Р
Е Ш Е Н И Е
№922
Бургас, 23/06/2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като разгледа административно дело номер 1057 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Г.В.С.
***,
против заповед №21-0769-000766 от 16.04.2021 г. на полицейски инспектор, сектор
„Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за
срок от 6/шест/ месеца.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че заповедта
е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и неговата
цел и е немотивирана. Иска да се отмени. Не ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище
за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване
на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е има правен интерес,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед №
21-0769-000766 от 16.04.2021 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която, на основание чл.171, т.2а , б. „б“ от Закона за движението
по пътищата/ЗДвП/, на Г.В.С. ***,, е
приложена принудителна административна мярка/ПАМ/- прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от 6/шест/ месеца.
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 15.04.2021 г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
№788340, за това, че на посочената дата, около 22.10 ч., управлява собствения
си лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, с рег.№******, след употреба на
наркотични вещества - канабис-25, установено с техническо средство дрегер „Дръг
тест 5000“, фабр.№АRLB-0021. На С. е издаден талон за
медицинско изследване №091486/л.33 от делото/. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/л.32 от делото/.
Въз основа на
фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без
възражение на 15.04.2021 г., е издадена
процесната заповед.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед №21-0769-000766 от 16.04.2021 г. е издадена
от компетентен орган - полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР
Бургас, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-209 от
18.01.2017 г. на директора на ОД
МВР Бургас за делегиране правомощия на
длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред
които изрично по т.1.8 са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“, какъвто е издателят на процесния административен акт/л.42 от делото/;
заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за
определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.43 от делото/ и
заповед за заместване на министъра на вътрешните работи №8121з-1496 от
06.12.2016 г./л.44 от делото/.
На
второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на
водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от
друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се
прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г.
Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически
обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част
от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
Относно
преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Правилото
на чл.171, т.2а, б „б“ ЗДвП предвижда
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Следователно,
при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в
конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС от неговия
собственик, след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По
делото безспорно се установява, че Г.В.С. е управлявал собствения си лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№******, след употреба на наркотични
вещества - канабис-25, установено с техническо средство дрегер „Дръг тест
5000“, фабр.№АRLB-0021. Последното се потвърждава от
съставения АУАН.
Нарушението
на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на
административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има
доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на
противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а
опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на
жалбоподателя.
В
настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така
установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване
на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в
специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената
принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер
- да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание.
Нормата
на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се
прилага по отношение на собственик, който управлява собственото си моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози,
установено по надлежния ред.
В
конкретния случай е налице една от алтернативно предвидените в цитираната норма
хипотези. При изпълнение само на една от тях, административният орган, е
следвало, каквото е и сторил, да приложи ПАМ- прекратяване на регистрацията на
ППС, в случая, за срок от шест месеца, като няма право на преценка да приложи
или не процесната ПАМ.
В
нормата на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ,
който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният
орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в
закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от шест месеца. Срокът е законосъобразно определен от
административния орган, предвид извършеното нарушение - управление на собствено
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което би могло да
предпостави други противоправни деяния. А след изтичането му мярката следва да се счита отпаднала.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с материалния закон и
неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на Владимир С. е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При
този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.
Мотивиран
така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.В.С.
***,
против заповед №21-0769-000766 от 16.04.2021 г. на полицейски инспектор, сектор
„Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за
срок от 6/шест/ месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: