Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1756 23.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На
девети юли две
хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като разгледа гражданско дело № 1866/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано
от съдията Ковачева,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Д.Т.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Ф.Т.М., ЕГН **********,
адрес: ***. Св. Кирил и Методий № 13, ет. 4, против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Й.Ц.и Е.И., за осъждане
на ответното дружество да заплати на всеки от ищците претърпени от
тях имуществени вреди, причинени им вследствие на
настъпило застрахователно събитие – ПТП на 01.03.2016 г. към 15 ч. на ул. Св. Климент Охридски № 21, вследствие
на което е починал техният баща Т.С.П., както следва: 3335,40 лева заплатена от Ф.М. цена за
изработване на надгробен камък, ведно с мораторна лихва върху сумата от
01.11.2018 г. до 11.02.2020 г. в размер на 433,61 лева; 400 лева заплатено от Ф.М.
адвокатско възнаграждение на 24.10.2019 г., ведно с мораторна лихва върху
сумата от 24.10.2019 г. до 11.02.2020 г. в размер на 12,33 лева; 1596 лева
разходи за погребение, заплатени на 03.03.2016 г. от Д.Н., ведно с мораторна
лихва върху сумата от 03.03.2016 г. до 11.02.2020 г. в размер на 638,88 лева ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на
исковата молба – 16.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че на 01.03.2016 г. към 15 ч. на ул.
Св. Климент Охридски № 21 баща им като пешеходец е починал вследствие на ПТП,
допуснато от водач на автомобил „Опел Комбо“ с рег. № *, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Автомобилът бил управляван
от И.Д.Н., който бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №
537/2017 г. по описа на ОС – Бургас. За ищците са настъпили имуществени вреди
вследствие смъртта на баща им.
Молят съда да
уважи исковете и осъди ответника да им заплати направените по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило изцяло
предявените искове. Посочено е, че не може да се направи извод, че разходите,
които се претендират, са действително направени. Спорно е и дали разходът е бил
необходим.
Направено е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като той се е движел по
пътното платно в нарушение на чл. 108 ЗДвП. С влязло в сила решението на БОС е
прието, че съпричиняването е в размер на 10 %.
Оспорени са претенциите за заплащане на
мораторна лихва от посочените в исковата молба дати, тъй като съгласно
разпоредбите на КЗ срокът за заплащане на обезщетение е 3 месеца след поканата
по чл. 380 КЗ, т.е. не по-рано от 15.02.2020 г. Евентуално прави възражение за
изтекла погасителна давност на иска за лихви.
Моли се съда да отхвърли исковете,
евентуално да намали размера им.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С определението на съда по чл. 140 ГПК съдът е приел за безспорни и е изключил от предмета на
доказване обстоятелствата относно
настъпването на ПТП на 01.03.2016 г. към 15 ч. на ул. Св.
Климент Охридски № 21, вследствие на което е починал Т.С.П. – баща на ищците, противоправността на деянието и вината на И.Д.Н.,
управлявал товарен автомобил с рег. № СА0125ХН, както и наличие на
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на
автомобила.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ,
е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена
връзка между застрахователното събитие и вредите.
Съдът приема за установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между ответника и собственика на
автомобила, управляван от причинителя на вредите И.Д.Н..
Обстоятелството не е спорно между страните.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от застрахованото лице, което е причинило вредите. В
процесния случай от задължителната за
настоящия съд присъда на БРС относно това дали е извършено деянието, се установява, че на 01.03.2016 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, от което е починал бащата
на ищците. Произшествието е причинено от Иван Николов, който като
водач на товарен автомобил по непредпазливост е нарушил установени в ЗДвП
правила за движение. Вината и противоправността в поведението на водача са
установени с влязлата в сила присъда на наказателен съд, което съдът счита, че има правното значение на
присъда и е задължително за гражданския съд в пределите на чл. 300 ГПК –
относно деянието, противоправността и вината на дееца. Останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по безспорен начин
от събраните по делото доказателства.
Вредата за ищците по делото, изразяваща се в направа на разходи за погребението на баща им, и
причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния за
настъпване на ПТП водач на лек автомобил, са доказани. От представените по делото писмени доказателства – приходен касов ордер от 03.03.2016 г., фактура от 01.11.2018 г. с прикрепена към нея касова бележка, както и
от събраните гласни доказателства – показания на свидетеля Юлиян Михалев, се установява както реалното
извършване на
разноски за погребение и паметник, така и размера им и обстоятелството кой от ищците е предал парите. Свидетелят Михалев лично
е възприел обстоятелствата, за които е разказал, по уреждане погребението на
пострадалия, впоследствие по изработката на паметник за гроба му. Съдът намира,
че причинно-следствената връзка между направените от ищците разходи и
застрахователното събитие е безспорно доказана – в разходните документи е точно
посочена целта за направа на разноските, направени поради настъилото
застрахователно събитие – смъртта на бащата на ищците. Поради това и съдът намира
претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за основателни до
предявените в исковата молба размери, от които 3335,40 лева заплатена от Ф.М. цена за изработване на надгробен камък и 1596
лева разходи за погребение, заплатени от Д.Н..
По отношение на иска за заплащане на
направените от ищцата Ф.М. разноски в размер на 400 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, съдът намира същия за неоснователен, тъй като
направените от ищцата М. разходи за извънсъдебно уреждане на спора не се дължат
на виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, причинил
инцидента, поради което и не следва да се вменяват в тежест на застрахователя.
По
отношение на направеното от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат
съдът намира същото за основателно.
Констатациите в протокола за оглед и изготвената въз
основа на него експертиза в
досъдебното производство следва да
бъдат кредитирани в настоящото производство съгласно задължителната практика на
ВКС, обективирана напр. в Решение № 18 от 8.02.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о., ГК. Настоящият съдебен
състав намира за установено от изготвената авто-техническа експертиза в
досъдебното производство, че починалият е слязъл от тротара и е тръгнал да
пресича улицата зад автомобила, който е започнал движение на заден ход и го е
блъснал. В случая е налице очевидна неправомерност в действията на пострадалия, който е пресичал не на определеното за целта място. Поведението на Паскалев обуславя заключение за допуснато
от него нарушение на чл. 108 и чл. 113 ЗДвП и съответно за
съпричиняване на вредоносния резултат. Пешеходецът изцяло е пренебрегнал установените нормативно правила,
тъй като с именно с поведението си е причинил възникване на вредите и е улеснил механизма на
увреждането,
преминавайки зад спряното превозно средство не по означените за преминаване на
пешеходци места.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат, тъй като, ако пешеходецът не се бе движил на място, нерегламентирано за преминаване на пешеходци, щеше да предотврати настъпване на увреждането. Причината за настъпването на
ПТП-то се дължи и на
поведението на пострадалия, който освен че е предприел пресичане на неустановено за това
място, е
вървял, без да се
огледа за
запалени или потеглящи автомобили. По този начин пострадалият сам е поставил в опасност живота и здравето си, като с поведението си е нарушил
императивните разпоредби на чл. 113 и 114 ЗДвП.
По изложените
мотиви БРС приема, че съпричиняването от страна на пострадалия е 30 %, като определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалено с 30 %
и на ищците се присъдят сумите 2334,78 лева за Ф.М. и 1117,20 лева за Д.Н..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение в така
определения размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 16.03.2020 г. до окончателното му заплащане.
Предявеният в условията на кумулативност иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторната лихва за забавено
изпълнение на претендираните имуществени вреди, начислена за периода от датата на настъпване на вредите до 11.02.2020 г., следва да бъде уважен.
