РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 23.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3313/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 290638/11.03.2021 г., уточнена с молба от 30.03.2021
г., предявена от В.В.С., с ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка С.А.Г., с ЕГН: **********,***, против
Г.Ф., ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
твърди, че на 01.12.2019 г., около 11.30 ч., в гр. София, на ул. „108-ма“, с
посока на движение от ул. „Акад. Димитрий Лихачов“ към бул. „Панчо Владигеров“,
в района на СМГТ № 6241, метростанция „Обеля“, неизвестен водач, управлявал
неустановено МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с В.В.С.,
който като
пешеходец пресичал пътното платно по обозначена с пътна
маркировка пешеходна пътека, отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила. По случая бил съставен Констативен протокол № К-713/2019 г. и било
образувано досъдебно производство № 11436/2019 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,
пр.пр. № 52120/2019 г. по описа на СРП, което с постановление на прокурор от
СРП било спряно.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, са му били причинени
следните увреждания:
-
Луксация на
капачката на лявото коляно, хемоартроза на лявото коляно;
-
Десностранно
хидроцеле;
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в Клиниката по
детска ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След извършените
прегледи и изследвания, под локална анестезия, на ищеца била извършена мануална рапозиция на увреденото
коляно, същото било пунктирано и крайникът бил имобилизиран в шина. На
05.12.2019 г., ищецът бил изписан от болничното заведение с назначено активно
наблюдение, като лечението му продължило
в домашни условия, с дадени препоръки за ХДР. В следващите месеци, освен
болките в коляното се появили и болки в десния тестис на ищеца. На 14.07.2020
г., В.В.С. бил за лечение в
Отделението по Детска урология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била
поставена диагнозата: десностранно хидроцеле. На 15.07.2020 г., на ищеца била
извършена оперативна интервенция на
десния тестис. На 17.07.2020 г., ищецът бил изписан с указания за прилагане на
антиактериална терапия и спазване на двигателен режим.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от
ПТП увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства. Ищецът трудно можел да се обслужва сам и да извършва
нормални ежедневни дейности и любими занимания. Болките в областта на коляното
били с голям интензитет и В.В.С. нямал
и „миг покой“, не можел да спи нормално и изпитвал дискомфорт във всяка позиция
на тялото. За период от около два месеца се придвижвал с помощта на патерица.
Травмата оказала негативно влияние и върху образователния процес на ищеца и го
възпрепятствала да посещава тренировки по баскетбол в продължение на месеци.
Настъпилото произшествие оказало въздействие и върху психиката на ищеца, което
довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови
изживявания, ярки спомени от инцидента, като и към предявяване на исковата
молба, ищецът изпитвал силен страх да напуска жилището си сам, неувереност да
пресича пътни платна, което се отразявало в нормалното общуване с други хора.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 40 000 лева –
главница, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, както и сумата от 133.78 лева – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за болничен престой, за патерица и лекарства.
Сумите се претендират ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.01.2020 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.Ф., е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът
сочи, че по делото не са представени доказателства за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността му, в резултат на което е
накърнено правото му на защита.Ответникът сочи, че по делото доказателства нито
за твърдения механизъм, нито за обстоятелствата и причините, довели до ПТП. Оспорва
причинната връзка на претендираните увреждания и процесното ПТП. Заявява, че за
установяване на причинната връзка между твърдените физически увреждания и
процесното ПТП, липсват доказателства. Също така не били установени и описани
следи от движението на МПС, които да потвърждават изложеното относно механизма
на ПТП. Липсвали и свидетели – очевидци, в района на местопроизшествието нямало
монтирани камери за видеонаблюдение, както и не били открити следи от друго
ППС.
Ответникът
оспорва и размера на претендираното обезщетение. Заявява, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен и не кореспондира със съдебната практика, с принципа на справедливост,
с икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е
предприел пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, без да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната
скорост на движение. Моли исковете да бъде отхвърлени.
На
28.01.2022 г., ищецът е представил по делото писмена защита, в която е изложил съображения,
че е доказано, че е бил ударен от неустановено МПС, управлявано от неизвестен
водач, чиято вина е установена, както и че са установени твърдените по делото
вреди.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1,
т. 1 КЗ
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за
имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство);
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: настъпването на
пътно-транспортно произшествие с участието на ищеца, всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние, вреди,
причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя),
както и да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на
МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено
увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/ водач.
Съдът
приема за установено по делото, че на 01.12.2019 г., около 11.30 ч., в гр. София,
на ул. „Акад. Димитрий Лихачов“, е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП)
между неидентифицирано моторно превозно средство, управлявано от неизвестен
водач, който е напуснал местопроизшествието, и ищеца В.В.С., който е бил пешеходец.
