Решение по дело №1081/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 92
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20215300501081
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.а
Членове:Радослав П. Радев

И. Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501081 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ИВ. Г. Х. против
решение № 260858/17.03.2021г. по гр.д.№ 6726/2020г. на ПдРС, Х гр.с., с което в
производство по ЗЗДН жалбоподателят е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на въззиваемата Н. Д. Х. и по отношение на двете им деца
Г. и Д. Х.и, забранено му е да приближава жилището на въззиваемата, нейната месторабота,
като и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от 12 месеца, като му е
наложена глоба в размер от 200 лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, сочи се също така, че събраните по делото
доказателства са тълкувани превратно, тенденциозно и в интерес единствено на
въззиваемата страна. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за
защита от домашно насилие.
От въззиваемата Н. Д. Х. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие със събраните доказателства и установите
факти и обстоятелства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
Производството по гр.д.№ 6726/2020г. на ПдРС, Х гр.с. е образувано по молба от Н.
Д. Х.- в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на малолетните
деца Г. И. Х. и Д. И. Х., за защита от домашно насилие, упражнено от съпруга й и баща на
децата ИВ. Г. Х. на 17.05.2020г. и изразяващо се в психически тормоз и по- конкретно в
заплахи и обиди. На същата дата децата трябвало да отидат в жилището на баща си и да
преспят там. Към 20,00 часа малкият им син Д. вече бил отишъл сам при баща си.
Последният дошъл до жилището на молителката, за да вземе по- големия си син. Той се
забавил и баща му не го изчакал. Детето много се уплашило, че баща му ще се ядоса и
затова майка му му предложила да остане да спи в къщи. И.Х. започнал да звъни на
телефона на Г., крещял му и го принуждавал да отиде при него. Детето отказало, защото се
страхувало. В 22,30 часа молителката се обадила на телефон 112 с молба да изпратят
полицаи. Междувременно бившият й съпруг дошъл до жилището й и започнал да звъни на
вратата и по телефона. Настоявал да вземе телефона и лаптопа на Г., като наказание за това,
че не му се е подчинил. Заплашвал и обиждал. Заплашил, че ще вземе автомобила на
бившата си съпруга. Тя се обадила отново на телефон 112 и подала тази информация.
Пристигнала патрулна кола на полицията и молителката слязла долу пред блока, като
носела лаптопа на Г.. Детето се съгласило да го даде, само за да се успокои баща му. Пред
полицаите и малкият син Д. потвърдил, че баща му е много страшен като се ядоса. Г. заявил,
че го е страх от баща му и желае да остане при майка си. И.Х. заявил, че желае да разговаря
със сина си Г. насаме. Седнали на една пейка настрани от останалите. След разговора Г. бил
много блед и уплашен. Споделил, че баща му му казал, че той е виновен, че ще го вкарат в
затвора. След като Х. си тръгнал, започнал да звъни по телефона на Г.. Казал му, че е много
прост и от него нищо няма да стане, че ще свърши в затвора или в болница, че с майка му ще
умрат от глад. Обвинил го също така, че с постоянните си занимания с компютърни игри е
станал причина за създалата се ситуация. Към 1 часа през нощта бившият съпруг на
молителката й се обади, за да я пита, кога може да си вземе обратно капарото за зеленото
училище на малкия им син. Като цяло той се опитвал всячески да я притисне финансово и
не оказвал никаква финансова подкрепа за децата. На 06.06.2020г., възползвайки се, че
молителката и големия им син отсъстват от жилището им, последвал малкия син Д. и влязъл
след него. Оглеждал помещенията, ровил в личните вещи на бившата си съпруга. От лятото
на 2019г. проявявал болезнена ревност и големи крайности в настроението си. През месец
януари 2020г. молителката едвам се спасила от побой, като избягала от къщи с помощта на
големия си син Г., който напръскал баща си със спрей, за да го спре. Свидетели на
агресивното му поведение били двете деца, които често се оплаквали, че баща им е много
нервен и крещи.
От И.Х. е взето становище по молбата за защита в писмен отговор, с който същата се
оспорва като неоснователна. Сочи се, че със съпругата му са във фактическа раздяла от
м.януари 2020г.. В ход било бракоразводно дело, заведено от Х., по което и двете страни
претендирали за упражняването на родителските права. Именно поради това била подадена
и молбата за защита от домашно насилие- за да се упражни натиск спрямо ответника, да се
2
откаже от своята претенция. Причините за възникналите между тях проблеми били
следните: На 15.01.2020г. на телефона на молителката се получило съобщение с текст
„Сладко котенце си ти мое“. Месеци преди това тя се отчуждила от съпруга си, като
отказвала да спи в една стая с него. Преди това често спортували заедно. В един момент тя
започнала да отказва тези общи занимания. Нещо повече- заявила намерението си през
лятото на 2020г. да отиде на море сама, без никаква компания. Още от лятото на 2019г. тя
отказвала да споделя със съпруга си каквото и да било. Полученото на 15.01.2020г.
съобщение потвърдило съмненията му, че в живота на съпругата му има друг мъж. Това
окончателно го сринало. На въпроса му: „Какво означава това?“, тя не отговорила нищо, но
предизвикала скандал, в който въвлякла и децата. В крайна сметка тя заявила, че излиза да
се поразходи, което още повече вбесило ответника и без това да се твърди ясно, явно, че той
е проявил агресивно поведение. Х. отрича да е следил, заплашвал и обиждал съпругата си,
като твърди, че самата тя, включително и в присъствието на децата, го е наричала
„ненормалник“, „психопат“ и „болен мозък“. Тези епитети били предизвикани единствено
от желанието му да разбере, какво се случва между тях и защо бракът му се разпада. Той
отрича също така на 17.05.2020г. да е отправял заплахи и обиди, като твърди, че, ако и да е
бил налице повишен тон, то такъв бил използван и от двете страни. На 06.06.2020г. не бил
ровил във вещите на съпругата си. Бил влязъл в присъствието на децата си и не би си
позволил пред тях да върши такива неща.
Безспорно е, а и от приетите по първоинстнационното дело удостоверение за сключен
граждански брак и удостоверения за раждане се установява, че жалбоподателят И.Х. и
въззиваемата Н.Х. са сключили граждански брак на ****г. и от брака си имат две деца Г.,
роден на ****Г., И Д., роден на *****г.. Разпитани са свидетелките Д. Д., която е управител
на Център за *****ическа консултация“****“ЕООД и работи в него като *****, и Ц. Б. / без
родство/. Свидетелката Д. сочи, че работи с децата Д. и Г. от месец юни 2020г.. Децата били
доведени в центъра от майка им със заявка „Оценка на психоемоционалното състояние на
децата, след като са били свидетели на изживяно домашно насилие“ и втора заявка „Терапия
на децата“. Г. споделил с нея, че на 15.01.2020г. присъствал на сцена на домашно насилие
между родителите му, че защитил майка си и напръскал баща си със спрей. През месец май
същата година се забавил да отиде на среща с баща си и се притеснил. В последвал разговор
са баща му последният му казал: „Внимавай какво говориш и къде го говориш, защото
заради теб ще вляза в затвора“. От тези думи детето се почувствало още по- зле. Д. споделил,
че при една от срещите с баща си забравил нещо в дома, в който живеел с майка си, след
раздялата на родителите му. Помолил баща си да го закара до там, за да вземе забравената
вещ. Въпреки противопоставянето на детето, жалбоподателят влязъл с него в жилището и
започнал да рови във вещите на съпругата си. И двете деца, особено Г., изпитвали негативни
емоции спрямо баща си, но от друга страна не били прекъснали връзката си с него и имали
много общи интереси с него. Свидетелката Б. сочи, че съпругът й и жалбоподателят са
приятели от студентските им години. Като цяло двете семейства били близки и се виждали
често, поне по веднъж в седмицата. На свидетелката й е известно, че на 15.01.2020г. между
3
жалбоподателя и съпругата му е избухнал скандал по повод на някакво съобщение в
телефона й. Свидетелката научила за инцидента от И.Х.. Обадила се по телефона на Н.Х. и я
попитала, какво е било това съобщение. Въззиваемата не й отговорила. Разказала й
хаотично за скандала. Споделила, че избягала от жилището боса. Не звучала уплашено, а по-
скоро била ядосана, че съпругът й е видял съобщението в телефона й. След раздялата,
двамата се разбрали децата да прекарват по три дни при единия и три дни при другия. През
есента на 2020г. въззиваемата била забранила на децата да ходят при баща си и да се чуват с
него. След това, от Коледа те отново започнали да ходят при него за по три дни.
