№ 119
гр. Русе, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Мирослав Минчев Маринов (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600451 по описа за 2021 година
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на седми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росица Радославова
Членове : Александър Иванов
Ралица Герасимова
при секретаря Тодорка Недева и в присъствието на прокурора
М.М., като разгледа докладваното от съдия Иванов, въззивно наказателно
общ характер дело № 451 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от СВ. Н. СВ. (подадена чрез
1
защитника му адв.М.Р.) срещу присъда № 13/08.04.2021год. постановена по
НОХД№ 515/21г. по описа на Районен съд – Русе, с която С. е:
Признат за виновен в това, че на 16.09.2020 г. в гр. Русе, управлявал
моторно превозно средство – мотопед марка "Малагути Ф 15“, с рама №
ZJM44000044033936, като си служил с контролни знаци –
регистрационна табела с номер РК 03 66 С, издадена за друго моторно
превозно средство, а именно мотопед марка "Сузуки Сепиа" с рама №
СА1ЕА235635, поради което и на основание чл.36 вр.чл.54 вр. чл.345
ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
девет месеца, което наказание на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено
с една трета - на шест месеца лишаване от свобода.
Признат за виновен в това, че на 16.09.2020г. в гр. Русе, управлявал
моторно превозно средство – мотопед марка "Малагути Ф 15“, с рама №
ZJM44000044033936, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП: ,,Пo пътищата, отворени за
обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места" и на Наредба № I-45 на МВР
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
поради което и на основание чл.36, вр.чл.54 вр. чл.345, ал.2 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца,
което наказание на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с една трета -
на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо, най - тежкото
от наказанията лишаване от свобода - „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
На основание чл.24 от НК е постановено увеличаване на
определеното общо наказание с три месеца.
С присъдата, жалбоподателя е осъден за заплати разноски в полза
на ОД на МВР – Русе, както и на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК е
2
постановено отнемане в полза на държавата на регистрационна табела с ДК №
Р 03 66 РК, която да се изпрати на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
гр.Русе.
С жалбата и допълнението към нея се навежда основание за
спиране на наказателното производство (искането разгледано и отхвърлено в
заседанието на въззивната инстанция), както и за неправилност на присъдата,
касателно приложимите правила за ангажиране на отговорността и
санкциониране на деятелността, предмет на делото - поради неприложение
института на чл.9, ал.2 от НК /пр.2/, относно обвинението по чл.345, ал.2 от
НК, алтернативно института по чл.55 от НК за всяко от деянията, а отделно –
поради несъответно на обстоятелствата от значение, налагане на по - тежкият
вид наказание от алтернативно предвидените за всяко от тях, изразява се и
недоволство от приложението на чл.24 от НК за наложеното общо наказание
– обобщено, заявяващи явна несправедливост на наложеното наказание.
Съответно на доводите, прави се искане за приложение на чл.9, ал.2 от НК
относно обвинението по чл.345, ал.2 от НК (незаявено изрично, но като
изводима последица, за отмяна на първоинстанционната присъда в тази й част
и постановяване на оправдателна присъда по това обвинение), алтернативно
за приложение института по чл.55 от НК, и определяне наказание пробация за
всяко от деянията, съответно общо такова наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се
поддържа от адв.Р., като се акцентира на наличие на неотчетени смекчаващи
вината обстоятелства, обуславящи приложимост на чл.55 от НК за всяко от
деянията, отделно се изразява недоволство от приложението на чл.24 от НК
за общото наказание лишаване от свобода, наложено с атакуваната присъда.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за
цялостно потвърждаване на присъдата.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, констатира следното:
Жалбата е допустима. По същество е неоснователна.
С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната
проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на
3
присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните
факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил
обосновани и законосъобразни фактически (съобразно чл.373, ал.4 от НПК) и
правни изводи за всяко от двете деяния, предмет на делото.
Първата инстанция, обсъждайки съответните обстоятелства
относно обществената опасност на извършеното (макар и непосочвайки
изрично и това им значение) приела, че с деятелността по управление на
МПС нерегистрирано по надлежния ред, от подс.С. бил реализиран състава на
престъпление по чл. чл.345, ал.2 от НК, съответно липсата на основание
деянието да носи белезите на института по чл.9, ал.2 от НК, вкл. и в
хипотезата на пр.2 от същата разпоредба, както се претендира по въззивната
жалба. Всъщност която и да е, от двете хипотези, и самостоятелно
определящи, че деянието не е престъпно (квалифицираното с обвинението по
чл. чл.345, ал.2 от НК) не е налице, предвид наличието на обстоятелства,
определящи степента на въздействието му върху обществените отношения,
надхвърляща изискваната такава за приложение на този институт. В тази
насока е достатъчно да се отчете реализирането на съвкупност от
престъпления, на практика предпоставени едно от друго, идентичността им с
предходно извършвани прояви, засягащи същите обществени отношения
/значителната бройност на нарушения по ЗДвП от същото лице/, а и отделно
нарушение, едновременно с изпълнението на процесните престъпления и
голямата бройност и видово разнообразие и на престъпни прояви, за които
наказателната му отговорност вече била многократно ангажирана, така както
тези дадености били отчетени и от първата инстанция по отношение на
индивидуализацията на наказанията за всяка от отделно извършените
процесни престъпления. Това обуславя неоснователност на въззивната жалба
по претенцията за приложимост на чл.9, ал.2 от НК от окръжният съд,
съответно и за следващото от това оправдаване на подсъдимия по
конкретното обвинение.
Правилна е и преценката на първата инстанция, съответно
неоснователна жалбата с претенция в противен смисъл, за приложимост на
общите правила при определяне на наказанията за всяко от двете деяния/ а не
и института по чл.55 от НК и съответно условия за приложимост на
4
правилото по чл.58а, ал.4 от НК/, доколкото в случая не са налице
обстоятелства с посочената в текста характеристика, а освен това по преценка
на въззивната инстанция, идентично и на направената от първата, най - лекото
предвидено в състава наказание за всяко от деянията, не се явява
несъразмерно тежко за извършеното от С.. Констатирайки бройността и
характеристиката на отегчаващите вината обстоятелства /така, както са
визирани общо и по-горе/ първоинстанционният съд, законосъобразно
обосновал и решението си да наложи за всяко от двете престъпления, предмет
на делото, по-тежкото от алтернативно предвидените наказания, а именно
лишаване от свобода, а не глоба, поради което и претенцията за последното
по въззивната жалба се явява неоснователна. За правилността на това
решение например следва да се изтъкне правилно отчетеното и от първата
инстанция за доказателствена информация, свидетелстваща, че деятелността,
предмет на делото, поради предходните прояви /за които многократно била
ангажирана административно - наказателната и наказателната отговорност на
подсъдимия/, не е изолирана даденост, а елемент от вече утвърдено,
непрекъснато повтарящо се противоправно поведение, което и само по себе
си определя за неоснователна въззивната жалба, претендираща за
приложение на визираните институти така, че да се намали вида и степента на
въздействие на реализираната законова наказателна санкция по процесното
дело.
При индивидуализицията на наказанията за всяко от извършените
престъпления, съответно на отчетеното за превес на отегчаващите вината
обстоятелства, се явява определянето на базисното наказание лишаване от
свобода за всяко от деянията над средата на предвиденото – девет месеца
лишаване от свобода, всяко от което било намалено с една трета /на шест
месеца лишаване от свобода/, съобразно правилото по чл.58а, ал.1 от НК.
Законосъобразно, при наличие на предпоставките по чл.23, ал.1 от НК било
определено общо, най-тежкото от тези наказания - шест месеца лишаване от
свобода. Въззивният съд определя за правилна и преценката на първата
инстанция за необходимото в случая приложение на института по чл.24 от
НК, в аспекта на отчетените множество обстоятелства, свидетелстващ за
значително високата обществена опасност на процесния подсъдим и с оглед
постигане на превъзпитателен ефект върху него, в частност и лишаването му
5
за съответния срок на изпълнение на това наказание да върши други
престъпления, обуславящо неоснователност на въззивната жалба и в тези й
части. Претенцията, че е налице неотчетено смекчаващо вината
обстоятелство, от вида да обоснове различна преценка по приложимите
разпоредби за ангажиране отговорността на подсъдимия и по -конкретно
направеното по реда на чл.370, т.2 от НПК признание на фактите, като
едновременна даденост с негов принос за разкриване на престъпленията,
предмет на делото, не намира опора в доказателствената съвкупност. Както са
дадени насоки в ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2008г., НК,
докладчик Цветинка Пашкунова, за да се може признаването на фактите да се
третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, то трябва да
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение на лицето, което да е спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В
случая се установява, че подобно процесуално поведение липсва, а всички
обстоятелства, свързани с осъществяване на престъпленията и извършителя
му, на практика са събрани само в резултат действията на полицейските
служители Г. и К., установили факта на управление на процесния мотопед и
служебно посредством реализиране на правомощията им, събиране на всички
останали факти, обуславящи съставомерността, както и съответно
ангажираните по делото справки, изискани и изготвени по време на
разследването и събраното от други доказателствени източници. При липсата
на изначалната предпоставка за евентуална приложимост на института на
условното осъждане, съобразно съдебното минало на С., правилно било
постановено определеното общо наказание лишаване от свобода, да бъде
изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.
Едновременно с това, въззивната инстанция констатира неяснота
в проверяваната присъда, касателно дзиспозитива на същата, в частта му
относно неизрично отразяване размера на наказанието, след постановеното
увеличаване с три месеца, както и режима на изтърпяване. С оглед яснота и
изпълнимост на постановеното с атакуваната присъда и приемайки, че
посочените пропуски не обосновават друго решение за изхода от въззивната
проверка (предвид обстоятелството, че волята на първата инстанция е видна
от мотивите в тази част – а именно увеличаване на общото наказание до общ
6
размер от девет месеца лишаване от свобода, и изтърпяване на това наказание
ефективно, при първоначален строг режим), окръжният съд приема за
правилно да измени атакуваната присъда, изяснявайки визираните
обстоятелства, в съгласие с първоинстанционната мотивировка по тези
въпроси.
При извършената цялостна служебна проверка на делото,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане,
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на
материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна
или изменение (за последното извън аспекта на посоченото) на
първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното, на основание чл. 338 и чл.337 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 13/08.04.2021год. постановена по НОХД№
515/21г. по описа на Районен съд – Русе, като
ПОСТАНОВЯВА увеличеното по реда на чл.24 от НК, общо
наказание – ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, да се изтърпи от
подсъдимия СВ. Н. СВ. ефективно, при първоначален строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8