РЕШЕНИЕ
№ 3336
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:С. Ш.
като разгледа докладваното от С. Ш. Гражданско дело № 20211110139758 по
описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 4 208,43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.;
- 458,05 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 22.04.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Ответникът - Р. Д. Т., оспорва иска:
- не оспорва сумите, но не била придобила процесното жилище на ул. „..... Страна в
правоотношението бил само ответникът;
- прави възражение за давност;
1
- навежда и други правни доводи.
Ответникът - ИВ. Г. Т., оспорва иска, аналогично на първия ответник, но признава,
че партидата е на негово име и то по негово изрично искане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква
допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток,
парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в
интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения. Ищецът има
задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на
забава.
Относно дължимостта и размера на лихвите съществува голям разнобой в практиката
(видно и от изложеното в следващия абзац). Настоящият състав възприема обаче посоченото
по-горе.
Г-на Т. и г-жа Т. (името ù изрично е вписано в НА) са закупили жилището през
1983г. С решение от 31.07.2019г. и двамата са осъдени да заплатят на ищеца (ищец и в
предходното производство) суми за предходен период. Решението е отменено в частта за
лихвите от СГС – въобще не личи да променена партидата, както се твърди в о.с.з. (а и това,
съобразно изложеното по-долу, би било без особено значение). Те са семейство – справки л.
62-3.
Когато страната заяви, че оспорва документа, следва да бъде поканена да уточни
конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма - Решение № 1310 от
17.11.2008г. по гр.д. № 4248/2007г., IV г.о. на ВКС; Решение № 191 от 14.01.2015 г. по т.д.
№ 3046/2013 г., ВКС, II т.о. В случая счетоводството въобще не се оспорва, което означава,
че искането по чл. 183 от ГПК е излишно. Отделен е въпросът, че фактът, че фактурите са
само отражение на счетоводните вписвания и самостоятелното им оспорване (без искане за
2
експертиза) е лишено от смисъл.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ).
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; и
ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. Аналогично е разбирането, залегнало в
Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17
и С 725/17, според които, изчисленията са относително точни (т. 86 и т. 87), тъй като такива
са възможностите на сградите и на техниката в момента.
Договорът, съобразно изложеното, се сключва конклудетно.
Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.
Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва
изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1
месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).
Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на
гражданите. Освен това, според ТР № 2/2017г. на ВКС, ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.: 2.
В хипотезата на чл. 78, ал. 7 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването
облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост не се прекратява по силата на
закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл. 78,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна
енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация.
Ако не е прехвърлена партидата, няма никакво значение дали и кое точно ФЛ е ползвало
жилището.
Заявлението е депозирано на 22.04.2021г. не се претендира преди м.05.20218г. В тази
връзка и давността е 3 години, считано от 22.02.2018г., като не е покрит от давност, предвид
падежа, и периодът от 01.01.2018г.
Страните са съпрузи: имуществената общност се предполага, до доказване на нещо
различно от ответниците, а те не ангажират каквито и да са доказателства в тази насока (арг.
от чл. 21 от СК). Те отговарят солидарно – чл. 32 ал. 2 от СК. Не се твърди, че съпружеската
3
имуществена общност е прекратена на каквото и да е основание, съответно, че ищецът е
уведомен за това: чл. 41 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, за
настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител е
длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие. В
случаите на промяна на характера на ползване на топлинната енергия потребителят
уведомява топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от настъпване на основанието за
това. Указания в тази насока бяха дадени в доклада.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013
г., ОСГТК, докладчик съдията Мария Иванова, В случаите на придобиване на недвижим
имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи
може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23,
ал. 1 и 2 СК / чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./. Така и Решение № 16 от 5.02.2018г. на ВКС по гр.д.
№ 1198/2017г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова: Съпружеска имуществена
общност възниква върху вещи и вещни права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното. В случаите на възмездно
придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг
придобива право на собственост по силата на закона на основание чл. 21, ал. 1 СК /респ. чл.
19, ал. 1 от СК от 1985 г. - отм./ при установения режим на съпружеска имуществена
общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос.
Съвместният принос се предполага оборимо при възмездните придобивни основания,
какъвто е договорът за покупко-продажба /чл. 21, ал. 3 СК/.
Съобразно Реш.№ 146/06.06.2011г. по гр.д.№ 1127/10г. ІІІ г.о. … във връзка с приложението
на чл.128, ал.1, изр.2 вр. чл.129, ал.2 ЗЗД и възможността на това основание ответниците да
бъдат осъдени солидарно. Прието е, че съдът извършва преценка за неделимост на
задължението, тъй като законът не изисква волята на страните по договора за неделимост да
е изрично отразена; също така: Съгласно Опр.№ 663/24.09.12г. по ч.гр.д.№ 529/12г. ІV г.о.:
заявената от ищеца в исковата молба солидарна отговорност на ответниците не
представлява нередовност на исковата молба, за отстраняването на която съдът е поискал
допълнителни разяснения от ищеца за нейното възникване. Съществуването на солидарна
отговорност е правен въпрос, който следва да се разреши от съда въз основа на
доказателствата по делото. По делото е заявено пасивно субективно съединяване на
исковете срещу трима ответници – обикновени другари, за всеки от които се твърди, че
поотделно е извършил печатни публикации, увреждащи ищеца. При недоказване на
твърдяната солидарност, съдът следва да определи отговорността разделно, като приложи
равенството между тях спрямо общо предявената искова сума, щом като не може да намери
приложение чл.53 ЗЗД; … ако не се съдържат клаузи относно дела, прилага се презумпцията
за равенство – 2695-83-I.
Ищецът не е длъжен да претендира солидарно, но и двамата ответници дължат 100 % от
4
стойността на подадената от дружеството ТЕ. Тъй като не са оспорени счетоводните
вписвания и изрично е помолено да не се допускат експертизи, съдът приема, че
претенциите са основателни и то изцяло.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 143,33 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 275 лева
(чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
фирма, ЕИК ....., срещу Р. Д. Т., ЕГН ...., и ИВ. Г. Т., ЕГН **********, чрез адв. чрез адв.
Р. Д., че ответниците дължат при условията на разделност (1/2 + ½):
- сумата от 4 208,43 (четири хиляди двеста и осем лева и четиридесет и три стотинки)
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021г. до
окончателното ù изплащане и
- сумата от 458,05 (четиристотин петдесет и осем лева и пет стотинки) лева – мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Р. Д. Т., ЕГН .... и ИВ. Г. Т., ЕГН
**********, чрез адв. чрез адв. Р. Д., да заплатят на фирма: **********, сумата от 143,33
(сто четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева, разноски, сторени в
заповедната част на производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Р. Д. Т., ЕГН и ИВ. Г. Т., ЕГН
**********, чрез адв. чрез адв. Р. Д., да заплатят на фирма **********, сумата от 275
5
(двеста седемдесет и пет) лева, сторени деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6