Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260001 Година 2021г.
Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 11.01. 2021година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 850 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване
действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие
на изпълнителното производство .
Изпълнително
дело № 20158850400098/25. 03. 2015г.по
описа на ЧСИ Георги Николов Самарджиев ,рег.
№ 885, с район на действие окръжен съд Пазарджик , е образувано с взискател Община Стрелча, с административен адрес гр. Стрелча , пл. „Дружба „ № 2 .С
Разпореждане на ЧСИ № 485/ 06. 04.
20125г. е присъединен по право като
взискател Държавата, чрез НАП за публични задължения . Длъжник в
изпълнителното производство е лицето Т.С.Д.,
ЕГН **********,***.
На
25. 09.2020г. длъжника, чрез пълномощника си , е подал молба до ЧСИ с искане за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК .
С
Постановление № 3054/02. 10. 2020г. на ЧСИ искането на длъжника е оставено без уважение .
Разпореждането
на ЧСИ се обжалва от
длъжника в изпълнителното производство Т.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника на страната . В жалбата се
излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното изпълнително
действие . Искането е да се отмени
обжалваното изпълнително действие ,като неправилно и незаконосъобразно и делото
да се върне на ЧСИ със задължителни указания за прекратяване на изпълнението.
В
срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата е подадено възражение от взискателя Община
Стрелча, чрез пълномощника на страната .Във
възражението са изложени съображения за неоснователност на жалбата . Искането да се остави без уважение жалбата ,като неоснователна.
В
мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като
приема, че същата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна
. Излага подробни съображение в
подкрепа на становището си .
ІІ.
Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата
е подадена от активно легитимирана
страна . В текста на чл. 435 ал.
2 т.6 от ГПК е посочено, че длъжника
може да обжалва отказа на СИ да спре ,да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Жалбата
е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК (
длъжника е уведомен за
отказа на 13. 10. 2020г. , а жалбата
е подадена чрез ЧСИ на 23.10. 2020г. ).
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
В
текста на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е посочено , че изпълнителното производство се прекратява , ако взискателя не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години .
Според
утвърдената съдебна практика на ВКС и правната теория срока по чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК не е
давностен , а процесуален преклузивен срок . С изтичането на срока
се погасява само правото на взискателя да продължи започналото
изпълнително производство . Изтичането на срока не погасява материалното право
на взискателя,поради което той може да поиска ново изпълнение след изтичането
на срока .
В
т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено ,че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 а. 1
т. 8 от ГПК настъпва по право при осъществяване на съответните правнорелевантни
факти.Постановлението на СИ за прекратяване на изпълнителното производство
прогласява( констатира) вече настъпилото
прекратяване по силата на закона .Новата давност започва да тече от
предприемане на последното валидно изпълнително действие .
Съдебната
практика на ВКС еднозначно приема също така , че разрешенията
, дадени в т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС относно това
,кое изпълнително действие е
валидно и прекъсва давността за вземането по смисъла на чл.116 б.“в“от ГПК намират
приложение и при фактическия състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, относно
давността за прекратяване на изпълнителното производство .
Обобщавайки
съдебната практика и теория по приложение на чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК се стига
до извода , че фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен, когато :
-
В продължение на две години от
последното извършено валидно изпълнително действие, взискателя не е поискал
извършването на нови изпълнителни действия
. Касае се до неоправдано процесуално бездействие на взискателя и
дезинтересованост от изпълнителното производство ;
-
Новата давност започва да тече от
предприемане на последното валидно изпълнително действие ;
-
Основанията по чл.116 от ГПК относно
прекъсване на давността не са приложими при фактическият състав на чл. 433 ал.
1 т.8 от ГПК , тъй като срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК не е давностен , а
процесуален преклузивен ;
От
съдържанието на приложеното изпълнително
дело се установява ,че изпълнителното производство е образувано на 25. 03.2015г.
по искане на взискателя Община Стрелча
. С молбата за образуване взискателя е поискал извършване на съответни
изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането. С Постановление № 551/ 20. 04. 2015г. ЧСИ е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в „Банка
ДСК „ ЕАД. Това изпълнително действие
е прекъснало както общата
погасителна давност относно вземането ,така и
специалната двугодишна давност за прекратяване на изпълнителното
производство . На 06. 10. 2015г. ЧСИ е съставил Протокол за опис на движими вещи № 1831/ 06. 10. 2015г. Това изпълнително
действие също е прекъснало двугодишната
давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. На 30.
