Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-69 Година 2019, 28 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на трети юни две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 643/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Регионална
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, представлявана
от директора комисар инж. Васил В. чрез главен юрисконсулт Катерина Тодорова против
решение № 49/08.01.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 5787/2018г.,
с което дирекцията е осъдена да заплати на А.В.А., ЕГН: ********** *** сумата
от 74,40 лева, представляваща паричната равностойност на неусвоен лимит за
безплатна храна за месец декември 2015г. и месец януари 2016г., дължима при
полагане на труд със специфичен характер съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата
молба – 31.07.201г. до окончателното й плащане, съдебни разноски в размер на
450 лева и държавна такса в размер на 180 лева. Жалбоподателят иска от съда да
отмени процесното решение и да отхвърли иска на А..
Във въззивната жалба Регионална Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас твърди, че решението е
неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, не е обосновано
и не съответства на чл.181 от ЗМВР и на Наредба № 8121з-792/29.10.2014г. (отм.)
и на Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. Жалбоподателят твърди още, че решението е
произнесено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание дирекцията се
представлява от юрисконсулт Стойкова, която поддържа оспорването без да сочи
доказателства. Прави искане да присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – А.В.А. представя
писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска от
съда да потвърди първоинстанционното решението и да му присъди извършените пред
въззивната инстанция разноски. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание А. се представлява
от адвокат Г., който оспорва основанията за отмяна на решението, изложени в
жалбата. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
А.А. заема длъжността „старши пожарникар“
в група „Пожарогасителна и аварийно спасителна дейност“. На основание чл.181 от ЗМВР и чл.2, ал.2 във вр. с §3 ПЗР на Наредба № 8121з-904/30.07.2015г. РД
„ПБЗН“ дължи на А. паричната равностойност на неусвоен лимит за безплатна храна
за периода от 01.12.2015г. до 08.02.2016г. Със заповед № ПЗ-445/10.08.2015г. А.
е определен да получи това обезщетение. С последваща заповед е спряно
действието на заповедта. Втората заповед е обжалвана и обявена за нищожна с
решение на Административен съд – Бургас по адм. д. № 1344/2016г.
На 02.08.2018г. А. предявява иск срещу
РД „ПБЗН“ за заплащане на дължимите по заповед № ПЗ-445/10.08.2015г. суми за
периода от 01.12.2015г. до 08.02.2016г. В отговор на исковата молба ответната
дирекция оспорва дължимостта на сумите. В хода на първоинстанционното
производство са представени относимите към спора справки и документи от
кадровото досие на А. и цитираните заповеди. Извършена е счетодна експертиза. Въз
основа на писмените доказателства съдът уважава иска на А. и осъжда ответната
дирекция да му заплати претендираните
суми. В мотивите на решението съдът приема, че е осъществен фактическия състав
на чл.181, ал.3 от ЗМВР и А. има право на обезщетение, но за периода след
отмяната на заповедта за спиране на плащанията.
Въз основа на изложените факти, които се
установяват от събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна и е насочена решение,
което поражда неблагоприятни за нея правни последици. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е не
основателни.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 49/08.01.2019г. е правилно.
Този извод се налага последните съображения:
Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР в
редакцията, обн. в ДВ, бр.14/2015г. задължава МВР да осигури на държавните
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението безплатна храна, когато дейността, която извършват е свързана със
специфичния характер на труда. Размерът на сумите и на доволствията се определя
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Условията и редът за
предоставяне на сумите и доволствията е определен в Наредба № 8121з-904/30.07.2015г.
Според чл.2, т.2 от наредбата, на служителите на МВР, които работят под
въздействие на експозиция над установените норми на шум и вибрации, се
осигурява безплатна храна. В ал.4 е уточнено, че тези служители се определят с
нарочна заповед, издадена от директора
на регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
В конкретния случай е безспорно
установено, че със заповед № ПЗ-445/10.08.2015г. директорът на РДПБЗ – Бургас е
разпоредил да се изплаща левовата равностойност на полагащата се безплатна храна
на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от 01.01.2015г. С нарочни докладни
записки, главният счетоводител и началникът на сектор „ПКД“ в РД „ПБЗН“ –
Бургас уведомяват директора на РД „ПБЗН“ – Бургас, че данните, отразени в „протокол
за шума“ и „сертификат за контрол на РИОКОЗ – Бургас от 2007г.“, въз основа на
които е издадена заповедта, са променени и няма основание за предоставя не
безплатна храна. С последваща заповед № ПЗ-52/02.02.2016г. директорът на РД „ПБЗН“
отменя заповед № ПЗ-445/10.08.2015г. и разпорежда да се спре изплащането на стойността
на безплатната храна, считано от 01.12.2015г. Тази заповед е обявена за нищожна
в частта, в която й е придадено обратно действие – за периода от 01.12.2015 г.
до 08.02.2016г., когато е съобщена на адресатите (решение
№ 1888/18.11.2016г. по адм. д. № 1344/2016г. на Бургаски административен съд).
При тези факти районният съд правилно е очертал предмета на делото и спорния
въпрос, а именно: дължи ли се за този период паричната равностойност на безплатната
храна. След като отменящата заповед е издадена на 02.02.2019г. и
волеизявлението на административния орган, с който е придадено обратно действие
на същата, е прогласено за нищожно, сумите за месец декември 2015г. и януари
2016г. са дължими. Тези суми са определени от експертизата на 38,40 лева,
съответно на 36,00 лева и са кредитирани правилно от решаващия съд. Мотивите на
районния съд са задълбочени, аргументирани и пълни. Поради това, настоящият
съдебен състав ги възприема напълно и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Възраженията във въззивната жалба за
неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Съдът е изяснил
релевантните за спорния предмет юридически факти, подвел ги е под приложимата
правна норма и формирал логични и обосновани правни изводи. По същата причина
не са основателни и възраженията за грешни фактически изводи и неправилна
оценка на доказателствата.
По изложените съображения, жалбата на РД
„ПБЗН“ – Бургас е неоснователна и трябва да се остави без уважение със
следващото от това потвърждаване на съдебното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна
извършените от нея разходи за водене на делото пред БОС в общ размер на 300
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд, ІV въззивен състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/08.01.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 5787/2018г.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас, представлявана от директора
комисар инж. Васил В. да заплати на А.В.А., ЕГН: ********** *** съдебни
разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: