№ 4375
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100509142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20123624 от 03.06.2024 г., постановено по
гр. дело № 8672/2020 г. по описа на СРС, 148 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения, с чиято
стойност ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, а именно: 764,38 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г. по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ****, с аб. №
428810; 4,83 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2016 г. до 30.09.2016 г.; 206,53 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 31.10.2016 г. до 16.01.2019 г.; 0,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.10.2016 г. до 16.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.01.2019 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 3716/2019 г. по описа на СРС,
148 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.02.2019 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, тъй като
фактическото ползване на процесния имот не е елемент на фактическия състав по чл. 59
1
ЗЗД, както се приема от първоинстанционния съд. Оспорва да е налице сключен договор за
наем с трето за спора лице „Аспекти Плюс“ ЕООД поради липсата на представен от
ответника такъв, по силата на който процесният имот да е бил предоставен за ползване от
посоченото дружество. Поддържа, че от значение е кое лице е собственик на имота, какъвто
в случая се явява ответникът, който в това свое качество не е изпълнил задължението си за
сключване на договор при общи условия и не е заплащал цената на консумираната топлинна
енергия, спестявайки разходите за ползване на същата, като по този начин се е обогатил за
сметка на топлофикационното дружество. Позовава се на клаузата на чл. 61, ал. 2 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, считайки, че задължението
на ответника е било да представи предварително изрично съгласие пред продавача друго
лице да бъде купувач на топлинна енергия, което той не е сторил. Заявява, че обогатяването
не е настъпило за наемателя, а за собственика на имота, което без значение за вътрешните
отношения помежду им. Допълва, че само по себе си доказването относно наличието на
наемно правоотношение не е равнозначно, че имотът се ползва именно от наемателя. По
изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД е подал
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Не оспорва да е собственик на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ****, с аб. № 428810, но посочва, че не той, а
„Аспекти Плюс“ ООД е бил негов ползвател в рамките на исковия период, твърдейки
наличието на сключен договор № 42881/8633 от 06.10.2011 г., по силата на който
топлофикационното дружество му е продавало топлинна енергия. Сочи, че посоченото
дружество е било титуляр на партидата, отнасяща се за аб. № 428810, позовавайки се на
протокол от общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за дялово
разпределение, както и, че в периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г. фактурите са издавани
на негово име, осчетоводявани и получавани от него, в какъвто смисъл е и допуснатата
съдебносчетоводна експертиза. При наличието на договорно отношение между
„Топлофикация София“ ЕАД и „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, оспорва да е налице
хипотезата на неоснователно обогатяване. Позовава се и на получено от ищеца писмо с вх.
№ П-743/19.09.2016 г. относно откриване на партида и сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, на което е отговорил с писмо с вх. № П-
8997/21.10.2016 г., с което е декларирана смяна на собствеността на имота, поради което на
това основание ищецът е започнал да начислява месечните такси за доставена топлинна
енергия и считано от м.10.2016 г. да издава фактурите на негово име. С тези съображения
моли въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.
Претендира и разноски.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „ПМУ Инженеринг“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
2
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
В тежест на ищеца по предявените искове на посоченото извъндоговорно основание с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна
енергия за стопански нужди, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази
енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е
доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже наличието на основание за твърдяното имуществено
разместване, както и, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период)
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че
продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач. В случая, по делото не се спори, а и от представения в заверен препис нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том I, нот. дело № 61/18.03.2015 г. се
установява, че ответникът „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД е придобил собствеността върху
апартамент № 4Б, на втори жилищен етаж на кота + 9,20 м., заедно с 6,07 % идеални части,
представляващи 30,20 кв. м., от общите части на вх. Б и съответните идеални части от
правото на строеж върху УПИ № П-903, 1154, като с оглед описанието на административния
3
му адрес, съдът приема, че същият е идентичен с имота, за който се отнасят процесните
вземания, предмет на исковата претенция. Макар придобивната сделка от 18.03.2015 г. да е
сключена преди исковия период, по делото няма данни относно осъществяването
впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, който е
предмет на същата, поради което действително ответникът се легитимира като негов
собственик включително и в рамките на процесния период – от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г.,
още повече, че от негова страна този факт е признат изрично. Действително, от
представените писмени доказателства – договор за извършване на услуга дялово
разпределение от 01.06.2011 г., договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение от 14.03.2012 г., както и справки за извършен отчет се установява, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира
той) е била присъединена към топлопреносната мрежа, като претенцията на ищеца касае
