№ 93
гр. Силистра, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Красимира П. Христова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20213420200408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „С.П.“ ООД, ЕИК .............. със седалище и адрес на управление
в гр.София, ., чрез управителя Д. Д. В., против Наказателно постановление № 19-001257 от
10.06.2021 г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 (триста) лева на
основание чл. 416 ал.5, вр.вр. с чл.55 ЗЗБУТ и чл.415 ал.1 от КТ, за нарушение по чл.223 от
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с
чл.5т.5 от Наредба № 81213-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за безопасност при
експлоатация на обектите.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него процесуален
представител поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Развиват се две съображения за съществено процесуално нарушение,
поради липса на компетентност на административнонаказващият органи и за неправилно
приложение на материалния закон.
За ответника Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Силистра се явява
юрисконсулт И.А., редовно упълномощен, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Подробно излага
съображения, относно компетентността на актосъставителя, АНО, правилата определящи
правомощията на тези органи, както и по отношения на нарушението и извършителя.
Съдът след като прецени събраните доказателства по делото и становищата на
страните направи следните фактически и правни изводи:
1
Свид.Р.П. и свид.Д.Т., изпълняващи различни длъжности в Д”ИТ” гр.Силистра на
16.04.2021 год. и на 12.05.2021г. извършил проверка по спазване на трудовото
законодателство и осигуряването на безопасни и здравословни условията на труд на „С.П.“
ООД гр.София, с обект на контрол офис за куриерски услуги , находящ се в гр.Силистра,
ул.“Шар планина“ №15. Констатациите им били, че по работните места работодателя не бил
осигурил подходящи пожарогасителни средства. Касае се за липса на пожарогасител. В
датите на проверката, пред контролните органи писмени обяснения е дал мениджър
гр.Силистра на офис на „С.П.“. Нарушението е било отстранено на 13.05.2021 г..
При тези факти свид.Р.П. на 27.05.2021 год. съставил АУАН, като приела, че е
извършено нарушение по чл.223 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, във вр. с чл.5т.5 от Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014г. за правилата и нормите за безопасност при експлоатация на обектите.
Въз основа на акта Администранивнонаказващият орган (АНО), като възприел
фактическите и правни изводи на актосъставителя и преценил, че нарушението е
своевременно отстранено и от него на се настъпили вредни последици за персонала го
окачествил като маловажно и наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
300,00 (триста) лева на основание чл. 416 ал.5, вр. с чл.55 Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и чл.415 ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява, както от гласните
доказателства събрани чрез разпит на актосъставителя и свидетели, така и от писмените
доказателства: заверени фотокопия на АУАН, НП, обяснения ръководителя на офиса в
гр.Силистра и обяснения на управителя на търговското дружество относно отстраняване на
нарушението и Заповеди на директорите на ИА „ Главна инспекция по труда“ касаещи
служебните правоотношения на актосъставителя и административно наказващият орган и
такава свързана с правомощията им, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 283 НПК.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес и в срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН, а разгледана по същество се явява основателна, макар и не по
изложените в нея съображения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ.
Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от
държавните контролни органи.Като доказателство по делото е приложена Заповед № ЧР-
78/10.02.2015г. на ИД на ИА „ГИТ“, установяваща служебното правоотношение на
актосъставителя, заемащ длъжност Главен инспектор в Дирекция по труда“ със седалище
гр.Силистра. Разпоредбата на ал.5 от чл.416 КТ регламентира наказателните постановления
да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. За конкретния случай е относима нормата на чл.399 ал.1 от КТ,
2
предвиждаща цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности да се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по
труда" към министъра на труда и социалната политика. Като доказателство по делото е
приложена Заповед №186/13.06.2008г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна дирекция по труда“, с която на Директорите на дирекции „Инспекция по
труда“ е възложено да осъществяват правомощия на административно наказващ орган по
смисъла на чл.47 ЗАНН, като издават наказателни постановления по АУАН съставени от
контролни органи в съответната Дирекция „Инспекция по труда“. Като доказателство по
делото е приложена Заповед № ЧР-988/01.09.2016г. на ИД на ИА „ГИТ“, установяваща
служебното правоотношение на АНО. По силата на чл.416, ал.6 от КТ издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда,
предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с кодекса не е
установен друг ред. В случая се касае за нарушение на изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд, по ЗЗБУТ и други специфични нормативни актове, санкциите по
които се налагат съобразно нормите на КТ. Нито в КТ, нито в ЗЗБУТ или пък в Наредба № 7
от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване и Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014г. за правилата и нормите за безопасност при експлоатация на обектите, са
предвидили специален или различен ред за издаване на наказателни постановления. Ето
защо съда намери възражението на защитата за липсата на компетентност у АНО за
неоснователно.
На следващо место следва да се посочи, че не е основателно и възражението на
защита за направената връзка, от актосъставителя и АНО с нормите на Наредба № 8121з-647
от 01.10.2014г. за правилата и нормите за безопасност при експлоатация на обектите,
издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното
проектиране. По силата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Да
действително нормата на чл.223 Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване препраща към Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която обаче се оказва
отменена по силата на §4 от ПЗР на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г.. Действително,
налице е промяна в законовата уредба, но тя не се изразява в отпадане въобще на
съответното правно предписание, тъй като същото е възпроизведено в норми от новата
наредба. Предвид изложеното се налага извода за неоснователност на възражението, че
актосъставителя и АНО неправилно са приложили закона.
Отговорността на „С.П.“ ООД е ангажирана в качеството на работодател. Като
такова дружеството е било задължено, не само да създаде организация за осигуряване на
пожарната безопасност, а и да осигури подходящи пожаротехнически средства за
първоначално пожарогасене. При извършените две проверки в обекта безспорно не е
3
установено подобно оборудване. Явно е, че контролните органи за да санкционират
дружеството имат предвид липсата на пожарогасител. При правилно установената
фактическа обстановка обаче, както актосъставителя, така и АНО неправилно са приложили
материалния закон. Задължението на работодателя да осигури подходящи
пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене е предвидено в нормата на
чл.225, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г.. Предвид на изложеното следва да се направи
извода, че е налице отклонение от императивните изисквания на чл.42, ал.1 т.5 и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН.
Нормата на чл.225, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г., предвижда в зависимост от
големината и експлоатацията на сградите, съдържащото се в тях работно оборудване,
физическите и химичните свойства на използваните вещества и материали и максималния
брой на хората работните места се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за
първоначално пожарогасене и когато посочените обстоятелства го изискват - с
пожароизвестителна система. Този нормативен текст също изисква съответствие с
правилата по Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г.. За въззивната инстанция в настоящия
случай не съществува възможност да приложи правилно материалния закон, поради
обстоятелството, че в хода на досъдебното административнонаказателно производство не са
събрани никакви доказателства за обективните съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно е установено единствено липсата на пожарогасител, не нито е посочена
големината на офиса, нито неговото разположение в сградата, работното оборудване и
съответно работните места. Освен това връзката която контролните органи са направили
препраща към друг подзаконов нормативен акт. Разпоредбата на чл.5, т.5 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014г. препраща към чл.15, като ал.1 от същия е предвидила обектите да
се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят
съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-
технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В така посоченото
приложение изискването което се отнася за настоящия случай се съдържа в Раздел Втори,
т.4 Обществени сгради и свободни дворни части към тях/ т.4 Пощенски станции. Броя на
пожарогасителите и техния тип е зависимост от наличието на коридор, неговата дължина и
броя на етажите където е разположен офиса. И макар най- вероятно нарушението да е било
законосъобразно отстранено, за по-горе посочените обстоятелства не са събрани
доказателства за да се ангажира отговорността на жалбоподателя.
Тежестта на доказване в административнонаказателното производство е у АНО, като
в този случай липсата им не би могла да бъде преодоляна и с активност от страна на съда за
установяване на обективната истина. Въззивната инстанция би могла да измени и приложи
правилно закона единствено ако в административното обвинение са описани всички
обективни съставомерни признаци на неизпълненото задължение с което е извършено
нарушението. В случая е явно, че административното обвинение е описано лаконично, което
също предполага отклонение от императивните изисквания на Закона за административните
нарушения и наказания.
4
По възраженията на защита, за изчерпателност следва да се посочи, че санкцията
правилно е определена за маловажно нарушение, към максималния размер, предвид
предходни наказания на дружеството пък било и за други нарушения на трудовото
законодателство.
Поради гореизложените съображения за неправилно приложение на материалния
закон съда счита, че жалбата е основателна, макар и не по посочените в нея съображения, а
НП е незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева (с вкл.
ДДС), за които са представени и доказателства за заплащането му. Размерът е определен по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, съгласно правилото на чл.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
съобразяване минималния праг в съответствие с правилата на Наредбата. Съдът намира, че
не е налице прекомерност и приема, че заплатеният адвокатски хонорар съответства на
фактическата и степента на правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ЗАНН , съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 19-001257 от 10.06.2021 г. на Директор
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра, с което на „С.П.“ ООД, ЕИК .............. със
седалище и адрес на управление в гр.София, ., чрез управителя Д. Д. В. е наложена
имуществена санкция в размер на 300,00 (триста) лева на основание чл. 416 ал.5, вр.вр. с
чл.55 ЗЗБУТ и чл.415 ал.1 от КТ, за нарушение по чл.223 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, във вр. с чл.5, т.5 от Наредба № 81213-647
от 01.10.2014г. за правилата и нормите за безопасност при експлоатация на обектите.
Осъжда Главна дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на „С.П.“ ООД, ЕИК
.............. със седалище и адрес на управление в гр.София, ., чрез управителя Д. Д. В.,
направените по делото разноски в размер на 360,00 (триста и шестдесет лв.) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните чрез Силистренският РС пред Силистренският административен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5