№ 260357 / 5.10.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 септември..…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Станишева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 767 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.66 по описа на РС - Монтана за 2021 година.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД – град София твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Д.П.А., е образувано ч.гр.д.№ 66/2021 година по описа на Районен съд – Монтана. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Ищците в производството “ЮБЦ”, ООД гр. София твърдят, че предявяват настоящия иск въз основата на договор за цесия от 01.10.2019 година с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ООД, което дружество е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 година с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Вземането произтича от договор за далекосъобщителни услуги. Твърди, че между „БТК” ЕАД и ответника Д.П.А. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 52660689002 от 30.06.2014г., като въз основа на тях са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна услуга на стойност 33.17 лева, фактурирани за последователни отчетни месеци – за месеци 02.2018г., 03.2018г., 04.2018г. и 05.2018г.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д.П.А. ЕГН xxxxxxxxxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 33,17 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и „БТК” ЕАД с клиентски номер 52660689002 и мораторна лихва за забава в размер на 8,60 лева за периода от 25.05.2018 г. до 30.11.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Претендира направените в настоящото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.П.А. xxx, представя писмен отговор на исковата молба и изразява становище по исковите претенции. Счита иска за неоснователен, тъй като не са налице елементите от обективна страна на договорната отговорност по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Представя банково извлечение, от което е видно, че преди сключването на допълнителното споразумение от 09.02.2018г. за продължаване на договора за далекосъобщителни услуги е заплатена парична сума в размер на 90.33 лева.
Оспорва представените от ищеца месечни сметки, фактури, за които твърди, че са частни документи и като такива се ползват единствено с формална доказателствена сила, същите не са подписани от ответника и нямат достоверна дата.
Ответникът оспорва процесуалната и материално – правната легитимация на ищеца, по повод сключения договор за цесия.
Доказателствата по делото са писмени, от които се установява следното :
Ответникът е бил потребител на далекосъобщителни услуги, предоставяни от Българска телекомуникационна компания, оперираща на пазара под търговското наименование VIVACOM, по силата на договор от 30.06.2014г година. Към договора са сключвани най – малко два анекса, последният от които на 09.02.2018 година. Претендира се сума за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 26.01.2018 до 07.05.2018 година според представените фактури, оспорени от ответника. Дължимата сума е в общ размер на 33.17 лева. Вземането е прехвърлено на ищеца от друг цесионер. Предвид направеното оспорване от страна на ответника, по делото са представени 2 броя потвърждения за прехвърляне на вземания (л.21 и 22 от делото) съответно от БТК и от С.Г.Груп. В потвържденията е вписано името на ответника и търсената сума, без индивидуализация за произхода на вземането и за период, за който се дължи посочената сума. Представено е и извлечение от търговските книги на БТК за задължението на ответника. Съдът констатира, че сумите, посочени в т.нар. извлечение от търговските книги не съответстват на сумите, посочени в представените фактури и претендирани от ищеца. От доказателствата, ангажирани от ищеца, следователно не се установи по категоричен начин, че ответникът е останал задължен към БТК за въведения процесен период именно с търсената сума. Не се установи и по категоричен начин, че ищецът е носител на материалното право, доколкото представените потвърждения за прехвърляне на вземане не индивидуализират последното – съвпадането на търсения размер на задължения с посоченото в тях е недостатъчно, за да се обоснове извод за дължимостта на сумата именно за процесния период. Както е посочено и по – горе, ответникът е бил в договорни отношения с БТК още от 2014 година.
Ето защо, като прие, че предявеният иск е недоказан, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район Триадица, бул. Б. № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю. Б. Ц. СРЕЩУ Д.П.А. ЕГН xxxxxxxxxx xxx за сумата от 33.17 лева главница и мораторна лихва за забава в размер на 8,60 лева за периода от 25.05.2018 г. до 30.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 66/2021 година по описа на РС Монтана като НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :