Р Е Ш
Е Н И Е
№: 14.01.2020
год. Град Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен
състав
На осми януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД № 593 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред
вид следното:
Производството е от
административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу наказателно
постановление № *** г. на Кмет на Община Приморско, с което на основание чл. 123,
ал. 1 от ЗМДТ, на „***“ ЕООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
В жалбата се сочи, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е
осъществен визирания състав на административно нарушение, наказващият орган
неправилно е приложил материалния закон. Жалбоподателя моли съда, да отмени
атакуваното НП, респ. да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не
изпраща представител.
В съдебно заседание ответника по
жалбата не изпраща представител.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан
беше актосъставителя.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Актосъставителя работи като
старши експерт данъчен контрол в Община Приморско, в Дирекция „МДТ”. На
08.11.2019 г. в Дирекция “МДТ“ Община- Приморско от „***” ЕООД е била подадена
декларация по чл. 14 от Закона за местни данъци и такси за недвижим имот в град
Приморско, представляващ земя придобит чрез покупка, съгласно постановление за
възлагане на ТД на НАП в офис в град Бургас от 26.08.2019 г. Актосъставителят,
след като се запознала с приложените документи към декларацията установила, че
не е спазен двумесечния срок съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ за подаване на
информация за отчетната стойност на придобития имот.
Декларирането на имота след изтичане на срока, станало
повод актосъставителят да издаде срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение № *** год. в който приетото за нарушение, е описано
ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил съставен в присъствие на
представител на
жалбоподателя и същия му бил връчен лично.
Административно- наказващият орган, на 20.11.2019 г.
издал обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано по
същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 14, ал. 4
от ЗМДТ и санкционирано по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.
Установената фактическа обстановка
се доказа от представените по делото писмени доказателства, твърденията на
страните и разпита на актосъставителя.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими
реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да
бъде разгледана.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Настоящото производство
е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се
установи, има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено
от това лице виновно. В случая, въпроса за вината не може да бъде изследван,
тъй като нарушителят е търговец– правно образование, което не може да има
собствено, психическо отношение към деянието. Следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14
от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. (Така и ППВС № 10/
В конкретния казус съдът съобрази следното: Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените в жалбата твърдения за
това не се споделят от настоящата инстанция.
Безспорно, съгласно чл.
14, ал. 4 от ЗМДТ, за новопостроени или придобити по друг начин имоти, или
ограничено вещно право на ползване, в срока по ал. 1 предприятията подават
информация за отчетната стойност и други обстоятелства имащи за значение за
определяне на данъка. Съгласно постановлението за възлагане, собствеността на
недвижимия имот преминава върху купувача- жалбоподател в производството- от
датата на постановлението, т.е. 26.08.2019 г. Безспорно е също татка, че информацията
за отчетната стойност е подадена в Дирекция „МДТ” Община- Приморско на
08.11.2019 г. с декларацията по чл. 14 от Закона за местни данъци и такси с вх.
№ 8204.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателя не е
спазил срока за декларирането и е подал декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ след
изтичане на законоустановения срок. С това е осъществен предвидения в ЗМДТ
административно- наказателен състав, т.е. фактът на извършено нарушение от
страна на жалбоподателя е безспорен.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след
внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при
съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на ЗАНН и ЗМДТ. Актът за установяване на административното
нарушение и НП, са съставени съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни
доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема
описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и
НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на ЗМДТ, което нарушението е
извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са
спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от
оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност,
при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
В случая, деянието е на просто извършване и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Царевският районен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № *** г. на Кмет на Община Приморско, с което на основание чл. 123,
ал. 1 от ЗМДТ, на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Бургаския административен съд.
СЪДИЯ: