Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 276
05.04.2013
година, гр.Хасково
Том ІІІ, стр.123-125
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на пети март
през две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Марияна Стоянова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2198 по
описа за 2012г.,за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от “Първа Инвестиционна Банка” АД със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков” №37, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителните директори Васил Христов Христов
и Димитър Костов Костов, против Ж.В.Г. с ЕГН:**********,***,
и Д.В.Г. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за
банков кредит №25КР-АА-5526/ 06.07.2007г. и Анекс №1/31.03.2009г. към него
“ПИБ”АД предоставила на кредитополучателя В.Т. Г. банков кредит в размер на 10 000 лв. за текущи нужди, при краен
срок за погасяване
15.07.2012г. В т.22;
22.1 и 22.2 от договора били предвидени условията, при които кредитът става изискуем в пълен размер преди
да е настъпил договореният краен срок за неговото
погасяване. При неизвърщване
на което и да било плащане
по договора повече от пет
дни след датата, на която
плащането е станало изискуемо, банката имала право да обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуемо след като отправи писмено
предизвестие. На 02.02.2011г. кредитополучателят починал и оставил като свои законни
наследници двамата ответници, които били негови дъщеря
и син. Към 04.10.2011г. била допусната
забава в плащанията на дължими по кредита суми и до наследниците на кредитополучателя
били изпратени писма чрез куриер, с които банката ги поканила да погасят
доброволно дължимите плащания и ги предизвестила за следващите от
неизпълнението последици, включително и за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер. Тъй като не последвало плащане в указания срок,
кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем и за събиране на вземанията
по кредита било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу наследниците на починалия кредитополучател. По заявлението
било образувано ч.гр.д.№1560/2012г. и била издадена
заповед за изпълнение срещу ответниците като наследници на кредитополучателя. Те
подали писмени възражения срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да се признае
за установено, че към 22.05.2012г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, ответниците като наследници по закон на
починалия кредитополучател В.Т.
Г., починал на 02.02.2011г.
дължат на
“ПИБ”АД, гр.София, сумите, произтичащи от договор за банков
кредит №25КР-АА-5526/06.07.2007г. и Анекс №1/31.03.2009г. към него, а именно всеки един от тях по 1952,08 лв. - дължима
и неизплатена главница, ведно със законната
лихва, считано от 22.05.2012г. до
окончателното изплащане; 259
лв. - дължима договорна лихва за периода от
16.02.2011г. до
21.05.2012г.; 254,33 лв. - наказателна лихва за периода
от 16.02.2011г. до
22.05.2012г. Претендира се
присъждане на разноските в настоящото производство -98,95лв. - държавна такса и 725 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците депозират
отговор на исковата молба в предвидения срок по чл.131 от ГПК, с който заявяват, че не са
дали повод и основание на ищеца
по делото да предяви иска
срещу тях, като наследници на покойния им
наследодател В.Т. Г., починал
на 02.02.2011г. Този договор бил отпуснат с оглед личността и имущественото състояние на кредитополучателя,
за който неговите деца-наследници не били в течение,
както и договорът не бил подписан
от тях. Възражението, което направили по ч.гр.д. №1560/2012г. по чл.410 ГПК, образувано само въз основа на
извлечения от счетоводни документи, имало за цел
да насочи банката да спази
процесуалната поредност за погасяване на
задължението по кредита, като предяви
претенциите си най-напред към авалиста по запис
на заповед-Е.Н.М. и евентуално към застрахователя, сключил застраховка “Живот” при отпускане на
кредита на техния наследодател. Това обаче не било
спазено от ищеца. Поръчителството на авалиста на запис на
заповед било учредено съобразно изискуемата от чл.483 от ТЗ форма и съгласно
чл.513 ал.1 от ТЗ, същият отговарял солидарно с бащата на ответниците
към банката. След смъртта на
кредитополучателя банката следвало да ангажира
отговорността на авалиста-Е.Н.М., а вместо това банката обявила
кредита за предсрочно изискуем и насочила иска си
срещу ответниците като наследници на починалия кредитополучател,
защитавайки авалиста по запис на
заповед и по начин, който не
позволявал същия да бъде обвързан
от диспозитива на решението на
съда по делото
с дължимата сума като солидарно отговорен по кредита.
Ответниците заявяват, че признават иска по размер, като
на 16.10.2012г. с вносни бележки всеки един
от тях внесъл
по сметка на банката сумата
посочена в исковата молба. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение на
основание чл.237 ал.1 ГПК и чл.78 ал.2 от ГПК да се
прекрати производството поради изплащане на исковата сума
на “ПИБ”АД, като се възложат разноските
по настоящото дело и по ч.гр.д.
№1560/2012г. по
описа на РС-Хасково на ищеца.
както и да
се отмени издадената обезпечителна заповед за налагане на
възбраната върху недвижимия имот.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
По
подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№3285/2012г. по описа на
Районен съд-Плевен, изпратено по подсъдност на Районен съд-Хасково и образувано ч.гр.д.№1560/2012г.
по реда
на чл.410 от ГПК,
срещу ответниците за сумите, произтичащи
от договор за банков кредит
№25КР-АА-5526/06.07.2007г. и Анекс №1/31.03.2009г.
към него,
1952,08 лв.- дължима и неизплатена главница, ведно със законната
лихва, считано от 22.05.2012г. до
окончателното изплащане;
267,42 лв.-дължима договорна лихва за периода от
16.02.2011г. до
21.05.2012г.; 254,33 лв.-наказателна
лихва за периода от 16.02.2011г. до 21.05.2012г., дължими от всеки един от тях, както и разноските
от 49,47лв.-държавна такса и 254,47лв.-юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е издадена
и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1560/2012г. по описа
на Районен съд Хасково.
Видно от приложения с исковата
молба договор за банков кредит е, че същият е сключен между банката – заявител
и наследодателя на ответниците по делото на 06.07.2007г., в който е отразено
размера на сумата, предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните
вноски и броя на същите. От представеното удостоверение за наследници се
установява, че кредитополучателят по горецитирания
договор за банков кредит от 06.07.2007г. В.Т. Г. е починал на 02.02.2011г. и е
оставил като единствени наследниците ответниците в настоящото производство – Ж.В.Г.
и Д.В.Г. – негови деца. На 05.10.2011г. ответниците в качеството на наследници
на починалия кредитополучател получават покана за доброволно изпълнение от
банката, с която ги уведомяват, че е допуснато просрочие
по кредита, посочват дължимите към 04.10.2011г. суми за главница и лихви и
сочат, че при неплащане на тези суми в 7-дневен срок кредита става предсрочно
изискуем в пълен размер съгласно условията на договора. В приложеното извлечение
от счетоводните книги на банката е посочено, че към 22.05.2012г. размера на
дължимите суми по процесния договор за кредит възлиза
на 4947,67лв. /главница – 3904,16лв.; договорна лихва за периода от
16.02.2011г. до 21.05.2012г. – 534,85лв.; наказателна лихва за периода от
16.02.2011г. до 22.05.2012г. – 508,66лв./. За тези суми е издадена и заповедта
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С отговора на исковата молба
ответниците прилагат и вносни бележки за заплатените от всеки от тях суми по процесния договор за кредит, съответно 1952,08лв. –
главница и 521,75лв. – лихва, или общо двамата ответници са заплатили в полза
на ищцовата банка 4947,66лв. В приложено допълнително
извлечение от счетоводни книги банката посочва, че към 05.02.2013г. ответниците
дължат сумата общо от 1785,39лв., представляваща главница в размер на
1701,94лв. и просрочена лихва за периода 17.10.2012г. – 05.02.2013г. в размер
на 83,45лв.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице сочи,
че към 22.05.2012г. вземането на банката-ищец по договора за кредит възлиза на
3904,16лв. – главница; 518лв. – договорна лихва и 508,66лв. – наказателна
лихва. Забава в плащането е допусната към 16.02.2011г., като не е платена
дължима вноска по кредита на 15.02.2011г.
Към 04.10.2011г. експертизата сочи, че допуснатата забава в плащането на
дължимите вноски по кредита е в размер на 230дни /от 16.02.2011г. до
04.10.2011г./, както следва главница в размер на 1493,37лв.; договорна лихва –
337,19лв. и наказателна лихва – 119,40лв. Отчитайки направените от ответниците
плащания на 16.10.2012г., вещото лице изчислява размера на дължимата главница
към 20.02.2013г. на 1701,94лв. законна лихва – 60,70лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415
ал.1от ГПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответниците за
посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока
по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лица, за които се твърди, че дължат суми
на ищеца по сключен договор за банков кредит от техния наследодател. От
приложения договор за банков кредит от 06.07.2007г. и анекс от 31.03.2009г., се
установява, че починалият кредитополучател е страна по договора и е сключил
такъв за сумата от 10000лв., предоставена му от ищцовата
банка като кредитодател. В договорените условия по договора за кредит
е уредена предсрочна изискуемост при неизвършване на
плащане повече от пет работни
дни. От представеното
удостоверение за наследници се установи, че кредитополучателят В.Т. Г. е
починал на 02.02.2011г. и единствените му наследници са неговите деца –
ответниците в настоящото производство и в заповедното, образувано по реда на
чл.410 от ГПК. По безспорен начин от депозираното от вещото лице заключение се
установява, че забава в плащането на дължимите вноски по кредита е допуснато
към 16.02.2011г. На 05.10.2011г. ответниците в качеството на наследници на
починалия кредитополучател получават от банката и покани за доброволно
изплащане на дължимите суми по кредита, визирани конкретно в писмото до тях. По
делото няма данни за извършени плащания до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2012г. Нито има твърдения, че
ответниците са извършили плащания преди това. По несъмнен начин се установи, че
ответниците са платили визираните в заповедта за изпълнение суми за главница и
лихви едва на 16.10.2012г., което е видно и от самите платежни документи,
представени с отговора на исковата молба. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците, че е следвало банката да насочи принудителното
събиране на дължимите по кредита суми към лицето, авалирало
подписания от кредитополучателя запис на заповед, а не към тях като наследници
на последния. От една страна не съществува законово определен ред, за това
първо към кого следва да насочи своето вземане банката – кредитодател.
От друга страна ответниците не отричат, че са наследници на своя баща и са
получили неговото наследство, поради което като универсални правоприемници
отговарят и за получените с наследството задължения на своя наследодател. След
като е право на банката да прецени към кого да насочи своя иск за събиране на
задълженията по горецитирания договор за банков
кредит, възраженията на ответниците в тази насока се явяват неоснователни.
Неоснователни са също така възраженията на ответниците, че след като са
заплатили изцяло посочените в извлечението от счетоводните книги на банката
главница и лихви то не дължат повече суми по този договор за кредит. Банковото
извлечение, по което е издадена заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и по което ответниците са извършили плащанията визира задълженията по
договора за кредит към 22.05.2012г., на която дата е подадено и заявлението за
издаване на заповед. Плащанията са направени от ответниците, обаче на
16.10.2012г., т.е. почти пет месеца след датата на извлечението и на подаване
на заявлението, ето защо както е посочено и в издадената заповед за изпълнение
върху главницата тече законна лихва, а освен това има присъдени и разноски в
производството по чл.410 от ГПК. При това положение, съгласно разпоредбата на
чл.76 ал.2 от ЗЗД се погасяват първо разноските, после лихвите и едва тогава
главницата. Доколкото разноските, присъдени в заповедното производство възлизат
общо на 303,94лв., то при изчисляване на дължимите суми от ответниците по
договора за банков кредит следва да се приеме, че първо са погасили именно тази
сума, независимо, че в платежните документи са посочили, че внасят сумите за
погасяване на главницата и лихвите. Доколкото това плащане е настъпило едва
след издаване на заповедта за изпълнение и дори след предявяване на иска с
правно основание чл.422 от ГПК, то несъмнено следва да се спази този ред за погасяване
на задълженията – разноски, лихви и едва тогава главница. Предвид
гореизложените съображения съдът намира, че по безспорен начин се установява дължимост на сумите, визирани в извлечението от счетоводни
книги на банката към 22.05.2012г. в общ размер на 4947,66лв., като тази сума е
била дължима от ответниците, както към 22.05.2012г. /датата на подаване на
заявлението/, така и към 22.08.2012г. /датата на депозиране на исковата молба/.
Ето защо, в тази връзка са неоснователни възраженията на ответниците, че не
дължат разноски по делата, тъй като сумата за главница и лихви е изцяло
заплатена от тях и не се дължи. Тази сума не се дължи към момента на обявяване
на устните състезания в съдебното заседание, в което е приключило делото, както
и към датата на постановяване на съдебното решение по спора, но същата е била
дължима към горецитираните дати на подаване на
заявлението и на исковата молба. Независимо, че петитума
на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е формулира за установяване дължимост на процесните суми към
датата 22.05.2012г., съдът счита, че следва да се вземат предвид всички
плащания настъпили и след подаване на исковата молба в съда, т.е. дължимостта на тези суми следва да се установи към момента
на приключване на делото. В тази насока са неоснователни възраженията на
страните, че не следва да се вземат предвид плащанията, направени в хода на
делото, тъй като се касае до особено исково производство, а не до общия исков
процес. В случая следва да се има предвид, че иска с правно основание чл.422 от ГПК е предявен, като продължение на развилото се заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК, а не на такова по реда на чл.417 от ГПК, където тези
съображения и доводи биха имали своя смисъл. Независимо, че иска е с правно
основание чл.422 от ГПК, доколкото заповедното производство се е развило по
реда на чл.410 от ГПК и все още на този етап няма издаден изпълнителен лист, а
издаването на такъв тепърва предстои, то съдът следва да вземе предвид всички
плащания, извършени от ответниците в хода на делото. Тези плащания несъмнено
имат значение, както за основателността на установителния
иск, така и за размера на дължимите към настоящия момент вземания на ищеца. В
тази насока е и непротиворечивата и еднопосочна практика на ВКС, която е
задължителна за съдилищата. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че
следва да се установи дължимост на вземанията на
банката към настоящия момент, а не както е визирано в исковата молба към
22.05.2012г., като се вземат предвид всички плащания, направени от ответниците.
Обратното би противоречало, както на практиката на ВКС, така и на законовите
разпоредби. Освен това, в случай, че се възприеме становището на ищеца, би се
стигнало до издаване на изпълнителен лист в заповедното производство по реда на
чл.410 от ГПК за суми, които вече са платени, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на неоснователното обедняване на
ответниците, които макар и със закъснение са заплатили част от задължението. Доколкото
обаче направеното плащане от ответниците не е достатъчно за покриване на всички
задължения, включващи главница, лихви и разноски, то следва да се погасяват по
реда, предвиден в чл.76 ал.2 от ЗЗД. В този ред на мисли съдът приема, че със
заплатените суми общо от двамата ответници в размер на 4947,66лв. те са
погасили първо разноските в заповедното производство, след което сумите за
наказателна и договорна лихва и част от главницата със съответната законна
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението /22.05.2012г./. В тази
насока съдът кредитира заключението на вещото лице в което се сочи, че към
20.02.2013г. дължимата главница възлиза на 1701,94лв. Не следва обаче да се
присъжда изчислената от вещото лице законна лихва в размер на 60,70лв., тъй
като същата следва да се определи върху останалата неизплатена главница от
1701,94лв. към момента на нейното изплащане, като за начален момент се приеме
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.05.2012г. С оглед
гореизложените съображения като се извърши прихващане със заплатените от
ответниците суми, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК до размера на 1701,94лв., представляваща дължима
главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва от 22.05.2012г., а в останалата част като неоснователен иска
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 361,46лв.,
съобразно уважената част от исковата претенция. Неоснователно е възражението на
последните, че не дължат разноски по исковото производство, предвид извършеното
плащане, тъй както това плащане е извършено в хода на делото и не са налице
основания, за да се приеме, че ответниците не са дали повод за завеждане на
това дело, поради което разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК е неприложима. В
същото време следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответниците направените
от тях разноски в размера на 196,45лв., съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, че Ж.В.Г. с ЕГН:**********,***, и Д.В.Г. с ЕГН:**********,***,
дължат на “Първа Инвестиционна Банка” АД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Драган Цанков” №37, ЕИК *********, представлявана от изпълнителните
директори Васил Христов Христов и Димитър Костов Костов, сумата от 1701,94лв.
– главница, произтичаща
от договор за банков кредит №25КР-АА-5526/06.07.2007г.
и Анекс №1/31.03.2009г.
към него, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2012г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1560/2012г. по описа на Районен съд-Хасково, като иска в останалата
част да се приеме за установено, че се дължи главница над 1701,94лв. до 1952,08лв.;
259лв.-договорна лихва
за периода от 16.02.2011г. до 21.05.2012г.; 254,33лв.-наказателна лихва за периода
от 16.02.2011г. до
21.05.2012г. и разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж.В.Г. с ЕГН:**********
и Д.В.Г. с ЕГН:********** да заплатят на “Първа Инвестиционна Банка” АД със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков” 37, ЕИК *********,
представлявана от Изпълнителните директори Васил Христов Христов
и Димитър Костов Костов, направените в настоящото
производство разноски в размер на 361,46лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА “Първа Инвестиционна
Банка” АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков” 37,
ЕИК *********, представлявана от Изпълнителните директори Васил Христов Христов и Димитър Костов Костов,
да заплати на Ж.В.Г. с ЕГН:********** и Д.В.Г. с ЕГН:********** направените в
настоящото производство разноски в
размер на 196,45лв., съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Сверил: М.С.