№ 20556
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110134700 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 146020 от 25.04.2025 г. от ответника по делото
„Вивус.БГ“ ООД, чрез процесуалния представител юр. И.И. с искане за изменение на
постановеното по гражданско дело № 34700 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд,
162-ри състав решение № 6842 от 16.04.2025 г. по отношение на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, като прави искане същото да бъде намалено.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът И. Д., чрез процесуалния си представител адв.
Д. М., депозира становище, като поддържа, че съдът правилно е определил размера на
присъденото адвокатско възнаграждение и не са налице основания за намаляването му.
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от
легитимирана страна с правен интерес. Разгледано по същество искането е неоснователно,
съображенията за което са следните:
Отговорността за разноски е обективна и зависи от изхода на спора. Като резултат от
уважаването на иска, в полза на процесуалния представител на ищеца и на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата, е било присъдено адвокатско възнаграждение като разход в
производството, който се дължи на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото са налице
доказателства за сключването на договор за правна помощ, която да бъде оказана безплатно
от адв. Д. М. на ищеца И. Д., както и за упълномощаването на адв. М. да представлява
ищеца.
В случая производството по настоящото дело не се отличава с фактическа и правна
сложност. По делото е проведено едно открито съдебно заседание и не са извършени повече
действия от типичните по този вид дела. По тази причина, съдът счита, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в минимума му, предвиден в чл. 7
ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно
400 лв. (четиристотин лева). Съдът взема предвид указанията, дадени с решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според които горецитираната наредба на Висшия
адвокатски съвет не е задължителна по отношение на минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Независимо от това, настоящият състав намира, че Наредбата определя
рамките на хонорарите за конкретно извършена адвокатска работа и следва да се съобразява
с нея. Противното би означавало, адвокатските възнаграждения по чл. 38 от Закона за
адвокатурата да се определят единствено въз основа на субективната преценка на
решаващият състав, доколкото към настоящия момент липсва нормативна база, която да
1
регламентира минимални размери на адвокатски хонорари. Според съда, адвокатското
възнаграждение може да бъде определено под минимума, в случаите когато производство е
с по-ниска правна и фактическа сложност от обикновени подобни производства (решение
при признание на иска, неприсъствено решение, прекратяване на производството и др. под.),
какъвто не е настоящия случай.
Неоснователен е и ответниковия довод за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение, основан на твърдението, че ищецът е предявил против ответника осемдесет
и девет отделни искови производства. От една страна, ако ответното дружество претендира,
че ищецът злоупотребява със свои процесуални права, за него е налице друг способ за
защита при твърдение за противоправно увреждащо го действие. От друга страна,
отговорността за разноски се поема от страната, за която изходът на делото е
неблагоприятен, т.е. налице е предходно материално правоотношение, в което тази страна е
извършила незаконосъобразни действия. Следователно, за да избегне отговорността за
разноски, ответникът би могъл да предприеме действия за изменение на материалното
правоотношение.
Неоснователни са съображенията, обосноваващи искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение, тъй като в него не трябва да се включва Данък добавена
стойност. В кориците на делото са налице доказателства, че ЕАД „Д. М.“ е регистрирано по
ДДС, поради което и на основание пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа в размера на адвокатски хонорар следва да се включи и
данък добавена стойност в размер на 20 % т.е. 80 лв. (в този смисъл определение № 1285 от
27.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2713/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Росица
Божилова).
По изложените съображения, искането на ответното дружество за изменение на
решението в частта му за разноските, се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, „ЕИК *** седалище и адрес
на управление в ****, представлявано от управителя З.С.Р. за изменение на решение № 6842
от 16.04.2025 г., постановеноо по гражданско дело № 34700 по описа за 2023 г. на Софийски
районен съд, 162-ри състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2