гр. Велико Търново, 17.08.2020 г.
Административен съд - Велико Търново, касационен състав в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря В.Г.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10118/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. II от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от М.Т.М. с ЕГН **********, адрес ***, ***срещу Решение № 222 от 17.03.2020 г. по НАХД № 1774/ 2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № **********/ 04.10.2019 г., издадено от заместник директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/
- Велико Търново. С наказателното постановление на М.М., за извършено от него нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР за контрола и опазването на горските територии, и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложено административно наказание „глоба", в размер на 300,00 лева. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на решението на PC
- В. Търново, като се излагот съображения за допуснати нарушения при проверката, с която е констатирано административното нарушение, пороци във формата при издаването на АУАН и НП, а по същество - че извършването на деянието не е установено по безспорен начин. В тази връзка се навеждат доводи, че касаторът не е присъствал при извършването на проверката, с което е ограничено правото му на защита, от АНО не са обсъдени възраженията му срещу АУАН, в акта и постановлението не е отразено къде се намира отсечената дървесина и на кого е зачислена, като тези въпроси са останали неизяснени и в производството пред районния съд. Сочи се, че при проверката в обекта е нямало лица, спрямо които М. да изпълнява контролни функции относно спазването на правилата за сечта, в представените от него превозни билети не е отбелязано транспортирането на дървесина от вида на посочената в АУАН и НП, а като цяло липсват и доказателства, че сечта е извършена именно в посочения от актосъставителя и наказващия орган период. Касаторът изтъква и че той не притежава охранителни функции и не упражнява 24 часов контрол в сечището, а обекта е освидетелстван с протокол за освидетелстване на сечището № 0476268, издаден на 13.05.2019 г. от инж. Ивайло Първанов, в който протокол не е констатирано въпросното нарушение. Предвид съдържанието й, съдът квалифицира наведените в жалбата оплаквания като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и разреши спора по същество, като отмени наказателното постановление, издадено от зам. директор на РДГ - Велико Търново. В съдебно заседание, касаторът, чрез пълномощника си по делото адв. Х.И. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и аргументи развити в хода на устните състезания, претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция по горите - Велико Търново, чрез пълномощника си по делото ***Ц.С., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения за процесуалната и материална законосъобразност на наказателното постановление и за правилност на решението на районния съд, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи основания за неговата отмяна. Изтъква, че проверката е извършена преди освидетелстването на сечището, към който момент касаторът е отговорното за сечта лице, на което е издадено съответното позволително. Ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на PC - Велико Търново е правилно, като в него са обсъдени всички възражения, наведени и в касационната жалба. Намира за обосновани изводите на съда за безспорна установеност на санкционираното нарушение и извършителя от наличните в делото доказателства. Предлага настоящата инстанция да се произнесе в този смисъл.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. II от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от PC - Велико Търново. Установено е, че на името на касатора, в качеството му на лицензиран лесовъд и представител на „Стил - МС" ООД, е било издадено позволително за сеч № 0472647/ 03.01.2019 г. за отдел 15, подотдел „е1" в землището на с. Въглевци, държавна горска територия. Видът на разрешената сеч е бил санитарна за дървесен вид бял бор, срокът за провеждането й - от 06.01.2019 г. до 27.12.2019 година. На 28.03.2019 г. при извършена от горски стражари в ТП ДГС „Болярка" проверка в посоченото сечище, е било установено, че е извършена сеч на 16 бр. дървета от дървесен вид дъб, цер и габър, равняващи се на 5 плътни куб. метра дърва за горене, без тези дървета да са определени за сеч в позволителното и без да са отбелязани с поставена контролна горска марка в основата на пъна. Проверката е била извършена в отсъствието на М.М., който е бил надлежно уведомен за нея, но казал че няма да дойде. Посочените обстоятелства, вкл. броя на отсечените дървета от всеки вид и диаметърът на пъновете, са били отразени в съставен Констативен протокол № 097444 от 28.03.2019 година. За приключването на сечта в отдел 15, подотдел „е1" в землището на с. Въглевци е бил съставен Протокол за освидетелстване на сечище № 0476268/ 12.05.2019 година. От участващ в проверката служител на ТП ДГС „Болярка", на М.М. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № **********/ 09.04.2019 г. /СЦДП 2015, бланков № 079002/, за извършено от него нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен на датата на издаването, срещу подпис, като М. е вписал „не съм съгласен с констатациите отразени в акта". В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са били направени писмени възражения. Въз основа на установеното с АУАН от инж. Зорка И. - зам. директор на РДГ - В. Търново, е издадено НП № **********/ 04.10.2019 г., с което на М.Т.М. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба", в размер на 300,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 08.10.2019 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните писмени доказателства, вкл. тези от административната преписка и допълнително представените от страните, и показанията на свидетелите Й.С.Й./актосъставител/, М.Л.Н.и И.В.П.. В производството пред районния съд санкционираното лице е навело оплаквания за допуснати процесуални нарушения и е оспорило извършването на претендираното нарушение от обективна страна, като е навело доводи, идентични с тези в касационната жалба. Тези оплаквания са приети от районния съд за неоснователни, а част от тях и за ирелевантни към спора, като напр. отбелязаното в протокола за освидетелстване на сеч, че сечта и извозът на дървесина са с форма „задоволителна". При така изяснените обстоятелства, районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от М. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр. с чл. 126, ал. 1, т. 5 от Наредба№ 1/ 30.01.2012 г. наМЗХ и МВР. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на санкцията, определена с наказателното постановление в предвидения от закона минимум.
Постановеното от Районен съд - Велико Търново решение е правилно.
Обратно на твърдяното от касатора, при постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила и делото е попълнено с необходимия доказателствен материал, касаещ релевантните факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред ВТРС от жалбоподателя /касатор в настоящото производство/ не са били оборени фактическите установявания в административно наказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и възражения. Необсъждането на въпроси, които не касаят предмета на въззивния контрол, като например евентуалното извозване и последващото местоположение на изсечената немаркирана дървесина, в чие държане е била същата към момента на проверката и т.н., не съставлява нарушение на процесуални правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Настоящата инстанция споделя изводите ВТРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Действително се установява, че касаторът не е присъствал при проверката, извършена на място в отдел 15, подотдел „е1" в землището на с. Въглевци. Следва обаче да се отбележи, че няма нормативно изискване лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да се уведомява предварително и да присъства на извършваните проверки. В конкретния случай АУАН не е съставен по време на проверката на място, а на по-късна дата, в присъствието на соченото за нарушител лице. Освен това и двамата свидетели извършили проверката под страх от наказателна отговорност са заявили, че в случая е извършено уведомяване на М.М. за процесната проверка, но той е отказал да присъства. В обратна насока са единствено твърденията на последния в жалбата му пред районния съд, които обаче са голословни и правилно са възприети като защитна теза. Правилни са и изводите на съда, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати формални нарушения и такива на процесуални правила. Безспорно, в АУАН и наказателното постановление липсва посочване на конкретна дата на извършване на деянието. Съгласно АУАН и НП, същото е извършено в периода от 06.01.2019 г. до 28.03.2019 г., т.е. времето от началната дата на издаденото позволително за сеч в имота, до датата на проверката, установила незаконната сеч. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ срокът, в който лицето с издадено позволителното за сеч носи отговорност и упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, е от началната дата на позволителното, до освидетелстване на сечището. Тоест при констатирани нарушения от вида на процесното допустителство /което е с проявна форма бездействие/, времето на извършване на нарушението освен ако не е конкретно установена дата /какъвто явно не е разглежданият случай/, е периодът от време, в който ответникът е имал задължението да упражнява контрол върху добива на дървесина. Обратно на твърдяното от касатора, в случая този период е коректно отразен в АУАН и НП, съгласно изискванията на чл. 42, ал. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че в акта и в наказателното постановление не са посочени конкретните обстоятелства относно претендирания неупражнен контрол от лесовъда при извършването на сеч в процесния имот, вкл. и дали сечта е извършена от лицата работещи за „Стил - МС" ООД, по отношение на които само той има някакви организационни и ръководни правомощия. Действително първоначално в съдебната практика, вкл. тази на АСВТ при разглеждане на спорове от вида на процесния, беше застъпено становището, че сочените от касатора обстоятелства имат отношение към съставомерността на деянието и като такива подлежат на установяване от актосъставителя и АНО. С времето обаче то беше изоставено, като почти изцяло се наложи обратното становище, а именно - че задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ на лицето на което е издадено позволителното за сеч, включва всеобхватен контрол и превенция за законосъобразен добив на дървесина, за времето от издаването на позволителното, до освидетелстването на сечището. Основание за това дават както цитирана по-горе законова норма /в редакцията й след изменението обн. ДВ, бр. 28 от 2014 г./, така и разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. на МЗГ за сечите в горите, но най-вече изричните текстове на чл. 126, ал. 1 от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР /нов - ДВ, бр. 79 от 2015 г./, определящи задълженията и правомощията на лицензираните лесовъди, вкл. да съставят констативни протоколи и актове при констатиране и установяване на административни нарушения и да сигнализират органите на МВР при установяване на данни за престъпление в горските територии, за които има издадено позволително за сеч /чл. 126, ал. 1, т. 8 и т. 9 от наредбата/. С последно цитираните разпоредби нормативно са разширени функциите на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, по опазването, стопанисването и ползването на съответната горска територи, вкл. и чрез препятстване извършване на незаконна сеч от трети лица. Съобразно това, следва да бъдат споделени изводите на АНО и на въззивния съд, че съставомерността на процесното деяние се определя от факта на извършване на извършване на нерегламентирана сеч в участъка, поверен на съответния лицензиран лесовъд, като без значение е обстоятелството дали тази сеч е извършена от служители на дружеството, на което е възложен добив на дървесина или от други лица. Все в тази връзка, без значение относно съставомерността на конкретното нарушение и неговия извършител, са и въпросите от кого е извършена нерегламентираната сеч, къде се е намирала отсечената немаркирана дървесина към датата на извършване на проверката /в случая част от нея е била заварена на място/, на кого е била възложена и от кого е извозена тази дървесина. Съответно правилни са изводите на въззивния съд, че в производството по установяване на нарушението и неговото санкциониране, актосъставителят и АНО не са дължали установяване на изброените обстоятелства. В административно наказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуални правила и касаторът е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем, както правилно е преценил и районният съд. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на компетентността, определената им с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, Заповед № РД 49-199/ 16.05.2011 г. на МЗХ и Заповед № 1/ 02.01.2018 г. на директора на РДГ - Велико Търново.
Съобразно наличните в делото доказателства съдът правилно е преценил като неоснователни възраженията за недоказано нарушение, извършено от М.М.. Същият не е оборил от фактическа страна констатациите в АУАН, че в имота - горска територия, в който е провеждан добив на дървесина, е установено извършване на сеч на дървета от широколистни дървесни видове, немаркирани с контролна горска марка, като в съставения констативен протокол от 28.03.2019 г., АУАН и НП са посочени броят и видът на същите. Безспорно е, че установената нерегламентирана сеч е в участък, за който е издадено позволително на М.Т.М. и във времевия обхват на това позволително, като самият факт на извършването й сочи неизпълнение на коментираните по-горе задължения за контрол и превенция от страна на лицензирания лесничей. Правилно от районния съд е било преценено като неоснователно позоваването от М. на протокола за освидетелстване на сеч от 13.05.2019 г., с отбелязване, че сечта и извозът на дървесина са с форма „задоволително". Към момента на освидетелстването процесното нарушение е било вече констатирано с АУАН № **********/ 09.04.2019 г., при което повторното му установяване е било безпредметно /по арг. от чл. 17 от ЗАНН/. Самото освидетелстване пък е извършено след периода на нарушението /06.01.2019 г. - 28.03.2019 г./ и не изключва отговорността на касатора за нерегламентираната сеч в този период. Неоснователно е и позоваването на касатора на обстоятелството, че на „Стил - МС" ООД е върната гаранцията по договора за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от 29.10.2018 г., доколкото договорната отговорност между дружеството и СЦДП - ТП ДГС „Болярка", няма отношение към административнонаказателната такава на лицензирания лесовъд. Констатираното с АУАН деяние е безспорно установено и осъществява от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение и представлява основание за прилагане на санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер и представлява адекватна санкционна мярка, съобразно степента на обществената опасност на деянието и на извършителя. Не се установява приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на М.Т.М. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. При своевременно заявеното искане за това, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, М.Т.М. следва да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00 лева - минималния, определен с разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно заявената от ответника по касационната жалба претенция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
Оставя в сила Решение № 222 от 17.03.2020 г., постановено по НАХД № 1774 от 2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
Осъжда М.Т.М. с ЕГН **********, адрес ***, ***да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, разноски в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.