№ 19844
гр. .., 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110163369 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
01.12.2023 г., гр...
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №63369 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ...., ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр......, представлявано от А...- Изп. директори, срещу С. Ц. Н. и П. Г.
Н., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответниците при
условията на солидарна отговорност, на следните суми: сума от общо 2 022,23 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект,
находящ се в гр..., ж.к. ....., аб. №...., за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда– 14.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сума от 248,45 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2020г. до 21.06.2022г., сума от
34,63 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.06.2019г. до
30.04.2021г. и сума от 6,48 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
31.07.2019г. до 21.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №38080/2022г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. Г.
Н., чрез адв.И. Н. от САК, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва исковете по
размер в частта, в която вземанията са обхванати от погасителната давност. Оспорва се
ответницата да е потребител на ТЕ, като посочва, че ищецът е признал в исковата молба, че
има открита партида за другия ответник. Оспорва наличието на основание за възникване на
солидарна отговорност по отношение на процесните суми. Посочва, че ищецът не е
представил доказателства за публикуване на фактурите в сайта на дружеството, поради
което не е настъпила забава за плащане на вземането. Оспорва да дължи и главница за
дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски по чл.38 от ЗА.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Ц. Н.,
чрез адв.С. К. от САК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва исковете по
размер в частта, в която вземанията са обхванати от погасителната давност. Оспорва
наличието на основание за възникване на солидарна отговорност по отношение на
процесните суми. Оспорва се ответникът да е потребител на ТЕ. Оспорва се ответникът
реално да е потребил ТЕ. Счита за недоказано твърдението на ищеца за съществуването на
право на собственост върху процесния имот в полза на ответника за исковия период.
Посочва, че ищецът не е представил доказателства за публикуване на фактурите в сайта на
дружеството, поради което не е настъпила забава за плащане на вземането. Оспорва да
дължи и главница за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски по чл.38 от ЗА.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на заявление- декларация от С. Н. от
01.06.2007г. за откриване на партида за процесния апартамент, НА за продажба на
недвижим имот от 18.05.2006г., с който ответниците придобиват правото на собственост
върху имота и НА за учредяване на договорна ипотека от същата дата.
Представени са индивидуални справки за отопление и топла вода от третото лице-
помагач, с посочен получател- С. Н., както и 2 бр. главни отчети.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което през процесния период в имота е начислявана ТЕ за БГВ по показания на
водомер и отдадена от сградна инсталация, на база обем от 155 куб.м., при дял от 29,67% за
първия отоплителен сезон и от 26,15% за втория отоплителен сезон.
2
Съгласно изготвена съдебно- счетоводна експертиза, липсват данни за извършвани
плащания по съответната съдебна договорна сметка, като са посочени стойностите общи
фактури и на съобщенията към фактурите за абонатния номер. Не се установяват погасени
по давност задължения, с оглед падежите им.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на
чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат
цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на
договорно правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. Приема се, че партидата
посочва задълженото лице за съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на
задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата
на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. С подаването на заявление за
откриване на партида, от който момент се индивидуализира насрещната страна по
правоотношението, е налице сключване на договорно правоотношение между страните за
доставка на ТЕ до определен имот. Видно от ангажираните доказателства по делото е, че
ответникът С. Н. надлежно е заявил искане до ищеца в тази насока и следва да се счита за
клиент на топлинното предприятие. В негова тежест са и издадените фактури по делото.
Няма данни за новонастъпило впоследствие обстоятелство, което да променя задълженото за
ТЕ лице. При наличие на надлежно изпълнена процедура за посочването на такъв от единия
ответниците е налице основание за начисляването в негова тежест на задълженията за ТЕ. С
оглед на горното, за изцяло неоснователни следва са приемат предявените искови претенции
срещу П. Н., като с оглед изхода на спора в тази му част не следва да се обсъждат
останалите наведени възражения от ответната страна.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и
трайно установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на
ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради
еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват
с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване
на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Последващото издаване на
обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или прекъсва теченето на
давността. В случая исковата претенция се счита за предявена от 14.07.2022г., като
отчетният период е от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. и не е изтекъл приложимия давностен
срок с оглед спиране теченето на погасителната давност, съгласно чл.3 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, вр. параграф 13 от ПЗР ЗИД на
ЗЗдр., за периода: 13.03.2020г.- 21.05.2020г. В процесния случай с оглед на ангажираните
доказателства следва да се приеме, че са налице основания предявения иск за главница да
бъде изцяло уважен.
3
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято
полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 770,56 лв., като
за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
С оглед изхода на спора искането на ответната П. Н. за заплащане на разноски съдът
намира за основателно. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната
страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда.
Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи
възнаграждение, следва да е само на адвоката. Съдът определя възнаграждението в размер
не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 530 лв. в процесния
случай, с оглед на отхвърлената част от исковете и осъжда другата страна да го заплати. По
отношение на ответния С. Н. следва да се присъди адв. хонорар от 66,38 лв., с оглед размера
на отхвърлените искови претенции при същия размер на възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Ц. Н., ЕГН:
**********, че в полза на ищеца ...., ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от А...- Изп. директори, съществува вземане за сумата от общо 2 022,23 /две
хиляди двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр..., ж.к. ....., аб. №...., за отчетен
период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда– 14.07.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №63369/2022г. по описа на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от А...- Изп. директори, срещу С. Ц. Н., ЕГН: **********, установителни
4
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 248,45 /двеста четиридесет и
осем лева и четиридесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 15.09.2020г.- 21.06.2022г., сума от 34,63 /тридесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.06.2019г.-
30.04.2021г. и сума от 6,48 /шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 31.07.2019г.- 21.06.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №38080/2022г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от А...- Изп. директори, срещу П. Г. Н., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта при солидарност на следните суми: сума от общо
2 022,23 /две хиляди двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр..., ж.к. .....,
аб. №...., за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 248,45 /двеста четиридесет и
осем лева и четиридесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 15.09.2020г.- 21.06.2022г., сума от 34,63 /тридесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.06.2019г.-
30.04.2021г. и сума от 6,48 /шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 31.07.2019г.- 21.06.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №38080/2022г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника С. Ц. Н. в размер на 530 лв.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано
от А...- Изп. директори, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.С. К. К. от САК,
сума в размер на 66,38 /шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника П. Г. Н. в размер на 530 лв.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано
от А...- Изп. директори, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.И. А. Н. от САК,
сума в размер на 530 /петстотин и тридесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА С. Ц. Н., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
...., ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от А...- Изп.
директори, сума в размер общо на 770,56 /седемстотин и седемдесет лева и петдесет и шест
стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6