
За
установяване размерът им съдът е назначил съдебно-счетоводно експертиза, която
обаче не е изготвена, по причина за която отговаря ответното дружество. При това положение
следва да се приеме, че размера на дължимото възнаграждение от 3571.30 лв. е установен
и доказан.
Във връзка с изложеното, съдът
приема, че предявения иск с пр. осн. чл.367 ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на дължимото се възнаграждение
по сключения договор за превоз в размер на 3571.30 лв следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на
главния иск основателен се явява и акцесорния такъв по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Посочената в заключението на
вещото лице мораторна лихва е изчислена
върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 07.10.2016 г. и възлиза в
размер на 885.67 лв.. Именно в този размер е и претенцията, поради което иска
86 ал.1 ЗЗД следва да се уважи.
Ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
От представените доказателства и списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, е видно, че ищецът е
направил разноски по делото за държавна такса /208.00 лв./, вещо лице /72.00 лв./ и адвокатско
възнаграждение /600.00 лв./, както и разноски в обезпечителното производство по
чл.389 ГПК за адвокатско възнаграждение в общ размер от 400.00 лв..
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца посочените по-горе суми.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР ЕКЗАРХ АНТИМ І“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица
ж.к. „Стрелбище“, ул.“Червена роза“ No 40, ап. 6, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на А.Ц.Н.,***, с ЕГН ********** сумата в общ размер от 3571.30 лв., представляваща неизплатени
превозни възнаграждения по сключен между страните Договора за превоз от
10.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска/ 07.10.2016г./ до
окончателното изплащане, както и сумата от 885.67 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.05.2014 г. до 07.10.2016 г. .
ОСЪЖДА „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР
ЕКЗАРХ АНТИМ І“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица
ж.к. „Стрелбище“, ул.“Червена роза“ No
40, ап. 6, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Ц.Н. сумата в общ размер от 880.00 лв., представляваща направени по делото разноски, от които: за държавна такса /208.00 лв./, за вещо лице /72.00 лв./ и за адвокатско
възнаграждение /600.00 лв./, както и сумата от 400.00 лв., направени разноски
за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по чл.389 ГПК.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен
съд-В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: