№ 7379
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря И.Б.В.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110120722 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на
вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 21.12.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника за сумата 1541,33 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Х.С.”, бл. *** вх. Б, ет. 7, ап. ***
аб. No ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 280,26 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.- 13.12.2022г., сумата 31,86 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. ноември 2019г.- м. април 2021г., сумата 7,37 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.12.2019г.- 13.12.2022г. Въз основа на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело No 69592/
2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена
исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения
срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2021г. е доставил на ответника топлинна
1
енергия в недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр. София,
ж.к. “Х.С.”, бл. *** вх. Б, ет. 7, ап. *** като купувачът не бил заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба No 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 1541,33 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Х.С.”, бл. *** вх. Б, ет. 7, ап. *** аб. No ********, за
периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 280,26 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 13.12.2022г.,
сумата 31,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
ноември 2019г.- м. април 2021г., сумата 7,37 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2019г.-
13.12.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 09.01.2023г., издадена по ч.гр. дело № 69592 по описа за 2022г. на Софийски
районен съд.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
се релевира становище за неоснователност на предявените искове. Същият оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищеца, както и твърдението, че е потребител
на топлинна енергия. В тази връзка ответникът развива съображения, че върху процесния
имот е учредено право на ползване, поради същият не е материално легитимиран да
отговаря по предявените искове.
В отговора на исковата молба се навеждат доводи, с които се оспорва количеството
доставена топлинна енергия и извършеното разпределение на топлинна енергия. В същия се
оспорва етажната собственост да се е присъединила към топлопреносната мрежа,
обстоятелството в имота да има отоплителни тела. Ответникът оспорва метрологичната
годност на средството за техническо измерване. В отговора е релевирано възражение за
2
изтекла погасителна давност.
В обобщение, ответникът счита предявените искове и моли съда да отхвърли същите.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателствени средства, чрез н.а. 26 от 21.12.1991г., том
XXXXI, дело № 7709/1991г., се установява, че М.С. Г. и М. И.ова Г.а се разпоредили с
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № *** намиращ
се в гр. София, ж.к. “Х.С.”, бл. *** вх. Б, ет. 7, като дарили същия на И. М. Г.. Със същия
нотариален акт е учредено право на ползване върху процесния недвижим имот в полза на
М.С. Г. и М. И.ова Г.а.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период
пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-
техническа експертиза (СТЕ).
Видно от представените обща фактура № **********/ 31.07.2020г. за отчетен период
01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на стойност
772,04 лева (с падеж 14.09.2020г.) и обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на
стойност 753,55 лева (с падеж 14.09.2021г.).
Съгласно заключението на СТЕ абонатната станция в процесния имот е
автоматизирана, с пластинчати подгреватели. Технологичните разходи се отчитат за сметка
на доставчика на топлинна енергия. Според вещото лице в процесния имот има 1 щранг-
лира без ИРРО. Топлинната енергия за отопление се формира на топлинната енергия,
отделена от щранг- лирата, за която е начислена топлинна енергия по максимален
специфичен разход на сградата (МСРС).
Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена
топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното
количество топлинна енергия е 1541,34 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
3
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
Според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдения имот. Тази норма легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е
обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице-
ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя
на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани
с ползването на вещта.
Конкретиката на случая сочи, че в нотарилния акт за дарение на недвижим имот № 26/
21.06.1991г. е учредено право на ползване върху процесния недвижим имот в полза на М.С.
Г. и М. И.ова Г.а. От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
4
върху недвижим имот № 70/ 09.08.2007г.. т. I, рег. № 1274, дело № 62/ 2007г. се установява,
че пред нотариуса е представено удостоверение за наследници на М.С. Г.. С оглед
изложеното, учреденото вещно право на ползване върху имота в полза на М.С. Г. е
прекратено със смъртта на същия.
По делото няма твърдения, нито са представени доказателства, учреденото вещно право
върху имота в полза на М. И.ова Г.а да е било прекратено или погасено към началото или по
време на процесния период.
В светлината на изложеното, следва да се приеме, че пасивно легитимирани да
отговарят по исковете за установяване на вземането за цена на топлинна енергия и за цена
на услугата за дялово разпределение е носителят на правото на ползване върху имота, а не
собственика на същия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то неоснователна
е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Ето защо искът следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от иска. При този изход на делото, право на разноски има
ответникът. Същият е представил доказателства за действителното извършване на разноски
за адвокатско възнаграждение и е поискал своевременно присъждането им.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, против И. М. Г., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на "Т.С."
ЕАД за сумата 1541,33 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намиращ се в гр. София, ж.к. “Х.С.”, бл. *** вх. Б, ет. 7, ап. *** аб. No ********, за периода
м. май 2019г.- м. април 2021г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ,
сумата 280,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 13.12.2022г., с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 31,86 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. ноември 2019г.- м. април 2021г., с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 7,37 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
5
разпределение за периода 31.12.2019г.- 13.12.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД. за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.01.2023г., издадена по ч.гр. дело № 69592 по описа за 2022г. на Софийски районен съд,
като неоснователни.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6