Р Е Ш Е Н И Е
№ /05.08.2020г.,гр.
Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На двадесет и девети
юли две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание
в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Нели Странджева
Като разгледа докладваното
от съдията Стоилова
гражданско
дело № 351 описа за 2020 г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа
на искова молба подадена от П.К.Т.
с ЕГН **********, с адрес *** лично и в качеството
си на баща и законен представител на сина си П. П. Т. с
ЕГН ********** срещу Н.Л.Х. с ЕГН **********, с адрес ***.
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права:
Страните по делото П.К.Т.
и Н.Л.Х. са бивши съпрузи, като бракът по между им е прекратен с одобрено от
съда споразумение по чл.50 СК с решение № 150/20.07.2016г. по гр.д.257/2016г.
на РС Провадия. По силата на споразумението родителските права спрямо родените
от брака деца П. П. Т. и Л.Н.Т. са предоставени да бъдат упражнявани на майката
Н.Х., местоживеенето на децата е определено при майката, бащата е осъден да им
заплаща месечна издръжка в размер на по 105 лева на всяко едно от тях.
Майката Х. е подала
искова молба с предявени искове за увеличаване размера на издръжката.
Образувано е гр.д.1502/2018г. по описа на ПРС, по което е постановено решение №
135/27.05.2019г., с което е увеличен размера на присъдената издръжка на двете
деца от 105 лева на 150 лева за детето Л.Н.и от 105 лева на 180 лева за детето П..
Решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от майката.
В исковата молба се
твърди, че обстоятелствата, съобразно които са предоставени упражняването на
родителските права върху децата и е определено местоживеенето им при майка им
съществено са се променили. Твърди се, че майката не притежава необходимия
родителски капацитет за правилното отглеждане на децата и методите й на
възпитание не са добри за тях. Твърди се, че жилището, в което живеят децата в
с.Д.няма добри условия за тях.
Изтъква се, че от
м.02.2020г. детето П. ***. Детето П. учи в Национална
професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
в гр.Тететвен. Твърди се, че майката съжителства с друго лице в с.Д., което
създавало стрес за децата, тъй като отношенията между тях били конфликтни.
Парите, които изпращал молителят за издръжката им били ограничени от майката,
което принудило молителя да изпраща допълнително пари и колети с храна до гр.Т.за
сина си П..
На 05.02.2020г.
ответницата заедно със съжителя си отишли в гр.Т.при детето П. и го карали да
подписва документи, които детето не искало, нанесли му побой, обиждали го,
взели му телефона, личната карта и парите и го оставили сам в гр.Тетевен.
От 08.02.2020г.,
когато била обявена грипна ваканция детето П. ***, като изцяло той го издържал.
Майката не виждала със сина си.
Иска се изменение на
решение № 150/20.07.2016г. по гр.д.257/2016г. на РС Провадия по отношение на
лицето, което упражнява родителски права спрямо детето П. като се иска това да
е бащата, иска се изменение на местоживеенето на детето като бъде определено
такова при бащата в гр.Д., бл.9, вх.В, ет.3, ап.38, определяне на режим на
личен контакт между майката и детето П., осъждане на майката да му заплаща
месечна издръжка в размер на 300 лева считано от 08.02.2020г. както и
присъждане на съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор.
Твърди се, че предявените искове
са недопустими предвид висящото между страните делото за издръжка
в.гр.д.234/2020 при ВОС.
Твърди се, че описаното в
исковата молба не отговаряло на истината, а цели да компрометира ответницата
поради силно влошените отношения между нея и ищеца П.К.Т..
Твърди се, че от раждането
майката изключително полага грижа за децата си. В дома й в с.Д.има нужните
условия за тяхното живеене.
Излага се, че дълго време след
развода между страните молителят П.К.Т. не се интересувал от децата, а когато
имал контакт с тях както той така и близките му – майка му и сестра му
настройвали децата срещу ответницата, обиждали я.
В резултат на това децата се
отдалечили от баща си. Двамата родители отишли да работят в чужбина след
развода, тогава децата били гледани от майката на ответницата, която не
възпрепятствала родителите на молителя да имат личен контакт с тях.
След завръщането си от чужбина
ответницата отново поела грижите за децата като заедно със съжителя й им
осигурявала добра семейна среда основана на любов.
Молителят П.К.Т. манипулирал сина
си в резултат, на което той употребявал лоши думи, нахвърлял се върху сестра си
и баба си, за да ги удря.
Ответницата твърди, че тя заедно
със сина си избрали той да учи в Национална
професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
в гр.Тететвен след проучване от страна на майката. Детето било записано в
училището през м.юли 2019г..
Твърди се, че бащата
през периода 2016г. – 2019г. не се интересувал от децата си, основно поддържал
контакт с тях по телефона.
Майката получила
снимки със сина си как пуши електронна цигара, наргиле, успехът му в училище
паднал бил между 3.50 – 3.80. Бащата игнорирал тези проблеми, което се
харесвало на детето. П. прекарал Коледа на 2019г. при баща си, а не както
следвало да е при майка си.
На 05.02.2020г.
майката заедно с партньора си отишли да видят П. в гр.Т.както и за да подпише
пълномощно за въззивното обжалване на решението по делото за издръжка. Детето
не искало да подписва пълномощното между него, майка му и съжителят й възникнал
спор, те се удряли и викали. Майката взела чантичката на детето и разбрала, че
той употребява марихуана. Майката се срещнала с директора на училището и го
уведомила за поведението на сина си, искала да го премести в училище в
гр.Провадия, но детето не желаело.
Майката твърди, че
полага нужните грижи за сина си, записала го на езиков лагер през 2017г.,
закупила му скъп велосипед, ходили заедно на почивки, екскурзии, по ресторанти.
Бащата не й оказвал подкрепа във връзка с възпитанието на П., а само насаждал
омраза и агресия у него.
Твърди се, че
ответницата учи висше образование в МУ в гр.Варна, което я възпрепятства да
полага труд за повече от 4 часа. Твърди, че от 01.12.2019г. не работи по
трудово правоотношение.
Ответницата не се
противопоставя на изменение на решение №
150/20.07.2016г. по гр.д.257/2016г. на РС Провадия по отношение на лицето,
което упражнява родителски права спрямо детето П. като това да бъде бащата,
местоживеенето на детето да бъде определено при бащата в гр.Д., бл.9,
вх.В, ет.3, ап.38, да й се определи режим на личен контакт с
детето П., тъй като такова било желанието на детето. Възразява по иска за
присъждане на издръжка, тъй като тя се грижела за другото общо дете на страните
Л.-Н.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Ответницата моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
удостоверение за раждане на П. П. Т., изд.въз основа на акт за раждане №
І-846/26.05.2005 г., изд. от Община Варна; удостоверение за раждане на Л.Н.П.а Т.,
изд.въз основа на акт за раждане №0128/28.05.2009 г., изд. от Община гр.
Провадия се установява, че П.Т. е роден на ***г. от родители Н.Л. Т. и П.К.Т.. Детето Л.Н.П.а Т. е родена
на ***г. от родители Н.Л. Т. и П.К.Т..
Решение
№ 150/20.07.2016г. по гр.д. № 257/2016 г. по описа на РС Провадия; решение №
135/27.05.2019г. по гр.д. № 1502/2018г. по описа на РС Провадия се установява,
че бракът между Н. Т. и П.К.Т. е прекратен с развод на 20.07.2016г. като е
утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.50 СК съобразно което
родителските права спрямо децата се предоставят за упражняване на майката,
местоживеенето им се определя при нея в с.Д., бащата се задължава да заплаща на
двете си деца чрез тяхната майка месечна издръжка в размер на по 105 лева,
считано от 01.04.2016г..
Ответницата
е подала искова молба срещу ищеца по чл.150 СК, с която иска увеличение на
издръжката на двете деца на П.Т. на 250 лева на Л.Н.Т. на 300 лева. Издръжката
на П.Т. е увеличена на 180 лева, а на детето Л.Н.на 250 лева. Решението е обжалвано
от майката.
От определение № 1678/16.06.2020 г., се установява, че
е прекратено производството пред ВОС по вгрд.234/2020г. по иска на Н.Х. в
качеството й на майка и законен представител на детето П.Т., с който се обжалва
решение № 135/27.05.2019г. по гр.д.1502/2018г. на РС Провадия за изменение на
издръжката на детето по чл.150 СК.
От
Служебна бележка № 01/12.02.2020 г., изд. от Второ основно училище „Иван Вазов“
гр. Провадия; удостоверение с изх. № 267/10.02.2020 г., изд. от национална
професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
гр. Т.се установява, че детето П.Т. е записан през учената 2019/2020г. в НПГГСД
„Сава Младенов“ – гр.Тетевен. Детето Л.Н.Т. е записана през учебната
2019/2020г. в 4а клас във Втори ОУ „Иван Вазов“ гр.Провадия.
От
Трудов договор № 182/23.01.2019 г., изд. от ГБ-скелетно строителство ООД се
установява, че на 23.01.2019г. бащата П.Т. е сключил трудов договор със срок за
изпитване 6 месеца, по силата, на който е назначен на длъжност монтажник на
скеле с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1250 лева
От Касови
бонове пет броя на Еконт се установява, че сестрата на ищеца е превеждала на
детето П.Т. парични преводи на 19.11.2019г. – 50 лева, 28.11.2019г. – 20 лева,
на 09.12.2019г. – 50 лева, на 05.02.2020г. – 20 лева, на 06.02.2020г. – 20
лева.
От копие на ученически бележник на П. П. Т.-2листа;
свидетелство за основно образование; писмо до Н.Л.Х. от национална
професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
гр. Тетевен; писмо от електронна поща на Н.Х.; ученическа книжка на П. П. Т.-4
листа се установява, че детето П.Т. е завършил 5-ти и 6-ти клас и основното си
образование много добър успех. Успехът
на П.Т. след преместването му в национална професионална гимназия по горско
стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ гр. Т.е намалял като детето е
завършило първия срок с добър успех, през втория срок по повечето предмети
детето е повишило успеха си. Ответницата е получила писмо от национална
професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
гр. Тетевен, с което е уведомена, че на синът й П.Т. е наложено наказание
забележка, защото е прескочил през терасата на общежитието на 10.11.2019г.. На
09.01.2020г. майката е водила кореспонденция с учителката по руски език на
детето П.Т. относно оценките му.
От
скрийншот СМС между майката и П. П. Т. се установява, че ответницата е честитила
на сина си рождения ден, като той й е отговорил, че не иска да я вижда.
От
Фактура № **********/04.07.2018 г.; история на плащания за летен лагер с.
Мийковци се устаноявва, че Венцислав К. е закупил велосипед за сума в размер на
694 лева, на 23.04.2017г. ответницата е заплатила 200 лева за летен лагер на
сина си.
От
Заповед за прекратяване № 10/01.12.2019 г.; административни данни за действа
студентски статус на Н.Л.Х.; административни данни – такси за обучение се
установява, че трудовото правоотношение на ответницата с ПИМ-Агро-клон Провадия
е прекратено на 01.12.2019г.. През учебната 2019/2020г. ответницата е студент
първа година специалност медицинска сестра, както си е заплатила семестриалните
такси в размер на по 400 лева.
От справка за изплатените парични обезщетения за
безработица на Н.Л.Х., справка актуално състояние на всички трудови договори на
ЕГН ********** се установява, че ответницата не работи по трудово
правоотношение, през периода 27.10.2019г. – 26.08.2019г. тя е получавала
обезщетения за безработица
От извлечение от сметка на П. П. Т. и операционна
бележка № 45/13.07.2020 г. се установява, че на детето П.Т. е открита банкова
сметка ***.07.2020г. в банка ДСК и по нея бащата му е превел 180 лева за
издръжка на 13.07.2020г.
От социален доклад на ДСП Д. се установява, че детето П.Т.
живее заедно с баща си в гр.Д. и близки и семейството на сестра му, детето има
изграден приятелски кръг в гр.Д.. За детето има отредена стая в жилището. Детето
често гостува на баба си и дядо си по бащина линия в с.М.. Към момента на
изготвяне на доклада грижите за детето са поети от баща му и близките му в гр.Д..
За детето е осигурена здравословна среда, периодично баща му закупува дрехи,
лични вещи, ученически материали и принадлежности, леля му му готви, баща му
купува продукти. Детето е в добри отношения с братовчедка си, с която живеят,
излизат и си помагат в уроците.
Детето е било на общежитие в гр.Тетевен, тъй като е
учило там, след спор и физическа разправа от страна майката на детето и
приятеля й на 05.02.2020г. в общежитието и пандемичната обстановка детето се е
върнало да живее при баща си в гр.Д.. След инцидента детето спира да поддържа
отношения с майка си и сестра си Лора-Ния, детето поддържа отношения само с
баща си и роднините си по бащина линия, като с тях се чувства спокоен и открит.
Родителите на детето са в лоши отношения. За детето се полагат нужните грижи и
внимание. Баща му е осигурил социално-икономическа среда за правилно
психо-физическо развитие.
Писменото
доказателство разпечатка от съобщения получени в инстаграм от П. П. Т. съдът няма да коментира, тъй като от
него не е видно между кого е водена комуникацията и в коя социална мрежа.
Писмените
доказателства Протокол за предупреждение от 15.03.2015 г.; Справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране;
Справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране; административни данни за
оценки за семестър 1 и 2 на Н.Л.Х. съдът няма да коментира, тъй като нямат
отношение към процесния спор.
Писмените
доказателства три страници с част от документи за покупка на дрехи, игри,
козметика, учебни пособия изпращани от Н.Л.Х.
за децата й; копие на фактура от „спортсдайрект“ за покупка на дрехи и обувки
за децата от чужбина от Н.Л.Х. съдът няма да коментира, тъй като не са
преведени на български език и касаят период, за който няма твърдения за промяна
на обстоятелствата по чл.59, ал.9 СК.
Приложените седем броя фотографии от периода 2018-2019 г.
съдът няма да коментира тъй като от същите не е видно кога са правени.
От отговора от ответницата по реда на чл.176 ГПК се
установява, че когато детето П.Т. е отишъл да учи в гр.Т.е получавал пари от
баща си без ответницата да знае като си е закупувал неща, които не са били за
неговата възраст – употреба на наргилета, алкохол, цигари, енергийни напитки,
марихуана. Затова ответницата е решила да не му дава парите от издръжката, за
да не си купува детето подобни неща. Ответницата е получавала издръжка за
детето П.Т. до м.юни 2020г. включително, като през м.юли получила писмо от
ищеца, в което той й пишел, че от м.юли превежда издръжката на детето П.Т. в
откритата му банкова сметка.
***.Румяна Т., които съдът кредититра като
подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства се установява, че
детето П.Т. живее при баща си от обявяването на грипната ваканция в училището в
гр.Т.през зимата на 2020г.. Детето има своя стая в апартамента в гр.Д.. Онлайн
обучението на детето се е провело с подкрепата на св.Т. и съпругът й. Детето е
завършило обучението си онлайн, но не знае какви оценки има, тъй като майка му
е сменила паролата за достъп до електронния бележник. През м.02.2020г. майката
е отишла при сина си в общежитието в гр.Т.заедно с приятеля си и е искала от
него да попише някакви документи, детето е отказало. Между тях възникнал
конфликт и майката скъсала тениската на сина си, в стаята присъствали и други
деца. Св.Т. е говорила с учител на детето П.Т., който казал, че детето не е
буйно. Детето Т. казал на леля си, че парите, които му изпращала майка му не му
стигат след като си плати купоните за храна и билета за прибиране. Затова баща
му, св.Т. или съпругът й са му изпращали колети с храна и пари в брой. След
като се е установил в гр.Д. детето вече си е намерило приятели, прибира се до
22:00 часа, по-спокоен е и със самочувствие. Детето често посещава баба си и
дядо си от бащина страна в къщата им в с.М., като между тях и детето има
изградена силна емоционална връзка, бабата и дядото дават дребни пари на детето,
за да си купи сладолед и други дребни неща. Детето помага в ремонта на къщата
на баба си и дядо си в с.М., тъй като и за него има отредена стая там. Св.Т.
заедно със семейството си възнамеряват да отидат да живеят в къщата на
родителите си в с.М., а в апартамента в гр.Д. да останат ищеца заедно със сина
му. Св.Т. поддържа домакинството в апартамента в гр.Денвя и се грижи за детето П.,
когато баща му е на работа. Отношенията между бащата и сина вече са добри, те
ходят заедно на плаж, до къщата в с.М., до гр.Варна. Миналото лято отношенията
между ищеца и сина му не са били добри, тъй като не е осъществяван контакта на
лични отношения с бащата, защото майката го е възпрепятствала.
От показанията на св.Кожуклиев, които съда кредитира
като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че детето П. често посещава дядо си и баба си в къщата в с.М.
заедно с баща си като помага при ремонта на къщата. Детето има добри отношения
с баба си и дядо си. Ищецът и сина му живеят в гр.Д. заедно със сестра му и
семейството й и в с.М., когато отиват там събота и неделя. Детето има своя стая
и в къщата в с.М.. Детето П. живее при
баща си след инцидента в общежитието, когато майка му отишла и поискала детето
да подпише документи, при отказа му тя го набила, взела телефона и го
заплашвала.
От обясненията на детето П.Т., които съдът кредитира
като подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства се установява,
че на 05.02.2020г. майка му отишла заедно с приятеля си в общежитието, където
живеел сина й в гр.Тетевен, за да подпише документи за дело за издръжка, което
е завела. Детето отказало да подпише документите, майка му започнала да крещи,
ударила го с табуретка, скъсала му тениската. След това ответницата отишла при
директора на училището, защото искала да отпише сина си от училището. Ответницата взела телефона и
портмонето на сина си и тръгнала за гр.Провадия заедно с приятеля си. Детето
уведомило за случилото се полицията, ответницата се върнала и върнала телефона
на сина си. След развода между родителите на детето Т. той останал при майка
си, като тя настройвала П. и сестра му
срещу баща им, да не се чуват по телефона, да се виждат по рядко. След
като П. отишъл да учи в гр.Тетевен, той поискал да се види с баща и да си
изяснят отношенията и тогава те си подобрили отношенията. Ищецът пращал на сина
си пари и колети, защото детето го помолило, тъй като майка му му изпращала по
50 лева за 2 седмици, които не стигали на детето, защото купоните за стола му
били 35 лева, пътните му до гр.Провадия 20 лева.
Детето не е искало да подпише документите, които му
давало майка му, защото според него тя го използвала, за да вземе пари от баща
му.
Първите две години след развода на родителите на П.
майка му ги гледала добре със сестра му, но след като при тях отишъл да живее
приятеля й отношенията им се влошили, защото Л.Н.му отговаряла, майка й й се
карала, П. се застъпвал за сестра си и майка му се карала и на него, като
понякога ги удряла. Това се случвало рядко. От м.01/02.2020г. ищцата не е
давала пари на сина си.
Детето П. твърди, че майка му ограничава контактите
между него и сестра му, че почти не го е търсила. Майката писала на сина си за рождения
му ден, но той и казал, че не иска да общува с нея. Детето е обидено на майка
си, за в бъдеще предполага, че може да има добри отношения с нея, но не и към
настоящия момент.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за
изменение на Решение № 150/20.07.2016 г. по гр.д. № 257/2016 г. по описа на РС Провадия относно родителя, което да упражнява родителските
права спрямо детето П.Т., местоживеенето на детето, режима на личен контакт с
майката, иск по чл.59, ал.9 СК вр. с чл.150 СК за изменение на решение №
135/27.05.2019 г. по гр.д. № 1502/2018 г. на РС Провадия по отношение на лицето
и размера на издръжката, която да заплаща
майката, като се иска осъждането й да заплаща издръжка на сина си в размер на
300 лева от подаване на исковата молба.
Предявен е осъдителен иск по чл.149 СК с искане за
осъждане на ответницата да заплати в полза на сина издръжка за минало време от
08.02.2020г. до подаване на исковата молба в размер на по 300 лева месечно.
За основателност на иска ищеца следва
да докаже, че страните имат общо дете, че има влязло в сила решение относно лицето, което да упражнява родителските права по
отношение на детето П.Т., личните контакти с другия
родител, местоживеенето на детето, лицето което да заплаща издръжка и нейния
размер, че обстоятелства са променени – че бащата е този, който полага
грижите за детето П.Т., че в дома му има необходимите условия за живот, че
разполага с финансова възможност да се грижи за сина си, че има необходимия
родителски капацитет, възможността на майката да заплаща претендираната
издръжка.
Ответницата следва да докаже, че е
прекратил трудовото си правоотношение на 01.12.2019г..
Според разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК при изменение на обстоятелствата от първоначалното определяне на родителя,
който да упражнява родителските права спрямо детето, местоживеенето на детето,
режима на личен контакт и издръжката му съдът по молба на единият от родителите
може да промени постановените по-рано мерки.
От събраните
доказателства по делото се установи, че страните имат общи деца П. и Лора-Ния, като след прекратяване на
брака между страните родителските
права спрямо децата са предоставени на майката, определено е местоживеенето на
децата при майката в с.Д., определен е режим на личен контакт между децата и
баща им, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на по
105 лева от 01.04.2016г.. С Решение № 135/27.05.2019 г. по гр.д. № 1502/2018 г. по описа на
РС Провадия, издръжката на детето П. е увеличена на 180 лева считано от
19.11.2018г., като решението е влязло в сила по отношение на детето П..
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че след
прекратяване на бракът между ищецът П.Т. и ответницата в първите 2 години тя се
е грижела добре за децата си, но след като приятелят й заживял с тях това се
променило. Възниквали конфликти макар и редки между съжителят на ответницата и
децата, при които тя се карала на децата и дори ги удряла. Ответницата
настройвала децата си срещу баща им, в резултат, на което отношенията между
бащата и децата се влошили и те рядко се виждали. След като детето П. отишъл да
учи в гр.Т.постепенно започнал да се сближава с баща си и той му изпращал пари
и храна, тъй като 50-те лева за 2 седмици, които му изпращала майка му били
недостатъчни. На 05.02.2020г. ответницата заедно с приятеля си отишла в
общежитието, където живеел сина й, за да поиска от него да подпише документи по
делото за издръжката на детето и след отказа на П. тя започнала да му вика,
ударила го с табуретка и му разкъсала тениската, взела му телефона и парите и
си тръгнала. Детето се върнало при баща
си през м.02.2020г. и оттогава почти няма контакт с майка си, като й е много
обидено.
Родителят
на когото са предоставени за упражняване родителските права има нелеката задача
да поема по-голямата част от грижите за децата, от възпитанието им и е модел за
тях. Ответницата водена от намерението да възпитава добре сина си е стигнала до
крайности като е оставяла детето с недостатъчно пари с цел той да не си купува
напитки и вещества, които не са за неговата възраст. Съдът намира, че финансовото
ограничаване до такава степен не би довело до желания резултат, напротив.
Добрият модел на възпитание изисква провеждане на разговори с детето и
запознаването му с ползата и вредата от употребата на подобни вещества и
напитки, както и демонстриране пред детето на модел на поведение, при който
такива не се ползват, за да може то да осъзнае това. Съдът не одобрява методи
на възпитание свързани с насилие и унижение на честта и достойнството на детето
каквото е било поведението на ответницата на 05.02.2020г. в общежитието на
детето пред негови връстници, нито със смяната на паролата на електронния
дневник на детето, така че то да не може да си види оценките. Реакцията на
детето след този инцидент да отиде да живее при баща си, да не иска контакт с
майка си и да й е обидено е напълно разбираема.
След
като детето се е преместило да живее при баща си в гр.Д. то се чувства спокойно
и уважавано, намира подкрепяща среда от страна на баща си, леля си и
семейството си, баба си и дядо си от страна на бащата. Детето П. е намерило свои връстници в гр.Д.,
за него е отредена стая в дома, детето се чувства емоционално подкрепено и е повишило успеха си.
Предвид на това и в защита интереса на детето съдът намира, че са налице изменения в
обстоятелствата довели до първоначалното определяне на родителя,
което да упражнява родителските права спрямо детето
П.,
местоживеенето на детето, режима на личен контакт,
лицето, което да заплаща издръжката. Съдът намира, предвид гореизложените мотиви, че бащата е
по-подходящия родител, на който да се предоставят родителските права спрямо детето
П..
Местоживеенето на детето следва да се определи при
баща на адрес гр.Д. гр.Д., кв.“Д.“ ***. На майката следва да се определи обичайния
режим на личен контакт със сина й, а именно всяка първа и
втора събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с
преспиване, Коледните и Новогодишните празници на всяка нечетна година и
Великденските празници на всяка четна година, по един месец през лятото,когато
бащата не е в годишен отпуск. Като тя следва да се възползва от този режим
за възстановяване и подобряване на отношенията със сина си.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По това
обстоятелство не се спори по делото, както и че ответника е баща на детето.
Предвид обстоятелството, че
родителските права се предоставят за упражняване на бащата майката следва да
бъде осъдена да заплаща издръжка на децата си.
Към настоящ момент на основание
чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 350 от 19.12.2019г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната в размер на 610 лева от 01.01.2020г. Според това
минималния размер на издръжка от 01.01.2020г. е в размер на 152,5 лева.
От събраните по делото доказателства се
доказа, че майката не работи, а доходите на бащата са в размер на бруто 1250
лева месечно. Майката
е студентка и заплаща такса за обучението си в размер на 800 лева годишно.
Родителите са в работоспособна възраст
и следва да си осигурят доходи, с които да задоволяват както техните
потребности, така и непрестанно нарастващите потребности на сина си. Съдът
счита, че детето П. има нужда от издръжка в размер на 400 лева всяко едно от
тях, като от този размер майката следва да заплаща 180 лева, поради липсата на доказателства относно размера на
доходите й, а бащата 220 лева.
Предвид гореизложеното
предявения иск за издръжка е основателен в размер от 180 лева от подаване на
исковата молба – 18.05.2020г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи
ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване. Искът следва да се отхвърли за разликата от уважения размер
от 180 лева месечно до претендирания от 300 лева месечно.
От събраните по делото
доказателства се установи, че от м.02.2020г., след инцидента на 05.02.2020г.
детето П. се е прибрало в дома на баща си в гр.Д. като до приключване на
устните състезания по делото живее там и баща му се грижи изцяло за него. От
гласните доказателства се установи, а и ответницата не оспорва, че от
м.02.2020г. до м.07.2020г., когато бащата е започнал да превежда издръжката
лично на детето по открита банкова сметка, ***. Поради, което тя дължи издръжка
за минал период, както е поискано в исковата молба от 08.02.2020г. до
17.05.2020г. (денят преди подаване на исковата молба) в размер на 180 лева
месечно или сумата от 595.26 лева за целия период.
Ищецът претендира разноски и предвид изхода на делото и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на такива. Предвид доказателствата по делото сторените
от ищеца разноски са следните: 30 лева – държавна такса, 400 лева адвокатско
възнаграждение. Предвид частичното отхвърлянето на исковете за издръжка,
адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца следва да бъде заплатено от
ответницата съразмерно на уважената част от исковете за издръжка или за сума в
размер на 300 лева. Поради това ответницата следа да бъде осъдена да заплати на
ищецът сторените от него разноски в размер на 330 лева.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса върху определените издръжки в размер на 309.20 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Провадийският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на Решение № 150/20.07.2016 г. по
гр.д. № 257/2016г. относно родителските
права по отношение на детето П. П. Т. с ЕГН **********,
местоживеенето на детето П. П. Т. с ЕГН **********,
режимът на лични отношения на бащата П.К.Т. с ЕГН **********
с детето П. П. Т. с ЕГН
********** и Решение №
135/27.05.2019 г. по гр.д. № 1502/2018 г. на РС Провадия по отношение на издръжката, която бащата П.К.Т. с ЕГН ********** се задължава да заплаща в полза на детето
си П. П. Т. с ЕГН **********, като
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето П. П. Т.
с ЕГН ********** на бащата П.К.Т. с ЕГН **********, на основание чл.
чл.59, ал.9 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето П. П. Т. с ЕГН ********** при баща му П.К.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. чл.59, ал.9 СК.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката
Н.Л.Х. с ЕГН **********, с адрес *** с детето П. П. Т. с ЕГН **********: всяка
първа и втора събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя с преспиване, Коледните и Новогодишните празници на всяка нечетна година
и Великденските празници на всяка четна година, по един месец през
лятото,когато бащата не е в годишен отпуск, на основание чл.
чл.59, ал.9 СК.
ОСЪЖДА Н.Л.Х. с
ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на детето си П. П. Т. с ЕГН ********** със съгласието на неговия
баща и законен представител П.К.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** месечна издръжка в размер на 180,00 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 18.05.2020г., с падеж
1-во число на месеца, за който се дължи ведно със законна лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иса
за разликата от уважения размер 180 лева до претендирания размер от 300 лева, на основание чл. чл.59, ал.9 вр. с чл.143, ал.1 СК.
ОСЪЖДА Н.Л.Х. с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на детето си П. П. Т. с ЕГН ********** със съгласието на неговия
баща и законен представител П.К.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** издръжка за минал период от
08.02.2020г. до 17.05.2020г. в размер на 180 лева месечно или сумата от 595.26
лева за целия период, като ОТХВЪРЛЯ
иса за разликата от уважения размер 180 лева месечно до претендирания размер от
300 лева, на основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА Н.Л.Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.К.Т. с ЕГН **********, с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 330 лева, съразмерно с отхвърлената
част от исковете за издръжка, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Л.Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на РС Провадия сума в размер на 309.20 лева,
представляваща дължимите държавни такси по исковете за издръжка, на основание на
основание чл. 78 ал. 6 вр.
с ал.1 от ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно присъдените издръжки.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………