По първоинстанционното дело са приети социален доклад относно условията, при
които живеят децата и грижите, които се полагат за тях, както и материалите по
прокурорска преписка № 4451/2020г. на РП- гр.****, от които не се установява нищо
конкретно по отношение на инцидентите от 17.05.2020г. и 06.06.2020г., с оглед на които е
подадена молбата за защита. По прокурорската преписка са налице жалба и обяснения от
въззиваемата и обяснения от жалбоподателя, в които са отразени техните виждания за
случилото се на 17.05.2020г.. Приети са две становища от проведени *****ически
изследвания на двете деца, изготвени от свидетелката Д., в качеството й на ***** в Център
за *****ическа консултация „****“. Доколкото в тези становища са приложени специални
знания, същите няма как да се ценят от съда, тъй като не са събрани по предвидения в ГПК
ред. В останалата им част становищата имат характер на свидетелстващи документи и също
не могат да се ценят като годни писмени доказателства. Прието е заключение по Съдебно-
*****ична експертиза, изготвена от вещо лице Б. Д., съгласно което, няма данни спрямо
децата Г. и Д. да е осъществено емоционално насилие, свързано с постоянен модел на
вербални обиди, заплахи, тормоз и постоянна критика към тях или прояви на жестоко
авторитарно отношение от страна на някой от родителите. В заключението е отразено, че
децата имат силна емоционална връзка с двамата си родители и към момента у тях не се
наблюдават страх, тревожност, безпокойство или негативно отношение към някой от
родителите.
Безспорно е, че на 17.05.2020г. децата, по изрична уговорка между двамата родители,
е трябвало да преспят в жилището на баща си. В молбата за защита е записано, че
жалбоподателят е отишъл до жилището на въззиваемата към 20,00 часа, за да вземе сина си
Г.. По- малкият син Д. вече сам бил отишъл при него. Използваната дума „сам“ може да се
разбира в различен смисъл, като сам- по собствено желание, сам- без брат си, или сам- без
придружител или няко, който да го закара. В обясненията, дадени от жалбоподателя по
прокурорската преписка, се сочи, че на 17.05.2020г. към 18 часа той е отишъл до жилището
на съпругата си, за да вземе децата. Д. тръгнал с него, а Г. отказал, като обяснил, че с майка
му се били разбрали тя да го закара. Блок № *****, в който живее въззиваемата, попада в
микрорайон „*****“, южно спрямо парк „*****“ и бул.“*****“, и на изток спрямо
бул.“*****“. Блок *****“, в който живее жалбоподателят, попада в микрорайон „*****“, в
близост до бул.“*****“, на източния край на гр.****. Между двата микрорайона са налице
пет други такива, поне един голям булевард и множество улици, поради което по- логично е
4
Д. да е бил закаран от баща си, както се сочи в обясненията още в 18 часа.
Въззиваемата несъмнено трябва да е била наясно, че Д. е тръгнал с баща си, а Г. е
останал в дома й, както и относно причините за това. И в жалбата от Н.Х. и в обясненията
от И.Х. по прокурорската преписка те сочат, че инцидентът пред бл.*****, с оглед на който
е подадена молбата за защита, се е случил към 22 часа. Х. сочи също така, че към 19,30 часа
са отишли с Д. на вечеря при родителите му, за което уведомил по- големия си син, за да
знае, къде да го закара майка му. В молбата за защита обаче се сочи време на пристигане на
жалбоподателя към 20 часа. В същата молбата е записано следното: „И. започна да звъни на
детето по телефона, да му крещи и да го принуждава да отиде. Аз отказах да го пусна. Г. не
искаше да ходи и беше много изплашен от баща си“. В жалбата от Н.Х. по прокурорската
преписка тя е записала: „Като разбра, че баща му си е тръгнал, синът ми силно се притесни,
че когато го закарам, пак ще има голям скандал. Аз му предложих да остане тази вечер при
мен, тъй като вече беше минало 22,00 часа“. Не е възможно жалбоподателят да е пристигнал
пред блока към 20 часа, да е почакал десетина минути и да си е тръгнал и малко след това,
като е разбрала, че съпругът й не е изчакал, въззиваемата да е казала на сина си Г., че и без
това вече минава 22 часа и е по- добре да остане при нея. При това положение твърдението,
че жалбоподателят е отишъл да вземе Г. в 20 часа и е вдигнал скандал, само защото детето
не било готово веднага да тръгне с него, не може да бъде възприето като отговарящо на
истината.
Не може да бъде прието за вярно и твърдението, че въззиваемата изключително много
се изплашила, след като съпругът й започнал да звъни по телефона на Г. и на нейния
телефон. Нито Н.Х., нито Г. са обяснили на жалбоподателя, че уговорката няма да бъде
изпълнена по някакви причини. Напротив- детето го е уверило, че майка му ще го закара
при него. Към 22 часа Г. все още не е бил при баща си и е било нормално да се очаква
негативна реакция от негова страна, но въззиваемата не е направила нищо, за да я избегне.
Ако я е било страх, би следвало да положи някакво усилие уговорката да бъде изпълнена и
тъй като това не е било сторено, то несъмнено не е изпитвала особено притеснение от
евентуален скандал. От друга страна, като не са цитирани конкретни заплахи и обиди, с
които жалбоподателят принуждавал сина си да слезе при него пред блока, съдът не би могъл
да прецени, дали съответните реплики се характеризират именно като заплахи и обиди.
Изрично и конкретно се твърди, единствено, че жалбоподателят е казал, че ще вземе
автомобила на въззиваемата. Дали този автомобил е нейна лична собственост, не може да се
прецени, но така или иначе една такава закана не може да има съществени последици, освен,
ако лицето от което е отправена, не разполага с правната възможност да я реализира. Ето
защо, същата не може да се квалифицира като емоционално или икономическо насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Отправянето на обвинение от жалбоподателя спрямо сина му Г. през нощта на
17.05.2021г., че детето е виновно за създалата се ситуация и че заради него баща му ще влезе
в затвора, не се подкрепя конкретно и точно от събраните по делото доказателства.
5
Свидетелката Д. цитира друга реплика „Внимавай какво говориш и пред кого го говориш,
защото заради тебе ще вляза в затвора“. Тази реплика може да се тълкува като
предупреждение към детето да не разгласява верни или неверни факти, които биха
дискредитирали баща му. Г. споделил със свидетелката, че се почувствал много зле от
думите на баща си, но това самата свидетелка обяснява с емоционалността на детето и
възприетата от него към онзи момент позиция като защитник на майка му и брат му спрямо
баща му. Г. може да е възприел цитираната по- горе реплика като нападка спрямо него, но
не е налице основание да се счита, че именно това е била целта на баща му. В думите му
има определена доза укор, но това е обяснимо с оглед на обстоятелството, че Г. няколко
пъти го е уверявал, че ще отиде при него и когато баща му е отишъл да го вземе късно
вечерта, майка му е извикала полиция.
Твърдения за конкретни заплахи към Г. от страна на баща му са изложени в молбата
за защита за времето около полунощ на 17.05.2021г.. Н.Х. и детето се били прибрали в
жилището й, когато жалбоподателят позвънил по телефона му. Въззиваемата включила
телефона на високоговорител и чула Х. да казва на сина си: „Ще умрете от глад с майка ти,
всичко ще ви взема и ако не дойдеш, ще ти събера багажа завинаги и нищичко повече в този
живот няма да получиш от мен“. Казал му също така „Много си прост, от тебе нищо няма да
стане. Тръгнал си по наклонена плоскост и ще свършиш в затвора или в болница“. Тези
твърдения също не се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително и от
показанията на свидетелката Д., а и до известна степен се опровергават от приетото по
първоинстанционното дело заключение по СПЕ, съгласно което, липсват данни за
осъществено емоционално насилие спрямо децата, свързано с модел на постоянни заплахи,
обиди и критика. В заключението е отразено, това, което Г. е споделил с вещото лице
относно вечерта на 17.05.2021г.. Записано е: „Те с М. се прибраха… звъня ми доста пъти по
телефона, не вдигнах, накрая вдигнах….. каза ми, че не съм ставал за нищо и нищо няма да
стане от мен, че гледам само компютърните игри и съм супер мързелив… не ме беше страх
от него, но ми беше неприятен този разговор“. Отправените думи от жалбоподателя нямат за
цел да обидят детето, а са израз на раздразнението и огорчението му, от това, че синът му е
отказал да тръгне с него. Подходът, а и моментът определено не са най- правилните за
отправяне на критика, но все пак не е налице достатъчно основание цитираната реплика да
бъде възприета като умишлена проява на вербално насилие.
Другият случай, с оглед на който е подадена молбата за защита е от 06.06.2020г..
Тогава жалбоподателят и по- малкият му син Д. отишли до жилището, в което живеели
двете деца и майка им. Жалбоподателят влязъл в жилището, в което нямало никой, освен
него и Д.. Свидетелката Д. сочи, че Д. е споделил с нея за случая. Детето било против баща
му да влиза, но той не го послушал. Влязъл в апартамента, включително и в стаята на
съпругата си и „ровил в нещата й“. Д. се притеснил, че „мама, може би ще се ядоса“. В
заключението е отразен разказа на детето относно случая: „Бяхме при тате и трябваше да
минем да си вземем багаж от апартамента, където живеем с мама… тате искаше да влезе и
6
той… казах му, че не искам той да влиза, но той обеща, че само ще погледне къде спим и
как живеем и нищо няма да докосва и наистина нищо не докосна“. Въпросът е в какво се
изразява домашното насилие и спрямо кого е осъществено същото. Детето се е притеснило,
че баща му влиза в жилището, но не толкова от опасение, че може да направи нещо лошо, а
защото е предположило, че майка му ще се ядоса. Последната не е присъствала на случая,
спрямо нея не е упражнено никакво насилие. Не е накърнена личната й сфера, тъй като не се
установява жалбоподателят да е пипал някакви нейни лични вещи- при всяко положение не
и конкретни лични вещи.
В обобщение на горното съдът намира, че от събраните по първоинстанционното
дело гласни и писмени доказателства не се установява по категоричен начин на 17.05.2021г.
и на 06.06.2021г. жалбоподателят да е извършил спрямо въззиваемата и двете им деца
актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. На първата дата и то не в 20 часа
или непосредствено след това, а към 22- 22,30 часа, се е стигнало до конфликтна ситуация в
резултат на това, че от часове жалбоподателят е чакал да вземе сина си Г. или съпругата му
да го закара при него, но това така и не се е случило. Вместо това, без да са налице данни и
доказателства за конкретни заплахи и обиди от негова страна, въззиваемата е извикала
полиция и вече пред служителите на МВР синът му Г. е заявил, че иска да остане при майка
си. На втората дата, възползвайки се от това, че на сина му Д. се наложило да се върне в
жилището в бл.*****, за да си вземе багаж, жалбоподателят влязъл в апартамента заедно с
него. Жилището е на неговата тъща и не би следвало да влиза там, без да е поканен. То
обаче е обитавано и от неговите деца, поради което не е напълно лишено от основание
желанието му да види в какви условия живеят. В крайна сметка от тези му действия не е
пострадал никой, поради което и същите не се квалифицират като акт на домашно насилие.
Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено изцяло, като в полза на
жалбоподателя бъдат присъдени направените от него съдебни разноски пред двете съдебни
инстанции в размер съответно от 1000 лева и 500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260858/17.03.2021г. по гр.д.№ 6726/2020г. на ПдРС, Х гр.с., с
което в производство по ЗЗДН жалбоподателят ИВ. Г. Х. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на въззиваемата Н. Д. Х. и по отношение на
двете им деца Г. И. Х. и Д. И. Х., забранено му е да приближава жилището на въззиваемата
Н.Х., нейната месторабота, като и местата за социални контакти и отдих на същата за срок
от 12 месеца, и му е наложена глоба в размер от 200 лева, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ подадената от Н. Д. Х., в лично качество и в качеството й на майка и
законен представител на малолетните Г. И. Х. и Д. И. Х., молба за защита от домашно
насилие, упражнено над тях от съпруга й и баща на децата ИВ. Г. Х. на 17.05.2021г. и на
7
06.06.2021г..
ОСЪЖДА Н. Д. Х. от гр.*****, бл.*****, ет.****, ЕГН: ********** да заплати на ИВ.
Г. Х. от гр.*****, бл.*****, ЕГН: ********** сумата от 1000 лева- съдебни разноски по
първоинстанционното дело, и 500 лева- съдебни разноски в настоящето производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8