Р Е Ш Е Н И Е
№3342/17.7.2018г.,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ-ти състав, в
публично заседание,
проведено на 22.06.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. КРЪСТЕВА
при участието
на секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 18733 по
описа за 2017г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от
К.И.И. ЕГН **********, български гражданин и гражданин на Руската федерация, притежаващ паспорт 53 0778284, издаден от Министерство на външните работи на Русия, 35902
на 12 декември 2014г., лична карта №***,
издадена от МВР Варна на 02.08.2013г., постоянен адрес в Република България:
гр. Варна, ул. „*** " № 10 А, Съдебен
адрес:***. Диана Т. Д***, срещу Й.
Н. К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за прекратяване на
брака между страните с развод, без произнасяне по
въпроса за вината.
Според изнесеното в исковата молба, ищецът
и ответницата Й.Н.К. са сключили
граждански брак в гр.Варна, по силата на Акт за граждански брак № 110, от 27.02.2014г.,
съставен в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна. Заживяли в семейно жилище находящо
се в г. Варна, ул. „***" № 10-А,
собственост на родителите на ищеца.
Много скоро след сключване на гражданския
брак в съпружеските отношения настъпил
разрив и лична нетърпимост един към друг. Несходство на характерите , различия
в мирогледа и моралните им критерии за
живот, доведоли да разрив на брачните отношения.
Започнали често да се карат и спорят, като не успявяли
да достигнат до разрешение на настъпилите конфликти. Кавгите и скандалите
станали ежедневие. През месец февруари 2015 г.,
съпрузите заживяли разделени, като съпругата заживяла
на друг адрес, а ищецът заминал извън България,
в Русия. От тогава до настоящия момент,
не поддържат никаква връзка по между си. От брака няма родени деца. По
време на брака няма придобито движимо и недвижимо имущество при условията на
СИО. Съпругата е с непроменено бащино и фамилно име.
Моли се да се постанови Решение, с което
да прекратите брака ни с развод, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без да се произнасяте по въпроса за вината.
Моли се с Решението, да се
постанови, че след развода двамата съпрузи не си дължат издръжка един на друг.
Обстоятелствата, от
които се твърди, че произтича исковата претенция са следните: Сочи се в исковата, че е налице
дълга фактическа раздяла между съпрузите.
В срока по чл.131
от ГПК не е
постъпил писмен отговор от страна на ответника по реда на чл.131 ГПК.
В съдебното заседание, ищецът,
чрез процесуален представител поддържа исковата си претенция и моли за
уважаването й.
В с.з. ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Удостоверение за
сключен граждански брак/л.5/, установява, че
страните са съпрузи
по силата на
сключен между тях
граждански брак на 27.02.2014г., за което
е съставен Акт
за граждански брак №
110 от длъжностното лице
по гражданско състояние
в гр.Варна.
В
хода на производството по делото с оглед установяване твърдените от страните факти са ангажирани
гласни доказателства.
Свид.ИВАН НИКОЛОВ И. EГН **********, баща на
ищеца на ищеца, сочи следното: „-Баща
съм на К.. Брак сключиха през 2014г., живяха на горния етаж в нашето жилище
на „***“ №10А, моя собственост. К. замина 2015г. в
чужбина и от тогава не се е връщал. Й. не остана в това жилище, отиде да живее
в апартамента на баща си на ул.“ ***“ №14. Той няма никакво желание да се
събере с Й.. Само една година живяха като семейство. Имаше дразги,
говориха си на висок тон, обиждаха се. Дори в някой моменти тя отиваше да живее
в апартамента на ул.“***“ №14, защото живеем на близко.“.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
По иска
с правно основание
чл.49, ал.1 от СК:
От доказателствата по
делото се установи,
и съдът приема
за установено, че брачните
отношения между съпрузите
са дълбоко и
непоправимо разстроени.
Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Съдът
основава изводите си
в тази насока
на база твърденията на страните и събраните в
хода на делото
гласни доказателства. По категоричен
и убедителен начин
последните установяват, че между
страните сe e създало отчуждение в брачните отношения. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака
би било вредно
за обществото и
самите съпрузи, между които
не съществува физическа
и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса
за вината:
Законовата уредба
не дефинира понятието
”вина за дълбокото
и непоправимо разстройство
на брака”. Съдът приема
това понятие като
компилация от обективно
и субективно отношение
на всеки от
съпрузите към брачната
връзка, неизпълнение на поетите
брачни задължения за
взаимност, съвместно живеене на
съпрузите и грижи
за семейството. В тази
насока, за да се
произнесе на основание
чл.49, ал.3 от СК
по въпроса за
вината, съдът съобрази следното:
В настоящото производство е отправено искане съдът да не се
произнася по въпроса за вината за разтрогване на брака, то не следва де са обявява вина за разстройството
на брачните отношения.
По иска с правно
основание чл. 53 от СК:
Предвид изявлението, че със сключването на брака няма
промяна във фамилното име на съпругата, този въпрос не стои за решаване.
Съгласно чл.56, ал. 1 СК, при действието на който е
поставено решението и който има приложение в случая при допускане на развод,
съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато
то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на
децата, вината и други обстоятелства. Съдът при наличие на ненавършили
пълнолетие деца дължи служебно произнасяне по отношение ползването на семейното
жилище.
В настоящият случай няма спор, че
семейното жилище е било собственост на родителите на ищецът и напуснато от
съпрузите от м.02.2015г., поради което
не се поставя въпрос за ползването му.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на
основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ
бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна
държавна такса в размер на
50,00лв., която следва да се
внесе по равно от страните, на основание чл.329, ал. 1, изр.2 от ГПК.
Не е поставен въпрос за
присъждане на разноски по чл.78 ГПК.
Мотивиран от
така изложените съображения,
Варненски районен съд:
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл. 49, ал.1 от СК брака между К.И.И. ЕГН **********, български гражданин и гражданин на Руската федерация, притежаващ паспорт 53 0778284, издаден от Министерство на външните работи на Русия, 35902
на 12 декември 2014г., лична карта №***,
издадена от МВР Варна на 02.08.2013г., и Й.
Н. К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сключен на 27.02.2014г. в
гр.Варна, за което е съставен Акт за граждански брак № 110 пред длъжностното
лице по гражданско състояние в
гр.Варна, поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство
на брака.
ОБЯВЯВА, ЧЕ съпругата не е променяла фамилното си име
при сключването на брака, поради което и с постановяване на настоящото решение,
този въпрос не стои зда решаване.
ОСЪЖДА Й.Н.К. ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета
на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, окончателна държавна
такса размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата
по ГПК, ДВ бр.22
от 28.02.2008г., в сила
от 01.03.2008г.
ОСЪЖДА К.И.И. ЕГН **********, български
гражданин и гражданин на Руската
федерация, притежаващ паспорт 53 0778284, издаден от Министерство на външните работи на Русия, 35902
на 12 декември 2014г., лична карта № ***, издадена от МВР Варна на 02.08.2013г., постоянен
адрес в Република България: гр. Варна, ул. „***" № 10 А, Съдебен адрес:***. Диана Т. Д***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на
съдебната власт, по сметка
на Варненски районен съд,
окончателна държавна такса размер
на 25.00лв./двадесет и пет лева/,
на
основание чл.6, т.2 от Тарифа
за държавните такси, които
се събират от
съдилищата по ГПК, ДВ
бр.22 от 28.02.2008г., в сила
от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок
от съобщението до
страните, че е изготвено и
обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно
със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: