№ 54
гр. Самоков, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870101325 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от от Д. П. К. с
ЕГН ********** срещу „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес гр.С., бул.Б. 49, бл.53, вх.В, ет.7, представлявано от С. Н.Н..Искът е на
стойност 3000лева и касае искане за установяване на договор, алтернативно
само клауза по договор за кредит между страните за разглеждане на документи
за нищожна, като неравноправна.Договорът е с номер 40020030113.В
условията на евентуалност се отправя искане само неравноправната клауза да
бъде обявена за нищожна.Твърдяната за неравноправна клауза е договорка
кредитополучателя да плати услуга "фаст" за бързо разглеждане на
документи.Тази услуга е на стойност 1650лева, а отпуснатия кредит е за
3000лева.Твърди се че ГПР на разходите с добавянето на услугата фаст и
сумата 1650лева е по-голяма от упоменатата в договора за кредит и така
потребителят е заблуден.
Ответника твърди че искът е недопустим, неоснователен и
недоказан.Счита, че договора не води до нарушение на ЗПК и не е надвишен
ГПР.
Касае за иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, по договора за кредит между
1
страните. Между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за
кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в
размер на 3000,00 лева, при фиксиран лихвен процент на разходите - 41% и
ГПР 49.08%.Едновременно с това в договора била включена услуга „Фаст“ в
размер на 1650лева за бързо разглеждане на документи.
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от,
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно предственият договор за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
услуга фаст.
Както правилно е отбелязано в исковата молба и според съда не са
спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за
потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния
процент на разходите. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът
вписвайки в контракта съответно ГПР в който не са включени огромните такси
за услуга „ФАСТ“ с който ГПР надхвърля предала на предвиденото в
ЗПК.Това е заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на
уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите
правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради
липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за
потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за такса услуга „ФАСТ“ по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
- индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва
да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за услуга фаст.
Възнаграждението за тази услуга в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер па
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
2
С оглед изложеното разгледан по същество, искът за прогласяване
нищожността на договора за потребителски кредит се явява основателен.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 120 лв.
разноски за държавна такса, както и сумата от 500лева за адвокатско
възнаграждение.Заплатеното възнаграждение от 960лева се явява прекомерно
и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, нито на
правния интерес от 3000лева.Ако се използва като ориентир наредбата за
адвокатските възнаграждения по конкретно чл.7, ал.2, т.2 минималното
възнаграждение би било 420лева.Платената сума от 960лева надвишава този
размер над 2 пъти, което е прекомерно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
Прогласява нищожността на договор за кредит с номер 40020030113
между Д. П. К. с ЕГН ********** и „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр.С., бул.Б. 49, бл.53, вх.В, ет.7, представлявано от С. Н.Н..
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.С., бул.Б. 49, бл.53, вх.В, ет.7, представлявано от С. Н.Н. да заплати на Д. П.
К. с ЕГН ********** сумата от 620лева за процесуално представителство по
делото и държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
3