Решение по дело №113/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 278
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20197110700113
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 278

 

                                           гр. Кюстендил, 21.11.2019 год.

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: И. ДЕМИРЕВСКИ

при участието на секретаря Антоанета Масларска, като  разгледа докладваното от съдия Демиревски  адм. дело № 113 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73 ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Н.К.М. *** оспорва  Решение № 10/121/07299/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/1112 от 22.01.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на оспорващата на финансова корекция в размер на 107 730. 47 лв. във връзка с договор № 10/121/07299  от 20.10.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по ПРСР 2007 – 2013 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност  на оспорения акт поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146 т. 4 от АПК. Оспорва се валидността и приложимостта и на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти  по ПРСР 2007 - 2013, както и наличието на елементите от фактическия състав на „нередност“ по см. на чл. 70 ал. 1 т. 10 от ЗУСЕСИФ.  Допълнително  жалбоподателката възразява и срещу начина на формиране на приходите, заложени в бизнес плана към сключения договор. Налице са твърдения, че първоначалния бизнес план е изменен, вкл. в частта относно предвидените приходи от дейността. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на деловодни разноски, съгласно приложен списък на разноските. Представени са писмени бележки.  

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез  процесуалния  си представител юк. Л., изразява  становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:      Оспорващата  Н.К.М. е подала  Заявление за подпомагане по мярка 121  "Модернизиране на земеделските стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., с което кандидатства за финансиране на дейностите по проект № 10/121/07299 от 20.10.2015 г., а именно: „Закупуване на трактор, обръщателен плуг, механична двудискова сеялка и мулчер“.  След одобряване на проекта, както и на основание чл. 35 ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /наричана Наредбата/,  между ДФ „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор и Н.К.М., е сключен договор № 10/121/07299 от 20.10.2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката.  Съгласно т.1.1.1  и 1.1.2  от договора, Фондът предоставя на жалбоподателката  като ползвател безвъзмездна финансова помощ за извършването на дейностите, заявени за финансиране с проект № 10/121/07299 от 20.10.2015 г., а именно: „Закупуване на трактор, обръщатален плуг, механична двудискова сеялка и мулчер“,  като размерът на помощта е определен на 60% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта. Предвидено е в т. 2.1, че първоначално одобрената помощ е в размер на 107 730. 47 лв., а съобразно  разпоредбите на раздел ІV от договора,  Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото изпълнение на инвестицията, вкл. като извършва проверки на  място и на документацията, както и задължения за изплащане на окончателния размер на помощта в срок до два месец от постъпване на заявката за плащане, придружена с необходимите документи съгласно Наредба № 8/2008 г.  Ползвателят  има право да получи финансовата помощ в договорения размер. Същият се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, който съгл. т.3.1 е 20.11.2015 г., и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи  виж. т.4.14 от договора/, както и в срок от 5 години от сключването на договора да използва по предназначение придобитите активи, да не преустановява подпомаганата дейност, да обработва и регистрира в ИСАК земя в размер  не по-малък от 356.432 дка / вж. т.4.24 и т.4.28/.  В раздели VІІ и VІІІ от договора са предвидени отговорности при неизпълнение, вкл. по т.7.1 и т.8.1  е предвидено в случай, че ползвателят не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължения след изплащане на помощта, Фондът може да развали договора и да получи обезщетение в размер на цялата получена финансова помощ, ведно с неустойка в  размер на законната лихва.  В раздела ІХ „Други условия“ на договора се съдържат дефиниции на понятия по същия, вкл. на понятието „одобрен проект“, който е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8/2008 г. документи /включително и представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,  заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 121. 

В съответствие с изискванията на чл. 16 ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., приложение към одобрения  проект  на жалбоподателката  е бизнес план – Приложение № 5 към чл. 16 ал. 1 от Наредба № 8/2008г.  От съдържанието на представения бизнес план по делото, се установяват  следните относими за спора обстоятелства:  сумата на инвестицията е 107 730.47 лв., с която се финансира закупуването на трактор, обръщателен плуг, механична двудискова сеялка и мулчер, описани в таблица 12 „Производствена програма“ /механизирано отглеждане/  на кориандър и пшеница; приходите по проекта съобразно р. ІІІ.2  включват  по т.А.1  „Приходи от дейността“, както следва:  по таблица 12 – Производствена програма, се предвиждат приходи от продажба на продукция за 2016 г.: от кориандър в количество от 30 500 кг  за първата и втората година в рамките на 5 - годишния период, които приходи  са в размер на 54 896.17 лв. за всяка година в рамките на 5 - годишния период, както и от пшеница, съответно в  количество от 54 020 кг  за първата и втората година в рамките на 5 - годишния период, които приходи  са в размер на 17 286.26 лв. за всяка година в рамките на 5 - годишния период или общо приходи в размер на 72 182.43 лв. за всяка година в рамките на 5 - годишния период; за 2017 г. – кориандър 35 190 кг. на обща стойност 63 341.73 лева и пшеница 54.020 кг. на обща стойност 17 286.26 лева или общо приходи в размер на 80 627.99 лева.

Във връзка с подадена от ползвателя Н.К.М., заявка за  окончателно плащане  с  № 10/121/07299/3/01 от 20.11.2015 г.  и положителни констатации от извършена проверка, отразени в Контролен лист от 11.12.2015 г.,  на 16.12.2015 г. на същата е  изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 107 730.47лв.  /вж. данните в писмо за оторизация на плащането и уведомително писмо/.

В съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с изпълнението на сключения договор е извършена проверка на място на ползвателя Н.К.М.. Констатациите на проверяващия екип  от Дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ, са от 05.12.2017 г. и 14.09.2018 г. В раздел ІІ – Административен контрол на място на заложени параметри/ показатели в бизнес плана, е посочено следното:

При проверката на 05.12.2017 г. е констатирано, че за цялата финансова 2016 г., т.е. за 1 пълна финансова година изпълнението на бизнес плана е в размер на 0 лева от заложените приходи в т. 12 „Производствена програма“ за първата година от изпълнението на бизнес плана. Неизпълнението на приходите е потвърдено и при проверката извършена на 14.09.2018 г., при която за 2017 г. са установени  приходи в размер на 11 400 лева, формирани от културите съгласно одобрения бизнес план. Същото представлява изпълнение на приходите в размер на 15.79% за финансовата 2017 г. Допълнително са установени приходи от култури извън одобрения бизнес план в размер на 14 400 лева, като в случай, че същите се включат в проверката на изпълнението на финансовите показатели се установява изпълнение в размер на 25 840 лева ,което представлява 35.80% спрямо приходите в производствената програма за втората година от изпълнението на бизнес плана, съгласно която същите следва да са в размер на 72 182.43 лева.

Установено е и несъответствие при размера на земята, който трябва да се поддържа съгласно сключения договор – 356.432 дка култури от – І група. Процентът на намаляване на размера на земята, който е установен е в размер на 25.87%, което е нарушение на чл. 4.24 от договора и чл. 54 ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. на МЗХ.

При проверката извършена на 14.09.2018 г. е установено, че за кампания 2017 г. цитираното неизпълнение е отстранено.

Доколкото обаче е установено, много по - тежко нарушение, което е свързано с неизпълнение на бизнес плана е наложена финансова корекция в пълен размер от 100%.

С писмо изх. № 01-6500/1112  от 01.11.2018 г.  на изпълнителния  директор на ДФЗ, е уведомена Н.М. за  открито производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с констатациите от направената проверка за неизпълнение на задълженията по т. 4.14 и т. 4.24 от договора относно заложените приходи за двете пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г. по одобрения бизнес план.  Във връзка с уведомлението, получено на 03.12.2018 г., ползвателят подава възражение на 19.12.2018 г., в което сочи, че представя протоколи за покупко – продажба на продукция и касови ордери на обща стойност 46 060 лева, които не са взети предвид, като административният орган излага мотиви за това.

 Следва оспореното Решение № 10/121/07299/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/1112 от 22.01.2019 г.,,  издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което  на основание чл. 54 и чл. 16 ал. 2, чл. 51 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и т. 8.1, във вр. т. 4.14 и т. 4.24 от договор № 10/121/07299 от 20.10.2015 г. и във вр. с чл. 70 ал. 1 т. 4 и т. 10, вр. с чл. 72 ал. 1 и чл. 73 ал. 1 и §4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ,  на Н.К.М. е начислена финансова корекция в размер на 107 730.47 лв.

Органът е приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по т. 4.14 и т. 4.24 от договора за извършване изцяло на одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи,  както и на разпоредбата на  чл. 16 ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, според която бизнес планът към проекта трябва да доказва икономическата жизнеспособност на стопанството. Сочи се, че в представения и одобрен бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е сключен договор за подпомагане, по който е изплатена субсидия  но  след извършените проверки на място, е установено, че за двете пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г.,  ползвателят  е реализирал  приходи в размери  по- ниски от заложените в бизнес плана, а именно:  за 2016 г. – от заложените приходи са реализирани приходи 0 лева, а за 2017 г. – от заложените   приходи са реализирани 25 840 лв., колкото са и заложените данни в данъчната декларация. За приходите за 2018 г. ползвателят е изпълнил 16 386 лева, което представлява 34% изпълнение спрямо приходите заложени за проверения период в представения план с мерки. С оглед на горните констатации относно процента неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и на основание  т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, одобрена от изпълнителния директор на ДФЗ,  е определена  финансовата корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. 

            Издаденото  решение е съобщено на жалбоподателката на 30.01.2019 г., а жалбата е подадена  на  11.02.2019 г., т.е. в законовоустановения срок. 

 Към административната преписка са приложени изчисление за лошо вземане и Доклад за нередност 10/121/07299/3/01/17/01 от 24.01.2019 год. на Дирекция  „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони“ до РА, ЦУ, Дирекция „Финансова“, в който е отразено открИ.не на нередност /нарушение/  по договора с Н.К.М. и е наредено регистриране на сумата като лошо вземане. Приложени са документи във връзка с дейностите по мярка 121, вкл. счетоводни книги, данъчни декларации и статистически отчети.   

            В съдебното производство е прието заключение с вх. № 4518/12.09.2019 г. на вещото лице Н.С., изготвено по искане на оспорващата. Същото съдът счита за обективно и достоверно, съответстващо на писмените доказателства по делото.

Към експертното заключение са приложени таблични справки за изпълнение на бизнес плана на жалбоподателката за приходи от продажба по години, както и заложени добиви от кориандър и пшеница в бизнес план за 2016 и 2017 г. в обхвата на проверката на ЗС на Н.М. /лист 511 и лист 512/, в които подробно са описани заложените параметри по бизнес плана и изпълнението му, като средно за двете години  2016 и 2017 реализираните приходи от ползвателя възлизат на 16.91% от заложените в бизнес плана /от заложени 152 810.42 лв. отчетени 25 840 лева/. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателката и е допусната и приета по делото тройна съдебно – счетоводна експертиза с вх. № 5132/08.10.2019 г., изготвена от вещите лица И.Д., Е.К. и М.В.. Същата е изготвена компетентно и съдът счита същата за обективна и достоверна. В същата подробно са посочени и отразени показателите, които се включват при изчисляването на икономическата жизнеспособност на инвестицията, съгласно формулата, съдържаща се в Приложение № 5 от Наредбата. Подробно са описани заложените и изпълнени приходи по бизнес плана, съответно установеното намаление на поддържаната земя.

По делото е представена Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007 - 2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ  на 26.08.2016 г., както и изменение на Методиката, утвърдено  от изпълнителния директор на ДФЗ  на 06.01.2017 г.  /виж лист 545 и сл. от делото/. Съобразно т. 30 от Методиката, когато ползвателят не изпълни одобрения проект ( не са реализирани нИ.та на показатели, предвидени в бизнес плана), се налагат санкции, като  същите са  в размер на 10%  от предоставената финансова помощ по договора когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, както и 100% когато ползвателят не изпълнява одобрения проект, реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на неизпълнението е две и повече финансови години. 100% санкция се налага и когато през финансовата година, следваща годината на констатацията на неизпълнението, ползвателят не постигне поне 50% от заложените в бизнес плана за тази година приходи от подпомаганата дейност, независимо дали е изпълнил плана с мерки, който е представил на разплащателната агенция. 

Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007 - 2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, е обявена за нищожна с Решение   № 15652 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. дело № 11440/2017 г.,  оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. на петчленен състав – Първа колегия на ВАС по адм. дело № 1757/2019 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по - горе доказателствени средства.

                      Преценката на събраните доказателства обосновава следните правни изводи:

  Жалбата е процесуално допустима - подадена  е срещу индивидуален административен акт по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл. 147 ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд,  в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 73 ал. 4 от ЗУСЕСИФ .

                       Разгледана по същество, жалбата е основателна.                     

   В резултат на служебната проверка на оспореното решение по чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:

Решението е постановено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Предметният обхват в чл. 1 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ определя закона като приложим по отношение правилата за налагане на финансови корекции във връзка с управление на средствата от ЕСИФ. Съгласно чл. 9 ал. 1 и ал. 5 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи /УО/, сертифициращите органи и одитните органи. Част от дейностите, възложени на УО включват извършване на финансови корекции. В случая оспореното решение е издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, който е ръководител на УО  по см. на §4 от ДР на ЗУСЕСИФ и е сключил договора за отпускане на финансова помощ на оспорващата по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007 – 2013 г., подкрепа от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер от ръководителя на УО, одобрил проекта. Страните не спорят относно компетентността.

При издаване на оспореното решение са спазени изискванията на чл. 73 ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията от бенефициера /ползвателя/. Решението отговоря и на общите изисквания за писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК. Съдържа имената и длъжността на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства  и  разпоредителна част.

 Решението е издадено при спазване на процедурата по чл. 73 ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на ползвателя да представи писмени възражения по установените нарушения при осъществения контрол, както и по основателността и размера на финансовата корекция.

 Писмото на органа с  № 01-6500/1112  от 01.11.2018 г. е поставило начало на административното производство за издаване на оспорения ИАА и в него се съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката.  В изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, решението е издадено от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване възможност на засегнатото лице за участие и защита. Последната е реализирана чрез изпращане на възражения с  писмо от 19.12.2018 г.

Проверката относно приложението на материалния закон  сочи  на следните изводи: С решението на изпълнителния директор на ДЗФ е определена финансова корекция на оспорващата на основание чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, която норма  въвежда правилото за пълна или частична отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ при наличие на конкретно посочени основания, между които посочените от органа основания: по т. 4  - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; и  по т. 10 – за  нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ.  От анализа на събраните доказателства в контекста на соченото правно основание, съдът констатира наличие на материалноправните  предпоставки за определяне на финансовата корекция по т. 4 и т. 10 на чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Правилно органът  е обосновал същите с данните от извършените контролни проверки за неизпълнение на приходите, предвидени от жалбоподателката  в  одобрения бизнес план, представен към  проекта.  Налице е хипотезата на чл. 70 ал. 1 т. 4 и т. 10 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 51 ал. 1 и ал. 2  и  чл. 16  ал. 2  от Наредбата във връзка с т. 4.14, т. 4. 24 и т.8.1 от подписания  между страните договор.   

Безспорно е по делото, че между ДФЗ и Н.К.М. е сключен договор № 10/121/07299 от 20.10.2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.  Съгласно т.4.14 от договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и приложенията към него /вкл. Таблицата за одобрените инвестиционни разходи/.  Според т.4.24 от договора е посочено, че в случай че след изплащане на помощта по този договор, ползвателят не изпълнява задълженията си по настоящата клауза, същият дължи връщане на изплатената финансова помощ в размерите, определени в чл. 54 ал. 1 т. 1 и 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.

Според   разпоредбата  на т.4.28  от договора, ползвателят се задължава в срок от пет години от сключването на договора да използва по предназначение придобитите активи. В раздел VІІ и раздел VІІІ от договора са предвидени отговорности при неизпълнение, вкл. по т.7.1 и  т.8.1 е предвидено в случай, че ползвателят не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължения след изплащане на помощта, Фондът може да поиска обезщетение за неизпълнение в размер на цялата получена по договора финансова помощ, заедно със законната лихва върху тях, както и да прекрати договора.

Както се посочи, основанията по чл. 70 ал. 1 т. 4 и т. 10 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансовата корекция органът свързва с доказателствата за неизпълнение на предвидените в бизнес плана приходи, третирайки ги като одобрени индикатори, а неизпълнението им като нередност,  като приема, че бизнес планът  е неразделна част от одобрения проект и от подписания договор. Горните доводи в оспореното решение са законосъобразни и правилни с оглед клаузите на договора и нормативните разпоредби на Наредба № 8.  В раздела ІХ „Други условия“ на договора се съдържа дефиниция на понятието „одобрен проект“,  който е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 8/2008г.  документи /включително и представения и одобрен бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,  заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 121.   Дефиниция  на понятието „проект“ има и  в §1 т. 12 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, съгласно която, проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРРС. Сред нормативно установените изисквания към проектите на кандидатите за подпомагане според чл. 16 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата,  е  представянето на бизнес план  по образец съгласно приложение № 5, с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 години, чрез който  следва да се покаже значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2 ал. 2 и чл. 3 и да се докаже икономическата жизнеспособност на стопанството  /арг. чл. 16 ал. 2 и ал. 5 от Наредбата/. В §1 т. 17 от ДР на Наредбата е дадена дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.

От горното следва, че бизнес планът е  част от заявлението за подпомагане, като същият и предвидените в него стойности са относими за постигане на целите на мярката, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчИ. заетост на проекта за съответния период. Изготвянето на бизнес плана и заложените в него приходи е извършено от кандидата, като в случая именно чрез тях същият доказва жизнеспособността на инвестицията, което пък е основание за одобряване на проекта.  В този смисъл, основателна е преценката на органа във връзка с  изпълнението на договорните задължения  от страна на ползвателя, въз основа на предвидените в бизнес плана показатели за приходите от дейността в рамките на договорния период. Същите  представляват  нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 по см. на чл. 70 ал. 1 т. 4 и друга нередност по см. на чл. 70 ал. 1 т. 10  от ЗУСЕСИФ  за изпълнението на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ. При издаване на решението, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 51 ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 54 от Наредбата, които са прилагани във връзка с чл. 16 ал. 2 от Наредбата, както  и с т.4.14, т. 4.24 във вр. с т.8.1 от договора.  Съгласно чл. 51 ал. 1 от Наредбата, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да иска връщането на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, а съгласно ал. 2, размерът на намалението се определя според вида, степента и продължителността на неизпълнението.

В контекста на изложеното и след преценка на събраните доказателствени средства, съдът приема за доказано неизпълнението на договорните задължения от ползвателя във връзка с предвидените с бизнес плана приходи от продажба на продукция в периода от 5 години след отпускане на помощта. Както се посочи, със заложените финансови приходи, жалбоподателката е заявила и доказала жизнеспособността на проекта, респ. на инвестицията и е получила подпомагане със средства от ЕСИФ, поради което правилно органът е квалифицирал неизпълнението на визирания показател като неизпълнение на одобрени индикатори и като нередност, извършена чрез действие или бездействие от ползвателя, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ. 

Данни за заложените приходи от дейността се съдържат в представения по делото бизнес план, който е приложение към одобрения проект. От друга страна, относими за спора са само  приходите от реализиране на растителна продукция от кориандър и пшеница, отразени в таблица 12 – Производствена програма към приложения бизнес план.  Посочените приходи са от значение за преценката на изпълнение на договорните задължения и съответно за определяне  на неизпълнението, тъй като полученото от ползвателя  финансиране е за  закупуването на трактор, обръщателен плуг, механична двудискова сеялка и мулчер за производство на кориандър и пшеница, които са основната култура за отглеждане по проекта /вж. описанието на проекта в бизнес плана/.  Без значение за спора по делото са приходите от продажба на друга растителна продукция /овес, сорго и просо/, от възнаграждения  по  други договори, от директни плащания и субсидии, както заложените от ползвателя, така и реално изплатените от ДФЗ.  Горните изводи следват от предмета на проекта и на инвестицията, както и от поясненията към таблица 12  на бизнес плана - Приложение № 5 към чл. 16 ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., според които в таблицата 12 „Производствена програма“ се посочват видовете продукти, които кандидатът произвежда и които са пряко свързани с инвестицията, за която кандидатства, а в случай, че даден вид продукция на кандидата е свързан косвено с дейността, в която се инвестира, тя се описва в таблица 17 „Други приходи“.  Безспорно е, че приходите от овес, сорго и просо, както и от директни плащания и от субсидии не попадат в категорията други плащания, независимо, че ползвателят ги е включил там. Правилно органът не ги е зачел  при  формиране на данните във връзка с изпълнението на проекта, а възраженията на оспорващата в тази част са неоснователни.

 Видно от таблица 12 към бизнес плана,  в случая жалбоподателката  е предвидила приходи  от продажба на продукция от кориандър и пшеница в количество от 30 500 кг., съответно от 54 020 кг. за 2016 година в рамките на 5 - годишния период, като приходите са заложени в размер на 44 896.17 лв. от продажба на кориандър и на 17 286.26 лв. от продажба на пшеница или общо заложените приходи са в размер на 72 182.43 лв. и за 2017 г. предвидени приходи от кориандър и пшеница в количество от 35.190 кг., съответно 54 020 кг., като приходите са заложени в размер на 63 341.73 лв. от продажба на кориандър и на 17 286.26 лв. от продажба на пшеница или общо заложените приходи са в размер на 80 627.99 лева. Констатираните от административния орган като реализирани приходи,  въз основа на извършената  проверка на място,  са съответно: за 2016г. - в размер на 0 лв.  или 0%  от предвидените;  за 2017 г. – в размер на 11 400 лв. или 15.79% от предвидените. Допълнително са установени приходи от култури извън одобрения бизнес план в размер на 14 440 лева, като в случай, че същите се включат в изпълнението на финансовите показатели, изпълнението е в размер на 25 840 лв., което е 35.8%. За 2018 г. са предвидени приходи в размер на 72 182.43 лв. При проверката на 14.09.2018 г. са установени приходи от кориандър и пшеница в размер на 7 392 лв, като изпълнението представлява 15.36%. Допълнително са установени приходи от продукция извън бизнес плана, в размер на 16 386 лв., с което изпълнението представлява 32.945. Като краен резултата изпълнението на приходите, заложени по бизнес плана са както следва: 2016 г. – 0 лв; 2017 г. – 25 840 лв. и 2018 г. – 75 798 лв.

Отделно от горното при извършена проверка на място на 05.12.2017 г. е установено, че размерът на земята, който трябва да се поддържа съгласно сключения договор е в размер на 356.432 дка култури от първа група. Установеното намаление на земята е 25.8765%, което е под 50%, но по – голямо от 5%, като финансовата помощ следва да се намали със същия процент и намалението е в размер на 27 876.88 лева.

При проверката от 14.09.2018 г. установеното неизпълнение е отстранено.

За вида на приходите, относими към формираните размери  на изпълнение на проекта, са валидни  доводите, приети от съда по - горе в настоящото изложение.  Визираните стойности са потвърдени от вещите лица в приетото по делото експертно заключение на тройната съдебно – счетоводна експертиза, поради което съдът счита за безспорно доказано неизпълнение на договорните задължения  от страна на жалбоподателката  за реализиране на  предвидените  в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност.  Осъществени са материалноправните предпоставки по чл. 70  ал. 1 т. 4 и  т. 10 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 16 ал. 2 от Наредбата  вр.  с т.4.14 и т.4.24 от договора.  Налице е неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията  и  не покрИ. целите, заложени в чл. 2 от Наредбата, а като следствие от горното съставлява нередност по смисъла на чл. 70  ал. 1 т. 10 от ЗУСИСИФ.  Констатираните нарушения са с възможност за нанасяне на вреда на бюджета на ЕС с оглед на това, че ако не бяха допуснати би се избегнало разходване на финансови средства на ЕС не по установения ред. Следва, че законосъобразно и правилно административният орган в оспореното решение е приел, че постигнатите финансови резултати от ползвателя през 2016 г.  и  2017 г.  сочат  на неизпълнение  на т.4.14 и т.4.24 от договора, за което съгласно т.8.1  от договора  и  чл. 51 ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 54 от Наредбата се следват санкции.

От друга страна, размерът на финансовата корекция е от съществено значение за законосъобразността на акта по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съдът счита, че при определяне размера на същата е допуснато нарушение на материалния закон. Безспорно е, че финансовата корекция е  изчислена съобразно правилото на т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРРС 2007 - 2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, която е в размер на 100% от изплатената финансова помощ по договора, съответно когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на неизпълнението е две и повече финансови години, се налага санкция в размер на 100% от представената финансова помощ по договора. 100% е санкцията и когато през финансовата година, следваща годината на констатацията на неизпълнението, ползвателят не постигне поне 50% от заложените в бизнес плана за тази година приходи от подпомаганета дейност, независимо дали е изпълнил плана с мерки ,който е представил на разплащателната агенция. Безспорно е, че Методиката е била действащ нормативен акт към момента на постановяване на оспореното решение, но същата е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, постановено след издаване на административния акт /Решение № 8020 от 25.06.2019 г. постановено по адм. дело № 1757/2019 г. по описа на ВАС, 5 – чл. състав/. Независимо от горното, доколкото обявената нищожност на нормативния акт има действие /важи/ от момента на издаването му, то следва, че  финансовата корекция в случая е определена неправилно, при отсъствие на нормативно установено правило. Налице е основанието за незаконосъобразност на оспореното решение  по чл. 146 т. 4 от АПК и съдът го отменя.

При усл. на чл. 173 ал. 2 от АПК се дължи връщане на преписката на административния орган, който следва да определи размера на финансовата корекция съобразявайки  общите изисквания на чл. 72 от ЗУСЕСИФ, както и  специалните критерии по чл. 51 ал. 2 от Наредбата.

С оглед резултата от оспорването и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, съдът присъжда деловодни разноски на оспорващата  в  размер на 2077.30 лв. /две хиляди  седемдесет и седем лева и тридесет стотинки/, от които държавна такса – 1077 лв. и 30 ст., адвокатско възнаграждение – 500 лв.  и платено възнаграждение на вещо лице – 500 лева, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, платими от ДФЗ - София.

 

           Воден от горното и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

 

           ОТМЕНЯ  Решение № 10/121/07299/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/1112 от 22.01.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е определена  финансова корекция общо в размер на 107 730.47 лв. на Н.К.М. ***, във връзка с договор № 10/121/07299 от 20.10.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по ПРСР 2007 – 2013 г. 

            ВРЪЩА  преписката на административния орган за определяне размера на финансовата корекция при спазване на дадените указания във връзка с приложението на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес: гр. София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136,  да заплати  на Н.К.М. ***  ЕГН **********,  деловодни  разноски  в размер на 2077.30 лв., от които държавна такса – 1077 лв. и 30 ст., адвокатско възнаграждение – 500 лв.  и платено възнаграждение на вещо лице – 500 лв. 

           Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                           

                                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: