Р Е Ш
Е Н И Е
№ 366/ 30.05.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На първи април през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 630 по описа за 2018 година; за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от М.М.М.– Д. и Ж.П.С.; против Д.Х.К. - Ш. с ЕГН **********
***.
Ищецът твърди, че на 20.10.2017 г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си против ответника, по
което било образувано ч.гр.дело № 2643/2017 г. на ХРС. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което
ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът като краен снабдител, съгласно чл.98а
от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ,
които за процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/. По силата на
чл.7 т.1 от ОУ, ищецът поел задължение да снабдява ответника с електрическа
енергия за обект на потребление с ИТН 1520584, находящ се в гр. Хасково, кв.
„Кенана“ № 17. За ответника бил открит клиентски номер **********. Ответникът
от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от ОУ, се задължил за заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините,
определени в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ, при неплащане в
срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки ден на просрочие. В изпълнение на задълженията си по
ОУ, ищецът доставил на ответника за посочения обект за периода 27.12.2016 г. –
26.02.2017 г. електроенергия на обща стойност 361,98 лв., която до предявяване
на иска не била заплатена. Поради забава в плащането на главницата, ответникът
дължал и законна лихва за забава от 23,66 лв. за периода 11.02.2017 г. –
19.10.2017 г., дължима по всяка фактура поотделно от падежа посочен в нея до
датата на образуване на настоящото производство. Предвид изложеното, ищецът
иска, съдът да постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът
му дължи гореописаните суми, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 20.10.2017 г. до
окончателното изплащане; присъдени по процесното ч.гр.дело; както и да му се присъдят направените в заповедното и в настоящото
производство разноски за държавни такси и юрисконсултски възнаграждения. Тези
искания се поддържат в открити съдебни заседания от процесуалните представители
на ищцовото дружество.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.5, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения й
особен представител, който счита предявения иск за допустим, но за
неоснователен и недоказан, като го оспорва по основание и размер и иска
отхвърлянето му изцяло. Оспорва ищцовото твърдение, че ответницата е потребител
на електрическа енергия за посочения в исковата молба обект. Ищецът не доказвал
соченото от него облигационно отношение с ответницата, по силата на което в
процесния период я е снабдявал с електрическа енергия, като й е предоставил СТИ
– електромер, който да е присъединен към електроразпределителната мрежа на
ищеца, както и да й е предоставял мрежови услуги за този обект. Особеният
представител на ответницата се позовава на чл.5, чл.7 и чл.13 от ОУ и на чл.95а
ал.2 и чл.98а от ЗЕ. Ищецът сочел, че за обекта на ответницата бил открит клиентски
номер **********, който се сочел и в извлечението от сметка, но във фактурите,
които представял, се сочел друг клиентски номер **********. Този номер
идентифицирал клиента, а в случая налице било противоречие, кое е лицето,
клиент на обекта. Представените от ищеца доказателства не доказвали по
безспорен начин наличието на облигационно отношение между страните, като нямало
и данни, ответницата да е подавала при ищеца заявление за започване на продажба
на електрическа енергия, да е ставала негов клиент и да е встъпвала в
правоотношения с него. Особеният представител на ответницата оспорва
съдържанието на представените по делото препис – извлечение от сметка и две
фактури, както и обоснованите с тях твърдения на ищеца, че е снабдил с
електрическа енергия процесния обект на ответницата. Ищецът не представял
доказателства за реалната доставка на енергията до обекта за фактурираните
периоди и в посочената мощност, както и за начина на изчисляване на конкретния
размер на електрическата енергия и на претендираната законна лихва. Основанието
за плащане не били самите фактури и извлечение от сметка, които били частни
свидетелстващи документи без подпис на ответницата, като удостоверявали изгодни
за издателя си обстоятелства. Като такива те не се ползвали с обвързваща материална
доказателствена сила. Същите имали само формална доказателствена сила, като
удостоверявали само извършване на изявлението и неговото авторство, без да
доказват верността на вписаните в тях други обстоятелства. Предвид изложеното,
недоказани и неоснователни били както главната, така и акцесорната претенции на
ищеца и същите следвало да се отхвърлят изцяло. Това искане се поддържа от
особения представител на ответницата в открито съдебно заседание, като самата
тя не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Видно от препис-извлечение от сметка на името на ответницата,
при ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита партида на нейно
име с клиентски номер ********** относно обект на потребление с ИТН 1520584,
находящ се в гр. Х., кв. ***. Същото е било представено и по заповедното
производство, според което ответницата дължи на ответника сумата от общо 385,64
лв., от която главница от 361,98 лв. за периода 27.12.2016 г. – 26.02.2017 г. и
лихва от 23,66 лв. за периода 11.02.2017 г. – 19.10.2017 г., по подробно
описани 2 броя фактури, които се представиха и като писмени доказателства по
делото, а именно:
-
№ **********/31.01.2017 г. за сумата от 159,08 лв. за
периода 27.12.2016 г. -26.01.2017 г. за 881 кВтч ел.енергия с падеж 10.02.2017
г.; и
-
№ **********/28.02.2017 г. за сумата от 202,90 лв. за
периода 27.01.2017 г. -26.02.2017 г. за 1151 кВтч ел.енергия с падеж 10.03.2017
г.
И в двете фактури са
издадени на името на ответницата за горепосочения обект на потребление и ИТН,
но за друг клиентски номер от горецитирания, а именно – **********. Никоя от тях
не е подписана от страните в настоящото производство, като всяка сочи, че
представлява „копие – обобщена информация”, като съдържа и детайлна информация
относно дължимите по всяка от тях суми. Видно от представена справка по лице от
Служба по вписванията – Хасково от 21.02.2018 г. на името на ответницата по
персоналната й партида № 98625, на 19.09.2016 г. тя е закупила поземлен имот с
еднофамилна жилищна сграда в него, находящи се в гр. Х., кв. ***
Ищецът представи по делото още решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., с
което са одобрени ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, които също се представиха по делото, ведно с
извлечения от вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г., в който са били публикувани. Конкретните
относими към случая текстове от тези ОУ, съдът ще коментира по-долу.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно – техническа и съдебно – счетоводна
експертизи, чиито заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени.
Първата от експертизите сочи, че клиентският номер по процесните фактури –
********** е бил на стария собственик на процесния обект с ИТН 1520584, като
жилището било захранено към електроразпределителната мрежа на ЕР Юг ЕАД, с
монтирано СТИ, което отчитало консумираната ел.енергия. Този собственик и под
този номер имал и друг така захранен обект на ул. **** в гр. Х. с ИТН 489417.
Процесната ИТН 1520584 с молба до ЕР Юг ЕАД се прехвърляла на ответницата, като
купувач на имота, като тя имала открит клиентски номер **********, освен за
процесната ИТН и за ИТН 1595283 за обект в гр. Димитровград. Вещото лице сочи,
че отчетените количества ел.енергия за обект с ИТН 1520584 съвпадат с фактурираните
такива, като отчитането е било от отчетник чрез оптична глава и изискванията
към монтираното СТИ били спазени. Вещото лице сочи, че коректният адрес на
потребление на процесния обект е в гр. Х., кв. **** 470/1/15, а не ****. Вещото
лице – счетоводител е проверило освен представените по делото документи и
счетоводството на ищцовото дружество. В заключението си сочи, че процесните две
фактури отговарят на изискванията за първични счетоводни документи по чл.6 от
ЗСч и на чл.114 ал.1 от ЗДДС, като те били осчетоводени точно и вярно по
съответните сметки в счетоводната система на дружеството в месеца на издаването
им и по партидата на ответника с клиентски номер **********. Цените по
процесните фактури били правилно определени, според решение № Ц-19/30.06.2016
г. на КЕВР. Вещото лице сочи, че се е свързало с ответницата, която му е
заявила, че се намира в чужбина и няма документи за извършено плащане. По
препис – извлечението от сметка правилно било изчислено обезщетението за
забава, считано от падежната дата на фактурите до входиране на заявлението с пощенско
клеймо от 19.10.2017 г., а именно – в размери на 11,09 лв. върху главницата по
първата фактура и на 12,57 лв. по втората.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК на 20.10.2017 г., изпратено по пощата на 19.10.2017 г., въз основа на
което е образувано производство по ч.гр.дело № 2643/2017 г. на ХРС. По това
дело със заповед № 1374/23.10.2017 г. е разпоредено, длъжникът – ответникът в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство сумите, както следва: сумата 361,98 лева –
главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода
от 27.12.2016 г. до 26.02.2017 г. на основание Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД и
чл.98а от Закона за енергетиката, която електрическа енергия е доставена по
партидата на Д.Х.К.-Ш. с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на
потребление: гр.Хасково, кв.Кенана 17, Балатон, ИТН: 1520584; както и 23,66
лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.02.2017г. до
19.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.10.2017г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съобщение за заповедта е било връчено на
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 22.02.2018 г.
заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си,
което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 09.03.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът
счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в
чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява основателен
и доказан. По категоричен начин по делото се установи, че именно ответницата е
собственикът на процесния обект на потребление на електрическа енергия, който
тя на 19.09.2016 г. е закупила - поземлен имот с еднофамилна жилищна сграда в
него, находящи се в гр. Х., кв. *** Първият спорен по делото въпрос е, дали
именно ответницата следва да носи отговорност за заплащането на ищеца на
стойността на доставената до този обект електрическата енергия за процесния
период от време. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал, във връзка със становищата на страните по делото и предвид
приложимата нормативна уредба – съдът достига до положителен отговор на този
въпрос. Във връзка с твърденията на
ищеца, настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на сключен
договор за доставка на електрическа енергия при ОУ по смисъла на чл. 98а от ЗЕ.
Предвид разпоредбата на §1 т. 27г. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), вр. т.27б, от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент,
който купува електрическа енергия за собствено ползване. Според действащата т.
41б. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от §1 на същите
ДР, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува
енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия. Според отмемената т.42 (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от
08.09.2006 г.) от §1 на същите ДР, "потребител на енергия за битови нужди"
е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. В аналогичен смисъл са и текстовете от приложимите ОУ на
ищцовото дружество. Според чл.1 т.4 от ОУ, понятието «клиент» се разбира както
в своето значение на «мрежови клиент», така и в значението на «потребител на
електрическа енергия»; като потребител на електрическа енергия за битови нужди
е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на дружеството, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Респективно, задължено лице за заплащане цената на доставена електрическа
енергия по договор по чл. 98а ЗЕ е потребител на енергия, който притежава някое
от горните качества по приложимите разпоредби от § 1 от ДР на ЗЕ и ОУ. По
делото, както се посочи, се установи, че ищцата е собственикът на имота, в т.ч.
през процесния период, който имот е присъединен към електроразпределителната
мрежа. Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответницата
има задължението по чл.11 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от ОУ, според което потребителят
е длъжен да заплаща на продавача стойността на консумираната в обекта електрическа
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване
и цена за разпределение – по отношение на процесния обект. В сферата на
правоотношенията с предмет продажба на електрическа енергия на потребители за
битови и стопански нужди, с оглед спецификата им, действа специален режим,
уреден със Закона за енергетиката. Съгласно чл.98а от същия продажбата на
ел.енергия от крайните снабдители- лицензирани енергийни предприятия, се
осъществява при публично известни общи условия след одобряването им от държавен
орган, обвързващи страните ex lege и без изричното им писмено приемане, с факта
на публикуването им. Ответницата не оспорва това обстоятелство, а противопоставя
единствено твърдение за липса на индивидуално сключен договор, което възражение
е неоснователно в смисъла на предходните съображения. Тя не ангажира
доказателства за изричното оспорване на общите условия и евентуално сключено
различно споразумение, каквато правна възможност е съществувала и според общите
условия. Същевременно, няма данни ответницата да е заявила обстоятелства по чл.6
ал.2 от ОУ, респ. като собственик на имота да е заявила своето изрично писмено
съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, друго
лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок,
при което условие само правата и задълженията на клиента могат да се упражняват
и от това друго лице. Най-сетне, от неизпълнение на задължението й по чл.11
ал.3 от ОУ, да уведоми писмено ЕВН ЕС в 30-дневен срок за всяка промяна,
свързана с подадените от него: лични данни, адресната регистрация, данни на
фирмата, промени в собствеността, промени по начина на ползване на обекта,
наложени временни ограничения върху ползването на обекта, имащи отношение към
клиентския номер, към който е заведен процесният обект – ответницата не може да
черпи права.
Назначената съдебно – техническа експертиза установи, че коректният адрес
на потребление на процесния обект е в гр. Х., кв. **** 470/1/15, и именно за
него се отнася процесната ИТН 1520584, като
жилището е захранено към електроразпределителната мрежа на ЕР Юг ЕАД, с
монтирано СТИ, което отчита консумираната ел.енергия. Процесната ИТН 1520584 с молба до ЕР Юг ЕАД се прехвърляла на ответницата,
като купувач на имота, като тя имала открит клиентски номер **********, цитиран
в представеното извлечение от сметка на името й, а клиентският номер по
процесните фактури – ********** е на стария собственик на процесния обект.
Установи се, че отчетените количества ел.енергия за обект с ИТН 1520584
съвпадат с фактурираните такива, като отчитането е било от отчетник чрез
оптична глава и изискванията към монтираното СТИ са били спазени. В тази
връзка, неоснователно е ответното възражение, че не ставало ясно, за кой именно
обект на потребление се отнася търсената в настоящото производство сума. От
заключението на вещото лице – счетоводител се установи, че процесните две
фактури отговарят на законовите изисквания и са били осчетоводени точно и вярно
по партидата на ответницата. Цените по тях са били правилно определени, според
решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР, като плащане по тях не е установено. По
препис – извлечението от сметка правилно било изчислено и обезщетението за
забава, считано от падежната дата на фактурите до входиране на заявлението с
пощенско клеймо от 19.10.2017 г., а именно – в размери на 11,09 лв. върху
главницата по първата фактура и на 12,57 лв. по втората.
Предвид изложените съображения, предявеният иск, като основателен и
доказан, следва да се уважи изцяло.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен
акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид
изцяло уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 800 лв., от които за заповедното
производство – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, а за настоящото производство - 75 лв. за държавна такса, 150
лв. за особен представител на ответника, 400 лв. за вещи лица и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Х.К. - Ш.
с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от М.М.М.– Д. и Ж.П.С.; сумите, както следва: 361,98 лв. главница и 23,66 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 11.02.2017 г.
до 19.10.2017 г.; главницата, представляваща дължима стойност на електрическа
енергия, доставена за периода от 27.12.2016 г. до 26.02.2017 г. по партидата на
ответницата с клиентски номер № ********** /с клиентски номер на предходния
собственик на имота - **********/, отнасяща се за обект на потребление, находящ
се в гр. Х., кв. *** с ИТН 1520584; ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 20.10.2017 г. до
окончателното изплащане; като за главницата са били издадени следните фактури:
-
№ **********/31.01.2017 г. за сумата от 159,08 лв. за
периода 27.12.2016 г. -26.01.2017 г. за 881 кВтч ел.енергия с падеж 10.02.2017
г.; и
-
№ **********/28.02.2017 г. за сумата от 202,90 лв. за
периода 27.01.2017 г. -26.02.2017 г. за 1151 кВтч ел.енергия с падеж 10.03.2017
г.;
за които суми е издадена заповед № 1374
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.10.2017 г. по
ч.гр.дело № 2643/2017 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Д.Х.К. - Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* сумата от 800 лв. деловодни
разноски, в т.ч. и дължимите за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.