РЕШЕНИЕ
№ 3248
гр. Варна, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110108703 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на М. Р. Л., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита
спрямо молителката от ответника Р. С. Л., ЕГН **********.
В молбата се твърди, че М. и Р. са съпрузи от 14 години и родители на четири деца.
Поддържа се, че ответникът упражнява актове на физическо, психическо и емоционално
насилие всеки ден над молителката от близо пет години и тя вече е свикнала с това.
Конкретно е декларирано, че на 27.06.2025 г. ответникът отново е ударил с юмрук по
лицето молителката, като дори й оскубал голям кичур коса, удряйки я през това време.
Върнал се около 23.00 часа в семейното жилище в пияно състояние и започнал да се заяжда
с молителката, с децата и с нейните роднини. През цялото време е обиждал и псувал
молителката и я заплашвал.
Твърди се, че гореописаният случай и други извън релевантния по ЗЗДН период
предизвикват страх за живота и здравето на молителката, поради което се моли за
постановяване на мерки за защита по чл. 5 от ЗЗДН.
В хода на о.с.з. молителката М. Р. Л., редовно призована, не се явява лично и не се
представлява.
Ответникът, редовно призован за същото о.с.з., явява се лично и се представлява от
адв. П. И., чрез която оспорва твърдените и декларирани актове на домашно насилие.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че М. Р. Л. и Р. С. Л. са съпрузи, който факт се контатира и от
служебно извършената справка в НБД „Население“. Видно е, че последните са родители на
общо две деца.
Представена е декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която са декларирани сочените в
исковата молба твърдения на молителката.
1
От служебно изисканата справка за съдимост на ответника е видно, че последният не
е осъждан за престъпление от общ или частен характер.
По делото е постъпила справка от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД – В., от която е видно, че в
болничната информационна система няма данни ответникът да е настаняван за лечение в
Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – град В..
От изисканата справка от РП – гр. В. и ОДМВР-гр. В. е видно, че на 28.06.2025 г. е
образувано досъдебно производство във В. РУ на ОДМВР – гр. В. по жалба на М. Р. Л., за
това че съпругът й Р. С. Л. й е нанесъл побой, с което й причинил телесна повреда в
условията на домашно насилие в семейното жилище в *. Досъдебното производство е във
фаза на разследване и по него не е постановен краен акт.
По делото ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на свид. Г. Л. Г..
Последната сочи в показанията си, че е майка на ответника. На процесната дата - 27.06.2025
г. свид. Г. е била в семейното жилище в с. К.. Ответникът се прибрал от работа и разбрал, че
молителката има връзка с племенника му – сина на сестра му /внук на свидетелката/.
Молителката нарочно инсценирала домашното насилие, с което е сезиран съдът, за да може
да избяга с племенника на ответника, възползвайки се от ситуацията. Свид. Г. сочи, че
всичко, което е твърдяно и декларирано е лъжа и не отговаря на истината. Молителката сама
с нож си е отрязала кичур от косата, за да каже пред полицейските служители, че това е
отвтеникът и така да го задържат и тя да може да избяга с любовника си. Ответниктт на
27.06.2025 г. нито е удря, нито е блъскал молителката. Именно свид. Г. се била обадила на
тел. 112, за да дойдат и да предупредят ответника и внука й, с който молителката се канела
да избяга в Германия, за да не се стигне до по-голям скандал и фатален край.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза
защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от
домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-
4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от
ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не
разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и
начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран,
съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за
съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в
закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.
Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане
единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие,
които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до един месец преди
сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се
разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за
възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от родителите.
Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен
акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или
ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се
намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Водещи
характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или
психическата неприкосновеност на едно лице, но и специфичните условия, цел и начин на
извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне допускане на
същото, както и с общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и
актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на
увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент
в дееца при извършването й. Или по друг начин казано – по реда на ЗЗДН е съставомерно
само такова противоправно, обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на
пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива и което се докаже
да е извършено от обвинения ответник.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката
2
насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по ЗЗДН
има смесена същност - на процесуална предпоставка за допустимостта на производството и
на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното от ответника,
като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без
присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да
се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Отчитайки конкретиката на настоящия казус, съдът счита, че декларираните факти и
обстоятелства са опровергани от ответника. В показанията си свид. Г. сочи, че
непосредствено е възприела поведението на страните по делото на 27.06.2025 г. в семейната
им къща в с. К., като ответникът не е упражнил акт на физическо насилие над молителката.
Макар да е в близки родствени връзки с ответника, съдът дава вяра на показанията й, тъй
като молителката освен декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не е ангажирала други доказателства
в подкрепа на твърденията си, като дори не се яви в о.с.з., за да бъде изслушана.
Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях в о.с.з.
се вземат предвид при решаване на делото, на основание чл. 11 от ГПК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди държавна такса в размер от 25.00 лева, която остава в тежест на
молителката.
Насрещната страна не претендира присъждане на разноски в нейна полза.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 58932/01.07.2025 г., подадена от М. Р. Л., ЕГН
********** за налагане на мерки за защита спрямо молителката от ответника Р. С. Л., ЕГН
********** и издаване на заповед за защита по реда на чл. 5 от ЗЗДН срещу него.
ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, М. Р. Л., ЕГН ********** да заплати
в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 25.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Варна, в
седемдневен срок от от деня, в който е посочено в о.с.з., че решението ще бъде обявено, а
именно от 12.09.2025 г. по арг. от чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3