№ 729
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501160 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал. 2, вр. чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов “ № 29, ет. 3, п.к. 1527, представляван от
управителя Янислав Янакиев, действащ чрез упълномощения си процесуален представител
юрисконсулт Христо Атанасов, против разпореждане № 2279 от 01.06.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 3771/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без
уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. О.. Х., ЕГН: **********, с адрес:гр.
Б., ул.“ М.“ № **, за следните вземания, дължими по сключен между него и
кредитодателят „Вива кредит” ООД договор за паричен заем № 5531599 от 07.06.2019г.,
което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД съгласно Приложение № 1 от
04.05.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016г., а именно: сумата от 120.74лв. – договорна лихва за периода от
21.06.2019г. до 10.04.2020г ., и сумата от 56.52 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 11.04.2020г. до 27.04.2021г., както и в частта, с която е отказано
присъждане на разноските в останалата част над присъдената сумата за държавната
такса от 19.79 лв. до претендираната от 25лв. и над присъденото юрисконсултско
възнаграждение от 39.58 лв. до претендираното от 200 лв.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде
разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените отхвърлени
вземания. Излагат се съображения, че направилно районният съд е приел, че клаузите,
с които са уговорени претендираните вземания са нищожни поради неравноправния им
характер. Жалбоподателят счита, че тъй като липсват императивни норми,
регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва, поради което не е
налице накърняване на добрите нрави. Излага доводи, че вземането за лихва за забава
1
произтича от договорната уговорка, че длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатената главница по договора за кредит върху
непогасения й остатък. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната
част и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
отхвърлената част от вземания за договорно възнаграждение и лихва за забава.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК против длъжника Б. О.. Х. за вземанията, дължими по
сключен между него и кредитодателят „Вива кредит” ООД договор за паричен заем №
5531599 от 07.06.2019г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД
съгласно Приложение № 1 от 04.05.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016г.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед от
01.06.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на
673.06 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК- 31.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 59.37лв., изчислени съразмерно с
уважената част от вземането, от която държавна такса в размер на 19.79 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 39.58 лв.
С обжалваното разпореждане от 01.06.2021г. съдът е отхвърлил заявлението в
останалата част, като е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта
относно вземанията за сумата от 120.74лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2019г.
до 10.04.2020г., и сумата от 56.52 лв. – мораторна лихва за забава за периода от
11.04.2020г. до 27.04.2021г., и за разноските в останалата им част над присъдената
сумата за държавната такса от 19.79 лв. до претендираната от 25лв. и над присъденото
юрисконсултско възнаграждение от 39.58 лв. до претендираното от 200 лв.
Заповедният съд е мотивирал отказа си досежно претенциите за договорна
възнаградителна лихва с мотив, че договорът за потребителски кредит е изначално
недействителен съгласно чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 1-4 и чл. 22 и чл. 23 от
ЗПК, поради което е преценил, че длъжника дължи само чистата остатъчна стойност на
кредита и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните
съображения:
2
Тъй като кредиторът основава вземанията си на сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, за същият са приложими именно разпоредбите
на този закон. В ЗПК обаче няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на
възнаградителната лихва. Същата представлява очаквана печалба на кредитора и съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се включват в
ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за
икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като
критерий за това фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-
висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че максумумът от
50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на
кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата хипотеза договорната
възнаградителна лихва е уговорена в размер на 40.32 %, при ГРП -49.38 %, т.е. не надвишава
допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за наличие на
нищожност на договорената възнаградителна лихва поради противоречие с морал и добрите
нрави се явяват неоснователни /в този смисъл решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. №
332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от
22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на
ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.
По отношение доводите за нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, същата касае такса за
„допълнителна услуга“ по експресно разглеждане на документите, но такова вземане
кредиторът не е заявил, че претендира, което прави безпредметно изследване на соченото от
районния съд нарушение на ЗПК. Дали в претендираната главница е включено такова
вземане може да се изследва единствено в исковото производство.
По отношение на приложението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК: Посочената норма
поставя изискване в договора за кредит да се съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите в обжалваното разпореждане за
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като видно от съдържанието на договора - е
посочен изрично размера на ГПР – 49.38 %, както и какъв е конкретния размер на сумата,
представляваща „общата стойност на плащанията“, която следва да бъде върната –1216.60
лв. Посочено е, че последната е изчислена към момента на сключване на договора
съобразно допусканията в чл. 2, т. 8 от договора. Предвид горното настоящият състав счита,
че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
3
сключване на договора за кредит, поради което не е налице недействителност на договора за
кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Що се касае до претендираната в заявлението мораторна лихва в размер на 56.52 лв.,
начислена за забава за периода от 11.04.2020г. до 27.04.2021г., в заявлението по чл. 410
от ГПК кредиторът не се е позовал на предсрочна изискуемост на цялото вземане по
договора за кредит, а е претендирал дължими суми поради настъпилия краен падеж на
10.04.2020г. Претендираната лихва представлява обезщетение за вреди от забавено
изпълнение по смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД и по същество, макар и мораторна по своя
характер, същата е законна лихва, която съдът присъжда при удовлетворяване на
претенцията за дължима главница, ако е поискана законна лихва. В този смисъл посочената
сума е дължима за претендирания период, считано от забавата – 11.04.2020г. до 27.04.2021г.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна
досежно отхвърлените вземания за договорна възнаградителна лихва и мораторната
лихва, което налага отмяна на обжалваното разпореждането и постановяване на ново за
издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за тези вземания.
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на останалата част на разноските в заповедното производство, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение в първата инстанция до размера от 50 лв. по НЗПП. В
останалата част досежно отказа на районния съд да издаде заповед по чл. 410 от ГПК
за изпълнение на парично задължение по отношение на юрисконсултско
възнаграждение над уважения размер от 50 лв. до претендирания от 200лв.,
обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2279 от 01.06.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
3771/2021 г. по описа на РС-Бургас , в частта, с което е оставено без уважение
заявлението на“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Б. О.. Х., ЕГН: **********, с адрес:гр. Б., ул.“ М.“ № **, за следните
вземания, дължими по сключен между него и кредитодателят „Вива кредит” ООД
договор за паричен заем № 5531599 от 07.06.2019г., което вземане кредитодателят е
прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД съгласно Приложение № 1 от 04.05.2020г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., а именно:
сумата от 120.74лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2019г. до 10.04.2020г., и
сумата от 56.52 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 11.04.2020г. до
27.04.2021г., както и в частта, с която е отказано присъждане на разноските в
останалата част над присъдената сумата за държавната такса от 19.79 лв. до
претендираната от 25лв. и над присъденото юрисконсултско възнаграждение от 39.58
лв. до дължимия размер от 50 лв., като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК по
заявлението на“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД
срещу длъжника Б. О.. Х., ЕГН: **********, с адрес:гр. Б., ул.“ М.“ № **, за следните
вземания, дължими по сключен между него и кредитодателят „Вива кредит” ООД
договор за паричен заем № 5531599 от 07.06.2019г., което вземане кредитодателят е
прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД съгласно Приложение № 1 от 04.05.2020г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., а именно:
сумата от 120.74лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2019г. до 10.04.2020г., и
сумата от 56.52 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 11.04.2020г. до
27.04.2021г., както и за разноските в останалата част над присъдената сума за
държавната такса от 19.79 лв. до претендираната от 25лв. и над присъденото
юрисконсултско възнаграждение от 39.58 лв. до дължимото от 50 лв. по НЗПП.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2279 от 01.06.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 3771/2021 г. по описа на РС-Бургас, в останалата му обжалвана част, с
която е отказано да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение по отношение на юрисконсултско възнаграждение над уважения размер от
50 лв. до претендирания от 200лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5