Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-326
17.11.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесети
октомври две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.ЙОРДАНСКА
МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1154 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ЗАД ,,Булстрад Виена иншурънсгруп“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.,,Позитано“№5,
представлявано от изпълнителните директори Иво Ивов Груев и Пламен Ангелов
Шинов, чрез процесуален представител адв.Златина Билянова- БАК, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф“№8, ет.1, против Решение № 260 от
20.01.2020г., постановено по гр. дело №
6695/2018 г. по описа на РС- Бургас, с което съдът е отхвърлил иска на ищцовото
дружество против П.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.,,С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*,
за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 1820.75 лева(хиляда осемстотин и
двадесет лева и седемдесет и пет стотинки) главница- изплатено застрахователно
обезщетение за щети на МПС ,,Нисан Микра“ с рег.№А
6444 НА, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението:
31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 293.08
лева, представляваща съдебно- деловодни разноски
за заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 36.42 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 256.66 лева, плащане на които е
разпоредено със Заповед№2147 от 07.06.2018г. по ч.гр.д.№4020 по описа на
Бургаски районен съд за 2018г., както и за присъждане на разноските, направени
по водене на делото и в заповедното производство.
Недоволство
от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът. Твърди се, че решението е незаконосъобразно,
постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото. Излагат се
подробни съображения. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно – деловодни
разноски.
В срока, предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна.
Разгледаните пред Районен съд-
Бургас искови претенции са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.500,ал.1,т.1
от КЗ.
Обжалваното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При разглеждане на въззивната
жалба по същество, Бургаският Окръжен
съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от него, заедно с платените лихви и разноски,
когато последният, при настъпване на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение на Закона за движение по пътищата, като е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици и други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
За
уважаване на предявения иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т. 1 от КЗ,
следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и
застраховано при него лице по отношение на лек автомобил ,,Нисан Микра“ с
рег.№А 6444 НА; настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което
е настъпило между посочените МПС-та; претърпени от пострадалото лице
имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди;
изплащане от застрахователя- ищец в полза на застрахованото лице на
застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена
причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно
събитие; ответникът да е управлявал МПС
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействие на наркотици или други упойващи вещества или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици и други упойващи вещества.
В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
Не се спори
между страните по делото, че на 30.09.2017г., на ПП-19 - 230км., по посока от
гр.Бургас към гр.Варна, П.Н.Т., водач на
т.а. „Форд Транзит” с рег.№А2183ВА, собственост на „Фертус Трейд” ЕООД, управлявал автомобила с несъобразена скорост
спрямо атмосферните условия(дъжд) и при навлизане в десен завой, блъснал МПС
„Нисан Микра” с рег.№ А6444НА, движещ се
успоредно на него от дясна страна, след което се е блъснал в еластична
преграда(мантинела), вляво по посока на движението.
Установява се от представеното по делото копие
от протокол за ПТП № 1591866 от 30.09.2017 година, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Горното обстоятелство е отразено ясно в съответната
графа- стойност от 0.5-1.2 промила(л.101 от делото пред
БРС).
Относно
показанията на техническото
средство за установяване на алкохол на П.Н.Т., водач на МПС с рег.№А2183ВА, по делото са изискани от ОД на МВР- Бургас,
сектор ,,Пътна полиция” и приети като
доказателства, заверени копия от разпечатка от паметта на техническото средство за установяване на
алкохол- алкотест ,,Дрегер 7510“, фабричен №DRBB-0076 от 30.09.2017г., с отчетен резултат 0.66
промила. Посоченият резултат е отразен в Дневник за отразяване резултатите от
използването на технически средства, приложен по делото.
Видно
от представения в първоинстанционното производство Акт за установяване на
административно нарушение № 7Д769ДО5861 от 30.09.2017г., водачът П.Н.Т. е
нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП(,,водачите на ППС да длъжни при
избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия,
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие”). Вследствие нарушението, Т. причинил имуществени вреди- цялостна
деформация на МПС, два броя звена от
еластична ограда- мантинела.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно
постановление №17-0769-005861, с което на водача е наложена санкция на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП.
Установено
е от представените по делото писмени доказателства наличието на валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищцовото
дружество и Фертус Трейд”ЕООД -собственик на автомобила,
управляван от причинителя
на вредата, настоящ въззиваем, който е бил в сила към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Безспорно е, че
застрахователното дружество е изплатило на Д.П.Д.,
по щета № 471017171706672, с платежно нареждане от 30.11.2017г., сума в размер
на 1820.75 лева, представляваща стойността на ремонтните дейности по МПС „Нисан
Микра” с рег.№ А6444НА, негова
собственост.
Обезщетението е платено въз основа на
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност” сключен
между ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и „Фертус Трейд”ЕООД - по
полица № BG/03/116002668759,
със срок на валидност от 14.10.2016г. до 13.10.2017г., като собственик на МПС
„Форд Транзит” с рег.№А2183ВА.
С
регресна покана №00116/08.01.2018г., застрахователното дружество е поканило П.Н.Т.,
в десетдневен срок да заплати по посочена банкова сметка съответните суми,
представляващи обезщетение по застраховка ,,Гражданска отговорност“ в общ
размер от 2446.75 лева (по щета №471017171707747- 626лева; по
щета№471017171706672- 2446.75 лева).
Застрахователното
дружество е инициирало производство по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника П.Н.Т., като е образувано ч.гр.дело №4020/2018г. по описа на PC – Бургас.
По горепосоченото дело, в полза на "Булстрад
Виена Иншурънс Груп" е издадена Заповед №2147
от 07.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, за следните суми: сумата от 1820.75
лева(хиляда осемстотин и двадесет лева и седемдесет и пет стотинки) главница-
изплатено застрахователно обезщетение за щети на МПС ,,Нисан Микра“
с рег.№А 6444 НА, законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 293.08 лева, представляваща
съдебно- деловодни разноски за заплатена държавна такса за образуване на
делото в размер на 36.42 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 256.66
лева.
Длъжникът е бил уведомен за заповедта за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, като не е възстановил посочената сума.
В
предвидения законов срок, е предявен иск за установяване на вземането по чл.422
от ГПК.
Безспорно по делото е, че ищецът е
застраховател по застраховка „гражданска отговорност”, а ответникът е
управлявал лек автомобил с валидна такава застраховка към датата на настъпване
на ПТП. Няма спор, че той е носел отговорност за катастрофата, за което може да
се направи извод както от приложения към исковата молба протокол за ПТП,
подписан лично от ответника без възражения, за механизма на деянието, в който
документ са възпроизведени обстоятелствата относно причините за произшествието.
Същественото обаче за ангажиране на
регресната му отговорност тук от застрахователя е да се установи дали действително
са налице изискуемите предпоставки за това.
Както
вече бе посочено, застрахователят
има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Спорно между страните пред настоящата инстанция, с оглед
основателността на исковите претенции, е обстоятелството относно употребата на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата от въззиваемия като водач на
МПС, т.е. дали
въззивникът (ищец в първоинстанционното производство) може регресно да
претендира от въззиваемия (ответник в първоинстанционното производство)
изплатеното на собственика на увреденото имущество застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва и направените в производството разноски.
В тази връзка следва да се
отбележи, че законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да
настъпи само ако концентрацията на алкохол в кръвта е над определена, допустима
по закон норма, а не винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от
концентрацията. Приложимата в случая норма е посочената в чл.171, т.1, б.“б“ и
чл.174, ал.1 от ЗДвП - 0.5 промила.
Пред
застрахователното дружество са били представени доказателства, включително
протокола за настъпилото ПТП, в който е било вписано, че увреждащият автомобил
е бил управляван от водач, с наличие на алкохол в кръвта и след като е изплатил
обезщетение за нанесените на увреденото МПС щети, застрахователят е предявил
регресен иск.
При
застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което без да е
собственик, ползва МПС на законно основание. След като застраховката „ГО”
покрива отговорността на собствениците и на упълномощените от тях водачи, във
всички случаи, когато управлението на лек автомобил, обект на застраховка „ГО”,
предприето от трето лице със знанието и с изричното или мълчаливото съгласие на
собственика, то застраховката „ГО” покрива и отговорността за вреди, причинени
от водача, който следва да се счита упълномощен за управлението.
Следва
да се подчертае, че липсата на съдебен акт, с който да е
ангажирана наказателната или административнонаказателната отговорност за това,
че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата, в случая не игнорира отразените
в протокола за ПТП факти.
В приложения протокол за ПТП, изрично е посочено, че след измерване с
техническо средство, е установено
съдържание на алкохол в посочените граници-0.5-1.2 промила. Именно това е и пътно- транспортното
произшествие, при което са причинени материални щети. Други твърдения или
възражения в тази връзка ответникът не е навеждал.
Протоколът за ПТП
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и
има материална доказателствена сила, за опровергаването на която не се
представиха доказателства от страна на въззиваемия, поради което същият
обвързва съда относно стоящият извън документа факт за съдържанието на алкохол в кръвта на водача на МПС с рег.№А2183ВА, до който се
отнася удостоверителното изявление в същия.
В този смисъл, настоящият
състав намира
възражението на ответника за липса на доказателства относно обстоятелството, че
е управлявал МПС след употреба на алкохол в посочената концентрация, за
неоснователно.
В конкретния казус, освен посоченото
основание, обвързващо съда, документа носи подписа на ответника(въззиваем) като
участник в ПТП и се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните за
него факти, които са удостоверени с подписа му. Поради това, тежестта на
доказване е негова и същия следваше да обори доказателствената сила на
документа чрез всички допустими доказателствени средства. В тази връзка е бил
издаден и талон за медицинско изследване- кръвна проба, което не е извършено(което
е негово право), като в този случай релевантно остава установеното от уреда.
Не е проведено насрещно доказване на това обстоятелство, поради което следва да се приеме за доказан по делото фактът на употребата на алкохол от страна на ответника като водач на МПС, а оттук- налице е законовата предпоставка за регрес на застрахователя.
В трайната практика на ВКС, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО; решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
Неоснователни са доводите,
наведени от особения представител на въззиваемия, че изложеното в протокола за
ПТП не съдържало преки и непосредствени
впечатления на длъжностното лице, поради което документът не носел материална
доказателствена сила. В повечето случаи ПТП се посещава от длъжностното лице след настъпването му и в този смисъл, то възприема последиците от него, а не самото ПТП. Това обаче съвсем не означава, че при посещението си длъжностното лице не може да възприеме начина, по който е настъпило произшествието. Това се гарантира от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. „г“ и „д“ ЗДвП, съгласно която участниците в пътно-транспортно произшествие са длъжни да запазят обстановката такава, каквато е била след настъпването на ПТП.
Тази разпоредба има за цел да подпомогне длъжностните лица при изследване на мястото на произшествието и механизма на ПТП.
Също така, в производството пред
съда, въззиваемият е имал процесуална възможност за
оспорване на протокола по реда на
чл.193 от ГПК и при спазване на точно определена процедура, но производство по
оспорване на официален документ не е инициирано.
Едно от деленията на документите е
на верни и неверни. Верни и неверни са единствено свидетелстващите документи,
към които се причислява и протоколът, издаван при ПТП. Верността и неверността
се проверяват в гражданския процес по два начина – с установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 4 ГПК или с оспорване, направено по реда на чл. 193 ГПК,
като проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена
сила на документа. Горното не е сторено от ответника в първоинстанционното
производство, поради което неоснователни и необосновани се явяват наведените от
въззиваемия аргументи в тази насока. Единствено изразеното от ответника общо
оспорване на всички твърдения в исковата молба, както и твърденията, че
протоколът не отразявал достоверни факти, без да са представени каквито и да
било доказателства в подкрепа на това оспорване, не разколебава извода на съда
за управление на МПС под въздействието на алкохол над допустимата стойност.
Не са налице и данни ответникът да е
оспорил показанията на техническото средство „дрегер”. Още повече, както вече
бе отбелязано нарушителят(участник 1) е подписал протокола за ПТП собственоръчно
и без възражения,
което съдът цени като извънсъдебно признание на отразените в него факти
(неизгодни за ответника), поради което следва да се приеме, че те са се
осъществили така, както е отразено в протокола, а и не са опровергани от
доказателствата по делото. С това си
поведение той мълчаливо е изразил съгласие с констатациите на контролните
органи.
В този смисъл, настоящата инстанция не споделя
изводите на районния съд, че в съответните графи в протокола не било отразено
еднозначно наличието или липсата на употреба на алкохол. В тази насока са и
представените по делото заверени копия от разпечатка от паметта на техническото средство за установяване на
алкохол- алкотест ,,Дрегер 7510“, фабричен №DRBB-0076 от 30.09.2017г., с отчетен резултат 0.66 промила.
Посоченият резултат е отразен в Дневник за отразяване резултатите от
използването на технически средства, приложен по делото.
Безспорно е, че е употребено количество алкохол над допустимата
стойност- над 0.5 промила. В конкретния
случай протоколът за ПТП№ 1591866 от 30.09.2017г. е издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по чл.
165 ал. 1 т. 4 и ал.2 от ЗДвП, в предвидената писмена форма и по реда на чл.
125 и чл. 125а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.4,ал.1
от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), в случаите, когато
контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно
произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и
на останалите участници в произшествието. Резултатите от проверката се отразяват
в съответните документи.
Налице са надлежни доказателства относно факта
на установената концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, които да са събрани по надлежния ред (съгласно горецитирания подзаконов
нормативен акт). В настоящият
случай, след като водачът на увреждащото МПС е бил изпробван с техническо
средство – „дрегер”, което е показало наличие на алкохол в кръвта в размер на
0,66 промила, е бил издаден талон, за да бъде изследвано количеството на
алкохол в кръвта му и чрез химичен анализ.
Следва
да се отбележи, че по настоящото дело не са представени никакви доказателства,
които да опровергаят констатациите на компетентните контролни органи, отразени
в протокола за ПТП.
Както бе изложено, по смисъла на
чл.179 ал.1 ГПК, протоколът за ПТП е официален документ и съставлява
доказателство за изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред
него действия и по-конкретно за съществуването на фактите с правно значение, че
на посочените дата, час и място е настъпило ПТП, местоположението на превозните
средства на пътното платно, следи от произшествието, видими вреди вследствие настъпилото
ПТП (пострадали лица и материални щети) и резултат от тест за употреба на
алкохол.
Като част от процедурата по ангажиране
административнонаказателната отговорност на виновно причинилия ПТП водач на
МПС, съществуването на отразените в протокола факти може да бъде оспорено чрез
възражения пред административно наказващия орган /чл. 44 от ЗАНН/, което в
случая не е сторено от водача, по чиято вина е възникнало произшествието.
Протоколът за ПТП е изготвен въз основа на цялостно и достоверно
възприета от длъжностното лице фактическа обстановка, след оглед на
местопроизшествието, на щетите, на разположението на автомобилите при инцидента
и след изслушване на участниците, поради което следва да се кредитира. Представеният протоколът
за ПТП има материална доказателствена сила по отношение на отразеното обстоятелство,
че участникът е бил с алкохол в кръвта над допустимата от закона норма.
В този смисъл, съдът намира за безспорно и доказано по
несъмнен начин, че именно ответникът(въззиваем) е станал причина за
възникналото ПТП на 30.09.2017 г., като същият
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, а именно с 0,66 промила, което води до извод за основателност на
регресния иск. Вследствие процесното ПТП са настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в нанесените щети(,,тотална щета”) на л.а.,,Нисан Микра“ с рег.№А
6444 НА, управляван от Д.П.Д..
Ищецът е заплатил на собственика
на увредения автомобил застрахователно обезщетение за причинените от ПТП
имуществени вреди в размер на 1820.75
лева.
Досежно размера на причинените
вреди и съответно размера на дължимото обезщетение, в първоинстанционното
производство е допуснато извършването на две съдебно- оценъчна експертизи от вещото лице Атанас Желязков.
В заключението по първоначално
извършената експертиза е констатирано, че действителният размер на причинените
от ответника вреди възлиза на стойност 4602.50 лева с ДДС(стойността на ремонта
за възстановяване на лекия автомобил „Нисан
Микра” с рег.№ А6444НА).
В заключението по извършената
повторна експертиза, вещото лице е отразило, че действителната стойност на
процесния автомобил към датата на
настъпване на застрахователното събитие, при съобразяване модификацията на автомобила, моментното му
състояние, изминати километри и всички обстоятелства, определящи пазарната му
стойност, възлизаща на сума в размер на 4800 лева с ДДС. Установено е, че е
налице тотална щета.
От приетото по делото заключение на
съдебно- оценъчната експертиза във връзка с останалите събрани по делото
писмени доказателства, включително и протокола за ПТП, в който са отразени
непосредствените възприятия на длъжностното лице по отношение на щетите, както
и употребата на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма, се доказва наличието на причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и констатираните вреди, за които е платено обезщетение на
увреденото лице. Не се установява да е
налице плащане от ответника на претендираната от ищеца сума.
С оглед
изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя е
възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически
състав, което обуславя извод за доказаност на иска по основание. Обемът на
регресното право, се обуславя от обема на заплатеното обезщетение в рамките на
пазарната стойност на вредите. Застрахователят има право да претендира от
причинителя на увреждането размера на заплатената от него сума, която е на стойност 1820.75
лева.
Като е направил изводи в смисъл,
противен на посочения по-горе, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и постановено ново по същество, с което
предявеният иск да бъде уважен в пълния предявен размер.
Въззивната страна е заявила искане за
присъждане на разноски за производството пред двете инстанции, което предвид
изхода на спора следва да бъде уважено.
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените
пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1490.61 лева(хиляда четиристотин и
деветдесет лева и шестдесет стотинки), съгласно представения от страната списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
РЕ
ШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260
от 20.01.2020 г., постановено по гр. дело № 6695/2018 г. по описа на районен
съд– Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес: гр.Б., ж.к.,,С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*,
да заплати на ЗАД ,,Булстрад Виена иншурънсгруп“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, пл.,,Позитано“№5, представлявано от
изпълнителните директори Иво Ивов Груев и Пламен Ангелов Шинов, чрез
процесуален представител адв.Златина Билянова- БАК, сумата от 1820.75
лева(хиляда осемстотин и двадесет лева и седемдесет и пет стотинки) главница-
изплатено застрахователно обезщетение за щети на МПС ,,Нисан Микра“ с рег.№А
6444 НА, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението: 31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените съдебно – деловодни разноски в общ размер от 1490.61 лева(хиляда четиристотин и деветдесет лева и шестдесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.