Настъпването на процесното ПТП, и участието на В.В.С. в него се
установява при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства:
По делото е представен Констативен протокол № К-713, съставен на 01.12.2019
г. от мл.инспектор - дежурен ТПТП – О
„ПП“-СДВР, който е посетил мястото на ПТП – гр. София, ул. „Акад.
Димитрий Лихачов“, в района на СМГТ № 6241 Метростанция Обеля, на пешеходна
пътека М8.1 от ЗДвП. Като обстоятелства и причини за ПТП, в Констативния протокол е посочено
(по данни на пешеходеца), че на 01.12.2019 г., около 11.30 ч., в гр. София, неизвестен автомобил с
неизвестна марка, водач, цвят и регистрационен номер, се е движил от ул.
„108-ма“ по ул. „Акад. Димитрий Лихачов“, към бул. „Панчо Владигеров“ и в
района на СМГТ № 6241 Метростанция Обеля, участва в ПТП с пресичащия от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила, на пешеходна пътека М8.1,
обозначена с пътен знак Д17 от ЗДвП,
пешеходец В.В.С..
Посочено е също, че след ПТП, водачът на автомобила е напуснал
местопроизшествието без да уведоми компетентните органи.
По
делото е представена Докладна записка К-713 до Началника на Отдел „Разследване“
– СДВР, чрез Началника на Отдел „Пътна полиция“- СДВР, в която мл.инспектор - дежурен ТПТП
– О „ПП“-СДВР е посочил, че на 01.12.2019 г. е бил дежурен и е бил получен
сигнал за станало ПТП на ул. „Акад. Димитрий Лихачов“, в района
на СМГТ № 6241 Метростанция Обеля, с участието на неизвестно МПС и пешеходеца В.В.С., който е бил
установен в УМБАЛ „Пирогов“. Установен е един свидетел – С.А.Г. (майка на
пешеходеца) и една камера за видеонаблюдение в района на ПТП, разположена върху
близка сграда.
На
01.12.2019
г., полицейски инспектор при О „ПП“-СДВР, е извършил оглед и е съставил представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие. В протокола са описани вида, състоянието и характеристиката на
пътя в района на местопроизшествието, оставените следи т.н. Към протокола е
изготвена скица и фотоснимки. Протоколът
за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство (ДП) – дознание № 11436/2019 г. по описа на СРТП при СДВР, пр.пр. № 52120/2019
г. на СРП.
С постановление от 30.06.2020 г. на прокурор
при Софийска районна прокуратура, производството по ДП № 11436/2019 г. по описа на СРТП при СДВР, пр.пр. №
52120/2019 г. на СРП, е било спряно, на основание чл. 199, ал. 1 НПК, вр. чл.
244, ал. 1, т. 2 НПК – тъй като извършителят на инкриминираното деяние не е
разкрит в установения от закона срок.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.А.Г., която е майка на ищеца. Г. заявява, че
е била пряк свидетел на пътно-транспортното произшествие, което станало на 01.12.2019 г. Сочи,
че В. е трябвало да ходи на тренировка и тя излязла на терасата, за да го
изпрати с поглед. Видяла, че излизайки той подтичвал, защото имало две минути
до трамвая. Според Г. е имало спрени автомобили в двете посоки, като
впоследствие уточнява, че спрените автомобили са били в лявата лента, а
автомобилът е бил в дясно. Детето забавило малко бързото ходене, оставал един
метър да пресече окончателно и „изненадващо“ от дясно излязъл автомобил и го ударил. Свидетелката видяла как
синът й „изхвърча“ във въздуха, завъртял се и паднал. Г. слязла и видяла колата
как „отпрашила“. Сочи, че е имало пешеходци
на пешеходната пътека. На мястото на ПТП, били две платна в едната посока.
Колата, която ударила В., била в крайно дясно платно. След ПТП, В., куцайки, се
върнал обратно. Имало хора на спирката, които го питали дали е добре. Той бил в
шок, говорел „със срички“. Прибрали се вкъщи и свидетелката видяла, че
панталонът му е скъсан и там, където е
бил ударен, има нюанси на синьо, лилаво.
Отишли в „Пирогов“ и там било установено, че е изместена капачката на коляното
му. Имал огромен оток, който трябвало да спадне. Изписали го след 7 – 8 дена.
Не можел да стъпва на крака си повече от месец. Ходили на прегледи два пъти
след изписването.
Свидетелката
сочи, че „към днешна дата“ (разпитът е проведен на 08.11.2021 г.), В. се чувства
добре. Но след ПТП не спортува, а преди това спортувал баскетбол в спортно
училище.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Видно от АТЕ, процесното ПТП е реализирано при следния механизъм:
На 01.12.2019 г., около 11.30 часа, в гр. София, по ул. „Академик
Димитрий Лихачов“, от ул. „108-ма“ към бул. „Панчо Владигеров“, в лявата пътна
лента, се е движил неизвестен автомобил с марка „Мерцедес“, с неустановен водач
и регистрационен номер.
Когато се е приближавал към пешеходната пътека на автобусна спирка СМГТ
№ 6241 „Метростанция Обеля“, в същото време по диагонална пътечка на затревения
участък вляво от платното за движение се е приближавал пешеходецът В.В.С., на
около 15 години, тичайки. Автомобилът се е намирал на 35-40 метра преди
пешеходната пътека и се е движил със скорост от 34-35 км/ч. ВЛ е посочило, че няма
данни за наличие на пътни знаци, ограничаващи скоростта. Пешеходната пътека е
сигнализирана предварително с предупредителен пътен знак А18- „Пешеходна
пътека“, на 58 метра преди нея и знак Д17 – „Пешеходна пътека“, непосредствено
преди нея. Платното за движение е било двупосочно с по две пътни ленти за
посока, с асфалтова суха настилка, дневно време с добра видимост.
Първоначално водачът не е виждал пешеходеца, когато се е движил зад
павилиона вляво от платното за движение, но когато пешеходецът се е появил след
него, тичащ и по левия тротоар, той е бил видим за водача. Не е имало
ограничаване на видимостта след този момент, защото не е нямало насрещно
движещи се автомобили.
Видно от АТЕ, водачът е имал
възможност да вижда и наблюдава пешеходеца, който най-вероятно е тичал по
левия тротоар към пешеходната пътека и е имал възможност да прецени неговите
действия. Според ВЛ, водачът на
автомобила най-вероятно е реагирал на опасността и е задействал спирачките,
защото ударът върху пешеходеца не е бил силен, нито с висока скорост, а
най-вероятно към края на спирането на автомобила (в противен случай травмите
биха били значително по-тежки). Водачът на неизвестния автомобил е имал обективната възможност да спре
преди мястото на удара спрямо момента, в който пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, дори и при бързо
тичане.
Видно от АТЕ, причината, от
техническа гледна точка, за създаване на опасността и настъпване на
произшествието е в действията на пешеходеца – дете на 15 години, предприел
пресичане на платното за движение в опасна близост на приближаващ се отдясно
автомобил. ВЛ е посочило, че пешеходецът е имал възможност да се огледа преди
да предприеме пресичане и да прецени ситуацията. Имал е възможност и да спре по
средата на платното, където е имало двойна маркировка и да пропусне автомобила,
независимо, че е на пешеходна пътека.
От страна на водача на неизвестния автомобил, действията му са в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради
късната реакция за спиране. При добра предварителна видимост на тичащо дете по
левия тротоар, той е имал възможност да намали и да спре автомобила си пред
пешеходната пътека при своевременна реакция. Водачът на автомобила е имал
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието,
спрямо момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за
движение от левия тротоар.
Видно от АТЕ, по дължина на пътя, мястото на удара е върху пешеходната
пътека, а по широчина не може да се определи дали е в лявата или в дясната
пътна лента. Пешеходецът най-вероятно е
тичал, но от техническа и професионална гледна точка, навлизащ на тичащ по
левия тротоар и навлизането му в пешеходна пътека, не е внезапно и неочаквано
събитие.
Павилионът е ограничавал видимостта на водача на автомобила, когато
пешеходецът се е движил по пътеката зад нето, но след появата му, водачът е
имал възможност да го вижда и да го наблюдава. Не е имало насрещни автомобили,
които да ограничават видимостта за водача спрямо пешеходеца.
Пешеходецът се е намирал извън опасната зона за спиране на автомобила и
независимо от начина на движение на пешеходеца, водачът е бил в състояние да
спре.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМЕ), извършена от вещото лице д-р К.А.С. (специалист по ортопедия и
травматология) и заключението по съдебно-медицинската експертиза
(СМЕ), извършена от вещото лице д-р П.К.П. (уролог).
Видно от СМЕ, извършена от д-р С., при процесното ПТП, ищецът е получил
следните увреждания:
-
Изкълчване
на капачката на лява коленна става;
След ПТП, ищецът е бил приет по спешност в Клиника по детска ортопедия
и травматология на УМБАЛСМ „Пирогов“, където е приложено наместване на изкълчването и е направена пункция за изтегляне на насъбралата
се кръв. Поставена е гипсова имобилизация с ортеза за 14 дни. ВЛ е приело, че
при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният
период, при такъв тип усложнения е около 2
месеца.
При извършения на 26.10.2021 г. личен преглед на ищеца, вещото лице е
констатирало пълно възстановяване от получената травма, като
ищецът се намира в добро здравословно състояние.
В открито съдебно заседание на 08.11.2021 г., ВЛ д-р С. уточнява, че в
случая не е устанено да има разкъсване на връзки.
В СМЕ, извършена от д-р П., е посочено, че на 14.07.2020 г., ищецът е
бил приет в детското отделение на Урологичната киника за операция на
десностранно хидроцеле, което е било открито по повод болки в десния тестис.
Видно от СМЕ, хидроцелето в дясно след период от 7
месеца, е вторично заболяване, което няма
травматична етиология (причина). В открито съдебно заседание на 24.01.2022
г., ВЛ д-р П. категорично заявява, че след толкова дълъг период (7 месеца) в
случая, не може ПТП да е причина за хидроцелето, което обикновено се получава
при възпалителен процес.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, същите не са оспорени от страните по делото, поради
което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът на неустановеният лек автомобил е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 116 от Закона за движение по
пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците …“ и чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, в резултат на което е
настъпило процесното ПТП. Поради изложеното,
съдът приема, че събраните по делото доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд, дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява В.В.С..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото,
което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца
болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България.
В
тази връзка, съдът съобрази вида и
характера на доказаните по делото увреждания, които се намират в причинна
връзка с процесното ПТП - изкълчване на капачката на
лява колянна става, наложило се на наместване на изкълчването и направената пункция за изтегляне на насъбралата
се кръв. Съдът съобрази и периодът на поставена е гипсова имобилизация с ортеза
(14 дни), възстановителния период - около 2 месеца, както и констатираното
пълно възстановяване от получената травма.
По делото се установи, че хидроцелето в дясно след
период от 7 месеца, е вторично заболяване, което няма травматична етиология (не е в причинна връзка с процесното
ПТП), поради което и същото не следва да се взема предвид при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди.
Съдът съобрази и указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи, възрастта на ищеца към
датата на ПТП, претърпените болки и страдания, общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял ищеца, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП (2019 г.) и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на В.В.С., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 25 000 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди:
По делото е представена фактура от 04.12.2019 г., издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“, като доставчик на услугата: такса за престой, за сумата от 25
лева. Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е била
заплатена. Видно от представените фискален бон от 03.12.2019 г. и фискален бон
от 04.12.2019 г., са били заплатени съответно 80.00 лева – за имобилизираща
шина за коляно и 28.78 лева – медикаменти, предписани с представените по делото
рецепти. Сборът от заплатените суми по фискалните бонове е 133.78 лева.
От заключението по СМЕ, извършена от д-р С. се установява, че извършените разходи по описаните фискални
бонове са били необходими за лечението на ищеца и са били направени във връзка
с него.
Поради това, съдът приема за установено по делото, че в резултат на
процесното ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 133.78 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г.
по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на
уврежданията, тъй като в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е предприел
пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, без да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на
движение.
Процесното
ПТП е реализирано на пешеходна пътека, сигнализирана със съответните предупредителни
знаци, като ищецът се е приближавал тичайки. Видно от АТЕ, причината, от техническа гледна точка, за създаване на опасността и настъпване
на произшествието е в действията на пешеходеца – дете на 15 години, предприел
пресичане на платното за движение в опасна близост на приближаващ се отдясно
автомобил. ВЛ е посочило, че пешеходецът е имал възможност да се огледа преди
да предприеме пресичане и да прецени ситуацията. Имал е възможност и да спре по
средата на платното, където е имало двойна маркировка и да пропусне автомобила,
независимо, че е на пешеходна пътека.
Правото
на пресичане е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има
определено поведение - да премине през пътното платно, включително и по
пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на МПС)
спазването на определено поведение за задоволяване на признати му от закона
интереси. На осъществяването на това
право стои насрещно задължение на водачите на превозни средства, които са
задължени да спазват такова поведение, което да осигури на носителя на
правото-пешеходеца, възможност за реализация. При използване на своето право за
преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че
водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място. (Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК
на ВКС).
Заключението на вещото лице, обаче, е
категорично, че детето е имало видимост към приближаващия автомобил и е можело
да изчака преминаването му и след това да пресече булеварда. При упражняване на
правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се
съобрази с разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждаща, че пешеходците
са длъжни, преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В случая, ищецът не е
изпълнил това си задължение, тъй като е предприел пресичане на платното за движение в
опасна близост на приближаващ се отдясно автомобил. Ищецът сам се е
поставил в завишен риск, като се е появил на пътното платно в лентата за
движение на автомобила. Поведението на ищеца е противоправно и е в причинна
връзка с инцидента и телесните повреди.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д.
№ 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от
27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г.
по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018
г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Въпреки допуснатото от пешеходеца нарушение на правилата за
движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил
установените
в чл. 5, ал. 1 чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП задължения на водачите на пътни превозни средства, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да бъде
предотвратено. В този смисъл съдът съобрази много по-голямата
отговорност на водача на МПС, който винаги следва да съобразява управлението на
своя автомобил с необходимостта от предпазване на по-уязвимите участници в
движението - пешеходците и особено децата. Особено повишено внимание се изисква
от водачите на МПС на места, на които традиционно може да се очаква поява на
пешеходци, край спирки на градския транспорт (както е в настоящия случай), а и
деянието е реализирано на пешеходна пътека.
Поради
това, съдът приема, че решаващо по-голям принос за настъпване на вредоносните
последици има не нарушенията от страна на пешеходеца, а деянието на водача на
лекия автомобил. Приносът на пострадалия съдът определя на 20 %, с колкото и на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да бъдат намалени определените
застрахователни обезщетения.
Поради изложените съображения, искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 20 000 лева (25 000 лева – 20%), а за разликата до пълния
предявен размер от 40 000 лева, искът
следва да се отхвърли. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
следва да се уважи за сумата от 107.02
лева (133.78 лева – 20%), а за разликата до пълния предявен размер от
133.78 лева, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Доколкото не се установява от ищеца
датата по чл. 497, т.1 КЗ и доколкото ответникът носи тежестта от непредставяне на изискани от
съда /и ищеца/ доказателства съгласно чл. 161 ГПК,
то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение,
респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл. 497, т.2 КЗ – с изтичане срока по чл. 496 КЗ,
т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията.
Няма спор между страните, че ищецът е поканил ответника със заявление от 07.01.2020
г., както и че ГФ не е изплатил обезщетение. С оглед гореизложеното, лихвата
върху обезщетението следва да бъде определена от 08.03.2020 г., като
претенцията за законна лихва следва да бъде отхвърлена за периода от 07.01.2020 г. до 07.03.2020
г., като неоснователна.
В
заключение трябва да се има предвид, че ищецът е дете по смисъла на чл. 2
ЗЗДет. Поради това към него следва да се приложи държавната политика за закрила
на детето, уредена в ЗЗДет., която се основава, между другите ѝ принципи,
и на осигуряването на най-добрия интерес на детето (чл. 3, т. 3 ЗЗДет.), като
задължение на всеки държавен орган, включително и на съда, е да провежда в
рамките на компетентността си тази политика (чл. 1, ал. 4 ЗЗДет.). Поради това
съдът намира, че интересът на ищецът ще
бъде охранен в най-голяма степен, ако присъденото му обезщетение бъде изплатено
по банкова сметка, ***, за да може да се гарантира (включително чрез режима,
предвиден в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК, която е специална), че
получената сума ще бъде използване за задоволяване на неговите потребности и
интереси.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата
– адв. Ч.А.Н., сумата от 867 лева, съразмерно
на уважената част от исковете (1734 лв. х 0.50).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 325 лева от общо
направените разноски в размер на 650 лева (650 лв. х 0.50) - депозит за АТЕ и СМЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1129.28 лева, които
включват: 804.28 лева – държавна такса (20 107.02 лв. х 4%) и 325 лева (650 лв. х 0.50) – депозит за вещи лица, от
внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.В.С., с ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка С.А.Г., с ЕГН: **********,***, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 20 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от В.В.С. неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 01.12.2019 г., в гр. София, по
вина на лице, управлявало неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва,
считано от 08.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 107.02 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2020 г. до
окончателното плащане.
Присъдените суми трябва да бъдат заплатени по
банкова сметка *** В.В.С., с ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за разликата над 20
000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, иска по чл.
557, ал. 1, т. 1 КЗ, за разликата над 107.02 лева до пълния предявен размер от
133.78 лева, и
претенцията за законна лихва за периода от 07.01.2020 г. до 07.03.2020
г.
ОСЪЖДА
Г.Ф., с адрес: ***, да заплати на
адвокат Ч.А.Н., с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 867 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.В.С., с ЕГН: **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка С.А.Г., с ЕГН: **********,***, да
заплати на Г.Ф., с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 325
лева.
ОСЪЖДА Г.Ф.,
с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1129.28 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: