Решение по дело №2309/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203, ал. 3 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба (уточнена с молба от 08.11.2023 г.) на Н.Н.А., с която се иска осъждане на Административен съд – Пазарджик да заплати следните суми: 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания – унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност и чувства за отхвърляне от правосъдието) за периода от 23.04.2020 г. до 04.08.2023 г., причинени от правораздавателна дейност на съда; сумата от 600 лева – лихва за забава на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 07.02.2022 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със заплащането на разноски (възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение) по повод правораздавателна дейност на съда; сумата от 500 лева - лихва за забава на обезщетението за имуществени вреди, считано от 30.06.2021 г. до 11.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че е постановено решение № 530/30.06.2021 г. по адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена негова жалба срещу акт на началника на Затвора гр. Пазарджик. Твърди, че правораздавателната дейност на ответника нарушава чл. 47 и чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Излагат се подробни съображения за нарушаване правото на образование. Твърди за нарушение на правото, регламентиращо делото да се разгледа публично и справедливо, тъй като същият е поставен в условията на неравнопоставеност спрямо другата страна. В тази връзка поддържа, че не е осигурен достъп до материалите по делото и ищецът е бил с помощни средства по време на заседание. Твърди се, че делото не му е разгледано от безпристрастен и независим съд. В подкрепа на това посочва, че е ноторно известен факт, че Н.Н.А. води и инициира множество дела, които са с различен предмет, но са свързани с обжалване на заповеди на началника на затвора. В тази връзка твърди, че съдията – докладчик, постановил решението по адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е разглеждал други дела на Н.Н.А. със сходен предмет, при което неизбежно е сформирал мнение за ищеца, което се е отразило на неговата безпристрастност и независимост.

Ответникът Административен съд – Пазарджик не е подал отговор на исковата молба.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че ищецът Н.Н.А. изтърпява наказание лишаване от свобода „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик.

Приложено е адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, от което се установява, че Н.Н.А. е подал жалба срещу Заповед № Л-492/23.04.2020 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, с която е продължено изтърпяването на наказанието му, наложено по НОХД № 112/2009 по описа на ОС- Хасково, в условията на специален режим.

В мотивите на оспорената заповед е прието, че е налице висок риск от рецидив за извършване на правонарушение, като е налице повишение в следните сфери: отношение към правонарушението – изключително устойчиви самооправдателните защити, а предвид личностните особености не се очаква коректив в това отношение; отказ да се занимава с трудова дейност (предпочита да набавя средства от водене на дела и „съдене туризъм“); проблемна личност с деструктивно поведение; конфронтация със служители със затвора, унищожаване на имущество на затвора и настройване негативно на останалите лишени от свобода. Наказван е многократно за разнообразни нарушения. Запазен е постоянният характер на ниска фрустрационна устойчивост, емоционална лабилност и емоционални сривове. С лишения от свобода е водена индивидуална работа, тъй като самият той не позволява друга, доколкото се опитва да налага свои правила при третирането му, които са в разрез с нормите за терепевтиране.

От материалите по адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик се установява, че ищецът е освободен от внасянето на държавна такса и разноски, както и му е предоставена безплатна правна помощ, за което му е назначен адвокат.

На 05.02.2021 г. е проведено съдебно заседание, на което са присъствали Н.Н.А. и неговият процесуален представител. Прието са писмени доказателства, съставляващи административната преписка (експертна оценка за актуално психично и емоционално състояние, три заповеди за налагане на наказание и три становища на служители в затвора гр. Пазарджик) и по искане на Н.Н.А. са допуснати до разпит двама свидетели. В протокола липсва отразяване дали жалбоподателят се е намирал в съдебно заседание с помощни средства (белезници) и липсва негово изявление, имащо характер на оплакване за белезниците.

На 12.03.2021 г. и 26.03.2021 г. не е даден ход на делото, тъй като не се е явил процесуалният представител на Н.Н.А..

На 09.04.2021 г. е проведено съдебно заседание, на което лично се явяват Н.Н.А. и неговият процесуален представител. По искане на процесуалния представител на Н.Н.А. са приети като доказателства съдебнопсихиатрична експертиза и съдебно – сексологична експертиза, изготвени по друго дело. Разпитани са двамата свидетели. По искане на жалбоподателя (сега ищец) е допуснато изготвянето на психиатрична експертиза, която има за задача да даде информация за актуалното психично и емоционално състояние на Н.Н.А.. В протокола липсва отразяване дали жалбоподателят се е намирал в съдебно заседание с помощни средства (белезници) и липсва негово изявление, имащо характер на оплакване относно белезниците.

На 04.06.2021 г. е проведено съдебно заседание, на което лично се явяват Н.Н.А. и неговият процесуален представител. На заседанието е изслушано и прието заключението на психиатрична експертиза. Според заключението Н. Н.А. страда от „Смесени и други личностни разстройства. Комбинация от емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и диссоциална личност хипертимни нагласи и кверулантни наслойки“ (F 61.0 по МКБ-10). Експертът е посочил, че ищецът се намира в еквивалент на психично здраве, като емоционалното му състояние е съответно на обстановката и от продукта на своята дейност, от която изпитва щастие и удовлетвореност. Експертът разяснява, че при ищеца се наблюдава сублимация, която представлява защитен механизъм, при който сексуалната енергия се трансформира в умствена и творческа (творческа дейност в областта на „съдебния туризъм“ и припечелване на средства от даване на правни съвети).

На същото заседанието страните са заявили, че нямат други доказателствени искания, поради което е даден ход по същество, на което са изразени становища. В протокола липсва отразяване дали жалбоподателят се е намирал в съдебно заседание с помощни средства (белезници) и липсва негово изявление, имащо характер на оплакване относно белезниците.

Последвало е постановяване на решение № 530/30.06.2021 г. по адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Н.Н.А. срещу Заповед № Л-492/23.04.2020 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик. Със съдебния акт Н.Н.А. е осъден да заплати на Административен съд – Пазарджик сумата в размер на 507 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

От мотивите на съдебния акт става ясно, че съдът е обсъдил всички доказателства, събрание по делото, при което е направил извод, че не са налице условията на чл. 218 ППЗИНЗС за изменение на специалния режим в строг. Съдът е приел, че при съобразяване на критериите за оценка по чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС, не са налице данни за наличието на трайно добро поведение на Н.Н.А..

Представена е справка, изготвена от съдебния статистик към Административен съд – Пазарджик, от която става ясно за образувани 42 бр. дела от Н.Н.А. за периода 2019 г. – 2021 г., като 3 броя от тях са разглеждани от съдията – докладик (VII състав) по адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (последното е сред посочените 42 броя дела).

По делото са разпитани свидетелите Д.Г. и И.С., които заявяват, че ищецът се интересува от правна литература и помага на други лишени от свобода да защитават правата си пред съда. Посочват, че съдът не разглежда образуваните от ищеца съдебни производства, тъй като не заплаща дължимата държавна такса. Твърдят, че в резултат на това ищецът се ядосва, вика по коридорите, не може да спи и приема лекарства за главоболие. Допълнително посочват, че ищецът се чувствал тъжен и потиснат, за което не излизал на разходки в карето на затвора. Допълнително посочват, че Н.Н.А. има желание да се образова, тъй като имал завършен 8-ми клас.

Втрият свидетел допълнително уточнява, че ищецът „постоянно пише жалби“, които не му се разглеждат от съда, тъй като му се отказва освобождаване от внасяне на държавна такса.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са непротиворечиви и последователни. При преценката им се отчете субективна преценка на двамата свидетели относно интензитета на емоциите на ищеца и това, че същите са получавали от него правни съвети.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализиран. В тази връзка в тежест на ищеца е да докаже следното: 1. Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца (чл. 47 и чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи); 2. Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.

Разпоредбата на чл. 6 КЗПЧОС урежда правото на справедлив съдебен процес, което по определението на ал.1 предвижда, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Съгласно чл. 13 КЗПЧОС всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.

По аналогичен начин са разпоредбите на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според които всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. А според чл. 52, пар. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.

Конкретните оплаквания са свързани с това, че делото не е разгледано от безпристрастен и независим съд, както и че не е разгледано публично и справедливо, тъй като ищецът е поставен в условията на неравнопоставеност спрямо другата страна, доколкото не е осигурен достъп до материалите по делото и ищецът е бил с помощни средства (белезници) по време на заседание.

Правото на справедлив процес гарантира справедливо съдебно производство. Това означава, че съдът следва правилно всички процедури и третира еднакво всички страни, така че самият процес да бъде справедлив и ефективен, независимо от решението и резултата. Правото на справедлив процес изисква съдът да бъде установен със закон и съдиите да бъдат независими и безпристрастни. „Установен със закон“ означава, че има закон, който обяснява как функционира съдът и кои правила и процедури следва, когато разглежда дело. „Независимост на съдиите“ означава, че съдиите следват само закона и не се влияят от никой друг. Освен това „безпристрастността“ изисква съдиите да не бъдат лично заинтересовани от изхода на делото или да бъдат предубедени или пристрастни.

Правото на справедлив съдебен процес включва редица важни процедурни гаранции, които помагат да се гарантира справедливостта на съдебното производство, а именно: провеждане на публично заседание; разглеждане в разумен срок; равнопоставеност на страните; достъп до адвокат или възможност да се представлявате сами и мотивирано решение.

В случая делото е разгледано от съд, който е установен със закон, доколкото същият е регламентиран ЗСВ, а правилата и процедурите за разглеждане на делото са уредени в АПК и ЗИНЗС. По делото не се събраха никаква информация, която да отрича независимостта на съдията, разгледал делото, поради което правораздавателна дейност е основана единствено на вътрешното убеждение на съдията.

Не се споделят възраженията за липсата на безпристрастност на съда, основано на разбирането, че съдията е предупреден, доколкото ищецът е образувал множество дела със сходен предмет и за част от тях е налице произнасяне от същия състав, разгледал адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Съдията е безпристрастен когато е чужд на всякакви други съображения извън закона, при разрешаването на спора. Съдията не може да има вече убеждение и мнение или предварително изразено становище по въпроса, който предстои да бъде разрешен. Личната безпристрастност на съда по принцип се презюмира, освен ако не съществуват доказателства за противното (в този смисъл е Решение № 8476 от 23.06.2010 г. по адм. д. № 16605/2009 на Върховния административен съд). В случая само по себе си разглеждането на множество дела със сходен предмет не отрича безпристрастността, тъй като същата се презюмира и липсват конкретни доказателства за противното. Водещо не са сходните факти по различни дела, а създаденото предварително мнение и убеждение, което не се основава на закона. В тази връзка няма пречка да се разглеждат дела със сходен предмет от един и същи съдия. По тези съображения липсват основания за съмнение в безпристрастието на съдебния състав, поради което това оплакване е неоснователно. Единствено следва да се отбележи, че образуваните от ищеца дела за 2019 – 2022 г. са 42 броя, като само три от тях са разгледани от състава, постановил съдебния акт по адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, което е около 7 % спрямо общия брой, т. е. пренебрежително малко, за да се постави каквото и да е било съмнение за безпристрастност на съда. Не без значение е обстоятелството е наличието на мотиви на решението, което също е индикатор за липсата на безпристрастност.

Установи се, че делото е разгледано публично, тъй като са проведени открити съдебни заседание, на които е дадена възможност за участие на ищеца и процесуалния му представител. Всички техни доказателствени искания са уважени от съда (приети са писмени доказателства, разпитани са посочените свидетели и е изслушано заключение на експертиза), т. е. осигурена е възможност за активно участие в процеса. В протокола липсва възражение от страна на ищеца, че не може да се запознае с материалите по делото по причини, дължащи на поставени помощни средства – белезници (също липсва информация, че ищецът се е намирал в съдебно заседание с поставени белезници). Наред с това на ищеца е предоставена безплатна правна помощ, което е допълнителна гаранция за осъществяване защитата на правата му в съдебното производство. Съвкупната преценка на тези факти води до извод, че ищецът е бил поставен в равнопоставено положение спрямо другата страна, което води до неоснователност на оплакванията в тази насока.

Неотносими са оплакваният за нарушение на правото на образование, тъй като предметът на адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е свързан с това, че по отношение на ищеца е продължен специалния режим на изтърпяване на наказанието. В тази връзка спорният предмет не е свързан с това дали да се осигури или не образование на ищеца, поради което няма как да се извърши нарушение на правото на образование. Съдът се е произнесъл по спорното материално право (дали да бъде заменен или продължен специалният режим), като е извършил преценка за липсата на добро поведение на лишения от свобода – арг. чл. 218 ППЗИНЗС и чл. 155 ЗИНЗС. Желанието на лишения от свобода да се образова не е сред условията, водещи до промяна на режима, а и ищецът следва да търпи определени ограничения при изтърпяване на присъдата. Противното разбиране би означавало по недопустим начин да се предпочетат субективните намерения на лишения от свобода пред обективните факти. Също така продължаването на специалния режим не е пречка за участие в образователни дейности – арг. чл. 198, ал. 6 ЗИНЗС.

В допълнение на горното следва да се посочи, че не се установи наличието на сочените имуществени вреди, тъй като не се събраха доказателства, че са заплатени, респ. принудително събрани разноските в размер на 507 лева (неправилно според ищеца са 1000 лева). Наличието на парично задължение не води до автоматично намаляване на имуществото на ищеца, поради което липсват сочените имуществени вреди.

Не се установи реално претърпени неимуществени вреди от правораздавателната дейност на съда по конкретното дело. Налични са образувани множество дела, поради което не е ясно дали негативни преживявания на ищеца са резултат от правораздавателната дейност адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. От значение още, че според свидетелите негативни преживявания са свързани с това, че не са били разглеждани делата на ищеца (прекратявани поради невнасяне на държавна такса), а по обсъжданото делото спорът е решен по същество.

С молба от 31.01.2024 г. на процесуалния представител на ищеца се посочва 23.04.2020 г. (момента на издаване на оспорената заповед) като начална дата, от която започва да се търпят неимуществените вреди. В тази връзка следва да се посочи, че адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано 11.05.2020 г., поради което няма как преди тази дата да се търпят неимуществени вреди от правораздавателната дейност на съда.

Горното води до извод, че правораздавателната дейност на Административен съд – Пазарджик не е противоречи с правото на ЕС и липсват сочените вреди, поради което исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Н.Н.А. срещу Административен съд – Пазарджик, с които се иска осъждане на ответника да заплати следните суми: 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания – унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност и чувства за отхвърляне от правосъдието) за периода от 23.04.2020 г. до 04.08.2023 г., причинени от правораздавателна дейност на съда (по адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик); сумата от 600 лева – лихва за забава на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 07.02.2022 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със заплащането на разноски (възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение) по повод правораздавателна дейност на съда (по адм. д. № 497/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик) и сумата от 500 лева - лихва за забава на обезщетението за имуществени вреди, считано от 30.06.2021 г. до 11.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: