Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
23.06.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 274 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.01.2019 год., постановено по
гр.дело № 46064/2016 г. на СРС, ІІІ Г.О., 82 състав, е признато за
установено на основание чл.439 ГПК, че „Б.п.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, няма право на принудително изпълнение по отношение на Д.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми, за които е издаден изпълнителен
лист от 11.04.2006 г. по гр.дело № 8596/2001 г. на СРС, 29 състав и е
образувано изп.дело № 20167910400353 по описа на ЧСИ Т.В.с рег.№ 791, с район
на действие СГС, а именно: 149,08 лв.- главница; 53,31 лв.- обезщетение за
забава; 88 лв.- разноски по делото. С решението на съда е осъдено „Б.п.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на Д.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лв.- разноски
по делото.
Срещу решението на СРС, 82 с-в е постъпила въззивна жалба от „Б.п.“ ЕООД, ***, подадена
чрез пълномощника адв.Д.С., с искане
същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл.439 ГПК за недължимост на суми от страна на ищеца по
отношение на ответника бъдат отхвърлени изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна
–ответник Д.Д.А., чрез
пълномощника си адв.Е.К., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените от ищеца Д.Д.А. срещу ответника „Б.п.“
ЕООД, ***, отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено, че ищеца не дължи принудително изпълнение на „Б.п.“
ЕООД, ***, на следните суми: 149,08 лв.- главница; 53,31 лв.-
обезщетение за забава; 88 лв.- разноски по делото, за
които е издаден изпълнителен лист от 11.04.2006 г. по гр.дело № 8596/2001 г. на
СРС, 29 състав и е образувано изп.дело № 20167910400353 по описа на ЧСИ Т.В.с
рег.№ 791, с район на действие СГС. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Неоснователен
е основния изложен във въззивната жалба довод, че съдът неправилно е уважил
изцяло, като основателни исковете за недължимост от страна на ищеца на сумите
по издаден въз основа на влязло в законна сила съдебно решение изпълнителен
лист, в полза на ответника по делото. Противно на изложеното във въззивната
жалба, съдът приема за законосъобразен и обоснован извода на
първоинстанционният съд, направен в съответствие със събраните по делото
доказателства, че петгодишния давностен срок, с оглед разпоредбата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД по отношение на процесните вземания е изтекъл. Т.е. в процесния
случай следва да се приеме за установено, че е погасено правото на кредитора да
иска принудително изпълнение на процесните суми, за които е издаден
изпълнителен лист на 11.04.2006 г., въз основа на влязло в законна сила на
21.11.2005 год. съдебно решение, постановено по гр.дело № 8596/2001 год. по
описа на СРС, І Г.О., 29 с-в. В процесния случай, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
ответникът по делото и взискател по изпълнението е образувал срещу ищеца и длъжник
по изпълнението две изпълнителни дела, на основание един и същи изпълнителен
лист, издаден на 11.04.2006 г., въз
основа на влязло в законна сила на 21.11.2005 год. съдебно решение, постановено
по гр.дело № 8596/2001 год. по описа на СРС, І Г.О., 29 с-в. Първото изпълнително
дело е било образувано на 23.12.2010 г./ изп.дело № 20107910400198 по описа на
ЧСИ Т.В.с рег.№ 791/, а второто изпълнително дело е било образувано на 12.07.2016
г./ изп.дело № 20167910400353 по описа на ЧСИ Т.В.с рег.№ 791, с район на
действие СГС/. По отношение на вземанията по процесния изпълнителния лист,
издаден на 11.04.2006 г., въз основа на влязло в законна сила на 21.11.2005
год. съдебно решение, постановено по гр.дело № 8596/2001 год. по описа на СРС,
І Г.О., 29 с-в., е приложим на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД петгодишния
давностен срок. Нормата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В процесния случай,
давността за вземанията на ответника е започнала да тече от момента на влизане
в законна сила на съдебното решение, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист- 21.11.2005 год. С оглед данните по делото, единствения
обоснован извод в процесния случай е, че погасителната давност за процесните
вземания е изтекла на 21.11.2010 год.,
т.е. още преди образуване на 23.12.2010 год. на първото изпълнителното дело въз
основа на изпълнителния лист. Т.е., към момента на образуване на изп.дело № 20107910400198 по
описа на ЧСИ Т.В.с рег.№ 791, на 23.12.2010 г. е изтекла петгодишната
погасителна давност за процесните вземания по изпълнителния лист, издаден въз
основа на влязло в законна сила съдебно решение. Ответникът по делото и
взискател по изпълнението е подал молба на 23.12.2010 г. за образуване на
изпълнително дело, с приложен изпълнителен лист за вземането предмет на
изп.дело № 20107910400198 по описа на ЧСИ Т.В.с рег.№ 79, след изтичане на
петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, вр. чл.117 от ЗЗД. Изложените
съображения налагат извода, че вземането на ответника „Б.п.“ ЕООД, *** по
отношение на ищеца Д.Д.А. за следните суми: 149,08 лв.- главница; 53,31 лв.-
обезщетение за забава; 88 лв.- разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист от 11.04.2006 г. по гр.дело № 8596/2001 г. на СРС, 29 състав
и е образувано изп.дело № 20167910400353 по описа на ЧСИ Т.В.с рег.№ 791, с
район на действие СГС, е погасено по давност, поради което не се дължи от
страна на ищеца. Предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК са основателни и като
такива правилно са били уважени от първоинстанционият съд.
С оглед на изложеното и поради съвпадане
на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата
страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за
въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 360 лв., съгласно договор за правна правна
защита и съдействие от 22.05.2020 г. и списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.01.2019 год., постановено по гр.дело № 46064/2016 г. на
СРС, ІІІ Г.О., 82 състав.
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Д.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 360 лв. / триста и
шестдесет лева/, представляваща разноски за въззивното производство/ заплатено адвокатско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.