05. 2016г. взискателя е подал молба до ЧСИ , в която е поискал извършването
на нови изпълнителни действия . След подаването на тази молба е
започнала да тече нова двугодишна давност
по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С
Постановление № 1795/ 21. 06. 2016г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в кооперация
„Агрокомерс -98“ гр.Хисаря. Това
изпълнително действие отново е прекъснало двугодишната давност. На 20.
06. 2017г. взискателя е подал нова молба до ЧСИ , с която е поискал извършването
на нови изпълнителни действия . След подаването на тази молба е започнала
да тече нова двугодишна давност по чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С Постановление № 1830/ 29. 06. 2017г.
ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ „ АД. Това изпълнително
действие е прекъснало както общата погасителна давност относно вземането
,така и специалната двугодишна давност
за прекратяване на изпълнителното производство .На 12. 06. 2019г.
взискателя е подал нова молба до ЧСИ , с която е поискал извършването
на нови изпълнителни действия . След подаването на тази молба е
започнала да тече нова двугодишна давност
по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С
Постановление № 2548/ 15. 08. 2019г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки
на длъжника в „ОББ „ АД. Това
изпълнително действие отново е прекъснало както общата погасителна давност относно вземането
,така и специалната двугодишна
давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство. На 27. 08. 2020г. взискателя е подал
нова молба до ЧСИ , с която е
поискал извършването на нови изпълнителни действия . След подаването на
тази молба е започнала да тече нова двугодишна давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
След
подаването на тази молба ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в
дома на длъжника на 20. 10. 2020г. от 13,00ч. След насрочването на
описа длъжника ,чрез пълномощника си
е подал молба до ЧСИ от 25.
09. 2020г. за прекратяване на изпълнителното производство поради
перемпция.
От
съдържанието на приложеното изпълнително дело се установява неоснователността
на твърдението в частната жалба на
длъжника за това ,че последното валидно
изпълнително действие, което е
прекъснало двугодишната давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е
предприето в средата на 2016г.
, след което взискателя е бездействал и не е поискал извършването на нови изпълнителни действия . По
делото безспорно се установява ,че до подаването на молбата от длъжника за
прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция няма настъпила преклузия на изпълнителното
производство по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, което да обосновава
прекратяване на изпълнението.
Ще
следва постановлението на ЧСИ, с което е
отказано да се прекрати изпълнителното производство поради перемпция да се
потвърди от съда , като правилно и законосъобразно .
ІІІ.По
въпроса за разноските в производството по чл. 435 от ГПК.
Съдът
счита , че в производството по чл. 435 от ГПК разноските на страните следва да
се определят според изхода на според пред съда . Няма правно значение по чия инициатива е постановено
обжалваното изпълнително действие – по искане на взискателя или по искане на
длъжника . Същественото е това дали обжалваното изпълнително действие е
законосъобразно или незаконосъобразно .
Ако обжалваното изпълнително
действие е незаконосъобразно и бъде
отменено от съда,жалбоподателя има право на разноски в производството по чл.
435 от ГПК . Тези разноски обаче не могат да
се възложат на противната страна ,тъй като в ГПК има специален текст за
отговорността на съдебния изпълнител при незаконосъобразни изпълнителни
действия . Това е текста на чл.441 от ГПК . За вредите от незаконосъобразното
изпълнително действие ,включително и за разноските в производството по чл.435
от ГПК страната има право да предяви иск по чл. 441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ.
Ако обжалваното изпълнително действие
е законосъобразно и бъде потвърдено от съда разпоредбите на чл. 441 от ГПК и
чл. 74 от ЗЧСИ са неприложими . Съдебният изпълнител не носи отговорност при
законосъобразни изпълнителни действия .
При тази хипотеза жалбоподателя няма право на разноски . Той дължи обаче
разноски на противната страна , тъй като с поведението си(обжалване действията на СИ ) е дал повод за тяхното извършване . В този
случай разноските следва да се
определят по правилата на чл.78
от ГПК.
Следва
да се отбележи , че в производството по обжалване действията на СИ разпоредбата
на чл. 79 от ГПК е неприложима , тъй като касае разноските в изпълнителното
производство,а не в производството по обжалване действията на СИ.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.
437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА действието
на ЧСИ Георги Николов Самарджиев ,рег.
№ 885, с район на действие окръжен съд Пазарджик, по изпълнително
дело № 20158850400098/25. 03. 2015г. по описа на ЧСИ,
представляващо отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК, обективиран
в Постановление № 3054/ от 02. 10. 2020г.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :