Решение по дело №14/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 445
Дата: 8 февруари 2018 г. (в сила от 6 юни 2019 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20165330100014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 445

 

гр. Пловдив, 08.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 17.01.2018 г., в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   14 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от  Д.М.И., ЕГН:  **********,*** против Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.   55,  т. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД при условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 лв., получена  без основание от Р.Н. по изпълнително дело № *** образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от *** поради липса на валидно задължение по каузалната сделка, която обезпечава записа на заповед, при условията на евентуалност, в случай, че първият иск бъде отхвърлен  да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 лева, получена на отпаднало основание от Р.Н. по изпълнително дело № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от ***, т.к. менителничният ефект не е редовен от формална гледна точка и в случай, че се отхвърли втория предявен иск, то да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 лева, получена на отпаднало основание от Р.Н. по изпълнително дело № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от *** поради незаконосъобразно проведеното изпълнително производство, след като принудителното изпълнение е погасено по давност и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1465, 64 лева, представляваща принудително събрани през периода от 01.07.2010г.  до 14.11.2014г.  от Д.М.И. разноски по изпълнително дело ***, образувано по изпълнителен лист от *** по  ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа на Пловдивския районен съд, издаден въз основа на Запис па заповед от ***, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно. Претендира се законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба и допълнителните уточнения се твърди, че на 22.06.2010г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело ***. Видно от текста на същата разбрал, че е осъден по дело № 7796/2006г., 3 състав по описа на PC П., да заплати на ответника сумата от 7 500 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 708 лева и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските в размер на 750 лв.

В резултат на предприетите принудителни изпълнителни действия по горепосоченото изпълнително дело ищецът заплатил сумата от 8 958 лева, която била разпределена в полза на ответника и ***.  Ищецът счита, че платената от него сума не е дължима на няколко основания, предявени при условията на евентуалност. На първо място се сочи, че  записът  на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист е свързан с Договор за наем 2015г. ( Приложение №4), сключен между Р.Н. и ***ЕТ на *** Съгласно чл. 1 от Договора, ответникът в качеството му на Наемодател предоставил за временно и възмездно ползване Мобилен хоризонтален гатер - банцик ***. В чл. 3 ал. 4 от Договора, Наемателят поел задължението да издаде в полза на Наемодателя запис на заповед като обезпечение в случай, че вещта погине или има посегателства от трети страни върху нея. Именно във връзка с това задължение била създадена процесната запис на заповед. На 02.05.2006г. ответникът си взел вещта, поради което не била налице хипотезата на погиване или посегателства от страна на трети лица. Следователно не е съществувало вземане на ответника спрямо ищеца по каузалното отношение, обезпечено със записа на заповед и ищецът счита, че  заплатил суми към ответника, без да са налице основания за плащането им. На второ място при условията на евентуалност се сочи, че  записът на заповед не е редовен от  формална страна. Съгласно чл. 535 т. 7 от ТЗ върху записа на заповед трябва да бъде положен подпис на издателя. В настоящия случай се твърди, че полето е празно. Същевременно има подпис в частта за предявяване, но не е ясно чий е този подпис, нито кога е положен. Твърди се, че на *** ответникът е изпратил до ищеца Нотариална покана чрез ***. Видно от текста на поканата, той му предявявил запис на заповед. Оспорва да е получил нотариална покана.

Оспорва се , че подписът на обратната разписка е на ищеца. Освен това се сочи, че не става ясно защо след като вече има подпис в полето за предявяване, ответникът отново предявява записа на заповед. Твърди се, че записът на заповед е предявен в деня на издаването му, което е нарушение на императивните изисквания на чл. 538 от ТЗ. Освен това  се сочи, че при предявяването издателят  трябва да посочи дата на предявяване и да се подпише, което в случая на е направено. С оглед на гореизложеното  процесният запис на заповед се твърди да е издаден и предявен в нарушение на законовите изисквания и не е  да породил правен ефект. Прави се възражение за погасяване по давност на менителничното задължение, съгласно разпоредбите на ТЗ. Изразява се становище, че началото на давностния период е от ***, т.к. тогава вземането е станало изискуемо. Т.к. изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание, то давността за вземането е 3-годишна. Същата е започнала да тече на *** и е изтекла на ***. През периода от 13.09.2006г. до 19.05.2010г.се сочи, че не са извъшвани действия, които да водят до спиране или прекъсване на давността. Изпълнително дело № *** е образувано през 2008г. и не са извършвани изпълнителни действия до 19.05.2010г. Сочи се, че образуването на изпълнително дело не съставлява действие, което води до спиране или прекъсване на давността.

Посочва се, че сумите по изпълнителното дело са събрани чрез удръжки от получаваното от ищеца трудово възнаграждение.  Претендираната сума за разноски  в размер на  1465, 64 лева се сочи да е  събрана в периода от 01.07.2010г. до 14.11.2014г. Излагат се съображения, че с тази сума ответникът се е обогатил, тъй като поради недължимост на вземането по изпълнителното дело, разноските остават в тежест на взискателя.  Моли исковете да се уважат.

В срок са постъпили отговори на ответника по основната искова молба и допълнителните уточнения. Оспорва се наличието на каузална сделка, за обезпечението на която да е издаден процесния запис на заповед. Твърди се, че не е изтекъл предвидения в закона срок на погасителната давност по отношение на вземането по записа на заповед, тъй като е налице спиране и прекъсване на същия.  Сочи се, че с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на записа на заповед и издаването му е прекъснат предвидения в ТЗ 3 –годишен давностен срок по отношение на вземането.  Давността се сочи да е прекъсната и с образуване на изпълнителното дело, както и с всяко действие по принудително изпълнение. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърденията. Сочи се, че е налице  и към настоящия момент годно основание за получаване на сумите от ответника и същото не е отпаднало.  На основание изложеното се моли исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Едва в последното съдебно заседание се сочи, че исковете са погасени по давност, като така направеното възражение не е заявено в преклузивния срок т.е. в срока за отговор на исковата молба. В този смисъл са  Решение №177/26.11.2010 по дело №46/2010 на ВКС, ТК, II т.о.,  Определение №163/06.07.2015 по дело №230/2015 на ВКС, ТК, II т.о и др., в които се приема, че по силата на изричната разпоредба на чл.133 вр. чл.131 ал.2 т.5 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему факти, като общото правило за преклудиране на възраженията на ответника е относимо и към възражението за погасителна давност.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Не се спори и се установява  по делото, че на 06.11.2006 г. по ч.гр.д. № 7796/2006 г. по описа на ПРС в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за сумата от 7500 лв., дължима по запис на заповед от ***, платим на 13.09.2006 г.

По делото е приет като доказателство Запис на заповед с издател Д.М.И., който безусловно се е задължил да заплати на Р.И.Н. или на негова заповед сумата от 7500 лв. напълно и в брой срещу предоставяне на този запис на заповед. Определен е падеж на паричното задължение – *** и място на плащане – гр. П. Дата на издаване на записа на заповед е *** Липсва подпис на издател, като е положен такъв по – долу при предявяване, като не се спори, че този запис на заповед е подписан от ищеца. Освен приложения към исковата молба от ищеца запис на заповед е налице и друг запис на заповед в оригинал, приложен по частното гражданско дело, по което е издаден процесния изпълнителен лист. В този запис на заповед е налице подпис в графата издател. Не се оспорва този подпис да не е на ищеца по делото. Още повече, че не се спори и такъв запис на заповед да е подписван от ищеца. Видно от кориците на частното гражданско дело, ищецът е подал възражение по чл. 250 ГПК (отм.), като липсват данни изпълнителното дело да е спряно.

На дата на издаване на записа на заповед - *** между ответника в качеството на наемодател и притежавания от ищеца едноличен търговец *** в качеството на наемател е подписан договор за наем на Мобилен хоризонтален гатер – банцинк ***, произведен *** , № на рама ***, № на двигател ***. Уговорен е начин на ползване на вещта – за разфасоване на дървен материал. Посочено е, че неразделна част от договора е протоколът за предаването на наетата вещ, подписан между страните.  Уговорен е месечен наем в размер на 200 лв., който да се заплаща в брой срещу представена разписка. В чл. 3, ал. 4 от договора е предвидено, че наемателят издава в полза на наемодателя запис на заповед като обезпечаване в случай, че вещта погине или има посегателства на трети лица върху нея. Срокът на договора е 1 година т.е. до 13.09.2006 г., като наемателят се е задължил да върне вещта след предизвестие за прекратяване на договора, както и да извършва реконструкции, преустройства и подобрения на наетата вещ само със съгласие на наемодателя, изразено в писмена форма. Предвидена е писмена форма за изменение на договора.

На ищеца е изпратена  от ответника  нотариална покана от 13.06.2016 г. за предявяване на записа на заповед от *** като не се доказа, че същата  е била връчена на ищеца. От приетото заключение на съдебно – графологичната експертиза се установява, че известието за доставяне, с което се твърди, че поканата е връчена, не е подписано от ищеца по делото. Не се доказа същата да е връчена и на представител на ищеца. Това обстоятелство обаче е ирелевантно по отношение на падежа на ценната книга, доколкото в нея изрично е посочен падеж на същата.

От приетата по делото, като доказателство справка за движение по сметка на ищеца в Прокредит Банк България ЕАД се установяват посочените в справка за изплатени суми превеждани по сметка на ***.

От приетата по делото сметка с изх. № *** по изп.дело № *** се установява, че по изпълнителното дело е събрана сума в общ размер от 8965,64 лв., от която 7626 лв. са платени на взискателя – ответник по делото и 1339,64 лв. са разпределени на ***.

От приетото по делото изпълнително дело № *** се установява, че същото е образувано въз основа на молба от взискателя – ответник по делото от 02.06.2008 г. за прехвърляне на образуваното изпълнително дело № *** за  събиране на вземанията по издадения въз основа на процесния запис на заповед изпълнителен лист.  С молбата е поискано насрочване на опис на движими вещи на ищеца.С постановление от същата дата съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на ищеца в ОББ АД и е насрочил опис на движими вещи.   На 30.11.2009 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от работодателя му ***. Запорно съобщение е връчено на третото задължено лице на 10.12.2009 г.  Считано от 01.2010 г. до 22.12.2014 г. са правени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, като удържаната сума е превеждана от работодателя и разпределяна в полза на взискателя и на ***. На 20.04.2010 г. е наложена възбрана на притежаван от ищеца недвижим имот. Против постановлението за вписване на възбраната е подадена жалба от ищеца, като се сочи, че възбраненият имот е единственото му жилище и съответно е несеквестируем. По делото са изготвяни разпределения на постъпили суми.

От разпита на св.  М.И. – ***се установява,  че същият познава ответника, за който със *** научили от свои познати, че има гатер  и го дава под наем. Дошли в П., срещнали се, видяли машината, отишли да направят писмен договор. Като гаранция Р.Н. искал да му се попълни запис на заповед. Свидетелят казал, че може да се попълни,  ако бъде вписан в самия договор. В началото били съгласни, но свидетелят държал да се впише в договора и след това го вписали като т. 4, като свидетелят успокоил сина си, че няма опасност от злоупотреба. Отишли да работят и на 02.05.2006 г. сутринта излязли да пият кафе, като видяли Р., който казал че има малко работа.  Следобед  Р. се обадил да му занесе едни колелета, защото щял да си вземе гатера, казал  му, че трябва да се обади на сина си. Следобед се оказало, че гатерът го няма, оказало се, че Р. е дошъл с един микробус и си го е взел. След това ищецът получи изпълнителен лист въз основа на запис на заповед и бил  принуден да плаща. Установява се, че е имало договор за наем и по него се е плащало.

От приетото по делото заключение на съдебно – графологичната експертиза не може да се установи коя е действителната дата, отразена в известието за доставяне, оспорено от ищеца. При разпита на вещото лице се установява, че положеният в известието подпис е несравним с подписа на ищеца т.е. не е положен подписа на ищеца, а друг подпис.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на отрицателния установителен иск по  чл. 254 ГПК (отм.) е несъществуването на самото изпълняемо право, като неговото оспорване по този ред, освен с присъщата му сила на присъдено нещо, има за последица правото за прекратяване на започналия срещу ищеца изпълнителен процес. Изложеното позволява да се приеме, че при висящ изпълнителен процес е налице правен интерес на длъжника от предявяване на иска по  чл. 254 ГПК (отм.), тъй като при уважаването на иска, получената от длъжника защита ще се състои и в обезсилването на издадения срещу него изпълнителен лист „ex lege” и прекратяване на изпълнението  на основание чл. 433, ал.1, т.3 ГПК (в тази насока Решение № 61 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6485/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***). Когато обаче, освен че е налице висящ изпълнителен процес, но и са платени определени суми от длъжника, установителният  иск не може да даде в пълен обем защита на интереса на длъжника, поради което би могъл да бъде допустимо обективно съединен с иск за връщане на получено без основание по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Тъй като в конкретния случай се установява, че е налице висящ изпълнителен процес, по който е платена определена сума, налице е правен интерес от    иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 7500 лв., получена без основание, като възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност с оглед взаимовръзката между тях, се установява, че е налице каузално правоотношение между ответника и ищеца в качеството му на едноличен търговец, изразяващо се в сключен между тях договор за наем. Същото се установява, както от разпита на св. И., така и от датата, на която са подписани двата документа, а също и от предвиденото в чл. 3, ал. 4 от договора за наем, в която изрично е посочено, че наемателят издава в полза на наемодателя запис на заповед, като обезпечаване в случай, че вещта погине или има посегателства на трети лица върху нея. В подкрепа на изложеното е и фактът, че падежът на записа на заповед съвпада с крайния срок на договора за наем.   Доколкото ответникът оспорва наличието на каузално правоотношение и не представя доказателства за наличие на предпоставките за възникване на задължението по издадения изпълнителен лист, а именно: погиване на вещта или посегателства на трети лица, то следва да се приеме, че към датата, на която е настъпил падежът на  записа на заповед, вземането, което обезпечава не е изискуемо. Съгласно константната съдебна практика  при въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. Ако записът на заповед има обезпечителна функция само за част от задълженията по каузалното правоотношение, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпил падеж към датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителният характер на ценната книга. (В този смисъл Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т.д. 2418/2013 по описа на ВКС, І-во т.о., Решение № 61 от 21.10.2015 г. по т.д. № 894/2014 г. по описа на ВКС, І-во т.о. и др. ). 

В случая нито се твърди, нито се установява по делото да е налице липса на наетото имущество, като от събраните гласни доказателства може да се направи извод, че същото е взето от наемодателя преди изтичане на срока на договора за наем. Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за погиване на вещта или наличие на посегателства на трети лица, поради и което следва да се приеме, че не е налице изискуемост на обезпеченото със записа на заповед вземане, както и че сумата от 7500 лв. е платена от ищеца, което обуславя основателност на предявения иск за връщане на тази сума от ответника, като платена без основание.

С оглед основателност на предявения главен иск по чл. 55, ал.1, пр. І –во ЗЗД за връщане на сумата от 7500 лв. поради поради липса на валидно задължение по каузалната сделка не следва да се пристъпва към разглеждане на преядените при условията на евентуалност искове  да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 лева, получена на отпаднало основание от Р.Н. по изпълнително дело № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от 13.09.2005г., т.к. менителничният ефект не е редовен от формална гледна точка, както и предявеният при условията на евентуалност с втория иск, трети иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 лева, получена на отпаднало основание от Р.Н. по изпълнително дело № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от 13.09.2005г. поради незаконосъобразно проведеното изпълнително производство, след като принудителното изпълнение е погасено по давност.

С оглед основателността на предявения иск за осъждане на ответника да възстанови  платена сума по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, поради липса на основание за плащането й, то основателна се явява и претенцията за връщане на сумите, представляващи разноски по изпълнението. Съгласно чл. 79 от ГПК таксите по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в посочените в този текст изключения, които не са налице в настоящия случай.  Разпоредбата на чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските предвижда, че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника В случая е били приложена възможността по ал. 2 на чл. 79 ГПК, когато вноските не са внесени от взискателя, те да се събират от длъжника. Като не е внесъл авансово процесните суми, ответникът по настоящото дело е спестил разноски в изпълнението и се е обогатил с процесната сума. Тъй като в ГПК обаче не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му ги заплати, то следва да се приеме, че единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите е чрез предявяване на претенцията му по общия исков ред. Налице е и отрицателната предпоставка по чл. 59, ал. 2 ЗЗД ищецът да не разполага с друг иск срещу обогатилия се ответник - наличието на иск срещу друго лице е без значение за основателността на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД ( виж ППВС № 1/1979 г., т.11).  Налице е и връзка между обогатяването и обедняването на страните по делото, доколкото невнасянето на процесните такси от ответника и събирането им за сметка на ищеца в хода на изпълнителния процес са факти, които са в причинна връзка с действието на ответника по образуване на изпълнителното дело.   На основание чл. 59 ЗЗД, ответникът дължи връщане на сумата в размер на 1465, 64 лева, представляваща принудително събрани през периода от 01.07.2010г.  до 14.11.2014г.  от Д.М.И. разноски по изпълнително дело ***, образувано по изпълнителен лист от 06.11.2006г. по  ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа на Пловдивския районен съд, защото се е обогатил, като си е спестил тези разходи, които следва да се съберат от него, поради отпадане на основанието за проведеното принудително изпълнение.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото е приет списък с разноски по чл. 80 ГПК, като  съдът не счита за основателно искането на ищеца за присъждане на две такси за издаване на справка за дълга по изпълнителното дело. В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, такса за удостоверение и депозит за експертиза в общ размер от 1694,32 лв., като съдът установи, че искането в тези размери е основателно и следва да се уважи.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Д.М.И., ЕГН:  **********,***   сумата от 7 500 лв. - главница, неоснователно получена   от Р.Н. по изпълнително дело № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от *** поради липса на валидно задължение по каузалната сделка, която обезпечава записа на заповед  и  сумата от 1465, 64 лева - главница, представляваща неоснователно платени   разноски по изпълнително дело ***, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба  в съда  -04.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1694,32 лв.- разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение, такса за удостоверение и депозит за експертиза.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