№ 78
гр. Кюстендил, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
ЙОАНА Н. ТАКОВА
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20241500200317 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16
от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
На 18.06.2024 г. в Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане,
придружено с едно удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадени от Bezirkshauptmannschaft Amstetten на
Република Австрия относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции по отношение на лицето Д. З. Ю., български
гражданин, роден на ********** г., с постоянен адрес: *****.
На българския гражданин Д. Ю. е наложена финансова санкция в
размер на 215 € за извършено нарушение на § 20 Abs.2 StVO; §99 Abs. 2d
StVO 1960. Моли се да бъдат упражнени правомощията по споменатия закон,
т. е. да се допусне признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице Д. Ю., нередовно призован, не се явява
пред окръжния съд. по делото са налице данни, че същият е извън страната с
неизвестен адрес
Служебният му защитник- адв.Г.А., назначен при условията на
чл.32 вр. чл.16, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, пледира за отхвърляне на искането с
мотиви, че удостоверението е непълно и лицето не е уведомено за протеклия
съдебен процес.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване доводите и
възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на
1
чл. 35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32
във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна
следното:
Постъпилото удостоверение е по чл.4 от посочения закон за
признаване и изпълнение по дело AMS2-V-23 158918/3, постановено от
Bezirkshauptmannschaft Amstetten с адрес Amstetten, Preinsbacher Straße 11,
Република Австрия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на
финансови санкции - задължение за заплащане на 215 € за извършено на
06.09.2023 г. в 15:20 часа нарушение. На тази дата Ю. е управлявал МПС с
рег.№ *** с превишена скорост над разрешената от 130 км, а именно с 37
км/ч. в Община Волфсбах на магистрала А1 през нощта на 134,379 - ти
километър, посока Линц . По този начин той е нарушил посочените по- горе
разпоредби, касаещи правната уредба по движението на пътищата в
посочената държава.
В настоящия случай се иска изпълнение на решение на несъдебен
орган в издаващата държава. Д. Ю. е български гражданин и обичайно
пребивава в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република
България. Решението е постановено на 06.12.2023 г., и е влязло в сила на
23.02.2024 г. Паричната сума, наложена с него, е 215 € и това е общият размер
на финансовата санкция. Нарушението е свързано с управление на МПС над
разрешената от закона скорост и представлява нарушение на разпоредбите за
движение по пътищата. Издаващата държава е потвърдила възможността, че
съответното лице е имало възможност да отнесе въпроса до съд. Потвърдено
е, че в изпълняващата държава не могат да бъдат издавани решения за
алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не
може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично.
Според б. ”ж” от удостоверението, решението е постановено от
несъдебен орган на издаващата държава по отношение на престъпление,
което е наказуемо съгласно законодателството на тази държава. Потвърждава
се, че заинтересованото лице е имало възможността да отнесе делото до съд с
компетентност по – специално по наказателни дела. Съгласно б. ”з” от
удостоверението решението е влязло в сила. В производството лицето е било
уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно
правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Посочва се,
че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е
постановено решението. Сочи се, че решението е било връчено на лицето на
08.02.2024 г. и то е било уведомено за правото на повторно разглеждане или
обжалване. Същото не е поискало повторно разглеждане или обжалване в
приложимия за целта срок. Предвидена е алтернативна санкция „лишаване от
свобода“ от 1 ден и 13 часа.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни
изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от
посочения закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на
решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по
местоживеенето на лицето, т. е Кюстендилският окръжен съд. Решението за
изпълнение на наложената финансова санкция е изпратено директно до
компетентния орган на осн. чл.6, ал. 1 от закона от изпълняващата държава.
2
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл.
32 от Закона, който препраща към чл. 16 ал.1-8 от него. И двете посочени
норми препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените
случаи. От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на
преведеното надлежно на български език съд решение безспорно се
установява, че българският гражданин Д. Ю. е санкциониран с влязъл в сила
акт на несъден орган в Република Австрия за плащане на глоба, наложена за
нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая
безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като са издадени от несъдебен орган на страна - членка
на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод
извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето
е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по
наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
Актът на несъдебния орган по чл.3, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС е
придружен с удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата
на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените
доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с
което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИАКОРНФС, касае административно
нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС (поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай
изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки
за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.
35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства на
постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за постановени и
приведени в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от
издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е
налице изтекла давност по българското законодателство и административното
нарушение, извършено в Австрия, не е подсъдно на български съд. Липсва
имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно
производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 €. Деянието съставлява административно нарушение и по българското
законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е
постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна
отговорност. От съдържанието на удостоверението и на решението е видно,
че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението и следователно факултативното основание
за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е налице. Не е налице и основание за отказ
по т.10 от същия закон– засегнатото лице не се е явило лично, но в
удостоверението изрично е посочено, че е било уведомено за правото на
обжалване, т.е. изпълнено е от издаващата държава условието на чл.35, т.10,
б.”в” от Закона, а наличието на едно от трите условия води до отпадане на
3
основанието за отказ по т.10.
Доводите на защитата за непълнота на решението се отхвърлят
като неоснователни. Удостоверението съдържа всички, изискуеми по чл.35,
т.1 от закона реквизити. В него изрично е посочено, че санкцията е наложена
от несъдебен орган и производството е било писмено; респ. възражението на
неизслушване на лицето би било основателно вслучая, че производството е
било съдебно. Неизслушването на лицето в несъдебното производство не
представлява основание за отказ по смисъла на чл.35 жот закона.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.
30, ал. 1 и 2 от Закона за признаване на процесното решение. Не са налице
основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за намаляване размера на финансовата
санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона съдът определи
размера на паричното задължение в левова равностойност според
съотношението €-български лев към момента на извършване на извършване
на нарушението. Размерът на наложената с решението парична санкция от
215 € е с левова равностойност в размер на 420,50 лева. Посочената
равностойност е съобразена с фиксирания курс на €- лев към датата на
постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение относно прилагане на финансови санкции
от 06.12.2023 г., влязло в сила на 23.02.2024 г. по дело AMS2-V-23 158918/3,
постановено от Bezirkshauptmannschaft Amstetten с адрес Amstetten,
Preinsbacher Straße 11 за налагане на финансови санкции - задължение за
заплащане на 215 €, чиято парична равностойност е в размер на 420,50 лева
за извършено на 06.09.2023 г. в 15:20 часа нарушение на § 20 Abs.2 StVO; §99
Abs. 2d StVO 1960 на Р Австрия-управление на МПС с рег.№ *** с превишена
скорост над разрешената от 130 км, а именно с 37 км/ч. в населеното място
Община Волфсбах на магистрала А1 през нощта на 134,379 - ти километър,
посока Линц по отношение на лицето Д. Ю., български гражданин, роден на
********** г., с постоянен адрес: *****.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се уведоми незабавно
органа, постановил решението, с изпращане на съответния формуляр за
постановеното решение на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както
и на посочения имейл- адрес в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното
уведомление да се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати
на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок,
считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5