Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          21.02.2019 година             гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    І-ви въззивен граждански състав

На       05    февруари    2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                             2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

въззивно гражданско дело №  355  по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "АКВА И ГАЗ" ООД гр.Стара Загора, представлявано от управителя Н.Н. против Решение №656/25.10.2018 г., постановено по гр.д.№1367/2018 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от «АКВА И ГАЗ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора против Г. Т.Б., ЕГН ********** иск да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца  сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№71/2018 г. на ЯРС, а и именно – 932 лв.  – главница.

ОСЪЖДА  «АКВА И ГАЗ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора да заплати на Г.Т.Б., ЕГН ********** сумата от 400 лв. - разноски.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения за неправилност на същото, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения в производството иск. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за двете инстанции.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемата страна Г. Т.Б. ***, чрез пълномощника адв.Г.Г. *** е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността й, като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение на ЯРС, съответно за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Иска се потвърждаване на решението. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника, чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа жалбата по изложените в нея и в писмени бележки съображения.

В о.с.з. въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат поддържа заявеното с писмения отговор становище.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

По заявление на ищеца (понастоящем въззивник) ЯРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №46/09.01.2018 г. по ч.гр.д.№71/2018 г., с която е разпоредено длъжникът (ответник) да заплати на ищеца сумата 932,90 лв. – главница, представляваща незаплатена цена на изпълнени СМР по оферта №160801-Ref 1/13.10.2017 г., както и сумата 385 лв. - направени деловодни разноски, от които 25 лв.- платена държавна такса и 360 лв.- адвокатско възнаграждение. По повод постъпило от ответника, в срока по чл.414  ГПК, възражение против заповедта за изпълнение и след постъпило становище от ищеца на осн. чл.414а, ал.3 ГПК, с разпореждане от 20.02.2018 г. по същото ч.гр.дело, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок искът е предявен.

Страните не спорят, че са били обвързани от договор за изработка за изпълнение на СМР от 09.08.2016 год., по силата на който ответницата, в качеството на възложител възложила на ищеца, в качеството на изпълнител изпълнение на СМР на обект – отоплителна и газова инсталация на адрес: гр.С.З., ул.“******“ №**, вх.*, като стойността на възложените СМР е определена в приложение №1 към договора. В договора е определен  срок за изпълнение на СМР на два етапа, като за първи етап е уговорено авансово плащане от 1200 лв. и доплащане при приключване на работата, а останалите СМР да се извършат също със 60 % авансово плащане и заплащане на остатъка след завършване на работата. Уговорено е и че изпълнените СМР се предават от изпълнителя и приемат от възложителя въз основа на Акт обр.19. В описаното Приложение №1 към договора е посочена договорена обща цена за обекта 3933,47 лв., от които за етап 1А – тръбна разводка, колекторна кутия, чисто строителни работи – 2043,15 лв. и за етап с 1Б - доставка и монтаж на радиатори – 1890,34 лв.; за газова инсталация и ВиК – стойността ще бъде уточнена по допълнителен анекс към договора; доставка на газов котел – стойността ще бъде уточнена след избор на клиента по предварително дадена оферта; за монтаж на газов котел е определена цена от 240 лв.

Страните не спорят, че ответницата е заплатила напълно и в уговорените срокове на ищеца сумата по първи  етап – А1 с две плащания съответно 1200 лв. и 850 лв., за което са приложени съответните писмени доказателства. Не спорят и че по извършените на втори етап СМР ответницата е заплатила на ищеца сумата от 4935,30 лв., за което са приложени съответните доказателства.

За доказване на твърденията си по ИМ ищецът е представил оферта №160801-Ref 1/13.10.2017 г., за която твърди, че е изпратена на електронен адрес на ответницата. С посочената оферта изпълнителя е предложил нови увеличени цени, различни от първоначално договорените за отделните видове работи: радиаторна арматура на обща стойност 441,02 лв. /по приложение №1 към договора – 394,28 лв./; алуминиеви радиатори – 1480,80 лв. /по приложение №1 – 1365,90 лв./; стоманени радиатори – 152,78 лв. /по приложение №1 – 130,09 лв./. Предложена е цена за преработка на вътрешна газова инсталация – не повече от 200 лв.; както и е посочена цена за монтаж на газов котел – 320 лв. /по приложение №1 – 240 лв./. С офертата са предложени и няколко модела газови котли, от които ответницата да избере. Описаната оферта не съдържа подпис на никоя от страните по делото, както и липсват убедителни доказателства да е стигнала до знанието и да е приета от ответницата.

За доказване на претенцията си ищецът е представил и два броя Акт, обр.19, двата от една и съща дата - 30.11.2017 год., различаващи се по посочената в тях отчетна стойност на извършените работи - в първия (на л.10 от делото) е посочена отчетна стойност в размер на 4888,20 лв. с ДДС, а във втория (на л.16 от делото) е посочена отчетна стойност в размер на 5868,20 лв. с ДДС. И двата акта не са подписани както от ищеца - изпълнител, така и от ответницата - възложител.

От разменената между страните кореспонденция по електронен път може да се направи извод, че след изготвяне на първия Акт, обр.19 (този на л.10 от делото), ответницата, с електронно писмо възразила, че желае коригиране на акта, т.к. договорената цена за монтаж на котела била 240 лв., а не 320 лв., също така, че ищецът нямал основание да й начислява суми от 30 лв. за управление на котела и 84 лв. за удължаване на комин, както и желае коригиране на цената на котела, която била 2819, а в протокола – 2839 лв. В отговор на това писмо с имейл от 11.12.2017 год. ищецът уведомил ответницата, че действително е изписана грешка за цената на котела, поради което изпраща коригиран в тази част протокол, като излага съображения за неоснователност на останалите й възражения. В коригирания протокол - акт, обр.19 от същата дата - 30.11.2017 год. (на л.16 от делото) е посочена отчетна стойност в размер вече на 5868,20 лв. с ДДС.

По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която посочва, че договорените с договор от 09.08.2016 год. СМР са изпълнени. По въпроса относно изпълнение на СМР по оферта от 13.10.2017 год. и акт обр.19 експерта няма конкретен отговор, т.к. към съдебното производство били приложени различаващи се по съдържание оферти и актове обр.19, като подробно описва констатираните различия, както във видовете работи, така и в цените. Посочва още, че с офертата от 13.10.2017 год. на възложителят е дадена възможност да извърши избор на газов котел, като избраният е такъв в промоция, включваща смарт управление и базов димоотвод на стойност 2839 лв. Експертизата  е категорична, че в договорената цена за монтаж на газов котел влиза монтажа на всички елементи на котела, посочени в промоцията. При изслушването си в с.з. вещото лице конкретизира, че монтажът означава тотален монтаж и привеждане в работно състояние на котела, т.е. която дейност да не е изпълнена, той няма да работи. По отношение на пазарната цена на монтажа на подобен тип котли вещото лице посочва, че тя е такава, каквато са я договорили двете страни. Доставени са и монтирани допълнителни елементи към димоотвода, с които се заобикаля водоскок на блока и не са стандартна комплектовка към котела. Непредвидените разходи били актувани в акт обр.19 на л.10 и л.16 от делото, като вещото лице посочва, че пазарната им цена следва да бъде предмет на оценителна експертиза. В процеса на подготовка на експертизата изпълнителят не е представил на вещото лице първични документи за доставка на оборудването и материалите за изпълнението на СМР, поради което и не се знае със сигурност каква е цената на промоционалния пакет на газовия котел. От офертата на доставчика било видно, че смарт управлението е безплатно, а монтажа на същото е част от договорената цена за монтажа на котела, по договора нямало отделно договорена цена за монтажа. Работен проект по изпълнявания обект нямало, а приложената схема не представлявала официален документ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно.

С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът „АКВА И ГАЗ” ООД - гр.Стара Загора (сега въззивник) е претендирал да се приеме за установено по отношение на ответника Г. Т.Б. (сега въззиваема страна), че последната дължи сумата 932 лв.  – главница, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№71/2018 г. по описа на ЯРС.

Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422 ГПК, вр. чл.79, чл.258 и сл. от ЗЗД.

Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 и 4 от ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В конкретния случай, видно от приложеното ч.гр.д.№71/2018 г. по описа на ЯРС, по заявление на ищеца (понастоящем въззивник) ЯРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът (ответник) да заплати на ищеца сумата 932,90 лв. – главница, представляваща незаплатена цена на изпълнени СМР по оферта №160801-Ref 1/13.10.2017 г., както и сумата 385 лв. - направени деловодни разноски, от които 25 лв.- платена държавна такса и 360 лв.- адвокатско възнаграждение. По повод постъпило от ответника, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, възражение против заповедта за изпълнение и след постъпило становище от ищеца на осн. чл.414а, ал.3 ГПК, с разпореждане от 20.02.2018 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок искът е предявен. При така изложените факти, следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

С оглед фактическите взаимоотношения между страните, в производството пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 932 лв. – незаплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изработка. Такава е и правната квалификация, дадена от ЯРС.

По правната си същност договорът за изработка е двустранен, неформален, консенсуален, възмезден договор, по силата на който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която пък се задължава да приеме изработеното и да заплати възнаграждение. За възникването на договора за изработка е необходимо постигане на съгласие между страните относно предмета на договора и възнаграждението. Съгласно чл.266, ал.1, предл.1-во ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата от него работа. Приемането на извършената работа обхваща по своята същност два момента: 1. фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2. признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно, приемане има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изявления на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Задължението за плащане възниква тогава когато е налице сключен договор за изработка, изпълнение на конкретната възложена работа, приемане на работата. Това са и обстоятелствата, които следва да се докажат от ищеца. В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнението на своите задължения по договора, а именно заплащането на договореното възнаграждение. По този начин законосъобразно и правилно (още в доклада по делото) е разпределил доказателствената тежест досежно релевантните факти районния съд.

От представените по делото доказателства е установено, а и между страните липсва спор, че между тях е сключен формален договор за изработка, по силата на който въззивника, в качеството на изпълнител е следвало да извърши изпълнение на СМР на обект – отоплителна и газова инсталация на адрес: гр.С. З., ул.“*********“ №**, вх.*, като вида и стойността на възложените СМР е определена в приложение №1 към договора. В договора е определен  срок за изпълнение на СМР на два етапа, като за първи етап е уговорено авансово плащане от 1200 лв. и доплащане при приключване на работата, а останалите СМР да се извършат също със 60 % авансово плащане и заплащане на остатъка след завършване на работата. Уговорено е и че изпълнените СМР се предават от изпълнителя и приемат от възложителя въз основа на Акт обр. 19. В описаното Приложение №1 към договора е посочена договорена обща цена за обекта 3933,47 лв., от които за етап 1А – тръбна разводка, колекторна кутия, чисто строителни работи – 2043,15 лв. и за етап с 1Б - доставка и монтаж на радиатори – 1890,34 лв.; за газова инсталация и ВиК – стойността ще бъде уточнена по допълнителен анекс към договора; доставка на газов котел – стойността ще бъде уточнена след избор на клиента по предварително дадена оферта; за монтаж на газов котел е определена цена от 240 лв.

В настоящия случай въззивния съд приема (така, както е приел и ЯРС), че извършената работа е приета, т.к. няма спор, че процесната газова инсталация функционира и няма възражения относно качеството на изработката. Основния спорен между страните въпрос е относно цената на извършеното, като ответницата твърди завишаване на цените и включване в ценообразуването на дейности, които се покриват по пера, поради което и посочва, че не е приела цената на СМР по оферта от 13.10.2017 год.

Въззивния съд намира за правилни и изцяло споделя изводите на ЯРС, че ищецът не е доказал в хода на процеса, при условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането си в претендирания размер. И това е така на първо място защото страните са сключили и двустранно подписали договор от 09.08.2016 г. и приложение №1 към него, в които са уговорили вида и стойността на възложените СМР и са определели цената им. Процесната оферта от 13.10.2017 г. и акта, обр.19 от 30.11.2017 г., от които ищеца се опитва да черпи права не само не са двустранно подписани, но не са подписани и от самия ищец. В посочените два документа е налице разминаване /в посока завишаване/ между уговорените с приложение 1 към договора цени за етап 1Б и пункт 5, а и липсват представени предвидените анекси към договора, с които страните да са догорили различни /завишени/ стойности по пункт 1Б и размера на стойностите по пункт 2 и 3. Съобразно заключението на приетата СТЕ в акта, обр.19 от 30.11.2017 г. са включени цени за услуги, които страните са договорили да влизат в цялостната цена на монтажа на газовия котел /напр. монтаж на управление на котел, включително вещото лице е констатирало, че не може да се иска цена за монтаж на тръба за удължаване на комин, т.к. влиза в цената на комплексния монтаж на котела в работен режим/, както и неясни пунктове /напр. цена за преработка на тръби за водата към котела – 120 лв., безплатна преработка или 0 лв., а в последствие отново определяне на цена от 120 лв., посочване на сумата от 121 лв. за доставка на удължител за комин, което не съвпада с цената посочена в представената на вещото лице фактура - 77, 50 лв., без ДДС/.

С оглед изложеното, при наличие на писмен договор, в който страните са уговорили цени на част от дейностите, при липсата на сключени допълнителни анекси, с които да са уговорени завишени цени, респ. цени за газова инсталация и ВиК, то само представените оферта от 13.10.2017 г. и акт, обр.19 от 30.11.2017 г. /за който вече се посочи, че е представен в два варианта/, не са годни доказателства, които да установят по размер претенцията на ищеца.

В тази връзка въззивния съд не споделя и намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че офертата от 13.10.2017 г. не била оспорена от ответницата, а факта че предоставила достъп до обекта означавало приемане на новите цени. Както вече се посочи по-напред в изложението, описаната оферта не съдържа подпис на никоя от страните по делото, както и липсват убедителни доказателства да е стигнала до знанието и да е приета от ответницата. Не почива на закона и не може да бъде споделена и тезата на въззивника, че формалната липса на подпис върху един документ или липсата на нарочно съставен документ не било равнозначно на липса на воля относно съдържанието на документа. Както вече се посочи от разменената между страните кореспонденция по електронен път може да се направи извод, че до знанието на ответницата е достигнал първия, съставен от ищеца Акт, обр.19 (този на л.10 от делото), тъй като тя го е оспорила, като с електронно писмо възразила, че желае коригиране на акта, т.к. договорената цена за монтаж на котела била 240 лв., а не 320 лв., също така, че ищецът нямал основание да й начислява суми от 30 лв. за управление на котела и 84 лв. за удължаване на комин, както и желае коригиране на цената на котела, която била 2819, а в протокола – 2839 лв. В отговор на това писмо с имейл от 11.12.2017 год. ищецът е уведомил ответницата, че действително е изписана грешка за цената на котела, поради което и изпраща коригиран в тази част протокол, като излага съображения за неоснователност на останалите й възражения. В коригирания протокол - акт, обр.19 от същата дата - 30.11.2017 год. (на л.16 от делото) е посочена нова отчетна стойност в размер вече в размер на 5868,20 лв. с ДДС /т.е. по-висока от предходния му вариант/. Ето защо и с оглед така описаното поведение на ответницата, не може да бъде споделена тезата на въззивника за съгласие от нейна страна, още по малко - за наличие на постигната обща воля досежно цената на извършените СМР.

При изложеното до тук, ЯОС напълно споделя крайния извод на ЯРС за неоснователност на претенцията на ищеца, поради нейната недоказаност. Ето защо и решението на ЯРС, като правилно и нестрадащо от пороците, посочени във въззивната жалба, следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят и направените за въззивното производството разноски в размер на 200 лв. - възнаграждение за адвокат.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №656/25.10.2018 г., постановено по гр.д.№1367/2018 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА  "АКВА И ГАЗ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора  да заплати на Г.Т.Б., ЕГН ********** сумата от 200 лв. - разноски за въззивното производство.

 

Решението, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.