стойността на енергията, потребена през периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г.,
претендирана при твърденията за липса на сключен писмен договор между него и ответника
„ВС Инвест и Финанси“ ЕООД. В същото време от негова страна не се навеждат твърдения
за сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански (небитови)
нужди с „Топлофикация София“ ЕАД. Точно обратното, поддържа се, че такъв е сключен с
трето за спора лице – „Аспекти плюс“ ЕООД, за което дружество се твърди да се явява
фактически ползвател на имота, поради което именно то се обогатило със стойността на
доставената и потребена до него топлинна енергия. В случая, макар по делото да се
установява, че в рамките на исковия период именно ответникът се легитимира като
собственик на процесния апартамент № 4Б, този факт не означава непременно, че
фактически той се е ползвал именно от него. За основателността на претенцията на
предявеното извъндоговорно основание ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т. е. че
той действително е ползвал апартамента, разположен на посочения адрес, консумирайки
претендираното количество топлинна енергия. Точно обратното, в представената справка за
топлинна енергия, касаеща голяма част от исковия период – от 01.05.2015 г. до 31.05.2016 г.,
е удостоверено, че клиент на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к. ****, с аб. № 428810, е „Аспекти плюс“ ООД. Наред с това, от
изслушаната по делото и приета без оспорване от страните съдебносчетоводна експертиза,
се установява, че първоначално месечните фактури са били издавани именно на името на
посоченото дружество, което означава, че според счетоводните данни на ищеца клиент на
топлинна енергия по отношение на процесния имот е било то, а не собственикът му по това
време „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД. Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги
се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по
делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили
книгите. В случая, удостоверените в счетоводните данни на ищеца обстоятелства относно
издаването на фактурите, отнасящи се за исковия период, на името на „Аспекти Плюс“ ООД,
по своето естество представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт,
което на основание чл. 175 ГПК съдът анализира с оглед на вписванията в обсъдените по-
4
горе справки за дялово разпределение, че именно посоченото дружество е било клиент на
топлинна енергия по отношение на процесния имот в рамките на исковия период, като
ирелевантно се явява извършеното впоследствие префактуриране на името на ответника
„ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, тъй като не се доказва какви са били причините за това. Ето
защо, макар дружеството да се легитимира като собственик на имота в рамките на исковия
период, данните по делото сочат, че не той, а трето за спора лице - „Аспекти плюс“ ООД е
бил негов фактически ползвател в рамките на исковия период. В случая, няма основание да
се приеме, че това не е било така, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа
на обстоятелството, че именно ответникът „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД е потребил
твърдяното количество топлинна енергия, равняващо се на посочената от него стойност, за
да се приеме, че същият се е обогатил за негова сметка. Претенцията за неоснователно
обогатяване цели възстановяване на неоснователното разместване на блага, като реално
ползвалият топлинната енергия, който се е обогатил с нея, бъде осъден да я заплати на
лицето, което я е доставило и което се е обеднило с нейната стойност. С оглед данните по
делото, че фактически ползвател на апартамента в рамките на исковия период е бил
„Аспекти плюс“ ООД, а не неговият собственик, не може да се приеме, че ищецът е доказал
при условията на пълно и главно доказване основанието за ангажиране на извъндоговорната
отговорност именно на ответника по делото „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, още повече, че
няма данни същият да е бил и титуляр на партида с аб. № 428810.
Ето защо, съвкупната преценка на събраните доказателства не обосновава категоричен
извод, че обектът е бил използван именно от ответника „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, а не
от третото за спора лице „Аспекти плюс“ ООД, като данните по делото сочат, че ответното
дружество е поискало сключването на договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди едва на 19.10.2016 г., т. е. след исковия период, подавайки заявление в тази
насока, входирано при ищеца на 21.10.2016 г.
От изложеното е видно, че ищецът, чиято е тежестта да докаже пълно и главно
обогатяването на ответника с претендираните суми, не е установил, че в рамките на исковия
период именно „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД е ползвал процесния имот. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че не това дружество се е обогатило със стойността на
потребената в него топлинна енергия – налице са доказателства, че същата е била
консумирана от трето за спора лице – „Аспекти плюс“ ООД, което следва да отговаря за
заплащане на стойността й.
Действително с отговора на исковата молба ответникът „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД
не е оспорил изрично исковите претенции, но доколкото не е налице изрично признание от
негова страна, този факт не освобождава ищеца от процесуалното му задължение да
установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Доколкото не се установява наличие на обогатяване в полза на ответника с
претендираните суми за топлинна енергия и такса за дялово разпределение, предявените
искове за главните задължения и за лихви за забава върху тях са неоснователни и следва да
5
се отхвърлят. Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият -
ответник има право на разноски във въззивното производство, но той не претендира и не
доказва извършването на такива. Сторените от въззивника разноски следва да останат за
негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20123624 от 03.06.2024 г., постановено по гр. дело №
8672/2020 г. по описа на СРС, 148 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „ПМУ Инженеринг“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6