Отговорността на застрахователя за заплащане обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Доколкото
обаче отговорността му е обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Поради това законната лихва върху обезщетението с оглед императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде начислена именно от датата на
увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение (в този
смисъл напр. Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II т. о. ВКС). Ето защо
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Размерът на дължимото обезщетение
върху главницата от 2334,78 лева за периода от 01.11.2018 г. до 11.02.2020 г. е
303,52 лева съобразно изчисленията, направени в calculator.bg. Върху главницата от 1117,20 лева лихва се дължи за
периода от 03.03.2016 г. до 11.02.2020 г. Следва да се обсъди направеното от
ответника възражение за изтекла давност на претенцията за лихви. С оглед датата на предявяване на иска – 16.03.2020 г. и
направеното възражение за изтекла погасителна давност, то е основателно (по арг. от чл. 111, б. в ЗЗД) по отношение на
натрупаните лихви, изтекли за периода, предшестващ три години от завеждането на иска, или лихвите не са
погасени за периода 16.03.2017 г. до датата на подаване
на исковата молба – 16.03.2020 г. (в случая претенцията е с крайна дата 11.02.2020
г.). За останалия претендиран период – от 03.03.2016 г. до 15.03.2017 г. искът
е погасен по давност. След като направи съответните изчисления в calculator.bg, съдът
установи, че дължимото обезщетение върху главницата от 1117,20 лева за периода
от 16.03.2017 г. до 11.02.2020 г. е в размер на 329,89 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца Ф.М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед направено искане сумата от 414,33 лева,
представляваща направените от последния разноски съобразно представения списък и съразмерно на уважената част от исковете.
На Д.Н. се дължат разноски в размер на 259 лева съобразно представения списък и съразмерно на уважената част от
исковете.
На ответника се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в
размер на минимума от 100 лева, поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сума в размер на 36,33 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Й.Ц.и Е.И., да заплати на Д.Т.Н., ЕГН * адрес: ***, сумата от 1117,20 лева (хиляда сто и
седемнадесет лева и двадесет стотинки), представляващи
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени й вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 01.03.2016 г.
към 15 ч. на ул. Св. Климент Охридски № 21, вследствие на което е починал баща
й Т.С.П., представляващи
разходи за погребение, заплатени на 03.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 16.03.2020
г. до окончателното
изплащане на сумата, и сумата 329,89 лева (триста
двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) обезщетение за забава върху
главницата за периода от 16.03.2017 г. до 11.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
разликата над присъдения размер до претендирания от 1596 лева и за обезщетение
за забава за разликата над присъдения размер до претендирания от 638,88 лева и
за периода от 03.03.2016 г. до 15.03.2017 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Й.Ц.и Е.И.,
да заплати на Ф.Т.М., ЕГН * адрес: ***. Св. Кирил и Методий № 13, ет. 4, сумата от 2334,78 лева (две хиляди триста тридесет и четири лева и седемдесет
и осем стотинки), представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени й вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 01.03.2016 г.
към 15 ч. на ул. Св. Климент Охридски № 21, вследствие на което е починал баща
й Т.С.П., представляващи
разходи за изработване на надгробен камък, заплатени на 01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
– 16.03.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата,
и сумата 303,52 лева (триста и три лева и петдесет и две стотинки) обезщетение
за забава върху главницата за периода от 01.11.2018 г. до 11.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
разликата над присъдения размер до претендирания от 3335,40 лева и за
обезщетение за забава за разликата над присъдения размер до претендирания от 433,61
лева, както и иска за осъждане на ответника да заплати на М. сумата 400 лева платено
от Ф.М. адвокатско възнаграждение на 24.10.2019 г. във връзка с извънсъдебно
уреждане на спора, ведно с мораторна лихва върху сумата от 24.10.2019 г. до
11.02.2020 г. в размер на 12,33 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Й.Ц.и Е.И.,
да заплати на Д.Т.Н., ЕГН * адрес: ***, сумата от 259 лева (двеста петдесет и девет лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Й.Ц.и Е.И.,
да заплати на Ф.Т.М., ЕГН * адрес: ***. Св. Кирил и Методий № 13, ет. 4, сумата от 414,33 лева (четиристотин
и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.Т.Н., ЕГН * адрес: *** и Ф.Т.М., ЕГН * адрес: ***. Св. Кирил и Методий № 13, ет. 4, да
заплатят на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, представлявано от Й.Ц.и Е.И., сумата
36,33 лева (тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки) юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева